№ 332
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110170885 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, срещу М. В. Д., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
15.04.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 19989/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез
назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
на адреса на топлоснабдения имот: гр. С. за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, като наследник на М. И. Д., преживяла
съпруга, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Поддържа, че
топлоснабдения имот е придобит по време на брака между ответницата и М. Д., с оглед
което и след неговата смърт ответницата се легитимира като съсобственик, притежаващ 3/4
идеални части от собствеността на апартамента. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
1
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане уважаване на
предявените срещу ответника искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Й. В., оспорва предявените
искове, като счита, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни. Оспорва
ответницата да дължи заплащане на сумите, претендирани от ищеца, тъй като липсвали
доказателства да е била открита партида на името на собственика на имота - М. Д.. Счита, че
въз основа на представеното към исковата молба заявление за откриване на партида за
топлоснабдения имот, подадено от М. Д. през 2017 г., е изразено желание за встъпване в
облигационно правоотношение с ищеца именно и само от този наследник, с оглед което и
ответницата не се явява задължена за цената на услугите, която се претендира от нея. На
следващо място поддържа, че от представените към исковата молба доказателства не става
ясно кое е лицето, извършващо услугата дялово разпределение на ТЕ. Обръща внимание, че
представеният с исковата молба договор, сключен между ищеца и топлинния счетоводител
липсва една страница - стр. 4, с оглед което и същият не е представен в цялост. Изложени са
съображения, че ищецът не е установил ответницата да е живяла в имота и да е потребявала
ТЕ през периода. Обръща внимание, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
е посочил, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата и
М. М.ов Д. при квоти 1/4 за първата и 3/4 за втория, като това съотношение не съответствало
на сумите, посочени в петитума на исковата молба. Оспорват се исковете за лихва за забава.
Оспорва представеното към исковата молба извлечение от сметки по месеци за процесния
период, тъй като не ставало ясно за кой имот се отнася, още повече липсвала информация за
автора и бил посочен различен аб. № от посочения в исковата молба. Иска от съда да
отхвърли предявените срещу ответната страна искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число,
че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание –
по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата право на собственост върху
имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в
плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за
дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да
претендира дължимостта на това вземане.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта
2
им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Цитираното тълкувателно решение разглежда още и хипотезата на обикновена
съсобственост между бивши съпрузи върху придобит по време на брака им недвижим имот,
като е възприето разрешението, че когато ползващият имота бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за
цялото жилище.
Ето защо договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда,
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по
същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е
от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството
– ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Следва да се обобщи, че с оглед действащата нормативна уредба и установените със
съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на
топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по
основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната
връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с
3
представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следното:
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети
документи, които анализирани в съвкупност, не обуслявят извода, че през целия процесен
период ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата с предмет
продажба на топлинна енергия за конкретния топлоснабден имот.
Установява се от представените по делото акт за женитба № 98 и удостоверение за
наследници на М. И. Д., че ответницата е била негова съпруга – бракът помежду им е бил
сключен на 29.01.1967 г. и е прекратен със смъртта на съпруга на 08.10.2004 г. Другият
наследник по закон на М. Д. е неговият син – М. Д., по отношение на което лице издадената
по заповедното дело заповед за изпълнение е влязла в сила.
Установява се на следващо място от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 134/1997 г., че процесният топлоснабден недвижим имот
/апартамент № 15, находящ се на трети етаж в бл. 7, ж.к. Дружба/ е бил придобит през 1997
г. от М. Д. по време на брака му с ответницата.
Установява се също, че след откриване на наследството на М. Д. на 08.10.2004 г. неговият
наследник М. Д. е подал до ищеца заявление декларация, вх. № Г-23744/11.10.2017 г., с
което е заявил желанието си партидата при ищеца да бъде променена на негово име.
От представените по делото от третото лице помагач писмени доказателства съдът приема за
установено, че титуляр на партидата за имота при ищеца е М. Д..
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот. Установената законова
презумпция не изключва хипотеза облигационното правоотношение да възникне и при
постигнато изрично съгласие между доставчика и неговия клиент относно същественото
съдържание на договора. По делото е установено, че след смъртта на М. Д. притежаваното
от последния право на собственост върху имота е преминало към преживялата съпруга,
чийто дял в съсобствеността се е уголемил, и към низходящия на починалия – сина му М. Д.,
т.е. между тях е възникнала съсобственост. С оглед липсата на други данни по делото следва
да се приеме, че за частта от процесния период от 01.05.2017 г. до 11.10.2017 г., когато М. Д.
е подал заявление партидата при ищеца да бъде прехвърлена на негово име, купувачи на
топлинна енергия по договорното правоотношение с ищеца за процесния имот са били
ответницата и М. Д., като всеки от тях е бил задължен за съответстващата на размера в
съсобствеността част от задължението за стойността на топлинната енергия – ¾ части за
ответницата, доколкото имотът е придобит по време на брака с М. Д., и ¼ част за М. Д..
След посочената дата /11.10.2017 г./ обаче, съдът приема, че страни по облигационното
4
правоотношение за продажба на ТЕ за имота са ищецът и М. М.ов Д.. Подаденото
заявление-декларация за откриване на партида на негово име в качеството му на
съсобственик представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия, отправено от съсобственик до топлофикационното
дружество. Подобна хипотеза, както се посочи и по-горе, е разгледана от ВКС в цитираното
ТР № 2/2017 г., когато единият от съпрузите по прекратен брак е отправил до
топлопреносното дружество изрично искане за сключване на договор, в който случай се
явява задължен за цената на ТЕ за целия имот, а за другия съпруг, независимо от качеството
му на съсобственик, не възниква задължение да заплаща потребяваната в имота ТЕ,
доколкото не се намира в договорна връзка с продавача. Аналогична е и настоящата
хипотеза. Един от съсобствениците е изявил изрична воля партидата да бъде променена на
негово име, от което обстоятелство следва, че към този момент партидата е била с различен
титуляр. По делото е установено, че през процесния период партидата вече е била на името
на М. Д., с оглед което следва да се приеме, че ищецът е приел предложението за сключване
на договор, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради
което и страни по продажбеното правоотношение са ищецът и това трето за настоящото
исково производство лице. Следователно ответницата е материално легитимирана да
отговаря по предявените искове само за периода 01.05.2017 г. – 11.10.2017 г.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на ответницата за
посочения период, като се съобрази притежаваната от нея идеална част от правото на
собственост върху имота.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че
сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно същото е било топлофицирано, а през процесния период дяловото
разпределение е осъществявано от „фирма“ ООД, ЕИК ***.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените
от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият
имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от
„фирма“ ООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба.
През исковия период в имота са били монтирани 4 броя отоплителни тела с монтирани
ИРРО на тях и 1 бр. щранг лира – тръбно отоплително тяло без уред за дялово
разпределение, както и 2 бр. водомери, по показанията на които е отчитана консумацията на
ТЕ за подгряване на вода. Уредите в имота са били отчитани през отоплителните сезони,
включени в периода. Видно е от заключението на СТЕ, че за периода м.05.2017 г. –
м.09.2017 г. вкл. е начислена ТЕ за подгряване на вода в размер на сумата от 101,62 лева. За
м. 10.2017 г. е начислена ТЕ за подгряване на вода и за отопление на имот в размер на
сумата от 59,54 лева. На основание чл. 162 ГПК съдът приема, че за 11 дни от м.10.2018 г.
5
дължима за имота е сума в размер на 21,13 лева /съобразно броя на дните в м.октомври/. С
оглед съдържанието на представената по делото изравнителна сметка, от която е видно, че
извършеното в края на отоплителния сезон 2017 г. – 2018 г. изравняване със сума за
доплащане 141,43 лева не е в резултат от отчитането на водомерите за топла вода в имота,
приема, че към задължението на ответницата за периода 01.05.2017 г. – 11.10.2017 г. не
следва да се добавя дял от извършеното в края на отоплителния сезон изравняване.
Следователно дължимата за имота сума за този период съдът на основание чл. 162 ГПК
приема, че е в размер на сумата от 122,74 лева. Според притежаваните от ответницата права
в съсобствения имот искът спрямо нея следва да се уважи за сумата от 92,06 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 11.10.2017 г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 2244,30 лева, претендирани за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните в
хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „фирма“ ООД.
Ищецът претендира, че има вземане за стойността на услугата дялово разпределение за
периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г., през който съдът приема, че ответницата не е била
материално легитимирана по правоотношението с ищеца, с оглед което и не дължи и
стойността на тази услуга за претендирания период. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са
приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след
45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата
от 446,38 лева и за периода 15.08.2018 г. – 25.03.2021 г. следва да се уважи за сумата от 23,61
лева, която съдът изчисли върху главница в размер от 92,06 лева и за периода 15.09.2018 г.
– 25.03.2021 г. с помощта на онлайн калкулатор на основание чл. 162 ГПК. До пълния
6
предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на иска за цената на услугата за
дялово разпределение, то и следва да отхвърли акцесорния иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 31,29 лева от общо 736,34 лева /за държавна такса, депозит за
вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на сумата от 3,91 лева от общо 91,94 лева.
Ответникът е представляван в производството от особен представител, с оглед което и не е
извършил разноски, които да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. С., дължи на „фирма“ ЕАД сумата от 92,06 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., аб. №
41680 за периода от 01.05.2017 г. до 11.10.2017 г., ведно със законна лихва от 09.04.2021 г.
до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 23,61 лева за периода от
15.09.2018 г. до 25.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 15.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19989/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., срещу М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване дължимостта на сумата над 92,06 лева до пълния предявен размер от 2244,30
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., аб. № 41680, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.; за
сумата над на 23,61 лева до пълния предявен размер от 446,38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 25.03.2021 г., както и исковете за сумата от
25,30 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 5,93 лева, представляваща мораторна
7
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
25.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
15.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19989/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от
31,29 лева - разноски в исковото производство и сумата от 3,91 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма“ ООД на страната на
ищеца „фирма“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8