Решение по дело №770/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              24.10.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет и четвърти септември през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                        

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №770 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.36 от Закона за адвокатурата – за заплащане на адвокатско възнаграждение.  

Подадена е искова молба от В.С. ***, с ЕГН ********** против Е.А.П. ***, в която ищецът твърди, че в качеството си на адвокат от АК-Пазарджик е бил пълномощник на ответника Е.П. по гр.д. №3783/2015г. по описа на РС-Пазарджик, който бил ответник, а ищец бил „*******“ ООД.

Твърди, че с Решение №375/20.05.2016г. на РС-Пазарджик и Определение №2005/09.08.2016г. на същия съд, по същото дело било прието, че искът на „*******“ ООД е основателен, а именно, че е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор 55155.89.1 с площ от 2003 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. Цялата данъчна оценка на имота била сумата 62 716,60 лв., а ¼, съответно 15 679 лв.

Твърди, че ответникът Е.П. бил осъден да заплати на „*******“ ООД сумата от 2727 лв. разноски по делото, от които 2000 лв. - адвокатски хонорар и 727 лв. – държавна такса. На ищеца, ответникът платил 300 лв. адвокатски хонорар, въпреки че при посочената цена на иска минималният хонорар за всяка инстанция е 1000 лв., по силата на Наредба №1/2004г., защото ответникът се оправдавал с материални затруднения.

Сочи, че обжалвали пред Окръжен съд-Пазарджик и с Решение по в.гр.д.№691/2016г. отхвърлил изцяло иска, отменил и определението относно разноските и „*******“ ООД бил осъден да заплати на ответника разноски в размер на 505 лв. - 300 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция, 100 лв. адвокатски хонорар за обжалването и 105 лв. държавни такси.

За тези 505 лв. разноски било образувано изпълнително дело при ЧСИ С. и ответникът Е.П. си ги получил всичките.

Ищецът твърди, че за тази инстанция ответникът му заплатил 100 лв., въпреки че при посочената цена на иска минималният хонорар за всяка инстанция е 1000 лв. по силата на Наредба №1/2004г. защото ответникът се оправдавал с материални затруднения. Твърди, че пълномощничката на ответника била получила 1000 лв. хонорар за тази инстанция.

Посочва, че последвала касационна жалба, на която дал отговор и представил пълномощно за платен хонорар в размер на 1000 лв., въпреки че реално му били платени само 100 лв., като ответникът Е.П. обещал да се издължи в кратък срок, но не го сторил. За тяхна изненада жалбата била допусната до касационно обжалване с Определение №484/2017г. по гр.д.№1092/2017г. и трябвало да пише писмена защита. Написал и я представил пред ВКС, въпреки че ответникът П. не платил нищо за тази инстанция като продължавал да се оправдава с материални затруднения. В крайна сметка с Решение №6/07.03.2018г., ВКС потвърдил Решение №482/15.11.2016г. на Окръжен съд-Пазарджик.

Ищецът твърди, че минималният хонорар за отговор по касационната жалба е 750 лв., а за процесуално представителство пред тази инстанция - 1000 лв. или общо 1750 лв., а той реално бил получил 100 лв., въпреки че били писали на доверие от негова страна 1000 лв., защото ответникът не успял да му се издължи. Адвокатът на ответната страна бил получил 800 лв.

Твърди, че в крайна сметка вместо да получи 3750 лв., реално бил получил 500 лв., но дори да се приеме за вярно, че е получил 1000 лв. за отговора по касационната жалба, пак се получава максимално 1500 лв., вместо 3750 лв. Пълномощничката на другата страна – „*******“ ООД била получила 3800 лв., въпреки че делото било решено в полза на Е.П., а не на „*******“ ООД или повече от два пъти повече от него. Още повече, че Окръжен съд-Пазарджик бил приел, че щом заявената цена на иска е 62716,60 лв., то адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. за една инстанция не е прекомерен. Твърди, че ВКС бил пропуснал да се произнесе относно претенцията за разноски, затова подал молба за допълнително произнасяне.

Твърди, че на 08.03.2018г. обсъдили с ответника Е.П. работата му по делото като обем и качество, заплатеното от него, получените от пълномощника на „*******“ ООД хонорари, както и финансовата възможност на ответника, и сключили писмен договор, съгласно който, ако ВКС уважи молбата за допълнение на решението относно разноските, П. ще му заплати сумата  над 100 лв. до присъдените от ВКС разноски,  за които се очаквало да са 1000 лв.

В крайна сметка с Определение №30/05.06.2018г., ВКС постановил: „Допълва решение №6 от 07.03.2018г., постановено по гр.д. №1092/2017г. на ВКС, І г.о., като осъжда „*******“ ООД, гр.Пазарджик да заплати на ответника Е.П., чрез пълномощника му адв.В.С. ***00 лв., разноски за касационното производство. Или ответникът Е.П. трябвало да му заплати 900 лв. – разликата над 100 лв. до присъдените от ВКС 1000 лв., които до момента отказвал да заплати, въпреки отправената от него покана. На същата той отговорил, че всичко бил платил и че по делата ищецът не бил вземал отношение, казвал бил само да се даде ход на делото, а всички писмени защити били писани от него.

Моли съда да осъди ответника да му заплати 900 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до крайното изплащане, както и разноските по делото.

Посочва банкова сметка ***.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който прави следните възражения: Счита  предявената искова молба за неоснователна. Заявява, че е изплатил договорените с адв.В.С. възнаграждения изцяло и по начина, по който са били договорени. Твърди, че всички изложени в исковата молба твърдения са неверни и не отговарят на истината.

Твърди, че на 08.03.2018г. не е подписвал писмен договор с адв.В.С.. Още повече, че към тази дата той вече му бил заплатил договореното възнаграждение за касационната инстанция.

Оспорва истинността на приложения писмен договор от 08.03.2018г. Твърди, че не е подписвал този документ. Моли да бъде открито производство по оспорване истинността на този документ, ако ищецът желае да се ползва от него.

Моли съда да отхвърли предявения иск от В.С.С..

Предявеният иск се поддържа изцяло от ищеца и от неговия пълномощник в проведените по делото съдебни заседания. Моли съда да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по предствения Списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по същество.

Ответникът лично оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Излага доводи по същество.  

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и видно от представените и приети писмени доказателства е, че ищецът В.С. ***. Не е спорно и това, че ищецът е бил упълномощен от ответника Е.А.П. да го представлява в производството по гр. дело №3783/2015г. по описа на Районен съд-Пазарджик, в което същият е бил ответник, а ищец е бил търговското дружество „*******“ ООД. Предмет на делото е бил установителен иск за собственост. Не е спорно и това, че производството по посоченото гражданско дело е било разгледано в три съдебни инстанции като съответно е било образувано в.гр.дело №691/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик и гр. дело №1092/2017г. по описа на ВКС.

На датата 08.03.2018г., между ищеца В.С.С., в качеството му на адвокат и ответника Е.А.П. е бил сключен писмен договор по повод на касационната жалба на „*******“ ООД против решението по в.гр.дело №691/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Със същия страните са се договорили, че адв.В.С. ще подаде молба до ВКС за допълване на решението в частта относно разноските. Посочено е, че адв.В.С. е изготвил отговор по касационната жалба и писмено становище пред ВКС. Ищецът и ответникът са се договорили, че ако ВКС присъди разноски в полза на Е.П., Е.П. ще заплати на адв.В.С. сумата, която е в размер на над 100 лева от присъдените разноски пред ВКС.

На този писмен договор ищецът основава исковата си претенция, предмет на разглежане в настоящето производство. Писменият договор от 08.03.2018г. бе оспорен от ответника с твърдението, че той не го е подписал. Предвид на това и след заявено от ищеца становище, че ще се ползва от писмения договор, бе открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истиността на документа. По повод на последното по делото бе допусната съдебно-почеркова експертиза. От заключението на същата, прието като доказателство по делото като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че подписът за Е.П. в Договор от 08.03.2018г., приложен с исковата молба, е положен от ответника Е.А.П..

С оглед заключението на вещото лице, съдът приема, че оспорването на процесния договор не е доказано и цени същия като годно доказателство по делото. Приема, че договорът от 08.03.2018г. е валидно сключен и е породил своето правно действие между страните по него. С подписването му ответникът е поел задълженията по договора и дължи изпълнение на същите.

С Определение №130 от 05.06.2018г., постановено по гр. дело №1092/2017г. по описа на ВКС е допълнено Решение №6 от 07.03.2018г., постановено по гр. дело №1092/2017г. на ВКС, І г.о. като е осъден „*******“ ООД, гр.Пазарджик да заплати на Е.А.П., чрез пълномощника му адв.В.С. ***00 лева, разноски за касационното производство. 

Разпоредбата на чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата дава възможност адвокатското възнаграждение да се уговаря в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. В конкретния случай страните са договорили адвокатското възнаграждение с оглед произнасянето на ВКС по молбата на Е.А.П., чрез пълномощника му адв.В.С., с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК – за допълване на решението на касационната инстанция с присъждане на разноските за това производство. В случая не са налице изключенията, предвидени в чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за защита по наказателно дело, нито по гражданско дело с нематериален интерес.

При тези данни, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и ще следва да се уважи изцяло в претендирания от ищеца размер от 900 лева, която сума представлява разликата между присъдените в полза на ответника Е.А.П. с Определение №130 от 05.06.2018г. по гр.дело №1092/2017г. по описа на ВКС разноски в размер на 1000 лева и посочената в договора от 08.03.2018г. сума от 100 лева.

Следва да се отбележи и това, че договорът от 08.03.2018г. е сключен между ищеца и ответника след договора за правна защита и съдействие, сключен помежду им на 20.02.2017г.  

Ответникът, в чиято тежест бе, не ангажира доказателства за плащането на процесната сума на ищеца, след сключването на договора от 08.03.2018г. и въпреки отправената му покана за изплащането й /за която покана са налице данни в приложения към исковата молба писмен отговор на ответника до ищеца с дата 09.11.2018г./.

Ответникът не противопостави и други правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.

Негова защитна позиция, отразена в отговора на исковата молба и поддържана в хода на производството по делото, че не е подписал процесния договор от 08.03.2018г., бе категорично опровергана от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза.

Възражението на ответника за проявена недостатъчна активност /дори пасивност/ от страна на пълномощника му адв.В.С. се явява неоснователно, тъй като се установи по делото, че ищецът е извършил уговореното в договора от 08.03.2018г., а именно подал е молба до ВКС за допълване на решението в частта относно разноските по повод, на която е постановено Определение №130 от 05.06.2018г. по гр. дело №1092/2017г. по описа на ВКС. Преди молбата ищецът е изготвил отговор по касационната жалба, както и писмено становище пред ВКС.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да се уважи изцяло в размера от 900 лева.   

Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2019г. до окончателното й изплащане. 

С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените разноски по настоящето производство в размер общо на 362,21 лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш       И:

          

ОСЪЖДА Е.А.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на В.С. ***, с ЕГН ********** на основание чл.36 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 900 лв., представляваща договорено и неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен помежду им Договор от 08.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторени съдебно-деловодни разноски по настоящето производство в размер общо на 362,21 лева.

Банкова сметка ***: ЦКБ – CECB ******** **** **.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: