Р Е Ш
Е Н И Е
№______
05 март 2020г., гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №3813 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „Геотерм” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.Б ет.3 ап.8, представлявано от С.К.Г.срещу С.Р.С., ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№2697 по описа на ДРС за 2019г. за сумата от 24 900 лева, частична
претенция от вземане в общ размер от 33 481, 32 лв., представляваща
неплатена цена по договор за покупко-продажба на горива, съгласно фактура
№11138/31.01.2019г. и споразумение за заместване в дълг от 28.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.07.2019г. до окончателното плащане. Претендират се
и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че „Геотерм"
АД е дружество, специализирано в продажбата на горива. В изпълнение на
дейността си, същото е продало на „Стан-1" ЕООД, ЕИК ********* дизелово
гориво, за което му е издадена фактура № 11138//31.01.2019г. Със споразумение
от 28.06.2019г., С.Р.С. е заместил „Стан-1" ЕООД в задълженията му към
„Геотерм" АД, описани в приложението към споразумението, вкл. за плащане
задължението по фактура № 11138/31.01.2019г., издадена на „Стан-1" ЕООД,
ЕИК *********, цялата в размер на 33 481,32 лв., представляваща цена по договор
за продажба на горива. След подписване на
споразумението, многократно са провеждани разговори с ответника, да заплати
задължението, което е поел да изпълни, но плащане не е постъпило. Поради това,
ищцовото дружество е депозирало заявление по чл.410 от ГПК пред Добричкия районен
съд, за осъждането на ответника, да му заплати сумата от 24 900 лева - по
споразумение за заместване в дълг от 28.06.2019г., частично за сумата от 24 900
лв. по фактура № 11138/31.01.2019г., издадена на „Стан-1" ЕООД, ЕИК
*********, цялата в размер на 33 481,32 лв. - цена по договор за продажба на
горива. По същото е образувано ч.гр.дело №2697/2019г., по което е издадена
заповед за изпълнение № 1454/31.07.2019г. Длъжникът-ответник по делото, е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, за което заявителят е уведомен на
30.09.2109г., което поражда и правния интерес от завеждане на настоящия иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна.
Изразява се становище за неоснователност на иска. Не се оспорва обстоятелството, че
„СТАН-1" ЕООД е закупил от ищеца дизелово гориво, за което му е издадена
посочената в исковата молба фактура, както и обстоятелството, че е било
постигнато споразумение, по силата на което ответникът е заместил „СТАН-
1" ЕООД в дълга. Съдът не е приел за съвместно разглеждане предявено от
ответника възражение за прихващане – определение от 06.01.2020г.
Районният съд, съобразявайки становището
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ
в.вр.чл.102, ал.1 ЗЗД.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното
право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. За да се уважи
предявения иск дружеството – ищец следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заместване
в дълг, както и съществуващо валидно облигационно правоотношение по договор за
търговска продажба, сключен между ищеца и първоначалния длъжник. При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението. В тежест на ответника е да установи релевираните от
него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Установителният иск е предявен след
успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на „Геотерм”
АД по ч.гр.д.№2697 по описа на ДРС за 2019г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №1454/31.07.2019г. срещу С.Р.С. за следните суми: 24 900 лева,
частична претенция от вземане в общ размер от 33 481, 32 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба на горива,
съгласно фактура №11138/31.01.2019г. и споразумение за заместване в дълг от
28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.07.2019г. до окончателното плащане и сумата
от 498 лева – държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал възражение, като
настоящият иск е предявен на основание чл.415, ал. ГПК в срока по чл.415, ал.4
от ГПК.
Страните не спорят и от представените доказателства
се установява, че ищцовото дружество „Геотерм”
АД е продало на „Стан-1"
ЕООД, ЕИК ********* дизелово гориво и др.продукти на обща стнойност 33481,32
лв. с вкл.ДДС, за което е издадена фактура №11138//31.01.2019г. Факта на
получаване на стоките не се спори от ответника и се установява от представена
по делото стокова разписка.
На 28.06.2019г. между ищеца „Геотерм”
АД, „Стан-1" ЕООД и ответника С.Р.С. е сключено споразумение за
заместване в дълг. Предмет на договора е задължение на длъжника „Стан-1"
ЕООД към кредитора „Геотерм” АД, произтичащо от договор за
доставка на горива по фактури, съгласно приложена справка в размер на 477983,75
лв. – главница и 99688,33 лв. – лихви. В приложената към споразумението справка е включена фактура
№11138/31.01.2019г., издадена за сумата от 33481,32 лв. С подписването на
договора поемателят С.Р.С. изцяло замества длъжника „Стан-1" ЕООД в оставащите непогасени
задължения за заплащане на главницата. Кредиторът и поемателят са се съгласили,
че падежът за плащане на сумата от 277983,75 лв., представляваща дължима
непогасена главница е на датата на подписване на споразумението, като при
непогасяване на задължението до тази дата поемателят дължи обезщетение в размер
на законната лихва върху неиздължената сума за всеки ден забава, до и включително окочателното изплащане
на сумата.
От събраните доказателства безспорно се установи
възникналото облигационно правоотношение между ищеца „Геотерм” АД и „Стан-1" ЕООД. Установява се и заместването в
дълг по смисъла на чл.102, ал.1 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.102, ал.1 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само
с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от
отговорност към кредитора. В конкретният случай, по настоящото дело е налице
съгласие, както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице,
като за това обстоятелство ищецът по настоящото дело и встъпилият длъжник са
подписали посочения по-горе договор за встъпване в дълг, което обстоятелство не
се оспорва от страните. При така постигнатото съглашение за заместване в дълг и
на основание чл.102, ал.2,
изр.2 ЗЗД, първоначалният длъжник - „Стан-1” ЕООД се
освобождава от отговорност към ищеца, а ответникът С.Р.С. дължи плащане на
претендираната сума.
При това предявеният иск е доказан и основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
Съгласно разрешението възприетото в т.12
на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство
съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното
производство разноски в размер на 498 лв. – държавна
такса.
При този изход на спора на ищеца се
следват сторените по делото разноски в размер на 2034 лв. (498 лв. – държавна такса; 1536 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.С., ЕГН ********** *** съществуването на
парично задължение на същия към „Геотерм” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.Б ет.3 ап.8,
представлявано от С.К.Г.
, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2697 по описа
на ДРС за 2019г. за сумата от 24 900 лева, частична претенция от вземане в общ
размер от 33 481, 32 лв., представляваща неплатена цена по договор за
покупко-продажба на горива, съгласно фактура №11138/31.01.2019г. и споразумение
за заместване в дълг от 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2019г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.Р.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Геотерм” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.Б
ет.3 ап.8, представлявано от с.к.г.сторените по
ч.гр.д.№2697 по описа на ДРС за 2019г. разноски в размер на 498 лв.
– държавна такса.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН ********** *** да
заплати на „Геотерм” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.Б ет.3 ап.8, представлявано от с.к.г.сторените по делото разноски в размер на
2034 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: