Р
Е Ш Е
Н И Е № 261016
гр.Пловдив, 20.
12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Радостина Стефанова
Членове: Светлана
Станева
Елена Калпачка
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа възз.гр.д.№
674/2021г.
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.1
ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ТП на НОИ –
Пловдив, чрез Директора Р.Д., против Решение № 261442/26.11.2020г., постановено
по гр.д.№ 2844/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е признато
за установено в отношенията между Р.М.Д., ЕГН- ********** *** и „Тедиимпекс“ ЕООД, ЕИК ********,
че Р.М.Д., ЕГН ********** в периодите от 26.03.1986г. - 30.06.1989 г.; 01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.07.1993 г.
- 27.10.1993 г. е работила в „********** на осемчасов работен ден.
Моли да бъде обезсилено
като недопустимо в частта, с което е признато за установено в
отношенията между Р.М.Д., ЕГН- **********
*** и „Тедиимпекс“ ЕООД, ЕИК *********, че Р.М.Д., ЕГН - ********** в периодите
от 26.03.1986г. - 30.06.1989 г.;
01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.07.1993 г. - 31.07.1993 г. е полагала
трудов стаж в „*********“ ЕООД, а в останалата
част за признатия период 01.08.1993г. – 27.10.1993г. да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна Р.М.Д. не
депозира писмен отговор.
Въззиваемата страна „Тедиимпекс“
ЕООД, ЕИК - *********, не депозира
писмен отговор.
Пловдивският окръжен съд, след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от Р.М.Д. *** и „Тедиимпекс“ ЕООД, в ликвидация, е заведена
искова молба за установяване на трудов стаж по съдебен ред за периодите:
24.03.1986г. - 30.06.1989 г.; 01.09.1989г.
- 31.10.1989 г. и 01.07.1993 г. - 27.10.1993 г., в които периоди е работила в „**********,
на осемчасов работен ден. Посочва, че в предадените от „Тедиимпекс“ ЕООД на ТП
на НОИ – Пловдив разплащателни документи за процесните периоди няма данни за
ищцата, както и че ответникът ТП на НОИ - Пловдив не й признава трудов и
осигурителен стаж за процесните периоди. Изтъква се също, че в тези периоди
ищецът е работил на длъжност „********“ ЕООД, гр. П., на осемчасов работен ден.
Посочва, че при оформяне на трудовата й книжка има положен правоъгълен печат за
прослужено време и е записано от 01.11.1984г. до 27.10.1993г., но липсват
подпис на мястото „******“ и кръгъл печат на предприятието. ТД на НОИ не признат този стаж за трудов и
осигурителен поради това, че не е заверен според изискванията за трудовата книжка.
Ответникът
ТП на НОИ – Пловдив в срок е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който се оспорва
предявения иск като недопустим за м.07,1993г. и неоснователен, в останалата
част за претендирания период от 26.03.1986г. - 30.06.1989 г.; 01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.08.1993 г.
- 27.10.1993 г.
В хода на делото е приложено в оргинал
лично трудово досие на ищцата, както и в
заверен вид трудова книжка на ищцата, от която се установяват отбелязвания за
преназначаванията на ищцата на длъжността конструктор в периода 1.11.1984г. до
27.10.1993г., когато ТПО на ищцата е било прекратено на осн. чл. 188, т. 3 от КТ и полагането на правоъгълен печат с прослужено време от 01.11.1984 г. –
27.10.1993г., в „********“ ЕООД гр. Пловдив, върху който печат липсва подпис на
директора и печат на предприятието.
В хода на производството в
съдебно заседание на 11.11.2020 г. /протокол – на л.174/ са разпитани и трима свидетели,
доведени от ищцата.
Районен съд –
Пловдив, за да уважи изцяло иска, излага основни съображения, че исковата
молба е допустима, тъй като е налице удостоверение по смисъла на чл. 5 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и не са налице процесуални пречки исковата
претенция да бъде разгледана по същество. Аргументира, че за да бъде
предявеният иск уважен, е необходимо да се установи, че за исковите периоди ищцата
е работила в „******“ ЕООД гр. П., което
е в ликвидациия, като „*******“, на осемчасов работен ден. Налага извод, че от представените по делото
трудова книжка на ищеца в заверен вид, писмените документи от досието на
ищцата, вкл. и от представената служебна бележка с изх. № 0099/03.10.1996г.,
които служат като начало на писмено доказателство за трудовия стаж на ищеца за
процесните периоди и показанията на свидетелите се установява, че ищцата е
работила в „*****“ ЕООД, гр. Пловдив, като
„*******“, на осемчасов работен ден в
процесните периоди.
С
въззивната жалба на ТП на НОИ – Пловдив се възразява срещу правните изводи в решението, с
което е уважена заявената искова претенция.
Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За
нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без
да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на ТП на НОИ
– Пловдив се възразява основно, че решението е недопустимо по иска относно периода 01.07.- 31.07.1993г., тъй
като има издадено удостоверение за осигурителен стаж, обр. УП-13 с изх.№
1042-26-710-1/18.06.2019г. и стажът е зачетен от административния орган преди завеждане на делото. Относно периодите 26.03.1986г.
- 30.06.1989 г.; 01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.08.1993 г. - 27.10.1993 г.
възразява, че решението е неправилно, тъй като не са се събрали достатъчно
безспорни и категорични доказателства, които да потвърждават претенцията на ищцата, че работила в „*******“ ЕООД като
конструктор, на осемчасов работен ден.
Въззивната инстанция намира, че
възраженията са неоснователни. По делото са приложени 2 бр. удостоверения /на
л.9 по гр.д.№ 2844/20г. по описа на ПдРС и на л.36 по възз.гр.д.№ 674/21г. по
описа на ПдОС, издадени по чл.5 от ЗУТОССР от ТП на НОИ, в уверение на това, че
в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж. Ето
защо, исковете се явяват допустими, с
изключение на периода 01.07.-31.07.1993г. За този конкретен период, решението
се явява процесуално недопустимо в частта, тъй като по повод на подадената
жалба от Р.М.Д. до ТП на НОИ е констатирано, че конкретно за месец 07, 1993г. има
издадено удостоверение за осигурителен стаж, обр. УП-13 с изх.№
1042-26-710-1/18.06.2019г. В тази връзка още с Писмения отговор по чл.131 от ГПК /на стр.67 по делото на Районния съд/ е посочено, че същият стаж е бил потвърден
и зачетен от административния орган предвид данните на Архивохранилището на ТП
на НОИ – Хасково. Предвид липсата на правен интерес по установителния иск в
тази част за м.07,1993г. решението следва да се обезсили и производството да се
прекрати.
Решението
в останалата част за периодите от 26.03.1986г. - 30.06.1989 г.; 01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.08.1993 г.
- 27.10.1993 г. се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Пред
Районен съд са разпитани трима свидетели, доведени от ищцата, а именно И. Г. Т. /без родство, съгласно
представена от него в оригинал трудова книжка е работил като *******“ от
25.11.1992г., след което е преназначен на длъжност „началник“ в завод „*********“
от 10.10.1984г. до 13.03.1991г./, Х. А.
П. /без родство, съгласно представена от него в оригинал трудова книжка е
работил в **********от 01.05.1991г., а в ********“ от 01.08.1984г. до
05.02.1993г./ и Ж. К. Х. /без родство, съгласно представена от нея в оригинал
трудова книжка е работила в „*********“ от 06.11.1992г. до 14.05.1999г. на
длъжността „*******“/. Въззивната инстанция намира, че основателно са
кредитирани показанията на тримата свидетели. Същите са убедителни, тъй като са
работили пряко с ищцата в „*******“. Конкретно св.Т. е посочил, че ищцата е
работила в неговия отдел „**********. Тя била постъпила в началото на
м.ноември, 1983г. в завод „********“. Св. П. е заявил, че откакто е в „********“
познава ищцата. Той лично бил ликвидатор в завода и през 1993г. освободили
всички работещи, а Р. била освободена през 1994г. Тя работела на пълен работен
ден, 8 часа, в техническия отдел. Ликвидацията приключила в края на 1994г. Св.
Х., е посочила, че познава ищцата от постъпването си на работа в края на
1992г., предприятието влизало в процедура по ликвидация и голяма част от
персонала бил съкратен. Конкретно ищцата била работила на пълен работен ден.
Показанията на свидетелите си кореспондират напълно. На следващо място, от
приложеното в оригинал трудово досие също се откриват документи, които
насочват, че ищцата в процесния период е работила в „********“ ЕООД – например служебна
бележка с изх. № 0099/03.10.1996г., подписано от лице, работещо в касата на
дружеството и има поставен кръгъл печат на дружеството. Също така са приложени
заповед за отпуск от 16.12.1986г., заповед за отпуск от 01.07.1988г., заповед
за отпуск от 01.06.1988г., Допълнително споразумение към трудов договор №
32/01.06.1988г., подписано от работника и ръководителя на ведомството инж.Б.,
докладна записка от зам. директора на „*******“ ЕООД инж.В.
П. за увеличаване на размера на трудовото месечно възнаграждение на инж.Р.Д.,
заповед № 188/27.10.1993г. за прекратяване на трудово правоотношение на осн.
чл.188 т.3 от КТ и чл.190 т.3 от КТ от управителя на „********“
ЕООД /има положен кръгъл печат и подпис на управителя инж.Б./
и заповед № 185 за отпуск за периода от 05.07.1993г. – 28.08.1993г. /всичко 18
дни/, има подпис и кръгъл печат от личен състав на „******“
ЕООД.
Разноски.
Разноски не са поискани за
присъждане по делото от въззиваемите страни, а и няма данни да са направени
такива по делото.
По мотивите, Окръжен съд –
Пловдив, V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Обезсилва Решение № 261442/26.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2844/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с която е признато
за установено в отношенията между Р.М.Д., ЕГН- ********** *** и „Тедиимпекс“ ЕООД, ЕИК - *****, че Р.М.Д., ЕГН – **********, е работила
в „*******“ ЕООД, гр. Пловдив, в
периода 01.07.1993 г. - 31.07.1993 г.,
като „******“, на осемчасов работен ден, и прекратява
производството по иска в тази му част.
Потвърждава Решение № 261442/26.11.2020г., постановено по гр.д.№ 2844/2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в
частта, с която е признато за установено в отношенията между Р.М.Д.,
ЕГН- ********** *** и „Тедиимпекс“ ЕООД,
ЕИК - *********, че Р.М.Д., ЕГН – **********,
е работила в „*********,
в периодите от 26.03.1986г. - 30.06.1989
г.; 01.09.1989г. - 31.10.1989 г. и 01.08.1993
г. - 27.10.1993 г., като „конструктор“, на осемчасов работен ден, при
посочени трудови възнаграждения в трудовата книжка.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: