Р Е Ш
Е Н И Е № 625
25.06.2020 г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова въззивно гражданско дело № 845/2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Г.Б., роден на ***г., ЛНЧ
**********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат И.Н.,
против Решение № 1476 от 22.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 12734 по описа за
2019 г. на Районен съд - Пловдив, с което се
задължава жалбоподателя да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Е.И.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***;
забранява на жалбоподателя да приближава Е.И.Ф., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок
от три месеца, считано от постановяване на решението – 22.04.2020г.; осъжда
жалбоподателя да заплати глоба в размер на 500,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 25,00 лева, представляваща
дължима държавна такса по производството, и да заплати на Е.И.Ф. сумата от 400,00
лева, представляващи направените по
делото разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното решение с искане да бъде отменено и да се отхвърли молбата за
защита от домашно насилие.
Оспорва се осъществяването на акт на домашно насилие.
Излагат се подробни доводи относно преводът на думата „****“ от английски на български език, както и за нейното
практическо използване. Поддържа се, че в случая не е налице
накърняване на правната сфера на молителката, както и че същата не е проявила
поведение на човек, засегнат от упражнено насилие. Наложените
мерки по чл.5 от ЗЗДН се оспорват като неоправдани и несъответстващи на
събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Е.И.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат Д.Е., с който се оспорва същата като неоснователна и
недоказана. Подробно се оспорват доводите в жалбата, както и се излагат
съображения по същество на спора за осъществяването на акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН. Претендират се разноските във въззивната
инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение и съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пред
първоинстанционния съд се е развило
производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН по молба за защита от домашно насилие,
подадена от Е.И.Ф., ЕГН **********, с която
е поискала защита по реда на ЗЗДН, поради извършено
домашно насилие от Г.Б.. В молбата си Е.И.Ф. излага твърдения, че ответникът
е неин бивш съпруг и баща на
нейния син В. Г.Б.. Посочва, че бракът й с ответника
е прекратен с решение по
гр.д.№ 12198/2015 на ПРС, ІІ бр. състав,
влязло в сила на 15.07.2017г. в частта на развода и
възлагането на молителката на упражняването на родителските права спрямо нейния
син. С решението
постановено по гр.д.№ 2615/2017г. на ПОС е определен режим на лични контакти на бащата с детето
през летните месеци юли и август, както следва: бащата да бъде с детето през
месеците юли и август в периодите от 1 юли до 15 юли и от 15 август до 31
август, а майката да бъде с детето от 15 юли до 15 август, като в този период
бащата няма да се ползва от режима на лични контакти с детето през първата и
третата седмица на месеца. Според молителката отношенията й с ответника са сложни, повлиявани от нежеланието на ответника да се
съобразява с чуждото мнение, дори и със съдебните решения. Посочва, че както по време на
съвместния им живот, така и след това е била обиждана грубо от ответника,
поради което е водила дело за защита по ЗЗДН. Предвид на това, комуникацията й с ответника се свеждала само и единствено до изпълнението на режима
за лични контакти между бащата и детето, която комуникация те водили на английски език. Излага твърдения, че на 26.07. 2019г. ответникът започнал й да пише по вайбър, че ще вземе детето на 1 август,
въпреки че по това време детето трябва да е при майката- според решението на
ПОС по гр.д.№ 2615/2017г.- от 15 юли до 15 август. След като молителката поискала
от ответника да покаже документ, на който се основава това негово искане,
получила отговор под формата на псувня, а именно: ,,*********. Молителката му отговорила, че
освен ако не покаже съдебно решение за искания от него период, има право да
вземе детето от 15 до 31 август. Отново последвала псувня- ,,**********, а след нея и
заплаха, че ще ѝ организира хубаво посрещане в университета през септември.
Кореспонденцията продължила, като ответникът констатирал, че
щял да бъде в болница в края на август и че щял да организира някой да гледа
детето през това време. Молителката възразила и отбелязала, че не е
съгласна синът ѝ да бъде оставен за две седмици при непознати хора, но
ответникът отговорил, че това е неин проблем и че тя също го зарязва при ,,тези селяни”, докато ходила да ,,се *** в чужбина” . С ,,тези
селяни” Г. визирал родителите на молителката, а обидите към нея били в посока
на отношения с други мъже, каквито тя нямала. В молбата си Е.Ф. уточнява, че тези нейни пътувания до чужбина са били винаги свързани с
професионалните ѝ ангажименти като доцент по стоматология, преподавател
във ********. Молителката твърди, че
се чувства заплашена, тъй като бившият ѝ мъж - Г.Б., и преди си бил
позволявал да използва клевети срещу нея на работното ѝ място. Отделно от изложеното сочи, че
ответникът задържал при себе
си и международния паспорт на сина им В.Г.Б., с
което пречил на правото на молителката да пътува в чужбина със своя син, като
по този начин само той се възползвал от възможността да извежда детето в
чужбина. На 29.07.2019г. молителката
е поискала да ѝ бъде предаден паспорта на В.
за времето през лятото на 2019г., но така и не получила отговор, макар че
съобщението ѝ било получено и видяно от ответника. На
позвъняванията ѝ също нямало отговор. Тези
действия от страна на ответника молителката също приема като форма на психически тормоз върху нея.
Ответникът
оспорва акта на
домашно насилие, оспорва комуникацията между страните на 26.07.2019г., както и
посочения от молителката превод от английски на български език на израза
„*****“.
Въззивният
съд намира, че в настоящия случай подадената молба за защита от домашно насилие
е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице в
едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно
легитимирано лице от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН и към молбата е приложена
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
От фактическа страна и предвид представен заверен препис от решение по гр.д.№ 12198/2015 на ПРС, ІІ бр.
състав се установява, че страните са бивши съпрузи, които от
брака си имат дете В.Г.Б., както и че молителката упражнява родителските права по отношение на
детето. Констатира се, че с решение по гр.д.№ 2615/2017г. на ПОС е определен режим на лични контакти на бащата с детето
през летните месеци юли и август, както следва: бащата да бъде с детето през
месеците юли и август в периодите от 1 юли до 15 юли и от 15 август до 31
август, а майката да бъде с детето от 15 юли до 15 август, като в този период
бащата няма да се ползва от режима на лични контакти с детето през първата и
третата седмица на месеца.
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чието съдържание съответства на изложените в молбата обстоятелства относно
осъществения акт на домашно насилие.
Представен е легализиран превод от Агенция за преводи ЕТ „*****“ на
кореспонденция между страните по Вайбър от 26.07.2019г., водена на английски
език.
По почин на страните за установяване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелката Р. Н. Г., колежка на молителката, удостоверява възприетите от нея обстоятелства
при провеждането на кореспонденцията между страните на процесната дата 26.07.2019 г., посочвайки, че на същия ден са били заедно с
молителката във факултета. Според свидетелката молителката е била разстроена,
показала й е кореспонденцията, която се е водила на английски език като
свидетелката сочи, че владее същият. Спорът се водил за това, че ответникът
искал да вземе детето, когато не му се е падало. Непрекъснато използвал изразът
„*****“, който бил възприет от молителката като псувня. Ответникът заплашвал
молителката, че ако не станата нещата така, както той иска, през септември
месец щял да организира посрещане за нея във факултета. Последното било
възприето от молителката като заплаха, защото преди години ответникът, чрез
свой приятел, извършил донос против молителката, довело до нейното обследване.
Според показанията на
свидетелката П. А. П., която работи при ответника, последният споделял, че има трудности при
организирането на ваканциите на детето. Посочва, че в офиса всички комуникирали
на английски език и тъй като бизнесът е транспортен, много динамичен, се
случвало да прехвърлят думи като „shit“, „fuck“, които са придобили битовизъм като „По дяволите!“,
„Прецакан съм“, „Провалиха се нещата“, които не се ползвали в циничен вариант.
За да уважи молбата за защита районният съд е кредитирал факта, че на 26.07.2019 г. ответникът неколкократно в писмена кореспонденция с
молителката по телефон чрез приложението Вайбър е отправил
към нея израза „****“. Според РС този израз е с обидно съдържание и сексуален подтекст, широко популярен е и неговият
най - близък израз е „*****“. Същият е използван като реакция
на ответника към различна позиция от страна на другия родител относно конкретни
спорове между тях по повод на сина им. РС е изложил мотиви, че изразът е груб, вулгарен и обиден и няма друга цел или
съдържание освен да демонстрира грубо, вулгарно и обидно отношение към
позицията на молителката. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че поведението на ответника представлява емоцинално насилие по отношение
на молителката, при
което е уважил молбата за защита от домашно насилие.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Събраните в първата
инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за
спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави следното:
В случая представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, които се подкрепят от
свидетелските показания на св. Г. Последната
непосредствено е възприела водената между страните комуникация на 26.07.2019 г.
и неколкократното използване на изразът „*****“ от
ответника в отговор на думите на молителката, както и че същият ще й организира
посрещане през септември във факултета, прието като заплаха от молителката
предвид постъпилия преди години донос против нея.
Същевременно, при възложената на ответника
доказателствена тежест, същият не е
ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата, изложени в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Свидетелските показания на св. П. се отнасят за работната атмосфера в офиса на ответника и
използването на нецензурни изрази, както и за невъзможността на ответника да
бъде с детето когато желае, но с тях не се опровергава съдържанието на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Ето защо, съдът намира за доказано, че между страните
е осъществена комуникация на 26.07.2019 г. чрез приложението Вайбър, както и
използваните в нея изразни средства от страна на ответника, посочени в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В случая се касае за психическо и емоционално насилие,
което е неприемливо и не следва да бъде толерирано, поради което неоснователно
се поставя въпроса за степента на засягане на правната сфера на молителката. За
да е налице емоционално насилие е достатъчно
е деятелността на извършителя да въздейства негативно върху емоционалното спокойствие
и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и и др. неприятни
изживявания,
които в случая се доказват от показанията на св.Г. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и
възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното разбиране влиза в
противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата и ограничаване
възможността от настъпване на по-тежки вредоносни последици за жертвите.
С оглед гореизложеното при анализа на
доказателствената съвкупност се установява, че е извършен акт на домашно
насилие, изразяващ
се във вербално насилие от страна на Г.Б. спрямо Е.И.Ф.. Предвид това
първоинстанционният съд правилно е наложил мерки за държавна принуда спрямо ответника, задължавайки същият да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да приближава пострадалите,
жилището им, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от
три месеца. Не се споделя възражението на ответника срещу тази мярка, доколкото
посоченият срок е минималният предвиден такъв чл.5, ал.2 от ЗЗДН и се налага
като превенция срещу осъществяване заплахите от ответника. Определената от
районния съд глоба в размер на 500 лева не е прекомерен предвид тежестта на деянието, като
следва да се отбележи, че по отношение на същата няма възражения в жалбата.
В аспекта на изложеното обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд