Р Е Ш Е Н И Е
№ 63, 18.04.2019г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На осми април две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор: Ясенка
Шигарминова ,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 125 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е Решение № 491/17.12.2018г., пост. по гр.д.№ 491/2018, ОС, Хасково, в
частта, в която П.на Р. Б. е осъдена да
заплати на М.И.Б. обезщетение от 50
000лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за
извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по
което е оправдан с Присъда №2/29.I.2015 г., постановена по НОХД 831/2013 г. на
Окръжен съд-Хасково, в сила от 13.02.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата от 02.08.2015г. до окончателното й изплащане изплащане,като са присъдени
и разноски.
Жалбоподателят П. на РБ поддържа че решението е неправилно, т.к. съдът
не е съобразил размера на присъденото обезщетение с принципа на справедливостта
и е приложил неправилно нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива доводи, че съдът не е
преценил, че е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“, която не е променила кардинално начина на живот на
лицето, не се установява, с действиета си П. да е компрометирала
достойноството и доброто име на ищеца в
обществото. Поддържа, че медийното отразяване не е станало по неин почин. Освен
това оправдателната присъда също е станала медийно отразена и е станала
достояние на обществеността в гр. С.. Следващ елемент за преценка е, че не е
подаден потест пред опрадвателната присъда, респ. този факкт следва да се
прецени при определяне на обезщетението, т.к. негативните изживявания за него
са свързани само с една съдебна фаза.
Поддържа и че следва да се съобрази стандарта на живот и средностатистическите
данни за доходи и покупателна способност към момента на увреждането. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемата страна М.И.Б. е подала отговор на
въззивната жалба, в който същата се оспорва. Счита, че съдът е обсъдил
задълбочено и обстойно доказателствата по делото и правилно е приложил нормата
на чл.52 от ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба против Определение
№76/30.01.2019, постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на
Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските. Развити са
съображения, че делото не е от фактическа и правна сложност, които да обуславят
присъждане на висок размер на разноските за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение. Моли за намаляване на определените разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от М. Б., в
който се поддържа неоснователност на искането за намаляване на разноските.
Жалбата е подадена в
срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от осъдителната
част на решението, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от
М.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,
ведно със законната лихва от 13.02.2015г., които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване, като е образувано НОХД 831/2013 г. на Окръжен съд-Хасково, по обвинение за престъпление по
чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по което е оправдан с Присъда
№2/29.I.2015 г., в сила от 13.02.2015г.. Заявил е, че от незаконно повдигнатото
му обвинение понесъл неимуществени вреди
- бил засрамен и развил тревожност и се появило безсъние, приемал
множество медикаменти; започнал да вдига високо кръвно налягане; развил и тежка
депресия, заради която приемал медикаменти, изписвани със зелена рецепта; след
медийното отразяване на случая, новината се разчула из града, който е малък и
хората се познават, затворил се и
престанал да контактува с близките и приятелите си; появили се семейни
проблеми, като към този момент имал дете на година и половина, а като загубил
работата и доходите си, изпаднал във финансова криза, а и имал банков кредит,
който не можел да погасява; влошили се отношенията му с голямата му дъщеря ,
които тъкмо започнали да се подобряват след тежкия развод с майка й; спрял да
спортува. Положението му се влошило още повече след внасяне на обвинителния акт
в съда, като всяко едно заседание било истински адв за него, т.к. заседанията
били продължителни и унизителни. Всяко заседание се отразявало от медиите,
журналистите задавали въпроси, давали го по телевизията, а хората го гледали и
одумвали. Процесът продължил шест месеца
с девет заседания. И след постановяване на оправдателната присъда продължавал
да изживява кошмара, който се отразил на живота му. Счита, че следва да се отчете
дългото времетраене на наказателното производство, множеството извършени
процесуално-следствени десйтвия, последствията от всички от тях върху здравето
му, възрастта и отражението върху начина му на живот, семейното и социалното му
положение, трайните негативни последици за живота му, огромният стрекс, и
неудобства за него и близките му,
уронване на авторитета му в обществото, прекъсване на кариерата му и
стремежа му за развитие, огромното му разочарование и тежко преживените чувства
на безпомощност и усещане за несправедливост.
От твърдяната фактическа обстановка
на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че
правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно,
че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или
бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване
на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната
норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато
обвинение срещу ищеца, оправдателна присъда по това обвинение, настъпване на
твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да
се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното
обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че
справедивостта като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на
съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като
установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни
болки и страдания, интензитета им, как
те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова
претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е
обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на
личния живот на ищеца, на социалните
му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени
по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
В настоящото въззивно производство страните
не спорят по това, че срещу М.Б. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл.301, ал.1, пр. второ, алт.
първа от НК, като на 05.07.2010г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №34-П/2009
на СГП – за това че на 26.06.2010г. на ГКПП“К. А.“ до гише на „ГП“ като
длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотребасъс служебно положение
на граничен полицай при ГД „ГП“ с месторабота ГКПП „К. А.“ е поискал и приел от
стюард на преминаващ автобус по редовна линия за Р Турция дар, който не му се
следва – 20лв., за да извърши действие по служба – митническа проверка на
документите на пътниците в автобуса и да са премине автобусът безпроблемно
границата през ГКПП на турска територия, като в противен случай / при отказ да
бъдат дадени парите/ щял да задържи дълго автобуса край трасето за излизащи МПС
и с цел забавяне на същия да осъществи щателна митническа проверка с
тенденциозно голяма продължителност.
Взета била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500лв..
Образувано е нохд№831/2013, ХОС, с разпореждане от 12.03.2014г., което приключило с оправдателна присъда,
постановена на 29.01.2015г.. Същата не е протестирана от Прокуратурата и е влязла
в сила на 13.02.2015г. Тази фактическа обстановка се установява от приложеното
нохд№ 831/2013, ХОС. Така подвигнатият в настоящето производство спор касае усановяване
на вредите и размера на присъденото
обезщетение.
От
фактическа страна се установява следното : От представените удостоверения за
раждане е видно, че М. Б. има две дъщери – А., р.1993г. и С., р. 2009г.
Приложено е и бракоразводно решение по гр.д.№316/2006г. на РС, Свиленград.
Представен
е и договор за кредит за текущо потребление от 05.03.2009г. в размер на 13900
евро., който е обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение.
Представени
са и разпечатки от издания на местната преса / л. 166 до л. 190 от делото/, от които се установява, че
наказателното производство е подробно отразявано, като в някои от статиите са
посочвани и имената на обвинените гранични полицаи.
По
делото са събирани гласни доказателства
за установяване на претърпените неимуществени
вреди – разпитвани са свидетелите С. Т., която е във фактическо съжителство с М.,
А. И. и Н. Н., бивши колеги на Б., част от групата гранични полицаи, които са
били обвиняеми по същото наказателно дело.
Свидетелката
Т. твърди, че М. много тежко понесъл случилото се, твърдял че не може да
повярва, че го обвиняват в такова нещо. Давали го и по телевизията, заснет зад едни решетки. Близки и познати
започнали да звънят или да я спират навът , за да питат какво става с М. Той преживявал тежко обвиненията, запичнал да
вдига кръвно налягане, получил тикове, появило се главоболие, изпаднал в
депресия. М. спрял да общува с нея и детото си, не искал да говори с никого.
Започнал да приема медикаменти, включително и такива, които се изписват със
зелена рецепта. Животът на цялото семейство се променил коренно. Напрежението в
семейството силно се повишило, започнали и скандали. Свидетелката твърди, че
преди й помагал в отглеждането на детето и в домакинството, а след повдигане на
обвиненията М. спрял да й помага, станал неадекватен. Тази ситуация се отразила силно и на
финансовото им състояние, т.к. имали заеми към банки. Имало случаи, в които
нямали средства дори за храна. Всичко
това наложило свидетелката да отиде да живее с детето при родителите си. Въпреки това често пътувала , за да го види,
т.к. се страхувала да не посегне на живота си.
Освен това се влошили отношенията между М. и дъщеря му, родена от първия
му брак. Поради тежкия развод, детето се е било отдръпнало от него и точно
започнали да възстановяват отношенията помежду си, когато станало известно, че
е обвинен в сочените престъпления, при което дъщеря му заявила, че се срамува
от него. Всичко това довело до ограничаване и на социалните му контакти, т.к. в
С., като малък град, всичко се знаело и коментирало. След постановяване на
опрадвателната присъда М. Б. бил възстановен на работа, но още след първия
работен ден напуснал, т.к. не можел да издържи на стреса. Счита, че още не е
преживял случилото си.
Свидетелят
И. твърди, че познава М. Б. от повече от 30 г. , били приятели и колеги в
гранична полиция. Според него Б. много харесвал работата си и се справял
отлично. Бил усмихнал, лъчезарен, давал настроение в компаниите, в които бил.
Двамата спортували, карали колелета. След голямата акция със задържени на гранични
полицаи на 30.06.2010г., М. вече не бил същия. В очите на съседи и познати
станал престъпник, много хора се отдръпнали от него. Дори дъщеря му А., от
първия брак, престанала да общува с него. В медиите била публикувана снимка на М.
зад едни решетки, картата му захвърлена на една страна, пистолетът – на друга,
а той проснат на земята. На всяко съдебно заседание камери и журналисти
отразявали процеса, а М. много тежко преживявал това. Жената, с която живеел
заминала при родителите си с детето им. Появили се здравословни проблеми,
започнал да двига кръвно налягане, приемал хапчета, дори на няколко пъти се
наложило да получава медицинска помощ в Спешно отделение. Изпаднал и в тежко
финансово състояние, още повече че имал и кредити. Родителите на М. също много
се притеснявали. М. престанал и да спортува, отказавли всякакви контакти. В
града хората ги коментирали, гледали ги ехидно и подпитвали какво става. Макар и да била постановена оправдателна
присъда, М. продължил да се чувства зле и след възсатновяването си на работа не
могъл да изкара и един наряд и напуснал отново.
Свидетелят
Н. твърди да е съсед на М.Б., да са приятели от деца, както и били колеги в
Гранична полиция. Бил много добър служител. Бил общителен, отзивчив, шегаджия.
След акцията М. коренно се променил, престанал да контактува с приятелите си,
затварял им телефона или изобщо не вдигал. Жената, с която живеел му казала, че
той не иска да говори с никого. Имал и семейни проблеми, като жена му го
напуснала за известно време. Медиите отразявали всяко заседание, като ги давали
и по телевизията. Дъщерята на М. от първия му брак се отдръпнала и не искала да
контактува с баща си. Появили се и здравословни проблеми, започнал да вдига
високо кръвно налягане, а преди това карал по 50км. с колелото. Сега той престанал да спортува.
При така събраните гласни доказателства
съдът намира, че по делото се доказва, че
М.Б. е преживял стрес от воденото срещу него наказателно производство,
което е било образувано по обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК – съгл. чл.301, ал.1 от НК предвиденото наказание е до шест години
лишаване от свобода, а по смисъла на НК „тежко престъпление“ е това , за което по закона е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Установява
се от гласните доказателства, които са взаимнодопълващи се и непротиворечиви и
които не са опровергани от никакви други доказателства по делото, че Б. е преживявал тежко воденото против него наказателно производство.
Достигнало се е до неблагоприятни последици относно професионалното развитие на
лицето – първоначалбно е бил уволнен, а след постановяване на оправдателна
присъда е бил възстановен на работа, но поради преживения стрес той сам я
напуснал. Колегите му го описват като добър служител, който с желание работел и
се справял много добре. Искал да прави кариера, но воденото наказателно производство прекъснало
този стремеж. И тримата свидетели установяват, че поради наказателното
производство силно се стеснил кръга от приятели на Б., а и самият той от
общителен и весел човек станал затворен и не искал да контактува с никого. Доказазва се, че обвинението е довело до съществено засягане на социалния му живот,
средата му, до ограничаване на контактите му. Засегнат е и начина на живот на Б.
– от активен спортуващ човек, той се е затворил и е започнал да приема
медикаменти. Няма нито медицинска
документация, нито експертиза, от които да се установи твърдението за тежка
депресия или други отклонения в здравословното състояние на лицето, още повече
за прем на лекарства, изписвани със специална рецепта. Случилото се влошило и
семейния живот на лицето, възвикнали конфликти в семейството, дори жена му го
напуснала за известно време и заживяла с детето им при родителите си. Влошили
се и отношенията му с дъщеря му от първия му брак. Показанията на свидетелката Т. за суицидни
мисли у Б. не се подкрепят от други доказателства по делото.
С
оглед на изложеното съдът намира, че по делото са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди - психически
стрес, притеснение от водения процес. Няма спор по делото относно продължителността
на съдебното производство – от около пет години от 2010г. до 2015г.. Същото е
приключило на една инстанция. Безспорно негативните преживявания във връзка с
воденото наказателно производство, съставляват
неимуществена вреда за лицето, т.к. неминуемо причиняват спрес, негативни
емоции и притеснения. Законодателят е предвидил репариране на всички вреди,
понесени от гражданите в резултат на обвинения,
по които в последствие лицата са оправдани. По отношение на дължимия размер, с
оглед прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира,
че справедливия размер на дължимото обезщетение е 15 000лв. Основанията за определяне на този размер са
продължителността на процеса - около пет години, който срок е продължителен, макар и оправдан,
поради множеството обвиняеми и фактът, че е имало свидетели чужди граждани; фактът,
че лицето е било подложено на негативни
изживявания – притеснения от извършваните процесуално-следствени действия;
повдигане на обвинение за тежко престъпление, което е от категорията на умишлените;
както и че спрямо него не са вземани тежки мерки за неотклонение, а само гаранция
в един приемлив размер, с което не се е достигнало до съществено ограничаване
на обичайния му бит. Доказва се, че това незаконно обвинение, обаче, е довело до преустановяване на професионалното
развитие на Б., до промяна на социалния му живот, ограничило е приятелския му
кръг, променило е характера му и навиците му. То е довело и до семейни проблеми.
Установи се и че обвинението, както и целия
процес са широко отразявани по местни и национални медии, при което М. Б. е
изживявал още по-тежко случващото се, т.к. е бил злепоставен в обществото и
това е станало достояние на много хора.
Не се доказаха основания за присъждане на
обезщетение над този размер, като не се доказаха нито твърденията за тежка
депресия, прием на лекарства, изписвани със специална рецепта, толкова
силно влошаване на здравословното му
състояние. Следва да се съобрази и съдебната практиката по присъждане на
обезщетения по аналогични случаи по ЗОДОВ.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за репариране на вреди от незаконно
обвинение е основателен и следва да бъде уважен до размер от 15 000лв., а до пълния
размер, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, като постановено при различно преценяване на обема и интензитета на
претърпените вреди и при различен краен резултата, следва да бъде отменено в
частта, в която е присъдено обезщетение над 15 000лв. до определения размер от 50
000лв.
По разноските
Обжалвано
е и определението, с което първоинстанционният съд е отказал намаляване на
определените разноски поради прекомерност. С оглед определяне на нов размер на
дължимото обезщетение както и предвид факта, че делото не е от фактическа и
правна сложност това определение се явява неправилно. Определените в
първоинстанционното решение разноски, дължими от П. на РБ на М. Б. следва да
бъдат редуцирани с оглед определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 2510лв. на 980лв. , като размерът следва да бъде определен с оглед
минимума по Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждетния, т.к. делото не представлява фактическа и правтна сложност. Същата сума следва да бъде определена и за
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 491/17.12.2018г., пост. по гр.д.№
491/2018, ОС, Хасково, в частта, в която
П. на Р. Б. е осъдена да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, обезщетение над 15 000лв. до присъдените
50 000лв. за претърпени неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по
чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по което е оправдан с Присъда
№2/29.I.2015 г., постановена по НОХД 831/2013 г. на Окръжен съд-Хасково, в сила
от 13.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.08.2015г. до
окончателното й изплащане изплащане, както и в частта, в която П. на Р Б. е осъдена
да му заплати сумата над 980лв. до присъдените 2510лв., разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.И.Б., ЕГН **********, против П. на РБ иск за заплащане на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на сумата над 15 000лв. до 50 000 лв. , съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по
което е оправдан с Присъда №2/29.I.2015 г., постановена по НОХД 831/2013 г. на
Окръжен съд-Хасково, в сила от 13.02.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата от 02.08.2015г. до окончателното й изплащане изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 491/17.12.2018г., пост. по гр.д.№ 491/2018, ОС, Хасково в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА П. на Р. Б.- гр. С., бул. В. №2, да заплати на
М.И.Б., ЕГН **********, сумата от 980лв., за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: