НОХД № 1335/2013 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. Н.Г. *** за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК за това, че на 12.06.2013г. в град Пазарджик, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – отвертка , е отнел   чужда  движима вещ – преносим компютър марка „Тошиба”, модел C650-15G   на стойност 480  лева   от владението на  И.И.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я  присвои.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.  Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен по обвинението и дава обяснения. 

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2013г. около 11.30 часа подс. Н.П. отишъл в жилищния блок на улица „Дунав”№” 4 в гр.Пазарджик, където имал намерение да извърши кражба на вещи с цел реализиране на някакви доходи, т.к. към момента бил безработен, живеел сам с много възрастната си баба и нямал никакви средства за издръжка. Достигнал до площадката на деветия етаж  и  с помощта на отвертка, която носил в себе си, взломил входната дървена врата на апартамент № 45, собственост на И.В.. Влязъл в апартамента взел преносим компютър /лаптоп/, марка „Тошиба”, модел C650-15G. Скрил вещта под връхната си дреха и напуснал дома на В..

          На излизане обаче той бил забелязан от съсед – Ю.Ч., който незабавно погледнал и установил разбиването на входната врата на апартамента на В., поради което у не останало съмнение, че подсъдимият е извършил кражба. Междувременно подсъдимият започнал да слиза по стълбите, отправяйки се към изхода на блока. Ето защо Ч. се показал на прозореца на стълбищната площадка и извикал към намиращите се пред блока хора да хванат крадеца. Апелът на Ч. бил чут от свидетелите Т.П. и С.В., които в този момент видели как подсъдимия излиза от входа и го подгонили. Св.В. бил с велосипед и настигнал подсъдимия на междублокова детска площадка, където с предната гума на велосипеда успял да го спъне. Подс.П. паднал и изпуснал лаптопа в тревата, но веднага след това се изправил и отново побягнал, като влязъл във вход на блок на ул.”Димитър Греков”. Св.В. сигнализирал за случая и на място пристигнал екип на РУП-Пазарджик. Полицейските служители с помощта на свидетелите открили подсъдимия, който бил влязъл и се криел в  един апартамент.

          Захвърленият лаптоп бил иззет като веществено доказателство с протокол за оглед на местопроизшествието, с което било отпочнато и настоящото наказателно производство. В последствие вещта била върната на нейния собственик.

          Видно от заключението на  назначената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  стойността  на  отнетия преносим компютър, марка „Тошиба”, модел C650-15G възлиза на сумата от  480 лева, с приспаднато овехтяване.

          Видно от заключението на  назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно в миналото П. е страдал от умерено тежък депресивен епизод, с два суицидни опита. Вещото лице е категорично, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Вещото лице е категорично също, че подс.П. може да възприема фактите от значение за  делото, да дава достоверни показания за тях, да участва в следствени действия в качеството си на обвиняем, респ. подсъдим и да взема решения, свързани със защитата си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подс. П., показанията на свидетелите П. и В., заключенията на оценъчната и психиатричната експертизи,  писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно помежду си и със събраните писмени и веществени доказателства, като взаимно се допълват и очертават по категоричен начин  гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс.Н.П. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 и във вр. с чл.18 ал.1 от НК, т.к. на 12.06.2013 г. в град Пазарджик, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство-отвертка, е направил опит да отнеме чужда движима вещ - преносим компютър, марка „Тошиба”, модел С650-I5G на стойност 480 лева от владението на И.И.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Деянието следва да се квалифицира именно като довършен опит за кражба, т.к. безспорно се установи по делото, че пос.П. след като е отнел вещта, предмет на посегателство не е успял да установи над нея трайна фактическа власт. Той не е имал възможност да я владее в спокойна обстановка и да се разпорежда с нея по какъвто и да е начин, т.к. незабавно след отнемането е бил преследван, при което е изпуснал вещта в опита си за бягство. Доколкото опита се наказва както и довършеното престъпление, като по делото не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, то съдът приложи законът за същото наказуемо престъпление и осъди П. за опит за кражба. В този случай не се дължи и произнасяне на оправдателен диспозитив за довършено престъпление кражба.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите - използването на гореописаното техническо средство - отвертка, с което е извършено и разрушаването на преграда, здраво направена за защита на имот – взломяването на бравата на входната врата на апартамента.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с  пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина  и мястото на неговото извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност, съпроводено и с нанасяне на други имуществени вреди по повод взломяването на входната врата на апартамента.

Подсъдимият е личност с относително невисока степен на обществена опасност.  Той следва да се третира като неосъждан, т.к. за предишните му осъждания е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а от НК.

Видно от справката за съдимост подс.П. е осъждан общо 7 пъти.

По НОХД № 894/2000г. на ПРС е осъден с влязла в сила на 14.07.200г. присъда на 1 година ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 4 години. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 и във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 17.04.2009 година.

По НОХД № 1328/2000г. на ПРС е осъден с влязла в сила на 13.04.2002г. присъда на общо наказание от 1 година ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 и във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 13.04.2010 година.

По НОХД № 1971/2003г. на ПРС е осъден с влязла в сила на 08.06.2004г. присъда на шест месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 и във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 08.06.2012 година.

По НОХД № 1849/2002г. на ПРС е осъден с влязла в сила на 11.03.2003г. присъда на обществено порицание. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК е изтекъл на през мес. март 2005 година.

По НОХД № 893/2000г. на ПРС е осъден с влязла в сила на 14.07.2000г. присъда на наказание от 2 години ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 5 години. В последствие с определение на Пловдивския ВС, влязло в сила на 31.08.2001г., това наказание е кумулирано с наказанието по НОХД № 984/2000г., като е определено едно общо най-тежко наказание от 2 години ЛС, което да се изтърпи при общ режим. Наказанието е било изтърпяна на 27.03.2003 година. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.2 от НК е изтекъл на 27.03.2013 година.

По НОХД № 210/2001г. на Военен съд Пловдив е осъден с влязла в сила на 02.08.2001г. присъда на наказание от 3 месеца ЛС, при лек режим. Това наказание е изтърпяно на 16.06.2003г. Срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 16.06.2008 година.

Казано с други думи, към момента на извършване на настоящото престъпно деяние – 12.06.2013г., е било изпълнено изискването на чл.88а ал.4 от НК досежно всички предишни осъждания на лицето, с оглед на което за него на 27.03.2013г. е настъпила абсолютната реабилитация.

С оглед реабилитацията всички описани предишни осъждания следва да се отчитат само като негативни характеристични данни за личността на подс.П.. не може да не се държи сметка обаче и за това, че по местоживеене той не е негативно охарактеризиран. Видно от приложената характеристика, в нея са отразени само онези криминални прояви, извършени преди повече от десет години, за които подсъдимият в последствие е осъден.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, което е било една рефлексия от ниския му жизнен стандърт към инкриминираната дата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, изразеното критично отношение към стореното и чистото съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства– негативните характеристични данни.

Съдът като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съобразно относителната им тежест намери, че целите на наказанието ще бъдат постигнати след като на подс. П. бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното.

Предвид данните за личността на подсъдимия и основно чистото му съдебно минало и конкретните подбуди за извършване на престъплението,  съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, а поправително-превъзпитателното и принудително-възпиращото въздействие ще може да бъде постигнато и с института на условното осъждане. С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от по 4 години и шест месеца, като намери, че именно с този размер ще се постигне поправително-превъзпитателен ефект.

Съобразявайки цялостната престъпна деятелност на подсъдимият в конкретния казус и данните за неговата личност  съдът намери, че за постигане на по-осезателен ефект по посока  формиране на нова ценностна система на дееца и привързването му към общественополезния начин на живот, ще следа да упражни правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови  в рамките на изпитателния срок подс.П. да изтърпи пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл.53 ал.1, буква „А”  от НК съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. отвертка, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на престпълението и 1 бр. хавлиена стирка  да се отнемат в полза на държавата и поради липса на икономическа стойност да се унищожат.

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подс. П. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 145 лв. за експертизи, а по сметка на Пазарджишки районен съд в размер на 30 лв.- възнаграждение на вещи лица за явяване в съдебно заседание

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: