Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в
открито заседание на трети май, през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Павлинка Славова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 7564 по
описа на състава за 2016г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Н.П.
поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със
застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той претърпял
значителни неимуществени вреди и имуществени вреди. Вредите произтичали от
телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на
21.10.2014г. на пътен участък от кръстовището между бул. „Съединение“ и ул.
„Пеньо Пенев“ в гр. Пловдив. При описаните в исковата молба време място и
обстановка, в качеството на пешеходец, ищецът пострадал поради
незаконосъобразните действия на водача на движещия се по пътното платно лек
автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ********. Споменатите твърдения били
установени с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд – Решение от
12.10.2015г. по АНД № 4703/2015г. по описа на 8 с-в при РС Пловдив. Лечението
на нанесените при ПТП травматични увреждания принудило ищеца да направи разходи
за заплащане на медикаменти и медицински услуги, които са описани подробно по
вид и размер в уточнителна молба от 11.07.2016г. Според ищеца, справедливото
обезщетение за понесените от него болки и страдания било оценимо на сумата от общо
97 500 лева. Тъй като за лечение и рехабилитация, ищецът бил принуден да
направи необходими разходи на обща стойност от 2859, 80 лева, той твърди че е
легитимиран да потърси обезщетение и за понесени имуществени вреди на
посочената парична стойност. Ищецът отправил и писмена претенция до ответника,
в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача на лек автомобил
„Шевролет Калос“ с рег. № ********, но претенцията останала неудовлетворена.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 97 500 лева за неимуществените
вреди, произтичащи от телесни увреждания, които са подробно описани в
исковата молба (компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен; сплескване на междупрешлен диск и
изместване на прешлени на ниво първо поясен и пети опашен прешлен; изкълчване,
навяхване и разтягане в лявата колянна става; мекотъканна политравпла на лява
колянна става - парциална руптура на задна кръстна връзка; дисторзио
(навяхване) на предна кръстна връзка; цервико-торакална спондилоза,
остеохондроза и дискови хернии С4-5 и С5-6; изтръпване на пръстите на дясната
ръка, отслабен стилорадиален и трицепсов рефлекс вдясно; хипотрофия и хипотония
на бедрената мускулатура на долен ляв крайник, както и болезнени усещания в
долен десен крайник; посттравматичен оток на костен мозък; разкъсно-контузна
рана на главата, съпроводена с краткотрайна загуба на съзнание; охлузвания на
лявата гръдна половина; охлузвания и кръвонасядания по горната устна вляво;
болезненост в областта на челюстта и на венците; интензивни психологически и
емоционални травми),
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от деня на
настъпването на вредоносния резултат на 21.10.2014г. до деня на окончателното
плащане, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 2859, 80 лева за имуществените
вреди, произтичащи от необходими разноски за лечение, да заплати мораторна
лихва в общ размер на 314, 67 лева, върху общия размер на сумата на направените
разходи за лечение, считано от съответната дата на всеки отделен месец в който
са направени съответните разходи (молба с вх. № 112928/02.09.2016г.), до датата
на предявяването на иска на 20.06.2016г. и законната лихва върху общия размер
на разходите, след предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед
очаквания изход от процеса, ищецът претендира да получи от ответника и сумата
на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника - З. „ Л.и.” АД, по съображенията, които са подробно
изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва изрично
твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на
вредите, нито пък оспорва твърдението за настъпилото ПТП, поради противоправния
характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал.
Подаденият отговор сочи, че ответникът оспорва размера
на претендираните обезщетения, доколкото оспорва
на първо място твърденията за
характера и обема на вредите (имуществени и неимуществени), а на второ място - оспорва твърдението за наличие
на пряка причинно- следствена връзка между всяка една от релевираните вреди и
настъпването на процесното ПТП. Поддържа тезата, че част от уврежданията не
са с травматичен характер, както и част
от платените суми са за медикаменти, които са предназначени за лекувани на общи
заболявания (с нетравматичен характер), поради което за тях не се дължи
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Независимо от изложените доводи, ответникът релевира и
доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди, тъй като според него то обективно несъответствало на
действително претърпените вреди в значително по- малък обем, както и на
принципа на справедливост. Моли за
отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетия като доказателство препис от Решение от 12.10.2015г. по АНД № 4703/2015г.
по описа на 8 с-в при РС Пловдив установява, че А.Г.П. е признат за виновен в
това, че на 21.10.2014г. в гр. Пловдив, при управление на лек автомобил „Шевролет
Калос” с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,
ал.2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП) и по
непредпазливост е причинил на пешеходеца К.Н.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен; навяхване и разтягане в лявата колянна става, довело
до коллплетна лезия на вътрешния менискус; мекотъканна политравпла на лява
колянна става - парциална руптура на задна кръстна връзка; Дисторзио
(навяхване) на предна кръстна връзка и тибиален колатераллевия, причинили поотделно
и в съвкупност трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по- дълъг от 30 дни.На
основание чл. 78а от НК, водачът С. е освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание - глоба.
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника изявление и представената
с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема,
че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и на водача на процесния лек автомобил „Шевролет Калос” с рег. № ********
е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по
делото са приети следните медицински документи: Епикриза ИЗ, медицински изследвания
/вкл. на медико- диагностична лаборатория по ЯМР диагностика/, амбулаторни
листове, (стр.32 до 48 от делото) от чието съдържание се установяват медицински
данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалия – след
пътния инцидент и след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни,
представляващи специализирана медицинска информация, не се обсъждат подробно,
понеже са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Като доказателства по
делото са приети също фактури и фискални касови бонове /стр.49-89 от делото/, Удостоверение
за направени разходи за рехабилитация /стр. 88/, издадени на името на ищеца,
които са обект на анализ от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Заключението на приетата
съдебно- медицинска експертиза (изготвена от д-р Б., ортопедия и травматология)
мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
·
Според становището на вещото лице, в пряка причинно-
следствена връзка с процесния пътен инцидент, ищецът е получил следните увреждания с травматичен характер
и пряко свързани с тях последващи усложнения (изчерпателно посочени): контузия на главата и тялото; разкъсно-контузна рана над лявата вежда на
главата с размер 5 см (мекотъканна травма); постравматично охлузване и хематом
на горната устна в ляво (мекотъканна травма); компресивна фрактура на тялото на
1-ви поясен прешлен; начална спондилолистеза и сплескване на прешления диск между
5-ти поясен и 1-ви сакрален прешлен, с леко стеснение на вертебралния канал; комплектна
лезия (разкъсване) на медиалния менискус на ляво коляно; частична руптура на задната кръстна връзка на
лявата колянна става и навяхване на тибиалния колатерал; охлузване на лявата
гръдна половина (мекотъканна травма);
·
По
своят вид и тежест описаните по-горе травматични увреждания на ищеца имат
следната медико-билогична характеристика: полученото
счупване на тялото на 1-ви поясен прещлен е довело на пострадалия трайно ограничение на движенията на снагата
за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 1 година); претърпяното увреждане - спондилолистеза на нивото на
5-ти поясен и 1-ви сакрален прещлен е причинило на ищеца трайно ограничение на
движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни “(в случая до 1 година); получените мекотъканни увреждания в областта на главата
и лицето са причинили разстройство
на здравето неопасно за живота; получената
лезия (разкъсване) на вътрещния мениск п парциална (частична) руптура на
задната кръстна връзка на лявата колянна става - са довели на пострадалия трайно
ограничение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в
случая до 2 месеца).
·
В писменото експертно заключение, както и в проведеното открито съдебно заседание при изслушване на
заключението, вещото лице д-р Б. пояснява подробно,
че пет месеца след злополуката (т.е. на 15.05.2015г.) е било извършено
матнитно- резонансно изследване на лявата колянна става, при което са установени разкъсване на медиалния менискус
и парциална (частична) руптура на задната кръстна връзка на лявата колянна
става и навяхване на тибиалния колатерал, придружено с костно-мозъчен едем
(оток) на костите на ставата. Според вещото лице, тези увреждания имат пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Шест месеца след злополуката (т.е. на
05.06.2015г.) ищецът е бил подложен на магнитно-резонансно изследване и лечение на гръбначния стълб за следните
увреждания: цервико-торакална
спондшоза и остеохондроза, дискови
хернии на нивото на 4-ти и 5-ти и на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, за които вещото лице категорично счита, че не са с травматичен произход и
представляват дегенеративни възрастови изменения, които нямат пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на процесния пътен инцидент.
·
Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в Неврохирургичната клиника
на УМБАЛ „ Св.Теорги“ АД - Пловдив, където е постъпл
в увредено общо състояние, със силни болки в кръста и левия крак,
разкъсно-контузна рана на главата над лявата вежда с размер 5см. При прегледа пострадалият е бил с ясно съзнание,
контактен, адекватен. Извършени са
били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания
и магнитно- резонансна томография, при които не
са били установени травматични мозъчни увреждания. Освен описаните по-горе увреждания, други увреждания
по време на престоя на болницата не са били констатирани. Пострадалият е бил
изписан от болницата на 29.10.2014г., като лечението е продължило амбулаторно.
В процеса на амбулаторното лечение поради периодични болки в лявата колянна
става и шийната област, пострадалият е провел допълнителни изследвания при
които са установени споменатите по- горе и свързани с процесното ПТП - разкъсване
на медиалния менискус, частична руптура на задната кръстна връзка на лявата
колянна става и навяхване на тибиалния колатерал, заедно с отток на костите на
ставата. Допълнително установени са били също и други, увреждания на гръбначния стълб, които не са с
травматичен характер. След
установяване на тези увреждания ищецът редобно е провел общо 16 контролни
прегледи и е приемал по начначение невротропни и обезболяващи лекарства. По
време на амбулаторното си лечение ищецът е провеждал неколкократно физиолечение
и рехабилитация , като през периода от 30.09.2015г. до 07.10.2015г. той е
провел такова лечение при стационар в Медицинския институт на МВР- база Хисар с
приемна диагноза „Физиката терапия и
рехабилитация заради увреда на неврните коренчета на гръбначния стълб“. Общо лечебният и възстановителен период
при ищеца е продължил около 1 година.
·
През първите 2 месеца ищецът е провеждал лечението си
предимно при постелен режим, което е налагало да ползва чужда помощ при
обслужването си, а по-късно да има известни затруднения при самообслужването си
в ежедневието
·
На
извършения медицински преглед на ищеца на 15.03.2017г. са констатирани следните
факти, относими към онези травматични увреждания, които са пряко свързани стравматичните
увреждания, настъпили при процесното ПТП: На челната област на главата - в ляво
ищецът има остатъчен отвестно разположен бсм. траен козметичен белег от
получената разкъсно-контузна рана. Установява се и малък белег на горната
устна- също от малка рана. От представените КТ-ски изследвания се установява
скъсване от тип „дръжка на ведро" на вътрешния мениск на лявото коляно.
Установява се и разкъсване на задната кръстна връзка , които до този момент не
са оперирани и възстановени. Движенията при флексия на лявата колянна става са
трайно ограничени до 90 градуса. Ищецът трудно кляка и трудно изкачва стълби.
Предвижва се самостоятелно без помощни средства със забавена и леко накуцваща
походка наляво.
·
Според становището на вещото лице, представените документи за извършени
медицински разходи могат да бъдат логически свързани с разходи за лечение на
получените при ПТП травми, понеже са извършени по време на амбулаторното
лечение на ищеца.
Заключението на
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице И.Й. мотивира
следните изводи относно подлежащите на установяване факти: Размерът на
законната лихва върху разходите, за лечение, които са посочени в представените
от ищеца разходни документи на стр.122 до 124 от делото, изчислена за периода
от датата на издаване на съответния документ за извършване на плащането, до
датата на предявяването на иска – на 20.06.2016г. възлиза общо на 317, 18 лева.
Според становището на вещото лице, разходните документи са формално- редовни от
външна страна.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Б.Д.С.заявява, че е дългогодишен познат и приятел на
ищеца и има впечатления от здравословното и емоционалното му състояние, както и
от и социално му поведение преди и след настъпването на процесното ПТП. Свидетелят
изрично посочва, че не е имал възможността да възприеме пряко фактите, които
описва, но се информирал за тях по телефона, тъй като разговарял често със
съпругата и сина на ищеца. В телефонни разговори с ищеца, свидетелят установил,
че последния не желае да излезе от дома си, чувствал се подтиснат и търсел
социална изолация, непрекъснато се оплаквал. Според впечатленията на свидетеля,
преди настъпване на пътния инцидент – ищецът бил общителен и жизнен.
Като доказателства по
делото са приети (на стр. 95-101 от делото) писмена претенция на ищеца,
адресирана до ответника с вх. № 163/25.02.2016г., както и писмен отговор с изх.
№ 4070/14.05.2016г., адресиран от ответника до ищеца, от чието съдържание се
установява готовността на ответника да изплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 4 000 лева и за имуществени
вреди – застрахователно обезщетение в размер на сумата от 551, 62 лева.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По предявените претенции с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Претенциите на ищеца се основават на твърдението,
че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, за ответника се
поражда задължение да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на
делото доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния лек автомобил „Шевролет Калос” с рег. № ********. С други думи, основанието на иска е установено
без съмнение. Това е така, доколкото възникването на процесното ПТП и
поведението на участниците в него е установено и в настоящия процес не се
оспорва.
При условията на чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан
да приеме извода за наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в
причиняване на физическа травма, която има медико- биологична характеристика на
средна телесна повреда, както и на други по- леки по степен увреждания,
характеризирани като леки телесни повреди. В тази смисъл е налице
предпоставката за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на
вредата.
За да направи необходимите изводи за естеството и
обема на вредоносните последици, които ищеца е претърпяла – съдът съобрази не
само съдържанието на постановеното Решение от 12.10.2015г. по АНД № 4703/2015г. по описа на
8 с-в при РС Пловдив, но и
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза.
Тук е уместно да се
отбележи резервираното отношение на съда към възможността да кредитира
показанията на свидетеля Сапунджиев. Последният, очевидно е добросъвестен и
съобщава подробно и изчерпателно подлежащите на установяване факти, които са му
станали известни, но прави впечатление, че тези факти са били възприемане
опосредено. Очевидно е, че фактите, които свидетелят е узнал, са му били
съобщавани от лица, които са пряко заинтересовани от изхода на делото, поради
което съдът предпочита да кредитира изводите на медицинската експертиза пред
свидетелските показания.
Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат, който
е подробно описан в процесното Решение от 12.10.2015г. по АНД № 4703/2015г. по описа на
8 с-в при РС Пловдив и поведението на
водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. С други
думи, съдът приема, че в следствие на пътния инцидент, ищецът е получил (цит.) средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен; навяхване и разтягане в лявата колянна става, довело до коллплетна
лезия на вътрешния менискус; мекотъканна политравпла на лява колянна става -
парциална руптура на задна кръстна връзка; дисторзио (навяхване) на предна кръстна връзка и тибиален
колатераллевия, причинили поотделно и в съвкупност трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по- дълъг от 30 дни.
С оглед заключението на
съдебно- медицинската експертиза, съдът
приема също, че в пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент е и по-
късно установеното усложнение, засягащо контузения долен крайник, а именно:
разкъсване на
медиалния менискус и парциална (частична) руптура на задната кръстна връзка на
лявата колянна става и навяхване на тибиалния колатерал, придружено с
костно-мозъчен едем (оток) на костите на ставата.
При това, съдът
категорично възприема становището, че част от описаните в исковата молба
увреждания нямат травматичен произход и за тях не се дължи обезщетение.
Тези увреждания са описани в експертното заключение като: цервико-торакална спондшоза и остеохондроза, дискови хернии на нивото на 4-ти и 5-ти и на
5-ти и 6-ти шийни прешлени. При това, не се дължи обезщетение и за травматични
увреждания на централната нервна система, каквито изобщо не са били установени-
нито при постъпването на ищеца за спешна помощ след пътния инцидент, нито пък
по- късно. Не се дължи обезщетение
и за описаните в исковата молба изтръпване на пръстите на дясната ръка, отслабен стилорадиален и
трицепсов рефлекс вдясно; хипотрофия на бедрената мускулатура на долен ляв крайник (за последното- вещото
лице обясни подробно, че не представлява увреждане, но е своеобразен
компенсаторен механизъм на организма).
При изложените по- горе изводи, съдът намира, че
разрешаването на спора за претендираната сума се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за
имуществени вреди, който следва да бъде определен след прецизен анализ на
събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените
вреди.
По
претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на платимото застрахователно обезщетение
е определяем, като се приложи критерия за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца
са довели
до интензивни болки, страдания и
неудобства през първите два месеца от лечението на пострадалия, през които
движението й е било ограничено и той е имал нужда от помощ в битовото
обслужване. Обемът на вредите, относно болките и страданията е бил увеличен в
резултат от по- продължителния период на рехабилитация. При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата е довела и до
психологическа травма за пострадалия. От друга страна обаче, следва да се
отчита, че по време на настъпване на инцидента, пострадалия е лице извън
активната трудоспособна възраст, което в известна степен намалява обичайната му
трудова ангажираност, без разбира се да ограничава социалната му ангажираност. Отегчаващо
обема на вредите обстоятелство е фактът, че не е настъпило пълно възстановяване
на травматичните увреждания.
Като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера
на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период за
2014г., който е бил осезателно по- нисък от настоящия), съдът приема че
компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в
който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева. Именно такова обезщетение следва да бъде осъден да заплати
ответникът на ищеца, доколкото вредите са по- големи от обичайните.
За разликата – над посочената сума и до пълния
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 97 500
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и необосновано
прекомерна. А за да достигне до този извод, съдът съобрази, че болките и
страданията не могат да бъдат компенсирани натурално компенсирани с пари,
понеже и най- значителното парично обезщетение не може да върне негативните
усещания. По тази причина, законодателят е възприел като критерии понятието за
справедливост при определяне на размера на обезщетението. Тук трябва да се
отбележи, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя също
от жизнения стандарт в страната, а не само от максималните лимити на покритието
по застраховка „Гражданска отговорност. Смисълът на увеличените лимити на тази
застраховка се съсредоточава в покриването на всички потенциални вреди, а не
просто до чисто механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и
социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили
вредите.
На социално- икономическият критерий при
определяне на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е
отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ, а също и в последните
(актуални) законодателни изменения, засягащи правната материя за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По изложените съображения, съдът отчита описаните
по- горе тежки вредоносни последици за пострадалия, но не може да пренебрегне и
социално- икономическите измерения на понятието за справедливост.
По
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за
неимуществени вреди;
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на
причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.
Уместно е да се отбележи, че изявлението на
ответника – за признание на иска до размер на сумата от 4 000 лева (писмен отговор с изх. №
4070/14.05.2016г., адресиран от ответника до ищеца) и за готовност за доброволно изплащане на
споменатата сума на застрахователно обезщетение не могат да бъдат възприети
като предпоставка за забава на кредитора – в случая на ищеца. Този извод се
налага, като се отчита обстоятелството, че заявеното от ответника намерение да
заплати дори част от претендираното застрахователно обезщетение фактически не
бе реализирано до приключване на съдебното дирене и на устните състезания в
настоящата съдебна инстанция - въпреки предоставеното от страна на ищеца
съдействие (на основание чл. 127, т.4 от ГПК съдът задължи ищеца да посочи
банковата си сметка).
По
претенцията за застрахователно обезщетение за имуществени вреди:
Имуществените вреди, които покрива
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ покриват щетите, настъпили в имуществената
сфера на пострадалото трето лице.
В конкретния случай, ищеца претендира обезщетение
за медицински разходи, които твърди да е направила като заплащане на пряко
свързани с лечението суми. След внимателен преглед на съдържанието на фактурите
и фискалните касови бонове, както и след внимателен анализ на тяхната
потенциална свързаност с фактите, които са посочени в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, съдът кредитира по- голямата част от тях.
Необходимо е обаче да се отбележи, че твърдението
за свързаност на част от разходите за медицински препарати с настъпилите при
ПТП травми, съдът категорично не кредитира. В тази насока, възраженията на
ответника са очевидно основателни. Няма съмнение, че разходите са направени, но
при това е повече от очевидно, че те не са свързани с лечението на процесните
травматични увреждания. Като пример в тази насока могат да бъдат посочени
фармацевтичните препарати: виброцил
(антивирусен), тайлол хот, витамин С, аспирин (против настинка и вирусни заболявания), които са посочени
във фактура на стр. 65 и 66, 77, 78 ), холестенорм (за лечение на превишени
норми на холестерол) във фактура на стр. 66, омегаприм (фактура на стр. 67), беталок зок, дилтиазем,
валериана, допелхерц актив и др. предназначени за лечение на сърдечно-
съдовата система (фактура на стр. 68 и стр.71). Този факт може да бъде
установен лесно и дори при обща справка, защото споменатите медикаменти са
често предписвани, дори от общопрактикуващи лекари. Уместно е да се отбележи,
че претендирането на разходи за тези медикаменти трудно може да мотивира по
същество предявената претенция за извършване на необходими разходи за лечение
на травматични увреждания, дори при средна обща култура на лицето, което
извършва преценката. Ето защо, съдът категорично отказва да кредитира извода на
вещото лице, че споменатите медикаменти – виброцил, тайлол хот, валериана,
допелхерц актив, беталок зок, дилтиазем, омегаприм и холестенорм са пряко
свързани с лечението на травматичните увреждания и също така категорично
отхвърля всички претендирани разходи, произтичащи от закупуването на такива
медикаменти.
В хипотезата на чл. 162 от ГПК и след конкретни нови
математически изчисления (събиране на стойността само на относимите
медикаменти, консумативи и медицински услуги, за които са представени съответни
разходно- оправдателни документи), съдът кредитира тезата на ищеца, че
необходимите и пряко свързани с лечението му разходи за медикаменти,
консумативи и медицински услуги за лечението на свързаните с процесното ПТП
травматични увреждания възлизат общо до
размер на сумата от 1602, 12 лева.
До този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията от 2859, 80
лева – да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като приема възражението на
ответника, за недоказана причинно – следствена връзка между извършения разход и
последиците от процесното ПТП.
По
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за
имуществени вреди;
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва върху
сумата от 1602, 12 лева, за периода от датата на извършване на всеки отделен
разход, до предявяването на иска на 20.06.2016г., която по изчисление на съда
възлиза общо на 202,19 лева, както и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
за периода: считано от предявяването на иска до деня на окончателното изплащане
на присъденото обезщетение.
По отношение на съдебните разноски:
Ищеца е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство по чл. 38 от ЗА, съразмерно с
уважената част от иска. Тази претенция следва да бъде удовлетворена, като при
това – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати по сметката на настоящия съд общия размер на сумата на
държавната такса, от чието заплащане ищеца е бил освободен на основание чл. 83,
ал.1, т.4 от ГПК и направените съдебни разноски, които са понесени от бюджета
на съда. Общия размер на съдебните разноски, които ответникът следва да заплати
по сметката на Софийски градски съд възлиза на 1114, 09 лева. Сумата включва държавна такса от 914,
09 лева (вкл. сбор от сумите 800 лева, 64, 09 лева и 50 лева) и разноски за
съдебна експертиза в размер на 200 лева.
При това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца и възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7 от НМРАВ, което в конкретния
случай възлиза на 1185 лева.
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, в рамките на
представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска. В
случая, размерът на разноските възлиза общо на сумата от 490 лева (включваща
140 лева разноски за събиране на доказателства и 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение) и от него следва да бъде присъдена част, която е съответна на 382
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Н.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.М.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни
увреждания при ПТП от 21.10.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Шевролет
Калос” с рег. № ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2014г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния размер на претенцията за 97 500 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Н.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.М.Д.,***,, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 1602, 12 лева (хиляда шестстотин и два лева и дванадесет ст.), представляващи
обезщетение за имуществени вреди, в
следствие на ПТП от 21.10.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Шевролет
Калос” с рег. № ********, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 212,
19 лева (двеста и дванадесет лева и деветнадесет ст.), представляваща
законна лихва върху присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди, за периода извършването на всеки отделен разход, до датата на предявяването на иска на 20.06.2016г.,
заедно със законната лихва върху същата тази сума, считано от 20.06.2016г. до деня
на окончателното плащане на обезщетението, като отхвърля иска в частта за
разликата над присъдената сума на обезщетението и до пълния размер на
претенцията за 2859, 80 лева и за законната лихва върху тази разлика.
Изпълнението на паричното задължение към К.Н.П.
може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „О.Б.Б.“
АД.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв.М.Г.
Д.,***, с адрес на адвокатската практика - гр. Пловдив, ул „********, ет.2,
ап.4, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7 от НМРАВ - сумата от 1185 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на К.Н.П. в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.Н.П. да заплати на З. „Л.и.” АД, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 382 (триста и осемдесет и два) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1114, 09 лева (хиляда сто и четиринадесет лева
и девет ст.), представляваща държавна такса и разноски съобразно уважената
част от иска, от заплащането на която ищеца е била освободен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: