№ 89
гр. Благоевград , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500006 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
419, ал. 1 ГПК и е инициирано с две частни жалби.
Частна жалба с вх.№3647/29.10.2020 г. е подадена от Н. И. Б., чрез
адв.В.В., против определение №2014 от 23.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№853/2020 г. по описа на РС гр. П.. Същата е насочена против отказа на
заповедния съд да спре незабавното изпълнение на основание чл. 420, ал.1
или ал.2 он ГПК. Жалбоподателката счита акта за незаконосъоразен и излага
подробни доводи в подкрепа на тезата си.
Отговор на тази частна жалба е депозиран от кредитора „РБ (България)“
ЕАД, в който поддържа, че е недопустима и неоснователна, защото
изложените аргументи от жалбоподателката не са такива за спиране на
незабавното изпълнение.
Частна жалба с вх.№3649/02.11.2020 г. е подадена от Н. И. Б., чрез
адв.В.В., против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№853/2020 г. по описа на РС
гр. П.. В нея сочи, че актът, въз основа на който е издадена, не е редовен от
външна страна. Според жалбоподателката, не е посочен размерът на
месечната погасителна вноска, която не е платена, както и че е заявено от
кредитора неплащане на погасителни вноски на 10.01.2020г. и на 10.02.2020г.
1
, а втори път е посочено, че по договора има 10 непогасени вноски. Излага
доводи за неравноправни клаузи в договора за кредит между нея и банката
заявител, както че не дължи плащания по представения от последната
погасителен план, а по друг актуален погасителен план. Въз основа на
изложеното иска да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение.
Съдът констатира, че частните жалби са подадени в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.Същите отговарят
на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Осъществена е и процедурата по връчване по чл.276 ГПК. Ето защо, жалбите
са редовни и допустими.
По жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение :
Окръжният съд, като обсъди доказателствата и доводите на страните,
прие, че жалбата е основателна. Съображения :
С издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №2037 от
27.08.2020г. по ч.гр.д.№853/2020г. на РС гр. П., е допуснато незабавно
изпълнение на същата, имаща за предмет задължения на длъжника Н. И. Б.
към кредитора „РБ (България)“ ЕАД за следните суми :
46 240, 08евро главница по договор за банков кредит в размер на
91 600евро от 02.09.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от
20.07.2020г.;
728, 83 евро изискуема наказателна лихва – обезщетение за забава за
периода от 26.06.2010г. до 16.07.2020г. и за суми за разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Същата е издадена по повод депозирано от „РБ (България)“ ЕАД, ЕИК
....... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
горните суми. В заявлението е дадена информация, че задължението е по
извлечение от счетоводни книги на банката от 17.07.2020г. по договор за
банков кредит, сключен между нея и кредитополучателя на 02.09.2008г.
Проверката, която следва да осъществи първоинстанционният съд е да
провери дали документът е от визираните в чл. 417 от ГПК, да съпостави
твърденията за вземането като размер и основание с посочения в заявлението
2
документ, да провери редовността на същия от външна страна и дали той
отразява изискуемостта на индивидуализираното притезание на кредитора.
Настоящият състав констатира, че извлечението от счетоводни книги на „РБ
(България)“ ЕАД от 17.07.2020г. е акт по чл. 417, т. 2 от ГПК, който
удостоверява вземане на банка. Същият обаче не е редовен от външна страна,
тъй като не съдържа ясна информация както за длъжника, така и за съда
относно броя на просрочените месечни вноски, за размера на дължимия
остатък от кредита общо и по отделно за главница и лихви(възнаградителна и
наказателна).
Видно е от процесното извлечение от счетоводните книги, че в него
има протоворечиви данни за броя на просрочените погасителни вноски, тъй
като един път е посочен общ брой 10бр., а втори път са посочени конкретни
две вноски от 10.01.2020г. и 10.02.2020г.
На следващо място не е конкретизиран размерът на отделните
просрочени и непогасени месечни вноски, както и общият размер на
просрочените вноски.
За съда не очевидно и защо, ако има непогасени вноски с настъпил
падеж и кредитът е обявен за изцяло предросчо изискуем, размерът на цялата
изискуема главница и размерът на предсрочно изискуемата главница е един и
същ. Логично е предсрочно изискуемата главница да е част от общия размер
на главницата, тъй размерът на първата е по – малък от втората.
Следва да се съобрази и това, че данните от заявлението за дните на
забавата не кореспондират с посочените дни забава в извлечението – 129 дни.
Твърди се, че не са погасени месечни вноски на 10.01.2020г. и на 10.02.2020г.,
поради което банката е обявила с нарочно обявление кредита за изцяло
предсрочно изискуем на 09.03.2020г. Безспорно е, че от датата на просрочие и
на първата и на втората вноска до 09.03.2020г. не са изтекли 129 дни. Банката
е заявила в заявлението по чл. 417 от ГПК, че е осчетоводила вземанията по
кредита като предсрочно изискуеми на 09.03.2020г., което подкрепя горната
констатация за неяснота на броя просрочени дни.
При така изложените мотиви е безспорно, че извлечението от
счетоводните книги на „РБ (България)“ ЕАД от 17.07.2020г. не е редовен от
външна страна документ. С този извод се изпълва изискването на чл. 419, ал.3
3
във вр. с чл. 418, ал.2 от ГПК за отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение, съдържащо се в процесната заповед по чл. 417 от ГПК.
Предвид изложеното съдът счита, че е безпредметно да обсъжда
останалите възражения срещу разпореждането за незабавно изпълнение в
заповедта.
По жалбата срещу определение №2014 от 23.10.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№853/20 г. по описа на РС гр. П.:
Същата е насочена против отказа на заповедния съд да спре незабавното
изпълнение на основание чл. 420, ал.1 или ал.2 от ГПК на процесната заповед
по чл. 417 от ГПК. Произнасянето по тази жалба е безпредметно и длъжника
няма интерес от нея, защото съдът прие, че самото разпореждане за незабавно
изпълнение следва да бъде отменено. Отмяната на същото води до липса на
титул, въз основа на който да се издаде изпълнителен лист, респ. до липса на
изпълнително основание.
Ето защо тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 2037 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. №853/2020г. по описа на
Районен съд гр. П..
ОБЕЗСИЛВА изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№2037 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. №853/2020г. по описа на Районен съд гр. П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на незабавното
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 2037 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. №853/2020г. по
описа на Районен съд гр. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5