№177
гр. Поморие, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д.N 678 описа за
Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр.дело № 1176/2018 г. по описа на ОС – Бургас, образувано по искова молба от А.В. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Н.Р.,***.
Исковата молба е уточнена с молба вх. № 14 724/17.10.2018 г. на ОС – Бургас.
Ищцата твърди, че на основание изпълнителен лист (ИЛ)
от 12.07.2011 г., издаден въз основа на присъда № 25/08.10.2008 г. по НОХД №
73/2008 г., по описа на РС – Поморие и ИЛ от 12.07.2011 г., издаден въз основа
на решение № 66/05.05.2010 г. по гр.дело № 320/2009 г., по описа на РС –
Поморие (при допусната фактическа грешка в ИЛ при посочване на годината на
делото
Сочи, че на 03.04.2013 г. по изпълнителното производство е наложен запор на вземането ѝ за трудово възнаграждение, който запор е първото и единствено такова валидно изпълнително действие.
Твърди, че вземането на ответника по ИЛ, издаден по гр.дело № 320/2009 г., същото в размер 13 624.94 лв., е погасено по давност, с начален момент на давността 03.04.2013 г. и краен такъв 03.04.2018 г.
Заявява, че вземането на общината по ИЛ, издаден по НОХД № 73/2008 г., същото в размер 26 049 лв. е погасено до размера от 20 000 лв., поради плащане.
Предявен е иск за установяване в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответната община сума в размер 13 624.94 лв., по изпълнителен лист от 12.07.2011 г., издаден по гр.дело № 320/2009 г., по описа на РС – Поморие, поради погасяване на вземането за посочената сума по давност, както и съединен иск за установяване в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответника сума в размер 20 000 лв., представляваща част от вземане в размер 26 049 лв., по ИЛ от 12.07.2011 г., издаден по НОХД № 73/2008 г., по описа на РС – Поморие, поради погасяване на вземането за посочената сума чрез плащане. Претендират се от ищцата и разноските по делото.
Правното основание на предявените искове е чл.439, ал.1 ГПК, вр. счл.124, ал.1 ГПК.
Ответната община, чрез пълномощник, оспорва
предявените искове като неоснователни.
Счита, че вземанията ѝ по посочените от ищцата изпълнителни листи не са погасени по давност.
Твърди, че след наложения по изпълнителното производство запор на вземане на ищцата за трудово възнаграждение, на същата е изпратена призовка за доброволно изпълнение (ПДИ), оформена на 08.04.2013 г. при отказ да бъде получена, на същата дата ищцата е заявила пред ЧСИ, че не признава вземанията, посочени в ПДИ, на същата дата по нейна жалба е образувано ч.гр.дело № 779/2013 г., по описа на ОС – Бургас, по което е постановено определение № 1000/15.04.2013 г., с което жалбата е върната, а производството по делото прекратено, в този период на ищцата са изпращани съобщения за отстраняване на нередовности на нейна жалба от 08.04.2013 г., същата върната на ищцата-длъжник на 23.03.2015 г., извършвани са справки за притежаваните от ищцата недвижими имоти и моторни превозни средства, на 30.07.2015 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, извършвани са описи на имотите, публични продажби на същите и запор на банкови сметки на длъжника. Твърди, че по състояла се в периода 15.06.2017 г. – 17.07.2017 г., публична продан са издадени две постановления за възлагане от 24.07.2017 г., които са обжалвани, като с определение от 25.07.2017 г. по гр.дело № 1670/2017 г. по описа на ОС – Бургас, жалбите са оставени без разглеждане и постановленията са влезли в сила.
Предвид посоченото ответникът застъпва становище, че изпълнителното производство не се е прекратило по право поради неизвършване на изпълнителни действия за период по-дълъг от две години, но дори и хипотетично да се приеме соченото от ищцата, то петгодишния погасителен давностен срок не е изтекъл, тъй като началният му момент е този на перемпцията – 03.04.2015 г.
Твърди се също така от ответника, че при преценка на пълния размер на задълженията на ищцата следва да се има предвид, че същите са лихвоносни.
Ответникът също претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, които поддържат заявените с исковата молба и отговора на същата становища.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 12.07.2011 г. въз основа на влязла в законна сила присъда № 25/08.10.2008 г., постановена по НОХД № 73/2008 г. на РС – Поморие, е издаден изпълнителен лист на ответника за сумата 26 049 лв., дължима от ищцата и представляваща обезщетение за нанесените с престъплението, предмет на осъждането имуществени вреди, ведно със лихва за забава върху тази сума, считано от 07.10.2008 г.
Несъмнено вземането за непозволено увреждане е парично и като такова лихвоносно.
Също е безспорно и установено от доказателствата по делото, че на същата дата на ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила решение № 66/05.05.2010 г., постановено по гр.дело № 320/2009 г. на РС – Поморие, за сумата 13 624.94 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението от непозволено увреждане в размер 26 049 лв., установено с горепосочената присъда, за периода от 05.07.2004 г. до 06.08.2008 г.
Това вземане на ответника е за лихви, върху тях лихви не се дължат, тъй като анатоцизмът е допустим само между търговци (чл.249, ал.2 ЗЗД), каквито страните не са.
Установява се от приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, че на 16.12.2008 г. по банковите сметки на ответника са постъпили суми, внесени от ищцата, в общ размер 20 000 лв., с основание на плащането извършване на частично погасяване на задължението по ИЛ, издаден въз основа на присъда № 25/08.10.2008 г. по НОХД № 73/2008 г., по описа на РС – Поморие.
Плащането е осчетоводено от ответника и след него е останало задължение на ищцата в размер 6 049 лв.
Установява се от представените по делото преписи от материалите по изп.дело № 541/2011 г. по описа на ЧСИ, че същото е образувано по молба на ответника от 09.11.2011 г., въз основа на ИЛ от 12.07.2011 г., издадени по НОХД № 73/2008 г. и гр.дело № 320/2009 г., двете по описа на РС – Поморие.
Видно от ПДИ до ищцата от 03.04.2013 г. (л.78 от изп.дело), същата е поканена да заплати главница в размер 26 049 лв., ведно със законна лихва в размер 13 092.72 лв., за периода от 07.10.2008 г. до 17.04.2013 г. и 13 624.94 лв. неолихвяеми вземания.
С писмо изх. №
38-01-5/11.11.2015 г. (л.136 от и.д.), ЧСИ е уведомен от ответника за горепосоченото
плащане в размер 20 000 лв., извършено от ищцата и е разпоредил
преизчисляване на дълга.
От така събраните и посочени от съда доказателства безспорно се установява, че ищцата не дължи на ответника сума в размер 20 000 лв., представляваща част от вземане в размер 26 049 лв., по ИЛ от 12.07.2011 г., издаден по НОХД № 73/2008 г. на РС – Поморие, тъй като е погасила задължението си преди образуване на изпълнителното производство, чрез плащане, извършено на 16.12.2008 г. предявеният иск за недължимост на тази сума е установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
Искът за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер 13 624.94 лв., по ИЛ от 12.07.2011 г., издаден по гр.дело № 320/2009 г., по описа на РС – Поморие, поради погасяване на вземането за посочената сума по давност е неоснователен.
Ищцата счита, че това вземане на ответната община е погасено по давност с начало на давностния период 03.04.2013 г. – датата на предприемане на първото действие за принудително изпълнение – запор на вземането ѝ за трудово възнаграждение и край на периода 03.04.2018 г.
Според ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В т. 10 от Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Както е посочено по – горе, по своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – Определение № 731/14.12.2018 г. по к. т. д. № 1325/2018 г. на ВКС.
Предвид цитираната съдебна практика и събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая не е налице твърдяната от ищцата перемпция, настъпила на 03.04.2015 г. – постъпването на суми е реализиране на изпълнителния способ, съответно поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, ето защо и предвид последващите действията по принудително изпълнение, в това число поисканите на 13.07.2015 г. от взискателя и вписани възбрани на недвижими имоти на длъжника, осъществените публични продани на същите, с които действия давността е прекъсвана, съдът намира, че същата не е изтекла и към момента, поради което претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, с оглед направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца по делото в размер 1 974.38 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер 699.18 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ищцата А.В. Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Н.Р.,***, със седалище и адрес
на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, ЕИК *********, представлявана от
кмета на общината И.А., взискател по изпълнително дело
№ 541/2011 г., по описа на ЧСИ Т. Д., рег. № 801 на КЧСИ, сума в размер 20 000 лв. (двадесет
хиляди лева) представляваща част от вземане в размер 26 049 лв., по изпълнителен
лист от 12.07.2011 г., издаден по НОХД № 73/2008 г., по описа на РС – Поморие.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А.В. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Н.Р.,***, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника и взискател по изпълнително дело № 541/2011 г., по описа на ЧСИ Т. Д., рег. № 801 на КЧСИ, сума в размер 13 624.94 лв. (тринадесет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), по изпълнителен лист от 12.07.2011 г., издаден по гр.дело № 320/2009 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА община Поморие, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А., да заплати на А.В. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Н.Р., сума в размер 1 974.38 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Н.Р.,***, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А., сума в размер 699.18 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :