РЕШЕНИЕ
№415
гр.
Пловдив, 02.03.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3251 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.И.М., с
ЕГН **********,***, чрез адв. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 115 от 09.12.2022 г., издадена от Г.Д.М.– мл.
инспектор при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП
е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***** за срок от шест месеца до
една година.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на заповедта като счита, че същата е
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи,
че според оспорената заповед жалбоподателката е управлявала МПС след употреба
на наркотични вещества и техните аналози, а според съставения АУАН е
управлявала МПС след употреба на алкохол. Направено е възражение по отношение
на срока за който е наложен ПАМ, като според жалбоподателя, същият не е в точен
размер.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Г.Д.М.– мл.
инспектор при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя на 09.12.2022 г., така както е отразено в нея, а жалбата е
подадена директно в Административен съд - Пловдив на 23.12.2022 г., т.е. в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 712212 от
09.12.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се
свеждат до следното: На 09.12.2022 г. в 22:44 часа, в гр. Пловдив, бул. „Шипка“
до номер 5, В.И.М., ЕГН **********, управлява лек автомобил Тойота Ярис с рег. № *****, лична собственост, като извършва следното нарушение:
Управлява МПС след употреба на алкохол измерено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM0249,
апаратът показва 0,96 промила в издишания от водача въздух. Посочено е още, че
проба номер 00095, която е извършена в 22:05 е показана на водача. Издаден е и
талон за медицинско изследване с номер 128926. В съставения АУАН е посочено, че
е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, както и че като
доказателства са иззети: СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № ****. Актът е подписан от нарушителя без възражение.
Последвало е издаването на
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която
на основание чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Тойота Ярис“
с рег. № ****** за срок от шест месеца до една година. В заповедта е
направено позоваване на АУАН серия GA № 712212 от 09.12.2022 г. и е
посочено, че В.И.М. управлява МПС след употреба на наркотични вещества и
техните аналози.
Като част от административната
преписка са представени: Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. (лист 13)
на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по
Закона за движение по пътищата; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от
ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и
т.7 от ЗДвП (лист 11); Справка за нарушител/водач; НП № 22-0444-000493 от
29.12.2022г.; талон за изследване № 128926; ЗППАМ № 114/09.12.2022г. на Г.Д.М.–
мл. инспектор при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив; ЗППАМ № 22-0444-000167 от
09.12.2022г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив; ЗППАМ №
22-0444-000168 от 09.12.2022г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив;
Протокол за химическа експертиза № 2515 от 12.12.2022г.; Протокол за медицинско
изследване от 09.12.2022г.
В с.з. от 20.02.2023г. ответникът
представи: Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив и писмо рег.№ 317р-2016 от 08.02.2023г. на
началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Пловдив, според което към 09.12.2022г. младши
инспектор Г.Д.М.е заемал длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив,
считано от 28.03.2016г.
С Определение от 27.01.2023г., съдът
е разпределил доказателствената тежест между страните.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори
от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно
нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган – мл.
инспектор при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и съобразно Заповед
№ 8121з–1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по
пътищата, Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. и Заповед
№ 317з-11675 от 31.12.2021г. и двете на директора на ОД на
МВР – Пловдив.
Съдът констатира, че
заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.
Материалноправните
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са
изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай,
административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на
чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. В оспорената заповед е посочено,
че е налице втората хипотеза на чл.171,
т.2А, б. „б“ от ЗДвП, като е описано: „управлява
МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози“. От друга
страна, издателят на заповедта се е позовал на съставения АУАН серия GA № 712212 от 09.12.2022 г. в който пък е
посочено, че В.И.М. управлява МПС след употреба на алкохол измерено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM0249, апаратът показва 0,96 промила в издишания от
водача въздух. В случая няма съставен акт за установено нарушение извършено от В.М.
за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Представените
по делото писмени доказателства АУАН серия GA № 712212 от 09.12.2022 г., Протокол за
химическа експертиза № 2515 от 12.12.2022г. и Протокол за медицинско изследване
от 09.12.2022г. сочат, че М. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В тази връзка по административната преписка са
приложени ЗППАМ
№ 22-0444-000167 от 09.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0444-000168 от 09.12.2022г. и
двете издадени от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с които на М.
са наложени ПАМ съответно временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС и прекратяване на регистрацията на ППС именно за това, че е управлявала МПС
с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
По
своята правна същност принудителните административни мерки са актове на
държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и
следва да бъдат подчинени на принципа на законност. Принудителните мерки трябва
да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закона случаи, и
компетентният орган не може да ги налага произволно. Недопустимо е прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. След като не е
доказано извършването на посоченото нарушение: „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните
аналози“,
то липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство. Процесната ПАМ, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 115 от 09.12.2022 г. на мл. инспектор
при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
Отделно
от изложеното е необходимо да се отбележи, че срокът на действие на оспорената
ПАМ е дефиниран в закона: "от 6 месеца до една година". Задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, като в случая не е отразен конкретен срок на действие на ПАМ. Липсата
на точно определен срок на действие на ПАМ е
пропуск, който не може да бъде преодолян посредством тълкуване волята на
административния орган.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото (съгласно представения на лист 40 по делото списък с
разноски), които се констатираха в размер на 500 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 39).
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 115 от 09.12.2022 г., издадена от Г.Д.М.– мл.
инспектор при ОДМВР – Пловдив, Пето РУ Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив
да заплати в полза на В.И.М., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: