Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….., 14.07.2020
г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в публично заседА.е в следния състав :
Районен съдия: Б.ка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 639 по описа за 2019 г.
Предявен е иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК –
положителен установителен иск за право на собственост
върху недвижим имот.
Предявен е и насрещен иск 124, ал. 1 ГПК –
положителен установителен иск за право
на собственост върху недвижим имот, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК – отмяна на
нотариален акт.
В
исковата молба, ищецът по първоначалната искова молба – К.Ш. твърди, че е
собственик на основание давност и наследство на следните недвижими имоти:
еднофамилна жилищна сграда с площ 30.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.2
и на еднофамилна жилищна сграда с площ 27.00 кв.м. с идентификатор
03616.501.374.3, на 2 етажа – и двете построени в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Белоградчик, обл. Видин. Твърди, че собствеността върху имотите придобил по
силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство по закон № 85, том III, дело
№ 422 от 20.09.2019 г. на Нотариус Росица Кръстева, рег. № 546 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик. В исковата молба сочи, че имотите
е придобил по давност и наследство от своя дядо Ш. И., починал на 18.06.1999 г.
Ищецът излага, че е владял имотите повече от 10 години, като е демонстрирал
владението и намерението, че ги владее за себе си пред всички наследници, в
това число и пред своя брат – ответника, както и пред всички други хора.
Твърди, че предоставил на брат си – ответника, ползването на втория етаж от
двуетажна жилищната сграда с площ 27.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.3,
но само за да живее там, като първия етаж на сградата ищеца, заключил, тъй като
също е негова собственост. Твърди се, че ответникът е само държател на втория
етаж от жилищната сграда. Ищецът сочи в исковата молба, че на друг свой роднина
– Н. Б. – негов чичо, пък предоставил за ползване друга негова собствена жилищната
сграда с идентификатор 03616.501.374.2, с площ 30.00 кв.м., на един етаж.
Ищецът излага, че винаги е упражнявал владение върху процесните имоти, за
период повече от 10 години, което владение никой не му е оспорвал. Ищецът сочи,
че в края на месец септември 2019 г., узнал, че ответника се е снабдил с
Нотариален акт за собственост по давност и наследство за цялата двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 03616.501.374.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, от 27.00 кв.м., както и
за 1/12 идеална част от едноетажната жилищна сграда с идентификатор
03616.501.374.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик,
обл. Видин от 30.00 кв.м., за което е издаден Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по наследство и давност № 199, том I, дело
187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик. Тъй като по този начин, ответника оспорва правото му на
собственост върху целия имот с идентификатор 03616.501.374.3 и върху 1/12
идеална част от имот с 03616.501.374.2., предявява настоящия иск.
Предвид
гореизложеното, ищецът претендира, съдът да приеме за установено по отношение
на ответника, че е изключителен собственик на двуетажна жилищната сграда с площ
27.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.3, и на едноетажна жилищната сграда с
площ 30.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.2 – и двете построени в
Поземлен имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин. Претендират се и
направени в хода на делото разноски.
Ищецът К.В.Ш. е представляван в процеса от адв. Е. С. ***.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По
искане на адвокатът – пълномощник на ищеца, по делото са допуснати и разпитани
свидетелите: В. Е. В. от гр. Белоградчик, обл. Видин, В.Б.Ш. ***, М.П.С. ***, К.В.П.
*** и Н. Ш. Б. от гр. Белоградчик, обл. Видин.
Адвокатът
– пълномощник на ищеца в съдебно заседание, поддържа предявеният положителен
установителен иск. В хода на устните състезания пледира, съдът да уважи
исковата им претенция. Подробни доводи са изложени в представените по делото
Писмени бележки.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С.Ш.. Оспорва
предявения иск. Твърди, че с ищеца са съсобственици на сградата с идентификатор
03616.501.374.2, а той – ответника е изключителен собственик на сградата
идентификатор 03616.501.374.3, тъй като владее имотите от 1991 г., или много
повече от 10 години, поради което и е придобил правото на собственост върху тях,
за което се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и давност № 199, том I, дело 187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина
Гашева, рег. № 736 в Нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик.
В срока
за отговор, ответника по първоначалния иск, предявява и насрещен иск срещу
ищеца – също положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът е приел
за съвместно разглеждане в процеса предявения от ответника по първоначалния
иск, насрещен такъв.
В
насрещния иск, ищецът по него и ответник по първоначалния иск, твърди, че е
собственик на спорните сгради на основание Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти по наследство и давност № 199, том I, дело
187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик. Отрича ответника по насрещния иск
да е владял процесните жилищни сгради повече от 10 години. Твърди, че с
ответника по насрещния иск са съсобственици на сградата с идентификатор
03616.501.374.2, в която живее техния чичо Н. Б., а той – ищеца по насрещния
иск, е изключителен собственик на сградата идентификатор 03616.501.374.3, тъй
като владее последната от 1991 г.
Предвид
гореизложеното, се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника
по насрещния иск, че ищеца по насрещния иск е изключителен собственик на
жилищна сграда 03616.501.374.2 и съсобственик на жилищна сграда с идентификатор
03616.501.374.3.
Представени
са писмени доказателства.
Ответникът
по първоначалния иск и ищец по насрещния, е представляван от адв. Г.П. ***.
По
искане на адвоката – пълномощник на ищеца по насрещния иск, по делото са допуснати
и разпитани свидетелите: Т. К. С., А. В. К. и Ц. С. И. – и тримата от гр.
Белоградчик, обл. Видин.
В хода
на устните състезания, пълномощникът на ищеца по насрещния иск пледира съдът да
уважи претенцията им, като отхвърли първоначалния иск. Представени са Писмени
бележки, с подробно изложение на доводите на процесуалния представител на ищеца
по насрещния иск и ответник по първоначалния.
В срока
за отговор по насрещния иск, ответника по него е депозирал такъв. Отрича ищеца
да е владял спорните сгради повече от 10 години. Заявява, че той е владял
имотите, като ищеца само е държател на втори етаж от сграда с идентификатор
03616.501.374.3. Твърди, че е демонстрирал недвусмислено пред всички владението
върху двете сгради, продължило много повече от 10 години.
Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :
По първоначалния иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид
правната квалификация на така предявения иск и изложените в исковата молба
обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл.
146, ал. 1 ГПК, разпредели в тежест на доказване на ищеца следните
обстоятелства: че е владял еднофамилна жилищна сграда с площ 30.00 кв.м., с
идентификатор 03616.501.374.2 и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
03616.501.374.3 с площ 27.00 кв.м., и двете построени в ПИ 03616.501.374. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик, повече от 10
години, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху целите сгради и
че е манифестирал пред останалите наследници и пред трети лица намерението, че
владее същите за себе си; че е наследник на Ш. Б. И.; че след
смъртта на наследодателя му Ш. И., правото на собственост върху имотите е
преминало върху ищеца на основание наследяване по закон.
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство по закон № 85, том III, рег.
№ 2452, дело № 422 от 20.09.2019 г. на Нотариус Росица Кръстева, с рег. номер в
Нотариалната камара 546 и Район на действие РС – Белоградчик, ищеца по
първоначалния иск, е признат за собственик на: 5/12 идеални части от сграда с
идентификатор 03616.501.374.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Белоградчик, обл. Видин, с площ 70 кв.м., представляваща жилищна сграда
– еднофамилна на един етаж, на Сграда с идентификатор 03616.501.374.2 –
еднофамилна жилищна сграда с площ 30.00
кв.м. на един етаж, и Сграда с идентификатор 03616.501.374.3 – еднофамилна жилищна
сграда с площ 27.00 кв.м., на два етажа – всички построени в Поземлен имот с
идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр. Белоградчик, обл.
Видин, ул. „Здравец“ № 1.
По
отношение на първият имот, описан в горецитирания нотариален акт – 5/12 идеални
части от сграда с идентификатор 03616.501.374.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с площ 70.00 кв.м.,
представляваща жилищна сграда – еднофамилна на един етаж, няма спор и същата не
е предмет на делото.
Спорни
са недвижимите имоти, описани в т. 2 и т. 3 на Нотариален акт № 85, том III, рег.
№ 2452, дело № 422 от 20.09.2019 г. на Нотариус Росица Кръстева.
От своя
страна, ответника по първоначалния иск, също се е снабдил с нотариален акт
върху спорните имоти по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по наследство и давност № 199, том I, дело
187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик, с който нотариален акт е признат
за собственик на целия имот – Сграда на два етажа с идентификатор
03616.501.374.3 от 27.00 кв.м. и на 1/12 идеална част от Сграда с идентификатор
03616.501.374.2 от 30.00 кв.м., на един етаж – и двете построени в Поземлен
имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Здравец“ № 1.
Т.е.,
всяка една от страните по делото притежава титул за собственост за спорните
имоти, в която конкуренция всеки следва да докаже в процеса, че надлежно е
придобил правото на собственост върху сградите.
Съгласно установената съдебна
практика по този въпрос, когато
и двете страни в правния спор се легитимират с
констативни нотариални актове за собственици на процесния имот, в тежест на
всяка от тях е да докаже фактическия състав на удостовереното от нотариуса
придобивно основание.
Правоопределящо за изхода на
делото е, кой от страните е упражнявал фактическа власт върху имотите, кой ги е
владял за период повече от 10 години, а след смъртта на наследодателя на страните,
кой е осъществил окупация на имотите и е манифестирал намерението, че ги свои
за себе си.
Според правната доктрина, за да
бъде доказано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по
неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а именно –
„корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на
държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт
на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази
фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е
прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по
един траен начин. Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта,
следва да са такива, каквито би извършил собственика й.
Следва
да бъде установен и субективния елемент на владението - „анимус доминий”, а
именно намерението, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой
собствен такъв. Действията
следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на
държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че
до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.
По отношение на Сградата с
идентификатор 03616.501.374.3 от 27.00 кв.м., двуетажна фамилна сграда, съдът
намира следното:
От разпита на всички изслушани по
делото свидетели, както тези на ищеца, така и тези на ответника, съдът намира
за безспорно доказано, че въпросната сграда, е била построена от дядото на страните
по делото – Ш. Б. И., починал на 18.06.1999 г. Свидетелите показаха пред съда,
че след неговата смърт, първият етаж от имота е ползван от ищеца К.Ш., а втория
от ответника С.Ш.. Това фактическо положение продължава и до момента. Ищецът К.Ш.
ползва първия етаж от сградата, в който съхранява дърва, материали, железа,
свои го за себе си и го е заключил. От своя страна, след смъртта на Ш. И., до днес,
ответника С.Ш. живее на втория етаж от сградата, заедно със своето семейство.
Съдът намира, че показанията на
изслушаните по делото свидетели, са източник на доказателствена сила, че страните
по делото са съсобственици на въпросната двуетажна фамилна жилищна сграда, като
ищеца е собственик на първия етаж, а ответника – на втория етаж от спорния имот.
Еднопосочни са показанията на
свидетелите на ищеца, че след смъртта на дядото на страните през 1999 г.,
двамата братя са ползвали имота, като първия етаж е ползван от ищеца, а втория
от ответника, каквото е фактическото и правното положение и в момента. Така св.
В. В., в показанията си сочи : „С. живее на втория етаж от около 10 – 15
години… К. има ключ от първия етаж и съм
сигурен в това. К. е живял на първия етаж в тази къща с децата си, преди да си
построи новата къща…“. В корелация с тези показания, са гласните доказателства
изнесени от св. М.С. – съсед на страните по делото. Същата заявява: „на първия
етаж живееше К., на втория – брат му С.… Багажа на К. е още на първия етаж,
където е живял преди да си построи новата къща… Дядото разреши на С. да живее
на втория етаж.“ В същия смисъл са и показанията на св. К.П., който също е
съсед на страните и който е участвал в построяването на къщата. Същият сподели
личните си възприятия – че след смъртта на дядото Ш. И., на първия етаж от
имота винаги е живял К.. Впоследствие си е построил нова къща, преди 7 – 8
години, в която живее в момента, но въпреки това, не е преустановил окупацията
на първия етаж от спорния имот и в момента продължава да го ползва и владее. На
вторият етаж, пък винаги е живял ответника С.. Свидетелят Н. Б. – чичо на страните,
заявява, че ответника С. е живял при майка си в гр. Дунавци, обл. Видин, като
след смъртта на общия им наследодател Ш. И. – дядото на страните през 1999 г., С.
*** и от тогава живее на втория етаж от процесното жилище. Същевременно споделя
възприятията си, че първия етаж е ползван от ищеца К.Ш., който в момента живее
в новата си къща, построена в същия Поземлен имот, но въпреки това продължава
да ползва първия етаж от двуетажната фамилна сграда, предмет на делото.
В корелация с гореизложеното са и
показанията на свидетелите на ответника – Т. С., А. К. и Ц. И.. Първите двама
свидетели, живеят в същия квартал и от дължи години познават страните по
делото. Показанията на св. С. и К. са еднопосочни и безпротиворечиви, както по
между си, така и със свидетелските показанията на другата група свидетели, тези
на ищеца. И двамата свидетели споделиха своите впечатления от дълги години, че
ищеца живее и ползва първия етаж от това жилище, а ответника – втория етаж. Заявяват
пред съда, че ответника С.Ш. живее на втория етаж от къщата от около 20 години,
където е отгледал и дъщеря си, която е на 21 години.
Свидетелските
показания на св. Ц. И., съдът ги преценява през призмата на факта, че същата
съжителства на семейни начала с ответника, както и че тези нейни възприятия не
са лични, а пресъздава това, което й е разказал ответника.
Предвид
свидетелските показания, се налага правния извод, че след смъртта на общия на страните
наследодател Ш. И., всеки един от тях е владял реална част от жилищната сграда
– ищеца К.Ш. – първия етаж, а ответника С.Ш. – втория.
Видно от Удостоверение за
наследници № 1702-1 от 15.04.2019 г. на Община – Белоградчик, бащата на страните
по делото В.Ш. Б., е починал на 08.01.1990 г., т.е, преди дядото на страните Ш.
Б. И. /починал на 18.06.1999 г./, поради което в процеса съдът изследва
владението на имота, считано от факта на смъртта именно на дядото на страните
през 1999 г., който също е живял в този имот.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства, сочат на извода, че ищецът явно е манифестирал
намерението си, че владее първият етаж от къщата за себе си. Извършвал е
ремонти и подобрения на етажа, живял е там със семейството си, докато е
построил новата си къща в същия поземлен имот. Дори и след построяването на
новата къща, преди около 7 – 8 години в която
ищеца живее в момента, същия обаче не е прекъснал владението върху
първият етаж от спорния имот. Заключил е етажа, съхранява вещи в него и
упражнява владение и към момента, манифестирано по начин, който демонстрира
съзнанието му, че го владее за себе си. Намерението е демонстрирано както пред
ответника, така и пред всички трети лица.
От анализа на доказателства, също
по един безспорен начин се установява, че от своя страна, ответника е
упражнявал владение върху втория етаж от къщата, което владение е годно да го
направи собственик. Всички свидетели показаха, че владението е продължило
повече от 10 години, от 1999 г., след смъртта на дядо им. С показанията си
свидетелите недвусмислено заявиха, че на втория етаж от жилището, винаги е
живял ответника, където живее и в момента. Установил е фактическа власт върху
втория етаж от жилището е го е придобил на основание давностно владение. Владението
е било явно, постоянно, необезпокоявано, спокойно и непрекъсвано. Продължило е
през период, повече от 10 години, с което са покрити юридическите критерии на
чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване правото на собственост върху имота.
Същевременно, нито един от
свидетелите изслушани в процеса, не установи, други лица, освен страните по
делото да са ползвали имота и да са заявили претенции към собствеността му.
Също така, никой от изслушаните по делото
свидетели не заяви с категоричност, че ищеца е владял и двата етажа от
сградата, като е позволил на брат си – ответника само да живее на втория етаж.
Поради това този довод на ищцовата страна остана само на фаза твърдение.
При тези мотиви, съдът приема, че
по отношение на процесния имот – сграда с идентификатор 03616.501.374.3 от 27.00
кв.м., двуетажна фамилна жилищна сграда, е налице съсобственост между страните
по делото, като ищеца К.Ш. е собственик на първия етаж от същата, а ответника С.Ш.
– на втория етаж.
Поради това, така предявения първоначален установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение правото на собственост върху сградата с
идентификатор 03616.501.374.3 от 27.00 кв.м., двуетажна фамилна жилищна сграда,
е частично основателен. Ищецът доказа, че е владял само част от имота – първият
етаж от него.
Поради това, съдът намира, че иска е основателен и
доказан за първия етаж от двуетажното жилище, като в останалата част – че ищеца
е собственик на целия имот, отхвърля иска.
По отношение на Сградата с идентификатор
03616.501.374.2 от 30.00 кв.м., едноетажна фамилна сграда, съдът намира
следното:
По отношение на втория спорен имот, съдът, предвид
събраните по делото доказателства, приема, че ищеца по първоначалния иск успя
да проведе пълно и главно доказване на исковата си претенция и да докаже, че е
единствен и изключителен собственик на този имот.
От разпита на изслушаните по делото свидетели, се
установи, че къщата от 30.00 кв.м., е била построена от чичото на страните – Б.
Ш. Б. /починал/. В този смисъл са свидетелските показания на св. В.Б.Ш. – син
на Б. Б. и първи братовчед на страните. Същият в показанията си заявява: „Баща
ми Б. е строил малката къща, в която сега живее чичо ми Н..“ В този смисъл са и
показанията на свидетелите М.С. и К.П. – съседи на страните, които също
еднопосочно заявиха, че тази къща е построена от Б. Б.. Такива показания изнесе
пред съда и св. Н. Б., който също потвърди, че къщата е строена от брат му Б..
Същевременно се установи от събраните свидетелски
показания, че законните наследници на Б. Б. – св. В.Ш. и сестра му Б. Б., след
смъртта на баща им Б. Б. през 2012 г., са прехвърлили своите наследствени
дялове на ищеца К.Ш.. Св. В.Ш. заяви, че той и сестра му, са прехвърлили на
ищеца К.Ш. дяловете им от имота, при нотариус, които същия им е изплатил в
парично изражение. Св. Н. Б. – чичото на страните, който живее в момента в
жилището, също потвърди съществуването на тази договорка. Същевременно, никой
от свидетелите, изслушани в процеса не заяви с показанията си да е виждал
ответника да живее в този имот, да извършва подобрения в него и да го свои по
какъвто и да е начин, още по – малко по начин, годен да го направи собственик.
Поради това, съдът приема, че по отношение на тази
жилищна сграда се доказа, че неин изключителен собственик е ищеца. Същият е
уредил взаимоотношенията си с наследниците на Б. Б. /починал на 11.05.20012 г./,
изплатил е дяловете им и е установил фактическа власт върху имота. Владял е
имота, ремонтирал го е, стопанисвал го е, поради което и придобил собствеността
върху него. Ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота, като
е отблъснал владението на останалите наследници, манифестирал е ясно
пред тях намерението си, че
владее целия наследствен имот само за себе си. Тези действия на
ищеца, са конкретни и представляват действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота, които да са станали тяхно достояние. Доведено е до знанието на останалите сънаследници намерението на ищеца, че владее имота за себе си и е осъществил окупация на имота.
От своя страна, ответникът никога не е ползвал
имота, поради което и по никакъв начин не е отблъснал владелческите действия на
ищеца по отношение на този имот.
Съдът, при
детайлния анализ на така събраните по делото доказателства, приема, че по
отношение на този имот, ищеца е негов изключителен собственик, поради което и
неправомерно ответника се е снабдил с нотариален за собственост за идеална част
от него.
Предвид
горните мотиви, съдът уважава предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на сградата с идентификатор 03616.501.374.2 от 30.00 кв.м., едноетажна, като
приема по отношение на ответника, че ищеца е неин изключителен собственик.
По
насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С
доклада по делото, съдът вмени в тежест на доказване на ищеца по насрещния иск
да докаже следното: че е владял еднофамилна жилищна сграда с площ 30.00 кв.м.,
с идентификатор 03616.501.374.2 и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
03616.501.374.3 с площ 27.00 кв.м., построени в ПИ 03616.501.374. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик, повече от 10
години, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху сградите и че е манифестирал
пред останалите наследници и пред трети лица намерението, че владее сградите за
себе си;
че е наследник на Ш. И.; че след смъртта на наследодателя му Ш. И., правото
на собственост върху имотите е преминало върху ищеца на основание наследяване
по закон.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че насрещния иск по отношение правото на
собственост върху имот с идентификатор 03616.501.374.3., се явява основателен и
доказан частично – досежно правото на собственост върху втория етаж от
процесния имот.
Както вече
съдът посочи в мотивите си, предвид събраните по делото доказателства, ищеца по
насрещния иск, посредством ангажираните от него писмени и гласни доказателства
доказа основателността на иска само по отношение на втория етаж. Доказа се, че
същият ползва и владее вторият етаж от жилището от 1999 г., след смъртта на
дядо му Ш. И.. От тогава и до днес, ищеца по насрещния иск живее там заедно със
своето семейство. Поради това, съдът приема, че необорена в процеса остана
презумпцията на чл. 69 ЗС – че ищеца е владял вторият етаж от тази къща за себе
си. По никакъв неоспорим начин обаче, ищеца не доказа, че е владял първия етаж
от същата жилищна сграда. Напротив – по делото се събраха доказателства в
обратен смисъл – че ответника по насрещния иск владее същия, заключил го е и
винаги го е ползвал.
Поради
това, ищеца по насрещния иск успя да докаже частично основателността на
предявения положителен установителен иск досежно сграда с идентификатор
03616.501.374.3. Съдът уважава претенцията му по отношение на правото му на
собственост върху втория етаж от фамилната сграда. Съдът приема, че действията
които е реализирал и които е демонстрирал, припокриват критериите на правния
институт владение. Свидетелите, както тези разпитани по негово искане, така и
свидетелите на ответника по насрещния иск показаха еднопосочно, че ищеца по
насрещния иск е владелец на втория етаж от спорния имот. Така свидетелят В.
сочи : „Къщата, в която живее С. е двуетажна. С. живее на втория етаж. Той
живее там от около 10 – 15 години“. Св. М.С. от своя страна заявява: „С. живее
на втория етаж от къщата, от както се е
оженил…. Дъщеря му е на 21 години“. Другият свидетел – Н. Б. заявява: „С. ***
през 1999 г. когато баща ми почина..“. Тази група свидетели които са свидетели
на ответника по насрещния иск, установяват обстоятелства, сочещи на извода, че
ищеца по насрещния иск С.Ш. е собственик на втория етаж от спорното жилище.
Другата група свидетели – тези на ищеца по насрещния иск, също установиха, че
последния е придобил правото на собственост по давност и наследство от своя
дядо, тъй като владее имота от 1999 г. и до момента. При тези мотиви, съдът
приема, че предявения насрещен иск е основателен за реална част от процесния
имот, а именно – за втория етаж от жилищната сграда, като в останалата част,
съдът го отхвърля.
Изцяло
неоснователна и недоказана обаче е претенцията на ищеца по насрещния иск по
отношение на правото му на собственост върху 1/12 идеална част от къщата с
идентификатор 03616.501.374.2 от 30.00 кв.м, на един етаж. Както съдът посочи в
мотивите си, ищеца не доказа успешно, че той е владял този имот по начин, годен
да го направи негов собственик. Никой от свидетелите на ищеца не установи, че
последния е владял имота, че е установил фактическа върху него и че реализирал
действия, демонстриращи своене на имота. Очевидно е, че такива действия не са
реализирани, тъй като никой от разпитаните свидетели не изнесе показания в този
смисъл и тезата на ищеца остана само на фаза твърдения.
Поради
това, съдът изцяло отхвърля предявения насрещен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, по отношение на имот с идентификатор 03616.501.374.2 от 30.00 кв.м., на един етаж.
С постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо
признава правата на страна, издаденият констативен нотариален акт следва да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание, винаги е последица
от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на трето лице.
Константна е съдебната практика, че собственик на недвижим имот може да предяви
иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по
обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, като при
уважаване на предявения иск, нотариалния акт се отменя. /В този смисъл Решение № 49 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1957/2017 г., II г. о., ГК./
Поради
това, законова последица от уважаването на първоначалния иск по отношение на
първия етаж от сграда с 03616.501.374.3 и за 1/12 идеална част от имот с
идентификатор 03616.501.374.2, има за законова последица отмяна на нотариалния
акт по силата на който ответника по първоначалния иск, се е снабдил за
собственик, съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, макар и това да не е
поискано с исковата молба. Поради това, следва да бъде отменен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 199, том I, дело
187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик – в частта, в която ответника е
признат за собственик на първия етаж от сграда с 03616.501.374.3 и за 1/12
идеална част от имот с идентификатор 03616.501.374.2.
Последица
от уважаването пък на насрещния иск по отношение на част от имот с
идентификатор 03616.501.374.3, а именно – за втори етаж от имота, за който
ответника по насрещния иск се е снабдил неправомерно, е отмяната на Нотариален
акт № 85, том III, рег. № 2452, дело № 422 от 20.09.2019 г., на Нотариус
Росица Кръстева, с който ответника по насрещния иск е признат за собственик на
целия имот.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважава частично
първоначалния иск, то ответника следва да понесе част от разноските, направени
от ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва
да присъди в тежест на ответника, разноски както следва: държавна такса в
размер на 30.00 лв., 20.00 лв. – депозит за свидетели, 5.00 лв. – такса
вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
/по първоначалния иск/, съобразно уважената част от иска. За отхвърлената част
от насрещния иск, от претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., съдът присъжда в тежест на ответника 150.00 лв. от него.
Претендираните от ищеца по насрещния иск разноски за
адвокатско възнаграждение, са в размер на 800.00 лв., съгласно представения
Списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съдът присъжда в полза на ищеца по
насрещния иск разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., от
които 300.00 лв. – за уважената част от насрещния иск и 100.00 лв. – за
отхвърлената част от първоначалния иск.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЕМА за установено по отношение на С.В.Ш.,***, с ЕГН **********, по предявения от К.В.Ш. ***, с ЕГН **********,
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.В.Ш., е изключителен собственик на: Едноетажна жилищна сграда с площ
30.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.2, построена в Поземлен имот
с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр. Белоградчик,
обл. Видин, ул. „Здравец“ № 1, ведно с правото на строеж върху поземления
имот, както и на Първи етаж от двуетажна жилищната сграда с площ на
сградата 27.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.3, построена в
Поземлен имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес
– гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Здравец“ № 1, ведно с правото на строеж върху
поземления имот, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на претенцията, че е
изключителен собственик на целия имот с идентификатор
03616.501.374.3.
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по наследство и давност № 199, том I, дело
187 от 17.09.2019 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик, вписан в Службата по вписвА.ята
вх. рег. № 1749, акт № 156, том 5, в частта, в която С.В.Ш. ***, с ЕГН **********, е признат
за собственик на Първи етаж от двуетажна жилищната сграда с площ на
сградата 27.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.3, построена в Поземлен
имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Здравец“ № 1 и
на 1/12 идеална част от Едноетажна
жилищна сграда с площ 30.00 кв.м., с
идентификатор 03616.501.374.2, построена в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин,
ул. „Здравец“ № 1.
ПРИЕМА за установено по отношение на К.В.Ш. ***, с ЕГН ********** по
предявения от С.В.Ш.,***, с ЕГН **********,
насрещен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, че С.В.Ш., е
изключителен собственик на: Втори етаж от двуетажна жилищната сграда с площ на сградата 27.00 кв.м., с
идентификатор 03616.501.374.3, построена в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин,
ул. „Здравец“ № 1, ведно с правото на строеж върху поземления имот, като ОТХВЪРЛЯ иска
по отношение на претенцията, че е изключителен собственик на целия имот с идентификатор
03616.501.374.3 и на 1/12 идеална част от Едноетажна жилищна сграда с площ
30.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.2, построена в Поземлен имот с
идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес – гр. Белоградчик, обл.
Видин, ул. „Здравец“ № 1.
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, ОТМЕНЯ Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство по закон № 85, том III, дело № 422 от 20.09.2019 г. на Нотариус Росица
Кръстева, рег. № 546 в Нотариалната камара, с район на действие РС –
Белоградчик, вписан в Службата по вписвА.ята вх. рег. № 1768,
акт № 172, том 5, в частта, в която К.В.Ш.
***, с ЕГН **********, е признат за собственик на Втори етаж от двуетажна жилищната
сграда с площ на сградата 27.00 кв.м., с идентификатор 03616.501.374.3,
построена в Поземлен имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен
адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Здравец“ № 1.
ОСЪЖДА С.В.Ш. ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Ш. ***, с ЕГН **********,
направените по делото разноски, съобразно уважената част от както следва: 30.00
лв. – за държавна такса, 20.00 лв. – депозит за свидетели, 5.00 лв. – такса
вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв. /300.00
лв. – по първоначалния иск и 150.00 лв. – по насрещния иск/, съобразно
уважената от иска.
ОСЪЖДА К.В.Ш. ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Ш. ***, с ЕГН **********,
направените по делото разноски: 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение /300.00
лв. – за уважената част от насрещния иск и 100.00 лв. – за отхвърлената част от
първоначалния иск/.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на К.В.Ш. ***, с ЕГН ********** шестмесечен срок
за отбелязване /вписване/ на настоящото решение в Службата по
вписвА.я при РС – Белоградчик.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на С.В.Ш. ***, с ЕГН ********** шестмесечен срок
за отбелязване /вписване/ на настоящото решение в Службата по
вписвА.я при РС – Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :