Решение по дело №29297/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7339
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110129297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7339
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110129297 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 2 от КЗ за осъждане на ответника за заплати в полза на
ищеца сумата от 612,62 лв., представляваща изплатеното
по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, застрахователна полица
№ BG/02/117003002940, застрахователно обезщетение за
вреди, изразявайки се в материални щети – увредена 8 м.
единична ограничителна система за пътища (мантинела)
на Община Бургас, в размер на 587,62 лв. и 25,00 лева
ликвидационни разноски, в резултат на ПТП, настъпило на
02.11.2018 г., в района на гр. Бургас, на пътен възел
„Тракия“ км.359+7/1-6 км. 587+5, в резултат на
противоправното поведение на ответника, като водач на
л.а. „Мазда“, модел „3“ с ДК № *********, който е
1
управлявал автомобила си с несъобразена скорост и без
правоспособност за управление на МПС, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 26.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че искането му е основано на правото
на застрахователя на законна суброгация до размера на
всичко платено на увредения (третото лице). Според ищеца
това право е възникнало от виновно причинени
имуществени вреди на трето лице от ответника. Поддържа,
че от представител на Община Бургас била заведена щета
№ **********. Твърди, че на 22.01.2019 г., ищецът изплатил
на собственика на увредения автомобил обезщетение в
размер на 587,62 лв. Претендира платеното обезщетение,
както и 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на
щетата, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска. Оспорва
размера на обезщетението като несъответстващ на
стойността на действителните разходи, необходими за
възстановяване на процесните вреди. Оспорва наличието
на вина за ПТП-то. Оспорва представения Протокол за
ПТП, настъпването на застрахователно събитие, плащането
на застрахователното обезщетение, обстоятелството, че
ответникът е бил неправоспособен и механизма на ПТП.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
2
призован, не изпраща представител.
Ответникът Р. Н. Н., редовно призован, в открито
съдебно заседание, не се явява, представлява се от
назначения му особен представител – адвокат Х. от САК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл.
500, ал.2 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да
докаже че е настъпило пътнотранспортно произшествие, по
описания в молбата начин, време и място, с участието на
посочените лица, че в резултат на същото са причинени
описаните щети на единична ограничителна система за
пътища /мантинела/ в причинна връзка с ПТП, че е
заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на
собственика на увреденото съоръжение, както и техния
размер, че виновният водач е бил неправоспособен.
Спорно е между страните в производството, че е
налице валидно към датата на процесното ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
за л.а. „Мазда”, модел „3“, с ДК № ********* АР,
застрахователна полица № BG/02/117003002940, с
3
валидност към датата на ПТП. С уведомление, прието на
л.9 по делото Община Бургас, като собственик на
увреденото съоръжение е подало до застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ – /ФИРМА/
уведомление за щета по което при застрахователя е била
образувана щета № **********. В тази връзка вещото лице
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е
установило, че при ищеца е налице осчетоводено плащане
по горепосочената полица за МПС с ДК *********, с
начален период на покритие на полицата от 16.11.2017г. и
краен – 15.11.2018г., сума на полицата 160,54 лева и
собственик на автомобила Р.К. Н.а по банков път, както
следва: първа вноска в размер на 50,26 лева на 13.11.2017г.;
втора вноска в размер на 50,76 лева на 09.02.2018г.; трета
вноска в размер на 50,76 лева на 18.05.2018г. и четвърта
вноска от 50,76 лева на 16.08.2018г., като вещото лице е
дало заключение, че счетоводството на ищеца по
отношение на процесната полица е водено редовно. Съдът
при решаване на делото установи, че е допуснал погрешно
пренасяне на рег. номер на МПС, марка „Мазда“, пренесен
погрешно от обстоятелствената част на исковата молба в
доклада на съда, но намира, че всички доказателства по
делото недвусмислено сочат за индивидуализация на
процесното МПС, застраховано при ищеца и при
управлението на което е реализирано процесното ПТП. В
тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на
ответника, че не са изплатени вноските по
4
застрахователната полица. Последното се опроверга
напълно от изслушаната ССчЕ. Договорът влиза в сила
когато е изплатена цялата дължима застрахователна
премия, или от внасянето на първата вноска.
Застрахованото лице е изплатило всяка една от вноските,
като последното е безспорно установено.
По делото от приетия на л.10 Протокол за ПТП,
бланкетен № 1650477, изготвен от младши автоконтрольор
М.М., от изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, и от
показанията на разпитания на страната на ищеца по
делегация свидетел – актосъставителя на протокола за
ПТП – М.М., се установява, че на 02.11.2018г., около 14:45
часа на АМ „Тракия“, км. 359 + 7, водачът на л.а. „Мазда”,
модел „3“, с ДК № ********* – Р. Н. Н., поради управление
на МПС с несъобразена с релефа на местността скорост,
губи контрол над автомобила и се блъска в ограничителна
система за пътища (мантинела) на АМ „Тракия“ в
процесния участък, поради което са нанесени щети на
съоръжението.
Протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ
документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно отразения в него механизъм на злополуката и
поведението на участниците в нея, поради което за тези
обстоятелства и преди всичко за механизма на настъпване
на инцидента и причинно следствената връзка между него
и щетите е необходимо ищецът, който носи
5
доказателствената тежест за това, да проведе пълно и
главно доказване, което да създаде у съда сигурно
убеждение в настъпването на твърдените факти. Съдът
намира, че от събраните писмени доказателства по делото
/в частност протокола за ПТП/, изслушаната САТЕ и от
събраните гласни доказателствени средства се установяват
горепосочените обстоятелства, свързани с механизма на
ПТП. Съгласно експертизата увредите по ограничителна
система за пътища (мантинела) на АМ „Тракия“ в
процесния участък отговарят и са в причинна връзка с
така установения механизъм на ПТП.
Установява се по делото, че застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ е предявил своята
регресна претенция пред водача на ППС, но регресната
покана не е получена от него. По делото се установява, че
ищцовото дружество по щетата е изготвило доклад и е
приело да изплати обезщетение в размер на 587,62 лева,
която сума, като обезщетение е заплатена с преводно
нареждане от 22.01.2019г. по процесната щета по банкова
сметка на община Бургас, което обстоятелство се установи
от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото по делото удостоверение на МВР, СДВР,
отдел „ПП“, се установява, че на ответника Р. Н. е издаден
АУАН с № Д589513/02.11.2018г. и НП № 18-0769-
006741/24.04.2019г., влязло в сила на 11.02.2020г. за
установени санкционни разпоредби по чл. 103 от ЗДвП, с
6
което на ответника е било наложено административно
наказания глоба в размер на 200,00 лева, като е
удостоверено, че водача не представя СУМПС
/неправоспособен е/, както и АУАН с №
Д589514/02.11.2018г. и НП № 18-0769-006739/24.04.2019г.,
влязло в сила на 11.02.2020г. за установени санкционни
разпоредби по чл. 20,ал.2 от ЗДвП, с което на ответника е
било наложено административно наказания глоба в размер
на 200,00 лева, както и АУАН с № Д589515/02.11.2018г. и
НП № 18-0769-005830/05.02.2019г., влязло в сила на
15.11.2019г. за установени санкционни разпоредби по чл.
174, ал.3 от ЗДвП, с което на ответника е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева.
Последното наказателно постановление с решение № 680 от
30.05.2019г., постановено по НАХД № 805/2019г. на БРС, 8-
ми състав е потвърдено, а с решение № 1946 от 15.11.2019г.,
постановено по КНАХД № 1811/2019г. по описа на АС-
Бургас решението на БРС е оставено в сила.
Така, въз основа на гореустановената фактическа
обстановка съдът намира, че ищецът доказа в настоящото
производство настъпването на твърдяното ПТП, по
описания в молбата начин, време и място, с участието на
посоченото лице, че в резултат на същото са причинени
описаните щети на увреденото съоръжение – мантинела в
причинна връзка с ПТП, че е заплатена стойността на
имуществените вреди от ищеца на собственика на
увреденото съоръжение, както и техния размер, като
7
последното се установи от изслушаната САТЕ, както и
противоправното поведение на ответника, като участник в
ПТП.
Правото на застрахователя на регрес на основание чл.
500, ал. 2 от КЗ възниква в случаите, когато виновният
водач е причинил ПТП като е бил неправоспособен, към
датата на ПТП, не е притежавал СУМПС.
Събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин поведението на ответника в качеството му
на виновен за реализирането на ПТП водач и
обстоятелството, че не е притежавал СУМПС, тъй като
свидетелството за управление на МПС му е било отнето
съгласно на основание чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП, тоест
реализиран е състава в хипотезата на временно отнето
СУМПС, като последното се установява от приетата по
делото ЗППАМ № 18-0769-002827, с която е наложена ПАМ
на собственика на МПС „Мазда“, влязла в сила на
15.02.2019г.
По тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
релевантните факти и обстоятелства от значение за
реализиране на правото му на регрес по чл. 500, ал. 2 от КТ
поради което предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските.
8
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, 300,00
лева депозит за изслушване на САТЕ, 300,00 лева депозит за изслушване на ССчЕ, 25,00 лева
депозит за разпит на свидетел, 300,00 лева – депозит за назначаване на особен представител,
като ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, което следва да му бъде присъдено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или на ищеца следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 975,00 лева.
Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 612,62 лв.,
представляваща изплатеното по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, застрахователна полица №
BG/02/117003002940, застрахователно обезщетение за вреди,
изразявайки се в материални щети – увредена 8 м.
единична ограничителна система за пътища (мантинела)
на Община Бургас, в размер на 587,62 лв. и 25,00 лева
ликвидационни разноски, в резултат на ПТП, настъпило на
02.11.2018 г., в района на гр. Бургас, на пътен възел
„Тракия“ км.359+7/1-6 км. 587+5, в резултат на
противоправното поведение на ответника, като водач на
л.а. „Мазда“, модел „3“ с ДК № *********, който е
управлявал автомобила си с несъобразена скорост и без
правоспособност за управление на МПС, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 26.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
9

ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********,
сумата в размер на 975,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10