№. 260222 / 28.5.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 26.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№. 555 по описа на съда за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, вр.с чл.239 от ГПК.
Предявените искове са: главни положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. р. ,. п. Н. №. 7. предявил против Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx:
главни установителни искове с петитум: да бъде признато за установено, че съществуват вземания на У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx към ответницата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №. 584/02.06.2020 г. по ч.гр.д. №. 990/2020 г. по описа на МРС, както следва:1./497,24 лв. главница по договор за кредитна карта на физическо лице №. XXXX от 20.01.2017 г.; 2./ 82,28 лв.-дължими лихви и неустойки по договор за кредитна карта на физическо лице№. XXXX от 20.01.2017 г., от които:19,18 лв.-договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. и 63,10 лв.-лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 26.09.2018 г. до 27.05.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане;
под евентуалност, в случай, че съдът отхвърли положителните искове- осъдителни искове с петитум: Г.Е.Й. да бъде осъдена да заплати на ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx горепосочените суми.
Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
По заявление на ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx МРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №. 584/02.06.2020 г. по ч.гр.д. №. 990/2020 г. по описа на МРС за исковите суми и изпълнителен лист.
Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело №. 745 по описа на ЧСИ Мая Иванова за 2020 г. с рег. №. 748.
Тъй като заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, това е породило правния интерес за дружеството-ищец от така предявената искова молба.
По същество:
На 20.01.2017 г. между ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК:*********/кредитор/ и Г.Е.Й./кредитополучател/ е сключен договор за кредитна карта на физическо лице№. XXXX г.. По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лв.. От своя страна, ответницата се е задължила да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. В чл.3.1. от Договора е определена единствено минимална погасителна вноска, която ответника се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл.3.1.1 от Договора е посочен ,,период на клиентските плащания‘‘, т.е. периодът, в който оправомощеният държател може по всяко време да усвоява, т.е. да ползва сумите от разрешения кредитен лимит-всеки календарен месец от първо до последно число с изключение на първия след сключване на Договора и последния при изтичането му. В чл.3.1.2 от Договора е посочен ,,период на погасяване/издължаване‘‘, т.е. периода, в който задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта- от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските плащания. Страните по договора са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума, както и таксите за обслужване на отпуснатия кредит/чл. 2 от Договора/.
Видно от приложеното извлечение от счетоводни книги, ответникът не е възстановил ползваните суми от кредитния лимит. Ответникът е изпаднал в забава, поради което е начислена и лихва за просрочената главница. Броят на вноските за главница, които не са издължени на договорените дати за плащане е две, като общият им размер е 29,35 лв. Броят на вноските за договорна лихва, които не са издължени на договорените дати за плащане е три, като общият им размер е 19,18 лв.
Поради неиздължаването в срок на дължимите суми/ за главница/ по кредита, за съответните периоди на допусната забава е начислена лихва върху просрочената главница в общ размер на 63,10 лв. за периода от 26.09.2018 г. до 27.05.2020 г.
С оглед неизпълнението ищецът се е възползвал от правото си съгласно чл.10.1, вр. чл. 10.1.1, вр.чл.8.12 от договора/неплащане на парично задължение/, да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми. Датата, на която кредитният лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем е 26.09.2018 г.. Ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за което е уведомил длъжника чрез покана за доброволно изпълнение. Същата е връчена лично на длъжника на 30.01.2020 г. чрез лицензиран пощенски оператор.
С исковата молба са представени относими по делото писмени доказателства, направено е искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени към вещото лице задачи.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо нея са настъпили законовите последици/преклузии/ по чл.133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно:1.) ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба;2.) не се е явил в първото заседание за разглеждане на делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие;3.) на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;4. ) искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените доказателства; 5.) ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение с нарочна молба.
Водим от горното, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по делото, като на осн.чл.239, ал.2 от ГПК съдът не следва да излага мотиви по същество.
Искoвете следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, реализирани както в настоящото исково производство-общо 385,00 лв.. –за държавна такса и адвокатско възнаграждение, така и в заповедното-ч.гр.д.№. 990/2020 г. по описа на РС-Монтана от общо 85,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, вр. чл. 238, вр. чл. 239 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че същестуват следните вземания на ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. р. ,. п. Н. №. 7 КЪМ Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №. 584/02.06.2020 г. по ч.гр.д. №. 990/2020 г. по описа на МРС, както следва: 1./ 497,24 лв. главница по договор за кредитна карта на физическо лице №. XXXX от 20.01.2017 г.; 2./ 82,28 лв.-дължими лихви и неустойки по договор за кредитна карта на физическо лице№. XXXX от 20.01.2017 г., от които:19,18 лв.-договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. и 63,10 лв.-лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 26.09.2018 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,У. Б.‘‘АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. р. ,. п. Н. №. 7 сумата от общо 385,00 лв.. деловодни разноски по гр.д.№. 555/2021 г. по описа на РС-Монтана/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, както и общо 85,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№. 990/2020 г. по описа на РС-Монтана/за държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: