Р Е Ш Е Н И Е № 260381
гр. Хасково, 04.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на деветнадесети
юли
през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.дело № 2578 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.А.Т.,*** против
“Автокомплекс Д.“*** иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата в размер на 10 018.11 лева, от които 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 18.11 лева – обезщетение за имуществени такива.
В исковата
молба ищецът твърди, че бил в трудови правоотношения с ответника от 25.03.2020г., като
работел на длъжността „раздавач, инструменти и материали“, въпреки че през
цялото време изпълнявал задължения на „монтьор“ и длъжностна характеристика не
му била връчена при започване на работа. Нямал направен както първоначален,
така и ежедневен инструктаж от деня на инцидента. На 17.05.2020г. в изпълнение
на служебните си задължения след 20.00 часа на ЖП гара Нова Загора бил
командирован за разчистване на дерайлирал товарен влак с управителя на
дружеството Генчо Д.. След приключване на работата започнали да прибират
техниката, с която работели. При товаренето на пътеката на триосно ремарке
/платформа/ помощният механизъм с пружина притиснал пети пръст на дясната му
ръка, като същият бил смазан и частично откъснат. След случилото се служител на
СОТ го закарал до Спешна помощ в гр.Нова Загора, откъдето бил пренасочен в
Спешно отделение в гр.Стара Загора, където бил ампутиран върха на пети пръст на
дясната му ръка и му изписали антибиотик за лечение, след което се прибрал
вкъщи. Още на следващия ден се събудил с подути лимфни възли на дясната
предмишница, висока температура, подуване на дясната ръка и силни болки. Отишъл
на преглед в МБАЛ „Хигия“, където бил приет за болнично лечение и опериран по
спешност. Състоянието му след преживяната трудова злополука било изключително
тежко. Настъпилият на 17.05.2020г. инцидент бил признат за трудова злополука с
Разпореждане № Ц5104-26-11 от 28.05.2020г. на НОИ ТП-гр.Хасково. Нанесените му
травми на посочената дата били признати и с болнични листове. Посочва се още в
исковата молба, че няколко дни след инцидента ищецът бил потърсен от управителя
на ответното дружество, който поискал да му подпише различни документи с дата,
в това число длъжностна характеристика, първоначален и дневен инструктаж.
Ищецът твърди, че преживените от него болки и страдания били големи. Те
започнали от деня на трудовата злополука и щели да продължат до края на живота
му. Освен физическата болка, която изпитвал ежедневно, дори и при най-малкото
движение, не се чувствал пълноценен както преди трудовата злополука. Близките
му се опитвали да го подкрепят, но виждал съжалението към него, защото и те
знаели, че сигурно ще остане инвалид за цял живот. Обективното му състояние и
към момента било изключително влошено. Болките и страданията, които претърпял и
продължавал да изпитва, оценява на сумата от 10 000 лева, поради което
счита, че ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати като обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания. От нанесената
му травма претърпял и имуществени вреди – купувал си лекарства на обща стойност
18.11 лева. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
18.11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплащане на лекарства, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 17.05.2020г. до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че следва да се
приложи нормата на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като ищецът е допуснал груба
небрежност, поради което обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва и самия
размер на иска, който счита, че е неоправдано завишен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че са се
намирали в трудовоправни отношения, възникнали по силата на сключен трудов
договор № 010/25.03.2020г., като ищецът е заемал длъжността “раздавач, инструменти
и материали“ с място на работа отдел „Автокомплекс“ – Димитровград. Представен е
и самият договор, видно от който е, че ищецът е започнал реално да изпълнява
трудовите си функции, считано от 25.03.2020г. Трудовият договор съдържа всички
задължителни елементи, като носи подписите и на двете страни.
От представеното Разпореждане № Ц5104-26-11/28.05.2020г.
на ТП на НОИ-гр.Хасково се установява, че ответникът в качеството си на
работодател на ищеца е декларирал
настъпилата на 17.05.2020г. трудова
злополука с ищеца, като на основание чл.55, ал.1 от КСО е приета за такава. В
разпореждането ТП на НОИ е посочил, че
злополуката е била разследвана, за което е бил съставен Протокол
№1/18.05.2020г. Установено е, че същата е настъпила около 20.00 часа на
посочената дата в района на ЖП гара Нова Загора, където пострадалият Г.А.Т. е
бил командирован, т.е. по време на работа. Посочено е, че в резултат на
настъпилата злополука работникът е получил травматична ампутация на друг пръст
на ръката / пълна/ /частична/, което увреждане е довело до временна
нетрудоспособност. Изложен е механизмът на настъпването на трудовата злополука,
а именно при прибирането на техниката, с която са работили и по-конкретно при
товаренето на пътека на триосно ремарке /платформа/ помощният механизъм с
пружина притиснал петия пръст на дясната ръка на работник. Така издаденото
разпореждане е влязло в законна сила, поради необжалването му.
В подкрепа на иска си ищецът представи като доказателство Епикриза изх.№ 1023/18.05.2020г. от МБАЛ „Хигия“, Хирургическо
отделение-Хасково, както и Лист за преглед на пациент и Резултат от образно
изследване от 17.05.2020г., издадени от ДКЦ „Св.Г.“ - Стара Загора. От приетата
като доказателство Епикриза е видно, че в деня на трудовата злополука пострадалият
е приет по спешност в здравно заведение в гр.Стара Загора, но тъй като се
оплаква от силни болки, подуване на дясна длан и повишена температура е бил приет
за лечение в посоченото здравно заведение в гр.Хасково. Извършена е била
операция на засегнатия пръст по спешност, след което му е предписано лечение и
временна нетрудоспособност за 32 дни, за което са представените болнични
листове.
За пълното изясняване на делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо
лице, което възприема изцяло. От същото се установява, че при настъпилата
трудова злополука ищецът е получил травматично размачкване на крайната фаланга
на пети пръст на дясната ръка, което е довело до частична загуба на фалангата и
скъсяване на пръста. Причиненото увреждане е трайно /за повече от 30 дни/, като
е било затруднено движението на дясната
ръка. Вещото лице сочи още, че възникналият вторичен възпалителен процес е
оказал влияние върху продължителността на възстановяването, което е приключило
в срока на ползваната временна нетрудоспособност, т.е. около 2 месеца. Като
последица от травмата е останал козметичен дефект, изразяващ се в скъсяване на
пръста с около 1 см. Същевременно с това обаче дава заключение, че хватателната
функция на ръката е напълно възстановена и пострадалият може да извършва
трудова дейност и да се обслужва в ежедневния бит.
По делото съдът допусна събиране на гласни доказателства:
От разпита на свид.Маргарита Тенчева - съпруга на ищеца, съдът установи, че
ищецът е претърпял редица болки и страдания вследствие трудовата злополука. Описва
подробно полученото усложнение след оказаната му първа помощ, както и
продължителното лечение. Твърди, че съпругът й особено тежко понасял случилото се, като отказвал да говори, да
излиза от вкъщи, не спял и по цяла нощ
обикалял. Поведението му било плашещо и се отразило особено негативно на техния
син. Изпитвал силни болки при всяко докосване на върха на пострадалия пръст
и твърди, че след всичко преживяно
съпругът й просто не бил същият човек. В същата насока са и показанията на
свид. Надежда Йорданова - кума на семейството на ответника. Същата има преки
впечатления и наблюдения върху процеса на оздравяване и възстановяване на
ищеца, като твърди, че Г. се променил много след злополуката, станал много
сприхав, изнервен, не говорел както обикновено, избягвал контакти, дори с
най-близките си. В същото време отказвал да говори за това, което се е случило,
като дори не се обаждал по телефона с извинението, че не е чул.
Разпитан бе и свид.Ганьо Ганев - служител
на НКЖИ, ЖП секция Пловдив, Район Стара Загора. Свид.Ганев е присъствал лично
по време на настъпването на трудовата злополука и обяснява подробно механизма
на нейното настъпване. Твърди, че г-н Д. /управителят на ответната фирма/ също
е бил на мястото, като според свид.Ганев той непрекъснато напомнял да се
внимава, да не се хваща отзад, където се
намира механизмът за вдигане на пътеката, а отстрани. Ищецът при качването на
първата пътека бил застанал отстрани, но не може да си обясни защо при
качването на втората пътека застанал отзад и явно хванал не където трябва, при
което е бил затиснат пръста му. В същата насока са и показанията на свид.Янко
Ганев.
При така възприетата фактическа
обстановка, според съда се налага първия основен извод, а именно, че са налице
основанията на чл.200 от КТ за ангажиране имуществената отговорност на
работодателя. Налице е настъпила трудова злополука, същата е по време на работа
и на работно място, където пострадалият е бил командирован, за което страните
не спорят, а се представят и писмени доказателства. Същевременно съдът намира, че пострадалият работник не е допуснал нарушения
на трудовата дисциплина или правилата за безопасност на труда. Направеното в
тази насока от ответника възражение съдът счита, че остана недоказано. По
делото се представиха единствено Служебна бележка № 010/25.03.2020г., в която е
посочено, че на Г.А.Т. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, който
е бил направен на 25.03.2020г., т.е. в деня на постъпването на работа. В тази
Служебна бележка липсва подпис на работника. Нещо повече, отбелязано е, че
същият отказва да подпише. За тази констатация са се подписали двама свидетели,
единият от които самият управител на ответното дружество. От представената
Длъжностна характеристика за длъжността на ищеца отново е видно, че работникът
е отказал да я подпише и отново същата е оформена при условията на отказ, с
подписите на двама свидетели, единият от които управителят на
фирмата-работодател. Съдът категорично намира, че с тези писмени доказателства
не може да се обоснове извод, че на работника е бил извършен инструктаж по
безопасност на труда, нито че му е била връчена своевременно длъжностна
характеристика. Преди всичко за всякакъв вид работа съществуват инструкции за
безопасна работа. Самото инструктиране не става със служебна бележка, а следва
да се изготвят надлежни писмени документи, съгласно ЗЗБУТ. Освен това
инструктажът за безопасност на труд трябва да бъде периодичен и особено ако се
възлага работа извън обичайната трудова функция. От друга страна от
представената длъжностна характеристика
не става ясно дали работникът е
изпълнявал задължения във връзка с основните му трудови функции, дали е
имал нужната компетентност за работата, която му е била възложена, дали и кога
е бил запознат с Вътрешните правила за здравословни и безопасни условия на труд
и Правилника за вътрешния трудов ред, какъвто следва да има всяко едно лице, наемащо по трудов договор работници и
служители. Няма доказателства дали ищецът е бил инструктиран точно за работата,
по време на която е настъпила трудовата злополука.
Основният спорен въпрос по делото е за това дали действията на пострадалия
съставляват груба небрежност и от там дали да се приложи нормата на чл.201, ал.2
от КТ. Съдът счита, че от всички събрани доказателства не може да се направи
такъв извод. Следва да се посочи, че не всяко съпричиняване на вредите от
работника, а само това, извършено при груба небрежност, може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. По делото не се събраха
неоспорими доказателства пострадалият Т. при извършването на работата да не е
положил елементарано старание и внимание или да е пренебрегнал основни правила
за безопасност, което би дало основание да се приеме, че е проявил груба
небрежност. Доводите на работодателя, че пострадалият е проявил груба
небрежност не почиват на никакви доказателства. Не е достатъчно да се приеме
съпричиняване само от това, че при извършването на работата работникът е бил
предупреждаван от управителя на фирмата да внимава. Събраха се доказателства, че
при първата операция по качването на процесните платформи ищецът е действал
правилно, а при втората - е настъпила злополуката, т.е. не може да се приеме, че
е налице липса на всякакво елементарно старание и внимание или пренебрегване на
основни правила за безопасност. Предвид казаното, съдът не приема така
направеното възражение за основателно.
Освен казаното до тук, според съда остана неизяснено по каква причина ищецът
в качеството си на работник е отказал да подпише предоставената му длъжностна
характеристика, както и извършения първоначален инструктаж. Ето защо, съдът не
кредитира така описаните писмени доказателства.
От всички останали ангажирани доказателства, представляващи медицинска
документация и гласни доказателства, съдът счита за безспорно доказано вида
на увреждането, претърпените болки и
страдания, продължителността на тяхното търпене, както и всички негативни
последици от това увреждане. Причинено е било трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на дясната ръка, а хирургическата намеса е била задължителна.
Според вещото лице при правилно протичане на оздравителния процес при този тип
увреждане срокът за възстановяване е около 2 месеца, като хватателната
способност на ръката е изцяло възстановена и за ищеца няма пречка да полага
труд, както и да се обслужа пълноценно в ежедневието си. Като краен извод вещото
лице твърди, че при такъв вид увреждане за пострадалия е останал козметичен
дефект, изразяващ се в скъсяване на пръста с около 1 см.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.200 от КТ е основателен и доказан, поради което ще следва да се
уважи. Доказа се едно сериозно травматично увреждане на пети пръст на дясна ръка, като макар да е
възстановена изцяло функцията на ръката, е останала една трайна последица - скъсяване
на този пръст. Или, става въпрос за едно трайно принудително неудобство,
претърпени болки и страдания, провеждане на лечения и др., които следва да се
възмездят на принципа на пълното и справедливо обезщетение, както повелява
нормата на чл.52 от ЗЗД. В този смисъл съдът счита, че следва да се присъди
сумата от 2 000 лева, с която ще се репирират всички претърпени неимуществени
вреди. Казаното от своя страна налага извод, че в останалата част иска до
пълния предявен размер от 10 000 лева за неимуществени вреди, като
неоснователен ще следва да се отхвърли.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 18.11 лева, представляващи заплатена сума за
лекарства, съдът намира и този иск за основателен на посоченото по-горе правно
основание, а също и за доказан в неговия пълен размер. От представената рецепта
за предписани лекарства, издадена на името на ищеца Г.Т., и два броя касови
бонове, се установи, че ищецът действително е направил такъв разход, който
следва да му бъде възстановен от ответника.
Посочените суми следва да бъдет присъдени ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 17.05.2020г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 168 лева, съобразно уважения
размер на исковете, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер
на 130 лева, както и сумата 200 лева – разноски за вещо лице. На ответника също
се дължат разноски в размер на 663 лева, платими от ищеца, съразмерно с
отхвърлената част на исковете, като при определяне на размера им съдът взе
предвид платеното от ответника възнаграждение за адвокат, но с оглед
направеното от ищеца възражение за прекомерност, намали същото, като съобрази размера
му с предвидения такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Автокомплекс Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление -
гр. Хасково, ул.“Момчил войвода“ № 3, ЕИК *********, да заплати на Г.А.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 17.05.2020г., сумата от 18.11 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за покупка на лекарства, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 17.05.2020г. до окончателното им изплащане, като
иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Автокомплекс Д.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.“Момчил войвода“ № 3, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер
на 130 лева и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Автокомплекс Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково,
ул.“Момчил войвода“ № 3, ЕИК *********, да заплати на Г.А.Т., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 168 лева, съобразно уважения размер
на иска.
ОСЪЖДА Г.А.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Автокомплекс Д.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.“Момчил войвода“ № 3, ЕИК
*********, разноски в размер на 663 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :