Р Е Ш Е Н
И Е
№................../..................2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 12435 по описа на РС-Варна
за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „П.И.Б.” АД, ЕИК ***, против Д.М.Д., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 1075.50
лева – неплатена главница по договор за банков потребителски кредит от
26.01.2018 г.; 2./ 92.85 лева – възнаградителна лихва по договор за банков
потребителски кредит от 26.01.2018 г., начислена за периода от 26.01.2018 г. до
01.02.2019 г.; 3./ 161.17 лева – наказателна лихва върху главницата по същия
договор за банков кредит от 26.01.2018 г., начислена за периода от 01.03.2018г.
до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, за които суми е издадена по чл. 417 от ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение № 2429/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4603/2019 г.
по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за процесните суми, за които била издадена заповед по чл. 417 от ГПК. След като заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК били дадени
указания за предявяване на настоящите искове по чл. 422 от ГПК. Ищецът поддържа и че по силата на договор за потребителски банков
кредит от 26.01.2018 г. „П.и.б.” АД се е задължило да предостави на ответника Д.Д.
кредит в размер на 1075.00 лева, която сума била преведена в деня на сключване
на сделката в полза на кредитополучателя /чрез купувача, от който
кредитополучателят избрал да закупи стоки със сумата/. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената
сума на 12 месечни анюитетни вноски, с падеж 01-во число на месеца, за който се
дължат, и с размер съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план,
включващ част от главница и част от уговорената възнаградителна лихва. Сочи
още, че ответникът изобщо не изпълнявал задълженията си, като не направил нито
едно плащане по договора, с което всички вноски останали да се дължат изцяло.
Поради това според ОУ към договора всички задължения до края на договора
станали предсрочно изискуеми, считано от падежа на първата неплатена вноска. Излага,
че на 01.02.2019 г. настъпил и крайният падеж на договора, от която дата
най-късно се сочи да се дължат в цялост исковите главница и лихва за ползването
на кредитната сума, които се претендират. Заедно с това се сочи и че от деня на
забавата – 01.03.2018 г. ответникът дължи и наказателна лихва за забава върху
главницата в заявените размер и период.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. В него той оспорва предявените искове
със следните обобщени възражения: 1/ ненастъпила предсрочна изискуемост на
задълженията; 2/ необоснована начална дата на лихва за забава; 3/ подлежаща на
начисляване законна лихва само върху главницата по договора; 4/ нужда от
приспадането на събраните по чл. 418 от ГПК от ЧСИ суми; 5/ прекомерност и
необоснованост на лихвените процесни вземания.
По същество моли за отхвърляне на исковете.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от юрк. Г. Д., чрез която поддържа исковата молба и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание,
чрез адв. Н.С.-Й. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От представения договор за потребителски кредит № *** се установява, че на 26.01.2018 г. между ответника и „П.И.Б.“ АД е сключен договор, чийто предмет е
отпускане на стоков кредит в общ размер от
1075.50 лева за закупуването на стоки от избран от кредитополучателя търговски
обект, както следва: * за 69.00 лева; *
за 89.00 лева; * за 129.00 лева; * за 29.50 лева; * за 759.00 лева. Срокът за издължаване на
кредита е 12 месеца, считано
от датата на неговото усвояване, като видно от погасителния план крайният падеж
е на 01.02.2019 г.
Уговорено е между страните – т. 4 от
договора, че кредитът се усвоява еднократно служебно от банката и усвоената по
кредита сума се превежда по банкова сметка ***, открита при банката-кредитодател
за покупката на гореизброените стоки. Кредитът се счита за усвоен на датата на
заверяване на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
В т. 8 от договора е предвидено, че кредитът се
олихвява с фиксиран годишен
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 15.00% или лихвения процент на ден е 0.0417%, като дължимата
възнаградителна лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно
описани в погасителния план. В т. 10
е уговорено, че ГПР по кредита е 16.31%.
Ползваният от ответника кредит се
погасява чрез сметката на банката с IBAN ***, открита на името на банката за целите на кредита,
на равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж и в размер, определени в
погасителния план в т. 12.1 от процесния договор.
Съгласно т. 15 от договора, за
времето на забава ответникът-кредитополучател дължи обезщетение за забава
/наказателна лихва/ върху размера на просрочената сума, като размерът на
наказателната лихва е равен на законната лихва.
На 26.01.2018 г. банката-ищец е
издала удостоверение, което да послужи като основание за получаване на стоката
– предмет на процесния договор – от ответника, както и за издаване на фактура
за продажба на същата стока от „Т. Б.“ АД на кредитополучателя.
От представената фактура №
********** се установява, че на 26.01.2018 г. ответникът е закупил от „Т. Б.“
АД процесните стоки на обща стойност 1075.50 лева с ДДС. Видно от съдържанието
на счетоводния документ начинът на плащане е с „П. К.“.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата
по кредита е усвоена от „Т. Б.“ АД на 26.01.2018 г. Установява се още, че към настоящия момент няма
постъпвали средства за погасяване на задълженията по процесния договор. Размерът на главницата е 1075.50 лева; на договорната лихва – 92.85 лева, а на наказателната лихва за забава – 161.17 лева, която е начислена
единствено върху падежиралата главница.
На 25.03.2019 г. ищецът е
депозирал заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 21987 за изпълнение на парично задължение,
в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 4603 по описа за 2019 г. на РС-Варна. На 26.03.2019 г. е издадена заповед № 2429 по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение, с която съдът е
разпоредил на Д.Д. да заплати сумите, както следва: 1075.50 лева – главница по процесния Договор за стоков
кредит № *** от 26.01.2018 г.; 92.85 лева – договорна
лихва за периода от 26.01.2018 г. до 01.02.2019 г., както и 161.17 лева – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 24.03.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 25.03.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 76.59 лева.
Издаден е изпълнителен лист № 2458 от
26.03.2019 г., въз основа на който е заведено индивидуално производство по
принудително изпълнение по описа на ЧСИ С. К.-Д., вписана в КЧСИ под рег. № *,
с район на действие ОС-В. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителното
основание, изпълнителния титул и документът, от който произтича вземането на
взискателя са връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обусловило правния интерес на кредитодателя да заведе настоящите установителни
искове досежно процесните вземания.
При така изложената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Процесният договор е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Тази двустранна сделка по
своята правна същност е формален договор, тъй като писмената форма е елемент от
фактическия състав при сключването му – арг. от
чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 3 от ТЗ; може да бъде реален или
консенсуален в зависимост от това дали той се сключва с предаването на
паричните средства /реален/, предмет на кредита или с постигането на съгласието
за предоставяне на конкретна парична сума /консенсуален/ - арг. от чл. 9, ал. 1
от ЗПК; възмезден, доколкото е уговорена възнаградителна лихва в полза на
кредитодателя; двустранен и комутативен.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника-длъжник, ищецът-кредитор следва
да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника-длъжник: 1./ валидно учреденото облигационно
правоотношение по силата на договор за стоков кредит; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
отпускане на процесната сума на кредитополучателя; 3./ размера на претендираните суми, както и 4./ изискуемостта на главното задължение.
В тежест на длъжника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното
от кредитора – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения и погасил
задълженията си.
Учредената облигационна връзка се установява по несъмнен начин от
приобщения към доказателствената съвкупност договор за потребителски кредит от
26.01.2018 г.
Видно
от представената фактура и заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, ищецът в изпълнение на
поетото договорно задължение на 26.01.2018 г. е превел процесната главница по
банковата сметка на търговеца-продавач на движимите вещи.
Пред съда е поставен за разглеждане въпросът за това дали
кредиторът надлежно е упражнил субективното си потестативно право да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем. Видно е от погасителния план, че последната
вноска е с краен падеж на 01.02.2019 г., т.е. към датата на подаване на
заявлението /25.03.2019 г./ и към настоящия момент всички вноски са с настъпил
падеж и е безпредметно да се обсъжда въпросът за предсрочната изискуемост,
доколкото настъпването на същата предхожда завеждането на гражданското
производство.
Уговорената наказателна лихва и предвидения ГПР са в съответствие с
императивните изисквания на закона, респективно чл. 33,
ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал.
4 от ЗПК, поради което оплакванията за прекомерност са
несъстоятелни.
Наказателната лихва за забава от експертното заключение по несъмнен
начин се установи, че е начислена единствено върху падежиралото главното
вземане на банката, поради което оплакванията на ответника в тази част също не
се споделят от съда.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, удостоверяващи
принудителното удовлетворяване интереса на ищеца посредством изпълнителните
способи, наложени в хода на изпълнителния процес, поради което доводите за
приспадане на събраните от съдебния изпълнител в хода на изп. дело суми са недоказани. Наличието на
данни за наложени обезпечителни мерки в хода на индивидуалното производство по
принудително изпълнение, а именно запори не е равнозначно на погасяване на
вземанията на длъжника.
В конкретния случай е уговорено заетата сума да се погасява
частично чрез месечни вноски
от 97.36 лева с падеж всяко 01-во число на съответния месец. Видно от
погасителния план падежът на първата вноска е настъпил на 01.03.2018 г. и
именно от този момент длъжникът е изпаднал в забава, което обуславя пораждането
на акцесорното вземане за наказателна лихва, т.е. съдът не споделя доводите за
необоснована начална дата на лихвата за забава.
Размерът на предявените граждански притезания се установява по
несъмнен начин също от експертното заключение.
Съдът, на
основание чл. 7, ал. 3 от
ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички допълнителни уговорки,
които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания.
Типични случаи
пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват със
задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии. Такива в конкретния
случай не са установени. Отделно, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент, видно от т. 8 от договора, и не се променя, като е оповестен ясно при
началното договаряне, а размерите на обезщетенията при липса на доброволно
изпълнение не надхвърлят размера на предвидимите вреди. Наред
с изложеното, допълнително уговорената застрахователна услуга, не се препокрива
с основния предмет на договора, което обуславя извода, че платената
застрахователна премия, която макар да не се претендира в настоящото
производство, е в замяна на действителна насрещна престация.
Ето защо, съдът
счита, че клаузите на процесния договор не са в несъответствие с
материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.
В заключение съдът
счита, че по делото се установиха
всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника,
поради което претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена
досежно главницата в размер на 1075.50 лева. Дължимостта на главното вземане обуславя дължимостта и на
произтичащите от него акцесорни задължения за договорна лихва в размер на 92.85 лева за периода
от 26.01.2018 г. до 01.02.2019 г. и наказателна лихва в размер на 161.17 лева
за периода от 01.03.2018 г. до 24.03.2019 г.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на ищеца за компенсация на разноските,
направени за защита в исковото
производство по основателна искова
молба, следва да бъде уважена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В полза на същия следва да се присъди сумата в общ размер от 645.00 лева, от които 76.59 лева – разноски по ч. гр. д. № 4603 по описа
за 2019 г. на РС-Варна – 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт и 26.59 лева
държавна такса, както и сумата от 568.41 лева – разноски сторени в хода на
настоящото производство, от които 123.41 лева държавна такса; 165.00 лева депозит за особен представител; 180.00 лева депозит за вещо
лице по ССчЕ и
100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, като съдът определя минимален размер
на юрк. възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и
предприетите от процесуалния представител действия за защита интереса на ищеца на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „П.И.Б.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, сумите както следва: 1./ 1075.50 лева – неплатена главница по
договор за банков потребителски кредит № *** от 26.01.2018 г.; 2./ 92.85 лева – възнаградителна лихва по
договор за банков потребителски кредит № *** от 26.01.2018 г., начислена за периода от
26.01.2018 г. до 01.02.2019 г.; 3./ 161.17
лева – наказателна лихва върху главницата по същия договор за банков кредит
от 26.01.2018 г., начислена за периода от 01.03.2018г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г.
до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена по чл.
417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2429/26.03.2019 г., издадена
по ч. гр. д. № 4603/2019 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** общ размер от 645.00 лева /шестстотин четиридесет и пет лева/, от които 76.59 лева – разноски по ч. гр. д. № 4603 по описа
за 2019 г. на РС-Варна – 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 26.59
лева за държавна такса, както и сумата от 568.41 лева – разноски сторени в хода
на настоящото производство, от които 123.41 лева държавна такса; 165.00 лева депозит за особен представител; 180.00 лева депозит за вещо
лице по ССчЕ и
100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщението пред ОС-Варна.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: