Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева
Ива
Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6637 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №468346 от 10.08.2018год., СРС, 159-ти състав,
постановено по гр.дело №84335/2017год.
е признал за
установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Т.Ю.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че Т.Ю.С. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 70,77 лева
представляваща стойността на топлинни услуги през периода от м.5.2014 г. до
30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 03.08.2017 г. до изплащане
на вземането и сумата 3,13 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за имот за същия период, намиращ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН ******, аб.№ 192422, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 53610/2017 г. по описа на СРС,
159 състав, като е отхвърлил исковете по чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 70,77
лева, до пълния предявен размер от 146,06 лв. и за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., като погасен по давност и
иска за дялово разпределение за разликата над
3,13 лв. до пълния предявен размер 6,54 лв., както и по чл. 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 35,69 лв. за
периода 15.8.2014 г. до 20.07.2017 г. и за лихва в размер на 1,81 лв. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение като неоснователни. Признал е за установено по исковете,
предявени от „Т.С." ЕАД, срещу И.Ю.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че дължи на „Т.С."
ЕАД сумата от 70,77 лева представляваща стойността на топлинни услуги през
периода от м.5.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 03.08.2017г.
до изплащане на вземането и сумата 3,13 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за същия имот, като
е отхвърлил исковете по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 70,77 лева, до пълния предявен
размер от 146,06 лв. и за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014 г., като погасен по
давност и иска за дялово разпределение за разликата над 3,13 лв. до пълния
предявен размер 6,54 лв., както и по чл. 422 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 35,69 лв. за периода 15.8.2014 г. до
20.07.2017 г. и за лихва в размер на 1,81 лв. върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение, като неоснователни. С решението изцяло е отхвърлил исковете срещу Ю.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата 584,24 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от м.05.2013 г. - м.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода
от 03.8.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 142,76 лв. за
периода от 15.8.2014 г. до 20.07.2017 г., сумата от 26,16 лв., за дялово
разпределение през периода от м.05.2013 г. - м.04.2015 г., лихва в размер на
7,24 лв. за периода от 15.8.2014 г. до 20.07.2017 г., за същия имот. Осъдил е Т.Ю.С.
и И.Ю.С. да заплатят на „Т.С." ЕАД сумата 139,29 лв., представляваща
сторени разноски в производството пред първата инстанция, и сумата 9,71 лв.
сторени разноски в заповедното производство.
Срещу решението само в отхвърлителните
части е постъпила въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се уважат изцяло исковете. Посочва, че съдът не е взел в предвид, че с оглед на
чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на ТЕ от „Т.С.“ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с Решение №ОУ-0021/22.04.2002год. на ДЕКВР,
месечните дължими суми се формират въз основа на прогнозна месечна консумация
след което след края на отоплителния
период се изготвят изравнителни сметки на база на реален отчет и в тази връзка
е следвало да се съобрази ССЕ и че последващите
изравнителни сметки са станали изискуеми именно в процесния
период. Сочи, че съгласно ОУ в сила от
12.03.2014год. потребителите са длъжни да заплащат месечните сметки в
тридесетдневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача,
като се има в предвид и издадената обща фактура. Смята, че е дължима и сумата
за услугата дялово разпределение, както и лихва върху тази главница. Претендира
за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и е депозирана молба, в която прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Ю.С.С., Т. Б.С. и И.Ю.С.. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Златанова,
пълномощник на въззивника Т. Ю.С., с приложено за въззивна
инстанция пълномощно оспорва въззивната жалба и
заявява, изрично, че е получен препис от обжалваното решение и в уважените
части решението не е обжалвано. Посочва, че по делото не се оспорва, че ответниците Т.С. и И.С. са декларирали процесния
имот като съсособствен при равни квоти. Претендира за
присъждане на разноските и представя списък на разноските за въззивна инстанция.
Третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД не заявило становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3061704/03.08.2017г. срещу Ю.С.С., Т.Ю.С. и И.Ю.С.
за посочените суми и по 4/6 за първия
длъжник и по 1/6 за втория и третия и по което е образувано гр.д. №53610/2017г.
по описа на СРС, 159-ти състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2013г. до месец 04.2015г. в размер на 876,38лв.
главница и цена на доставена ТЕ за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ЖК Люлин, бл.******, с аб. №192422, сумата от 39,21лв.-за
услугата дялово разпределение, 214,16лв.-законна лихва за забава за периода от 15.08.2014год.
до 20.07.2017год., 10,91лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение, както
и законната лихва върху главницата за цена на ТЕ от 03.08.2017год.-датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок са постъпили възражения от длъжниците,
включително и при позоваване за изтекла давност и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„Т.С.”ЕАД е предявила положителните установителни искове
спрямо длъжниците по издадената заповед за изпълнение
и е образувано гр.д. №84335/2017г. СРС, 159-ти състав.
В срока за отговор
на исковата молба не е постъпил такъв от ответниците,
но във възраженията си срещу издадената заповед по чл.410 ГПК са оспорили
сумите в заповедта, включително са се позовали, че част от вземанията са
погасени по давност. В съдебно заседание пред първоинстанционния
съд ответникът Ю.С.С. изрично е заявил, че не е
собственик на процесния имот, а ответниците
негови синове са собственици при равни квоти и след като имотът е придобит от
тях по наследство от техния дядо и майка.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове частично и е приел за установено, че само ответниците
Т.Ю.С. и И.Ю.С. са съсобственици на процесния имот по
наследство от тяхната майка и по право на заместване, като нейни низходящи с
оглед на чл.10, ал.1 ЗН, след като тя е починала преди нейния наследодател Т.В.Т.и
дядо на ответниците, който е притежавал процесния имот и с оглед на което именно ответниците Т. и И.С. са декларирали като съсобствен
същия в
Столична Община. Прието е, също
така в тази връзка, че ответникът Ю.С.С., независимо,
че е преживял съпруг, не е в кръга на лицата по чл.10, ал.1 ЗН и не е собственик
на имота, поради което не се явява и
потребител, респективно битов клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ
и спрямо него исковете са отхвърлени. В предвид това, че претенциите спрямо ответниците Т.Ю.С. и И.Ю.С. са заявени за 1/6 част от
посочените суми и при установено задължение съобразно СТЕ от 424,64лв. за
периода от 01.05.2014год. до 30.04.2015год. е прието, че ответниците
дължат на „Т.С.“ЕАД при условията на разделност,
всеки по 70,77лв. - главница, представляваща 1/6 от цената на доставена и неплатена
топлинна енергия за този втори отоплителен период, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане,
както и за цена на услугата дялово разпределение за същия период от по 3,13лв.,
а по отношение на първия период от м.05.2013год. до 04.2014год. и за
останалата част за разликата до пълния претендиран
размер на главницата от общо предявена за 146,06лв.-главница, за лихвата върху
нея за периода от 15.08.2014год. до 20.07.2017год. и за услугата дялово
разпределение до пълния претендиран размер от 6,54лв. от всеки от ответниците Т. и И. С. като погасени по давност са
отхвърлени.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно
основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове, че ответниците
дължат процесните суми, търсени от ищеца като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответниците са потребители на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът на същата има монтиран топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
ФДР и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че собственици на процесния имот са само ответниците Т.
и И.С. и след като няма спор, че сградата, в която се
намира жилището е топлофицирана
и ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер
и ответниците, като съсобственици върху процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост
имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
утвърдени от ДКЕВР. Не се установява ответникът Ю.С.С.
да е собственик на процесния имот и съответно
потребител, поради което предявените срещу него искове следва да бъдат
отхвърлени.
От
събраните по делото съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, които
не са оспорени от страните и които съдът кредитира като компетентни и обсъдени
с останалите писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност се установява
стойността на доставената в имота
топлинна енергия за целия исков период и следва да бъде разгледано
направеното от ответниците възражение за погасяване
на вземанията с кратката три годишна давност.
Съобразно
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице
повтарящи се задължения през определени периоди от време. Задължението на
абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия
не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Видно от
представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София вземането за заплащане на
доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на тридесет дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на този срок
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но същото не
е изискуемо, защото от първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за
който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Ищецът по първоинстанционното производство е претендирал цена за
доставена топлоенергия за периода от месец 05.2013год. до 30.04.2015г.
Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 03.08.2017г., към който
момент е изтекла погасителна давност за вземанията за главница и за лихви,
които са станали изискуеми три години преди
тази дата 03.08.2017год.-датата на подава на заявлението от ищеца
или към 03.08.2014год. Извън
погасителната давност са вземанията, изискуеми след 03.08.2014год., включително
и това за потребена топлинна енергия за месец юли 2014год.,
по което е следвало да постъпи плащане до 30.08.2014год. В тази връзка неправилно първоинстанционният
съд е приел, че се дължи изцяло стойността на ТЕ за втория отоплителен период и от 05.2014год., вместо от
07.2014год., но в тази уважена част решението не е обжалвано от ответниците и е
влязло в сила.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, след като
правилно първоинстанционният съд е взел в предвид
установения размер на реално потребените количества
топлинна, съобразно СТЕ за втория отоплителен сезон 2014-2015год. и след
извършеното изравняване за отоплителния период, както и това, че се претендират
по 1/6 част от вземането за ответниците Т. и И.
Стефанови, които са потребители, както и
правилно е отхвърлил претенциите за периода 01.05.2013год. до 30.04.2014год.
като погасени по давност, както и изцяло срещу ответника Ю.С.С., който не се явява собственик и потребител на ТЕ за процесния имот..
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решение
в обжалваните отхвърлителни части като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника ищец, при неоснователност на
жалбата, а на въззиваемите и при направено искане,
приложен договор за адвокатска защита с удостоверяване в договора, че са
направени разноски за адвокатско възнаграждение от 200лв. от ответника Т.Ю.С. като въззиваема страна и което не е прекомерно, съобразно предвиденото
в чл. 7, ал.2 от НМРАВ, следва да се уважи и да се възложи в тежест на въззивника ищец.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№468346 от 10.08.2018год., СРС, 159-ти състав, постановено по гр.дело
№84335/2017год. в обжалваните отхвърлителни части.
Решението
в уважените части не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати
на Т.Ю.С., ЕГН**********, с адрес: *** сумата от 200лв.-разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на “Т.С.“ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.