№ 19197
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110135843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Л. П. А. за сумата от 4435,94 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „Л***, аб. № 266124, ведно със
законната лихва от 08.01.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 495,25 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2017г. до 18.12.2019г., за сумата
от 45,50 лев – възнаграждение за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 08.01.2020г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и за сумата от 8,07
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
31.01.2017г. до 18.12.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 439 по описа за 2020г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение. Консумираната топлинна енергия
се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни
сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за
плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на
цената за извършена услуга дялово разпределение.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Във
възражението по чл.414 ГПК ответницата е оспорила претенциите, като се позовава на липса на
облигационна връзка между страните.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
1
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетата като доказателство по делото настанителна заповед № ЖН – 04-Л-005/22.05.2007г
се установява, че на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община в процесния имот е
настанена ответницата Л. П. А. заедно с членовете на семейството й – И.Р.А. (съпруг) и Л.И. А.
(дъщеря). При това съдът приема за установено, че е налице наемно правоотношение между
ответницата и Столична община с предмет ползване на процесния имот – общинска собственост. В
качеството си на наемател ответницата има задължение да заплаща консумативните разходи за
имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия – чл.232, ал.2 ЗЗД, арг. чл.31, ал.1 от
Наредбата. Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е клиент
на ТЕ, ако е сключил договор за продажба на ТЕ с топлопреносното предприятие например чрез
подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на имота – в този смисъл са
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС. В случая по делото се доказва, че ответницата е подала молба – декларация до
топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на нейно име, видно от приетата
като доказателство заявление – декларация вх. ОП – 866/11.06.2007г. (л.15 от делото). При това с
подаване на заявлението – декларация от ответницата до ищеца за откриване на партида на нейно
име ответницата е направила волеизявление за сключване на договор за продажба на ТЕ с ищеца и
с откриване на партида на имота на името на ответницата ответникът е приел предложението за
сключване на договор. От посоченото следва, че ответницата има качеството на клиент на ТЕ за
битови нужди и съдът приема, че между страните валидно е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично
известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за
битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Следва да се посочи, че съдебеното решение, на което ответницата се е позовала във
възражението по чл.414 ГПК, а именно решение от 30.12.2016г. по гр.д. № 20659/2016г. на СРС, 145
– ти състав, не е обвързва настоящия съд със сила на пресъдено нещо – арг. чл.298, ал.1 ГПК,
защото касае различен период на претенция за цена за доставена топлинна енергия, т.е. предмет на
посоченото дело е спорно материално право, предявено на различно основание.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че в сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
2
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана ТЕ за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за битово
горещо водоснабдяване. Стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния
период е в размер на сумата от 4435,96 лева, формирана като сбор между фактурираните
задължения по прогнозна консумация за периода в размер на 3891,36 лева и сума за доплащане
като резултат от издадените изравнителни сметки за периода в размер на 544,60 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ирелевантни за възраженията за липса на доказателства за публикуване на задълженията на
интернет страницата на ищеца, защото последното обстоятелство е условие за изпадане на клиента
на ТЕ в забава съгласно Общи условия на топлопреносното предприятие, които са неприложими за
процесния период.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
495,25 лева.
От горното следва, че предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главното
вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи изцяло.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
3
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК, до окончателното плащане. Искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като предвид изхода на делото той има право
на такива съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото производство при пълен размер
на разноските от 499,70 лева (държавна такса – 99,70 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
на ищеца се следват разноски от 498,89 лева. За заповедното производство съразмерно на ищеца се
следват разноски от 149,46 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Л. П. А., ЕГН **********, адрес:
гр. София, ж.к. „Л***, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4435,94 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г., до имот на адрес: гр. София, ж. к. „Л***, аб. № 266124, ведно със
законната лихва от 08.01.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 495,25 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2017г. до 18.12.2019г. и сумата от
45,50 лев – възнаграждение за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 08.01.2020г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата за сумата от 8,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху възнаграждение за услуга дялово разпределение за период на забава от 31.01.2017г. до
18.12.2019г.
ОСЪЖДА Л. П. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л***, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 498,89 лева - разноски за настоящото производство и
сумата от 149,46 лева - разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4