РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Габрово, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20214210102058 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.В.Р. ЕГН********** с пост.
адрес: с. ********, общ. Габрово, чрез адвокат Ваня Денчева Д. от АК Бургас, съдебен
адрес гр.Габрово, ул. "Йоан Предтеча" 24, тел.: **********, ел. адрес: **********@***.**;
ПРОТИВ "ПРИНЦ"ООД, ЕИК107564645; седалище/адрес на управление: гр.Габрово,
ул."Орловска"N154, тел.: 066/803489, ел.адрес: **********@*****.***, чрез С.К.Г.-
управител;
Основание: иск за присъждане на обезщетение за претърпени неим. вреди в резултат
на трудова злополука;
Размер на иска: 20 000,00 лв.;
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок
.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че Считам, че е налице правно основание
за завеждане на настоящия иск срещу "ПРИНЦ"ООД ЕИК ********* за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в
резултат на претърпяна от мен трудова злополука на 25.06.2021г., като излагам пред Вас
следното: На 04.06.2021г. скшочих безсрочен ТРУДОВ ДОГОВОР с "ПРИНЦ" ООД
ЕИК107564645, на длъжност: ОБЩ РАБОТНИК, промишлеността, като съгласно този
договор постъпих на работа на 07.06.2021г. в цех/ база на ответника в гр.Габрово. На
25.06.2021г. в 8:00ч. заех работното си място на машина за произвеждане на аксесоари -
ключодържатели, което се намираше в производствената зала на втория етаж. Около 13:00ч
1
докато поставях каиси, загубих контрол върху машината и в резултат на това показалецът
на дясната ми ръка беше премазан и пробит в областта на първата фаланга. Бях откарана в
МБАЛ „Д-р Тота Венкова" гр.Габрово, където беше извършена хирургична обработка на
разкъсно - контузната рана, зашиването беше направено по начин, който доведе до неговото
скъсяване и пръстът беше обездвижен. От 25.06.2021Г. до 10.10.2021г. бях в болнични. На
11.10.2021г. беше прекратен трудовия ми договор с ответника, а от 13.10.2021г. съм
регистрирана като безработна в Дирекция "Бюро по труда" гр. Габрово с месечно
обезщетение за безработица в размер на 240,00лв. Междувременно от НОН - ТП гр. Габрово
ме извикаха и ме информираха, че работодателят ми е изпратил уведомление до тях за
трудовата злополука и ми връчиха Разпореждане №18 от 02.07.2021 г. от което е видно, че
злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. След злополуката, ръката ми беше
подута около два месеца, изпитвах силни болки в нея. Първите два месеца не можех да
извършвам ежедневните си задължения, като жена, майка и домакиня, тъй като трябваше да
пазя дясната си ръка. Тя беше превързана, първоначално цялата до китката, а после само
показалецът, като не трябваше да се мокри. Самият пръст не може да се сгъва и до днес,
ръката си в юмрук също не може да свия, въпреки преминатите два курса физиотерапия.
Прилагам Амбулаторен лист №1022 от 04.11.2021г, Амбулаторен лист №1045 от 12.11.2021
г.. Амбулаторен лист №889 от 28.09.21r., Амбулаторен лист №912 от 06.10.21r., изд. от д-р
Д.Й.Б.-.М.. След втория курс физиотерапия, върхът на показалеца ми отново не може да
докосне дланта, като изпитвам силна болка и опъване, когато се опитам да го свия. След
злополуката се наложи да пия обезболяващи, защото болките бяха много силни, пръстът ми
пулсираше около три седмици. Около два месеца усещах боцкане и изтръпване в пръста,
особено ако се опитвах да докосна нещо с него. Докторът, който извърши оперативната
интервенция ми препоръча това да е аналгин, като се наложи да го приемам около месец и
половина - два, два пъти дневно. Около два месеца след инцидента не можех да се обличам,
да се къпя. Имах нужда от чужда помощ. Трябваше ръката да се предпазва от намокряне. Не
можех изобщо да се грижа за личната си хигиена, дори не можех да си разреша и вържа
косата сама. Това много ме потискаше, защото невинаги имаше човек около мен и това ме
затрудняваше да поддържам хигиената и външния си вид. Живея на семейни начала с
лицето Г.П.В., като имаме дете на 2 г. и 6 м. Наложи се Г.В. да ме обслужва и да ми помага.
Не можех да се справям с обичайните задължения като пране, чистене, готвене, лична
хигиена и обслужване, хващане и задържане на повечето предмети в ежедневието и др.
Всичко това се наложи да го прави Г.. Не можех да се грижа и за детето ни, не можех да го
къпя, да го обличам, не можех да му приготвям храната, избягвах и игрите с него, за да не
ме удари по ръката. Всичко това се отрази негативно на емоционалното ми състояние.
Детето също понесе трудно този период, защото беше свикнал аз да правя тези неща. Това
ме депресираше и често плачех. Освен това показалецът на дясната ми ръка е скъсен, липсва
частта с нокътя. Изглежда ужасно на външен вид. Това ме потиска, особено като жена.
Винаги когато излизам навън му слагам лепенка, за да не да се вижда, че липсва част от него.
Притеснявам се, когато близки и познати втренчено ме гледат в ръката или ми задават
въпроси за начина по който загубих тази част от пръста си. Гледам да нося дрехи с джобове,
за да мога да крия дясната ръка в джоба и никой да не я вижда. Когато седна, кръстосвам
краката си и скривам дясната ръка между тях. Загубих част от пръста си, още не мога да
използвам пълноценно ръката си, и то дясната, останах без работа и без доходи. Станах по
затворен човек, а преди злополуката не бях такава. Депресирана съм, сменям си често
настроенията, но не мога да се справя все още с това. Първия месец плачех всеки ден.
Притеснявам се, че ръката ще си остане така. Минаха повече от четири месеца, а все още не
мога да пиша с дясната ръка, а аз съм десничар. След втория курс физиотерапия започнах да
опитвам да пиша, но не успявам да изписвам повече от няколко думи, защото върхът на
показалеца ми е много чувствителен все още, не мога да захващам химикала с него, това
води до напрягане и ръката започва да ме боли в китката. Дясната ми ръка не може да се
2
сгъва в юмрук, не може да се възстанови хватателната й способност. Все още не мога да
извършвам някой от ежедневните си задължения, затруднявам се и често изпускам
предметите, които се опитвам да нося с дясната си ръка. Четири месеца ходих на прегледи,
като преминах и два курса физиотерапия, но въпреки това все още не мога да хващам,
използвайки показалеца на дясната си ръка, дори и малко листче не мога да задържа.
Физиотерапевтът ми каза, че вероятно има засегнат нерв или разкъсано и скъсено
сухожилие, защото когато се опитам да сгъна показалеца, то се получава някакво опъване и
той не може да се сгъне, сякаш нещо му пречи. Известно ми е, че като не мога да използвам
пълноценно дясната си ръка, това ме ограничава в избора на работа. Има трудови функции
свързани с необходимостта от използване на всички пръсти на ръката и липсата на тази част
ще бъде проблем. Тревожа се за финансовото си положение, сега и в бъдеще. Изпитвам и
физическо неразположение, изразяващо се в болка при студено време и натоварване.
Категорично смятам, че следва да бъде взета предвид възрастта ми и да се отчете фактът, че
през целия ми живот ще живея с тази травма - физическа и психическа. Потиска ме мисълта,
че нанесената ми вреда е непоправима и това състояние на ръката ми е завинаги.
Хватателнаха функция на ръката ми е невъзвратимо нарушена. Предвид гореизложеното,
считам, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на обективна,
безвиновна и гаранционно - обезпечителна отговорност на ответника. Работодателят
отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод
изпълнение на трудовите му задължения, тъй като основно задължение на работодателя е да
осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с
цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес. Смятам,
че ответникът трябва да бъде осъден да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди,
които претърпях и ще продължавам да търпя до края на живота си в резултат на трудовата
злополука, за всички болки и страдания, поради което
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ОТВЕТНИКА "ПРИНЦ"ООД ЕИК *********, ДА МИ
ЗАПЛАТИ:
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, настъпили в резултат от трудова
злополука на 25.06.2021г., в размер на 20 000,00лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката-
25.06.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и всички такси и разноски, направени от мен в настоящото производство.
Настоящата молба да се счита и за писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяната трудова злополука на 25.06.2021г„ в размер на 20
000,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката, до окончателното й
изплащане. Банковата сметка по която ответникът може да заплати обезщетението е: BG96STSA93000020202589,
BIC: STSABGSF, при Банка ДСК ЕАД, с титуляр: ЕЛ. В. Р..
ОТВЕТНАТА СТРАНА „ПРИНЦ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Габрово, ул. "Орловска"№154, представлявано от Управителя С.К.Г.,
Чрез: адв. И. Ж., съдебен адрес; гр Габрово, ул."Евтим Дабев" 6, ет.2. ел.поща
*******@***.**; в ПИСМЕН ОТГОВОР взема следното становище: Оспорваме
предявеният иск в заявеният размер от 20 000 лева. Видно от петитума на исковата молба,
ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука б
размер на 20 000 лева. която претенция намира правно основание в разпоредбата на чл. 200,
ал.1 от КТ. Възразяваме срещу обстоятелства, изложена в исковата молба, относно
причините за настъпване на трудовата злополука и срещу твърдението, че ищцата загубила
контрол върху машината. Твърдим, че причина за злополуката не е просто загубата на
контрол, а проявената груба небрежност от страна на ищцата в работния процес. Считаме,
че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ за намаляване
3
отговорността на работодателя, тъй като самата пострадала не само е допринесла за
настъпване на злополуката, проявявайки груба тебрежност, но нейният принос е
определящ за вредоносния резултат. Видно от депозираните до работодателя писмени
обяснения от 29.06.2021 г., ищцата е посочила, че в резултат на разсейване по погрешка е
натиснала педала, като по този начин сама е задействала машината и така е самопричинила
вредата, изразяваща се в пробиване пръста на дясната ръка, докато е гледала наляво и е
протягала лявата си ръка. Тези действия на работника са в грубо нарушение на правилата и
инструкциите за работа с капсуловъчната машина. На работното място, включително в деня
на злополуката, е била налична инструкция за безопасна работа с посоченото работно
оборудване. Ищцата е била обучена и минала всички инструктажи, като е имала опит в
работата с машината. Тези обстоятелства са установени и от Инспекция по труда при
извършената проверка. Настъпилата злополука е в резултат изцяло на неправилните и
неправомерни действия от работника при работата с машината и не се дължи на свойствата
на самата машина, която е била изрядна. Ако в резултат на проявената груба небрежност
ищцата не е била натиснала погрешка педала за задействане, е нямало да се стигна до
увреждането на пръста на дясната й ръка. Самата машина може да бъде задействана в
режим на работа, само ако работникът натисна педала за това. Ищцата не е изпълнила
задълженията си по чл.126, т.5 и т.6 от КТ, като също е била длъжна и лично да се грижи за
здравето и безопасността си по силата на чл.ЗЗ ЗЗБУТ. Считаме, че в случая приноса на
пострадалата е определящ и процента на съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат е над 90%. Оспорваме предявеният иск за неимуществени вреди и по размер.
Ответникът възразява срещу твърденията, че в резултат на процесната злополука ищцата да
е претърпяла всички цитирани в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.
Считаме, че няма данни и доказателства уврежданията да са в такъв интензитет, какъвто се
твърди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата злополука, като
работодателят счита, че евентуалните увреждания са в резултат и на неправилно проведено
лечение. Оспорваме твърденията нанесената травма да е непоправима, че това състояние на
ръката ще е завинаги, а нейната хватателна функция-невъзвратимо нарушена. Оспорваме
продължителността на възстановителния период и твърдението, че освен физически болки и
страдания, ищцата и до момента продължавала да търпи психологически и естетически
такива. Оспорваме всички твърдения на пострадалата в тази насока, изложени в исковата
молба. Твърдим, че претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от 20 000 лева е силно завишено и не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, и на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Молим при определяне на евентуално
обезщетение да бъдат взети предвид младата възраст на пострадалото лице и неговото
определящо за вредоносния оезултат самоучастие при настъпване на вредите. На следващо
място намираме, че в случая са налице и поедпоставките на чл.200, ал.З от КТ, съгласно
който дължимото се обезщетение за вреди от трудова злополука е разликата между
причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване, каквото твърдим, че в
случая ищцата е получила. Както е посочено и в исковата молба, за периода след трудовата
злополука до прекратяване на трудовото правоотношение - от 25.06 до 10.10.2021 г. ищцата
е била в болнични и с пол/чазала обезщетение за временна неработоспособност.
Правна квалификация: Предвид изложеното предявения иск е по чл. 200 от
КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000
лв. от трудова злополука, настъпила на 25-6-2021 г. ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане;
4
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
трудова злополука, настъпила на 25-6-2021 г.- травматично увреждане,
представляващо премазване на показалецът на дясната ръка и пробиване в областта
на първата фаланга;
станало по време на извършване на работа,
причинила временна нетрудоспособност
неимуществени вреди- болки и страдания на ищеца,
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: НЕ Е СПОРНО, ЧЕ:
на ищеца е причинена временна нетрудоспособност;
в случая е призната трудова злополука от НОИ;
Оспорвания и Възражения на ответника:
Възразяваме срещу обстоятелства, изложена в исковата молба, относно причините за
настъпване на трудовата злополука и срещу твърдението, че ищцата загубила контрол
върху машината. Твърдим, че причина за злополуката не е просто загубата на контрол,
а проявената груба небрежност от страна на ищцата в работния процес. Считаме, че в
случая намира приложение разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя, тъй като самата пострадала не само е допринесла за
настъпване на злополуката, проявявайки груба небрежност, но нейният принос е
определящ за вредоносния резултат. Видно от депозираните до работодателя
писмени обяснения от 29.06.2021 г., ищцата е посочила, че в резултат на разсейване по
погрешка е натиснала педала, като по този начин сама е задействала машината и така е
самопричинила вредата, изразяваща се в пробиване пръста на дясната ръка, докато е
гледала наляво и е протягала лявата си ръка. Тези действия на работника са в грубо
нарушение на правилата и инструкциите за работа с капсуловъчната машина. На
работното място, включително в деня на злополуката, е била налична инструкция за
безопасна работа с посоченото работно оборудване. Ищцата е била обучена и минала
всички инструктажи, като е имала опит в работата с машината. Тези обстоятелства са
установени и от Инспекция по труда при извършената проверка. Настъпилата
злополука е в резултат изцяло на неправилните и неправомерни действия от работника
при работата с машината и не се дължи на свойствата на самата машина, която е била
изрядна. Ако в резултат на проявената груба небрежност ищцата не е била натиснала
погрешка педала за задействане, е нямало да се стигна до увреждането на пръста на
дясната й ръка. Самата машина може да бъде задействана в режим на работа, само ако
работникът натисна педала за това. Ищцата не е изпълнила задълженията си по чл.126,
т.5 и т.6 от КТ, като също е била длъжна и лично да се грижи за здравето и
безопасността си по силата на чл.ЗЗ ЗЗБУТ. Считаме, че в случая приноса на
пострадалата е определящ и процента на съпричиняване от нейна страна на
вредоносния резултат е над 90%.
Оспорваме предявеният иск за неимуществени вреди и по размер. Ответникът
възразява срещу твърденията, че в резултат на процесната злополука ищцата да е
претърпяла всички цитирани в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.
Считаме, че няма данни и доказателства уврежданията да са в такъв интензитет,
5
какъвто се твърди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата
злополука, като работодателят счита, че евентуалните увреждания са в резултат и на
неправилно проведено лечение. Оспорваме твърденията нанесената травма да е
непоправима, че това състояние на ръката ще е завинаги, а нейната хватателна
функция-невъзвратимо нарушена. Оспорваме продължителността на
възстановителния период и твърдението, че освен физически болки и страдания,
ищцата и до момента продължавала да търпи психологически и естетически такива.
Оспорваме всички твърдения на пострадалата в тази насока, изложени в исковата
молба. Твърдим, че претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от 20 000 лева е силно завишено и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Молим при определяне на
евентуално обезщетение да бъдат взети предвид младата възраст на пострадалото лице
и неговото определящо за вредоносния оезултат самоучастие при настъпване на
вредите.
На следващо място намираме, че в случая са налице и поедпоставките на чл.200, ал.З
от КТ, съгласно който дължимото се обезщетение за вреди от трудова злополука е
разликата между причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване,
каквото твърдим, че в случая ищцата е получила. Както е посочено и в исковата
молба, за периода след трудовата злополука до прекратяване на трудовото
правоотношение - от 25.06 до 10.10.2021 г. ищцата е била в болнични и с пол/чазала
обезщетение за временна неработоспособност.
От събраните по делото доказателства: писмени- Трудов договор №0492/
04.06.2021г.; Декларация №54 от 30.06.2021г. за трудова злополука;Разпореждане №18 от
02.07,2021г на НОИ- ТП Габрово; Амбулаторен лист №1022 от 04.11.2021г и Амбулаторен
лист №1045 от 12.11.2021г.; Амбулаторен лист №889 от 28.09.21г.; Амбулаторен лист
№912 от G6.10.21r,, изд, от д-р Д.Й.В.-М.;Медицинско направление N2000953/20.09.2021г.;
Болничен лист № Е20212174567 от 27.09.2021г.; Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане; №0112/19.04.2019г. от Общ. Габрово; Регистрационна карта
от Дирекция "Бюро но труда" гр. Габрово; писмени обяснения вх.№216/25.06.2021 г.;
служебна бележка №0492/07.06 2021 г.; декларация №0492 и декларация №0492 за
запознатост от 04.06 2021 г.; страница от книга за инструктаж № по ред 51-65.
страница от книга за инструктаж № по ред 120-136; инструктаж за безопасна ръчна
работа на преса длъжностна характеристика от 07.06.2021г. преписката, по която е
издадено разпореждане но чл.55 от КСО на НОИ,извлечение от банковата смтка на
ищцата, както и заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Ст. Р. и показанията на свидетеля Г.В. се установява, че при станалата на 25-
6-2021 г. трудова злополука с ищцата са причинен следните увреждания на здравето:
Непосредствено след злополуката ищцата е изпитвала много силни болки в
продължение на 2 седмици, през което време цялата китка, заедно с пръстите била оточна и
болезнена. Вземала аналгин и нурофен. Две седмици не е пипала нищо с ръката си. Болките
намалели след свалянето на конците, 2 седмици след инцидента.
Към настоящи момент се установява, че десния показалец и с 0,5 см по-къс от
6
левия. Върхът на пръста е по-заоблен в сравнения с левия. Нокътят е по-къс, заоблен и расте
надолу. По страничната повърхност на кожата на крайната фаланга има трудно различим
белезникав белег /ищцата използвала контратубекс гел след сваляне на бинта за мазане на
белега/ Лека /незначителна/ подвижност между крайната и средната фаланга на десния
показалец. Силно намалена подвижност в ставата между основната и средната фаланга,
съпроводена с болезненост и напрежение в ставата. Запазена подвижност между основната
фаланга и предкитовата кост. Поканена да напише нещо ищцата се затруднява, но успява
като използва съседния трети пръст на дясната ръка. Не може да свие ръката в юмрук и да
извършва фини хватателни движения, за които е необходим показалеца, а използва съседния
трети пръст.
Травматичните увреждания могат да се причинят по времето и начина описан в
исковата молба от ищцата и в декларацията за трудова злополука, а именно притискане
/респективно перфорация/ на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка.
Налице е трайно увреждане на хватателната функция без то да се преценява
като осакатяване, тъй като хватателната функция на ръката, макар и не напълно, е запазена.
Ищцата не може да свие дясната ръка /в частност десния показалец/ в юмручен захват.
Може да сгъва частично десния показалец /върха на десния показалец при максимално
сгъване отстои на 2,5 см от дланта, а нормално би трябвало ищцата да може да допре дланта
с върха на пръста/.
Ищцата е провела два курса на физиотерапия, от по седем процедури, след което
движенията на десния показалец са до голяма стенен възстановени /при отстояние 6 см до
дланта, сгъването на десния показалец се увеличава до отстояние 2 см от дланта/, но
продължавал болковия синдром в ставата между средната и основната фаланга и в крайната
интерфалангеална става, както и повишената чувствителност на върха на пръста при допир.
За период от около 2-2,5 месеца ищцата е била затруднена да извършва
ежедневните домакински задължения, да поддържа лична хигиена и да се грижи за малкото
си дете.
До месец септември 2021г., когато е свалена бинтовата превръзка и е отпаднала
необходимостта от периодични превръзки и антисептична обработка на пръста, ищцата не е
можела да използва пълноценно дясната ръка и не е трабвяло да мокри десния показалец.
Ищцата ще има затруднения при извършване на ежедневни домакински дейности
/привиква към използването на трети пръст на дясната ръка/.
Няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини
хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за които е необходимо
участието на десния показалец /или ще изпитва затруднения при изпълнението на такава
трудова дейност/.
Движенията на десния показалец няма да се възстановят в пълен обем.
Съдът счита, че в случая е категорично установено, че в резултат на трудова
злополука, настъпила на 25-6-2021г., представляваща притискане /респективно
перфорация/ на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка е налице травматично
увреждане, станало по време на извършване на работа, същото е причинило трайно
увреждане на хватателната функция, което не е осакатяване, тъй като хватателната
функция на ръката, макар и не напълно, е запазена. Причинени са болки и страдания, които
никога няма да отшумят напълно, ищцата няма да може да изпълнява трудова дейност, която
е свързана с бързи и фини хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за
които е необходимо участието на десния показалец /или ще изпитва затруднения при
7
изпълнението на такава трудова дейност/. Движенията на десния показалец няма да се
възстановят в пълен обем.
Налице е пряка причинна връзка между крайния резултат- трайно увреждане на
хватателната функция на дясната ръка на ищцата и трудовата злополука.
Не се доказва ищцата да е допринесла за увреждането, допускайки груба
небрежност. Нама данни да е работила в съзнателно нарушение на извършените
инструктажи, инструкции и издадените от работодателя заповеди. Няма събрани по делото
гласни доказателства- показания на свидетели, това да се е случвало. Допусната грешка от
ищцата при работата с машината, която е довела до инцидента вероятно се дължи на
недостатъчния й опит и обучение- само 2 дни е работила на тази машина, а общо стажът и в
ответното дружество е бил 20 дни.
Не е налице съпричиняване на вредните последици, вследствие поведението на
ищцата, което не налага намалявяне на размера на обезщетението за причинените вреди.
Ищцата не е получила друго обезщетение за процесната трудова злополука,
поради което няма основание да се приспада от процесното обезщетение. Полученото
обезщетение за временна неработоспособност от юли до октомври 2021 г. компенсира
загубата на трудово възнаграждение за периода и не следва да се прихваща с обезщетението
за претърпяната трудова злополука, което компенсира претърпените болки и страдания на
увреденото лице. В този смсъл е Решение № 54 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г.
докладвано от съдия Александър Цонев, съгласно което: Хипотезата, която предвижда приспадане
на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също нещо,
респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди- веднъж от
работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване
компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение.
Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез
предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете
обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
Ответникът- работодател на ищеца- е отговорен по чл. 200 от КТ за
обезщетяване на ищеца за причиненото телесно увреждане и свързаните с него болки и
страдания- пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди.
При определяне на същия на основание чл. 52 от ЗЗД- по справедливост съдът взе
предвид следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни
увреждания– трайно увреждане на хватателната функция, което не е осакатяване, тъй
8
като хватателната функция на ръката, макар и не напълно, е запазена. Причинени са
болки и страдания, които никога няма да отшумят напълно, ищцата няма да може да
изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини хватателни движения на
доминиращия десен горен крайник, за които е необходимо участието на десния показалец
/или ще изпитва затруднения при изпълнението на такава трудова дейност/. Движенията на
десния показалец няма да се възстановят в пълен обем. Липсва на необходимост от чужда
помощ. Ищцата може да упражнява труд, макар и ограничено. Преживяла не малки болки и
страдания в периода преди и по време на лечението, което е траело около 2 месеца и
поолвина и че е невъзстановима пълната функция на десния показалец.
Въз основа на гореизложените обстоятелства, по справедливост, съдът счита, че
на ищцата се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000
лв.
По този иск лихвите за забава се дължат, както при иска по чл. 45 от ЗЗД- от деня
на увреждането- 25-6-2021 г.
В останалата част предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан
ТАКСИ И РАЗНОСКИ
Ответникът следва да заплати ДТ върху присъдената сума в размер на 480 лв. и
разноски за вещо лице- 300 лв.- общо 780 лв. на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото съобразно списъците
на разноските на двете страни, разходните документи, уважаването /60 % х 1700 лв.= 1020
лв./, отхвърлянето /40 % х 1380 лв.= 552 лв./ и след компенсация - 468 лв. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
С оглед фактическата и правна сложност на делото няма основание да се
намаляват адвокатските възнаграждения поради прекомерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПРИНЦ" ООД, ЕИК107564645; седалище/адрес на управление: гр.
Габрово, ул. "Орловска" N 154, тел.: 066/803489, ел.адрес: **********@*****.***, чрез
С.К.Г.- управител; да заплати на Е.В.Р. ЕГН********** с пост. адрес: с. ********, общ.
Габрово, чрез адвокат Ваня Денчева Д. от АК Бургас, съдебен адрес гр.Габрово, ул. "Йоан
Предтеча" 24, тел.: **********, ел. адрес: **********@***.**; ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди в размер на 12 000 лв., от трудова злополука, настъпила
на 25 юни 2021г.- притискане и перфорация на крайната фаланга на показалеца на
дясната ръка, причинило трайно увреждане на хватателната функция на дясната ръка,
ведно със законната лихва от деня на увреждането- 25 юни 2021г. до окончателното
9
изплащане, на основание чл. 200 от КТ, по Банковата сметка BG96STSA93000020202589,
BIC: STSABGSF, при Банка ДСК ЕАД, с титуляр: ЕЛ. В. Р., като ОТХВЪРЛЯ иска в
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ПРИНЦ" ООД, ЕИК107564645; седалище/адрес на управление: гр.
Габрово, ул. "Орловска" N 154, тел.: 066/803489, ел.адрес: **********@*****.***, чрез
С.К.Г.- управител; да заплати на Е.В.Р. ЕГН********** с пост. адрес: с. ********, общ.
Габрово, чрез адвокат Ваня Денчева Д. от АК Бургас, съдебен адрес гр.Габрово, ул. "Йоан
Предтеча" 24, тел.: **********, ел. адрес: **********@***.**; РАЗНОСКИ по делото-
468 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по Банковата сметка
BG96STSA93000020202589, BIC: STSABGSF, при Банка ДСК ЕАД, с титуляр: ЕЛ. В. Р..
ОСЪЖДА "ПРИНЦ" ООД, ЕИК107564645; седалище/адрес на управление: гр.
Габрово, ул. "Орловска" N 154, тел.: 066/803489, ел.адрес: **********@*****.***, чрез
С.К.Г.- управител; да заплати ДТ - 480 лв. и разноски за вещо лице- 300 лв.- ОБЩО в
размер на 780 лв., чрез ГРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10