Р Е Ш Е Н И Е
Номер 782 30 юни 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, ІІІ-ти състав в публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
Ирина Ламбова
като
разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров административно дело
номер 635 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 27, ал.6 от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството
по делото е образувано по жалба от М.А.А. с ЕГН **********
и И.М.А. с ЕГН **********, с настоящ адрес
***, срещу Заповед № ЗД/Д-А-051/24.03.2020г. на Директор Дирекция Социално подпомагане,
гр. Бургас, с която е било разпоредено временно продължаване настаняването на малолетния
П.И.М. с ЕГН ********** с родители: майка М.А.А. и баща
И.А.М. за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от Закона за закрила
на детето.
Жалбоподателите
не се явяват лично в съдебно заседание, но се представляват от определения от
АК Бургас процесуален представител, който поддържа жалбата, в която се сочат конкретни
основания обосноваващи незаконосъобразност на издадения административен акт. Сочи
се липсата на конкретни предпоставки на материалния закон за постановяване на
оспорения адм. акт, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както
и противоречие на оспорения административен акт с целта на закона.
По
основателността на жалбата се излагат доводи за липса на сочените в закона
предпоставки за постановяване на процесната мярка за закрила на детето, като се
обяснява, че отразените в доклада, изготвен от ДСП Поморие, ОЗД факти са
неактуални към момента на постановяване на спорната заповед. Обяснява се, че
констатациите за обитаване на незаконна постройка, неприсъединена към
комуналните услуги по енергоснабдяване и водоснабдяване е преодоляна, като
жалбоподателите обитават законно жилище, което е електро и водоснабдено.
Считат, че от факта, че двамата родители не са трайно трудовоангажирани е
направен неправилен правен извод за това, че децата биха гладували при тях.
Излагат аргумент за това, че са се грижили за всяко от децата си от момента на
неговото раждане, с изключение на последната година, когато това право им е
било отнето. Считат, че заповедта е била постановена и в нарушение на нормата
на чл.8 от ЕКПЧ, тъй като засяга в по-голяма степен от необходимото правата,
както на жалбоподателите, така и на детето им за постигане на постановената
защита. Цитира пасажи от делото Анева и др. с-у България, като считат, че
властите не са предприели изискуемите от практиката на ЕКПЧ активни мерки , да
съберат отново или да помогнат за възстановяване на отношенията между детето и
родителите му. В заключение считат, че намесата с оспорения акт не е основана
на закона, не преследва легитимна цел и не е необходима в едно демократично
общество. Желаят да бъде отменена заповедта на директора на ДСП – Бургас и
детето да се върне при тях. Правят доказателствени искания за изготвяне на нов
доклад.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, редовно
уведомен, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й. Сочи допълнителни доказателства, служебноизискани от съдебния
състав.
Процесуалният
представител на малолетния П.И.М. изразява становище за законосъобразност и
обоснованост на такапредприетата мярка за защита живота на детето, като
припомня, че същата е с временен характер.
Административен съд-Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването й по смисъла
на чл.147, ал.1 от АПК доколкото засяга правната сфера на жалбоподателите
посредсвом пряка намеса върху правото им на личен и семеен живот, част от което
е възможността да реализират контакти с малолетното си дете.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Административното
производство е инициирано служебно, след като на 24.03.2020г. е изтекъл
едногодишният срок определен в производство по съдебна администрация пред БРС
за настаняване на детето в център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас., ж.к. Меден Рудник, ул.
Кооператор №35. Извършена е била служебна преценка на основанията за
продължаване на тази мярка, (което практически представлява постановяване на
втора поред такава) или за наличието на изискуемите от закона предпоставки за
отпадането й.
Взето е било
предвид обстоятелството, че до настаняването на детето се е стигнало след като
преди повече от година жалбоподателката набрала спешен телефон 116 111 –
национална телефонна линия за закрила на деца и заявила, че заради напрежението
около друго нейно изчезнало дете и полицейския тормоз на двама от братята му ще
се самоубие, като има намерение да убие и децата си.
Взето е предвид
обстоятелството, че на 04.09.2019г. бащата на детето И.М. подал молба за реинтеграция на малолетния П. и другите деца в семейството
му, като се обяснява, че са започнали дейности по молбата, като е било издадено
направление за социална услуга в ЦОП Несебър. Представен и съобразен от
административния орган е бил тримесечен социален доклад на същата администрация
(непредставен по делото).
Съобразени са
били и протоколи от 19.03.2020г. и 23.03.2020г. от проведени неприсъствени
мултидисциплинарни срещи с цел обсъждане работата по случаите на всички деца на
жалбоподателите, като видно от обсъжданията по първия протокол е било взето
решение за връщане на децата в семейна среда и продължаване предоставянето на
семейна услуга в ЦОП. При втората среша е обсъдено постъпило писмо от
23.03.2020г. от ОЗД при ДСП Поморие, в което се цитира реализирано телефонно
обаждане от кмета на с. Кошарица В. Станчев, с което същият е уведомил ОЗД
Поморие за предстоящото връщане на децата, във връзка с която информация ОЗД
Поморие е изразило становище, че съществува риск за живота и здравето на
децата, при евентуална реинтеграция, поради липсата на собствено жилище за
отглеждане на децата, а обитаваното към 23.03.2020г. такова от двамата
жалбоподатели представлява незаконен строеж, който подлежи на събаряне въз
основа на влязла в сила заповед на Кмета на Община Несебър, като в същият обект
липсвало електричество и течаща вода. Описана е неофициална информация за
съществуващ спор между тях и собственика на незаконния строеж, който е заявил,
че желае освобождаване на жилището от М.А. и И.М.. Споделено било и мнение от
страна на кмета на с. Кошарица мнение, че предвид епидемиологичната обстановка
в страна не било подходящо връщането им в семейна среда. Сочи се , че
споделеното от ОЗД при ДСП Поморие становище
по отношение на реинтеграцията на децата в биологичното им семейство е
категорично отрицателно.
По делото е
представено и писмо от ДСП Поморие, относно проверка на нововъведените с
жалбата обстоятелства, като е констатирана промяна в адреса на жалбоподателите.
Установено е, че обитават стая и предверие с обща площ около 15-20кв.м. ,
предоставени им за ползване от сестрата на И.М. до завръщане на сина й от
затвора. Констатирана е задоволителна хигиена в помещението, но е установена
липсата на баня, както и наличието единствено на външна тоалетна. Установен е в
непосредствена близост в същия парцел пореден незаконен строеж, сочен за
собствен на родителите, които възнамерявали да го довършат в кратки срокове.
Към момента на проверката двамата родители са споделили , че са безработни,
като полагали труд единствено при повикване за обща работа в селото. Бащата е
споделил, че ще възобнови трудова дейност в Хидрострой Груп Инженеринг в к.к.
Слънчев бряг като строителен работник срещу дневен надник от 60,00 лева дневно.
В крайна сметка
е препотвърдено отрицателното становище по отношение реинтеграцията на децата и
техните родители.
При
такаустановените факти и събрания доказателствен материал Директорът на ДСП –
Бургас издала процесната заповед.
Установено от материалите по делото е и
обстоятелството, че пред Районен съд Бургас е образувано гражданско дело №2228
по описа на съда за 2020г. по повод молба от директора на дирекция
"Социално подпомагане" - Бургас към Агенция за социално подпомагане
/АСП/, с правно основание чл. 26 от Закон за закрила на детето ЗЗД/, като липсва
произнасяне по спора.
В хода на съдебното дирене съдът служебно е изискал
актуална информация за местопребиваването на двамата родители и битовите условия
на живот на семейството както към момента на постановяване на оспорения административен
акт, така и към момента на разглеждане на съдебния спор, в отговор на което от
страна на ДСП Поморие е постъпил социален доклад с изх.№ПР/Д-А-П/29.001/29.05.2020г.
При такасъбраните доказателства съдът от фактическа
страна приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството,
че П.И.М. е роден на ***г. и десетото поред дете на жалбоподателката
М.А.. Отглеждан е в семейна среда от госпожа А. и съжителстващия с нея на съпружески
начала баща на детето - И.М.А. до 22.03.2019 година, когато за П. и други девет
от децата е оценен риск и е приложена мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок
до 48 часа, и децата са изведени от семейството, като П. с трима от братята си е
настанен в ЦНСТДБУ на улица „Кооператор“ № 35 в град Бургас. След изтичане срока
на полицейската закрила със заповед № ЗД/Д-А-087/25.03.2019
година на директора на ДСП - Бургас е наредено малолетното дете П.И.М., да бъде
настанено спешно временно в институция (ЦНСТ в град Бургас, улица „Кооператор“ №
35) за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл. 28 от ЗЗД. Мярката е
влязла в сила след прекратяване на производството по по жалбата на майката сртещу
нея, а именно административно дело № 859/2019 година по описа на Административен
съд - Бургас.
М.А.А. и И.А.М. към момента
на преценка на релевантните факти за постановяване на оспорения административен
акт живеят в село Кошарица, община Несебър, където е постоянния им адрес. Настоящият
адрес на майката А. ***.
На 04.09.2019 година от И.М. е подадено заявление до
директора на ДСП - Бургас за реинтеграция на Благо М.
и другите деца в семейството му.
На 03.02.2020 година от директора на „Център за обществена
подкрепа“ – Несебър е изготвен тримесечен социален доклад, в който в обобщение е
изразено становище, че не е в интерес на малолетния П. да бъде реинтрегриран в биологичното
семейство, тъй кто родителите нямат рабопта и постоянни доходи, въпреки, че са направили
подготовка за отглеждане на децата в семейството.
На 06.03.2020 година социален работник в отдел „Закрила
на детето“ – Бургас е съставил социален доклад, в който е описал обстановката, в
която живеят М.А. и И.М. – незаконно самонастанени в двуетажна
масивна добре обзаведена къща, намираща се в село Кошарица. Сочи се, че имотът е
незаконно построен, без собствено електрозахранване, поради което се снабдява с
ток от съседна къща чрез необезопасен кабел, преминаващ през отворен прозорец на
втория етаж. Установено е, че в имота няма течаща вода, а вода се набавя от съседите.
След извършено проучване е установено, че в община Несебър е образувана преписка
за тази сграда - за премахването ѝ като незаконен строеж „Двуетажна жилищна
сграда“, в ПИ с идентификатор 39164.501.424 по КККР на село Кошарица, община Несебър,
улица „Първи май“ № 9, като е съставен констативен акт № 2/10.01.2019 година. Издадена
е и заповед № 535/18.04.2019 година на кмета на Община Несебър за премахване на
незаконния строеж. По отношение на материалното положение на родителите е установено,
че двамата нямат сключени трудови договори към момента. В заключение е дадено становище,
че предвид незадоволителното ниво на родителския капацитет на М.А. и И.М., липсата
на постоянни доходи, с които да гарантират отглеждането на децата, липсата на собствено
жилище и факта, че предстои събаряне на дома, в който живеят незаконно, реинтеграцията
на децата Ахмед И.М., А. И.М., П.И.М., Б. И.М. и Н. И.М. в биологичното
им семейство не е в техен интерес (лист 19-20).
На 19.03.2020 година е проведена неприсъствена мултидисциплинарна
среща с цел обсъждане работата по случаите на децата С. И. М.,
Н. И.М., Б. И.М., П.И.М., А. И.М., А. И.М., В. И.М., А. И.М. и П. М. А. и тяхната реинтеграция в семейна среда. За проведената среща е изготвен
протокол. Взето е решение след изтичане на срока на първоначалното настаняване с
социална институция, децата да бъдат върнати в семейството на М.А. *** (лист
14-15).
На 23.03.2020 година от дирекция „Социално подпомагане“
– Поморие е изпратено писмо до директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас,
с което изразява отрицателно становище по отношение на реинтеграцията на децата
в биологичното им семейство. Като мотиви е посочено, че за сградата в която живеят
родителите на децата е образувана преписка за премахване като незаконен строеж,
съответно е издадена заповед от кмета на Община Несебър за премахването
ѝ. Сочи се още, че собственикът на имота З. Илиева е търсила съдействие от ДСП – Поморие, като е заявила, че е подала
устна жалба (за самоуправство) в МВР против М.А. и И.М. (лист 28).
На 23.03.2020 година в изпълнение на методически указания
на РДСП – Бургас е проведена повторна неприсъствена мултидисциплинарна среща с цел
обсъждане работата по случаите на децата С. И. М.,
Н. И.М., Б. И.М., П.И.М., А. И.М., А. И.М., В. И.М., А. И.М. и П. М. А. и тяхната реинтеграция в семейна среда, във връзка с промяна в обстоятелствата,
описани в доклада на ЦОП – Несебър от 03.02.2020 година. За проведената среща е
изготвен протокол. Взето е решение да бъде продължен срока на настаняване на децата
в ЦНСТДБУ и ДМСГД, предвид постъпилото на 23.02.2020 година писмо от ДСП – Поморие,
съществуващото извънредно положение в страната и обявената карантина в ДМСГД – Бургас,
дължащи се на разпространението на епидемията от коронавируса COVID-19 (лист
12-13).
На 24.03.2020 година е съставен нов социален доклад
– индивидуална оценка на нуждите на детето П.И.М.. Предвид категоричното отрицателно
становище на ДСП – Поморие за реинтеграцията на П.И.М.
в биологичното семейство и предвид решението на работната среща на специалистите,
работещи с децата, в доклада е предложено
да бъде продължено временното настаняване по административен ред на малолетния
П. *** за срок от една година (лист 60-63).
В резултат на така изложените факти, както и в изпълнение
на взето решение в протокола от 23.03.2020 година за проведената работна среща на
мултидисциплинарния екип, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас
е издал обжалваната заповед. С нея е наредил, считано от 25.03.2020 година, временно
продължаване на настаняването на малолетния Благо И.М. в Център за настаняване от
семеен тип в град Бургас, улица „Кооператор“ № 35, за срок до произнасяне на съда
с решение, съгласно чл. 28 от ЗЗДет.
От представения при съдебното дирене социален доклад
№ ПР/Д-А-П/29-001/29.05.2020г. се установява, че родителите след постановяване на
оспорения административен акт се сочи, че считано от 21.10.2010г. са предприети
редица мерки за закрила в семейна среда по чл.23, т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 11 ЗЗД, а
от 2014г. със семейството е работил и ЦОП Несебър като е предоставяна социална услуга „семейно консултиране
и подкрепа“, по която родителите ежемесечно са консултирани за родителските им задължения
и отговорността, която носят при неспазването им. Семейството е подпомагано материално
и е обучавано на хигиенни навици, планиране на семейния бюджет, подобряване на битовите
условия, поради ниския им родителски капацитет, който въпреки работата с тях не
е бил повишен.
Сочи се, че посещение намясто не е извършвано поради
епидемията от COVID-19, а е проверена информация от ЦОП - Несебър от финалния доклад
по семейното им консултиране от 29.04.2020г., според който към този момент родителите
на детето живеят при лицето И. Альошова на 78г., на адрес с. кошарица, ул. Първи Май №16. Според обяснения
на собственичката, същата е предоставила имота си за ползване от родителите на детето
- И. и М., срещу задължение да й помагат, да поддържат къщата и да заплащат разходите
за ток и вода. Описани са и битовите условия на жилището.
Констатирана е многократна промяна на адресите на пребиваване,
като е определено и това, че родителите сътрудничат на дл. лица, но проблем при
постигането на целените с мерките резултати са липсата на постоянни доходи и жилище,
като предвид ценностната им система същите са в невъзможност да планират дългосрочен
план нуждите и приоритетите си.
При такаустановената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:
По валидността:
От анализа на систематичното място на нормата на чл.27 от ЗЗД, озаглавена
„временно настаняване по административен ред”се установява, че предхождащата
съдебните производства заповед на директора на ДСП-Бургас,
която е предмет на оспорване, представлява самостоятелен индивидуален
административен акт, постановен във фазата по временно настаняване на дете
извън семейството и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради
което производството е допустимо.
На първо
място, Заповед №ЗД/Д-А-051/24.03.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Бургас за временно ПРОДЪЛЖАВАНЕ
настаняването на малолетното дете П.И.М. с ЕГН ********** *** за срок до
произнасяне на съда с решение е издадена от компетентен орган – Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, предвид предоставените правомощия на
Директорите на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на
детето, съгласно чл. 27, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.90, ал.2 от Закона за гражданската регистрация „Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните
адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират
един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият
адрес на майката е настоящ адрес и за детето.“
Доколкото
настоящият адрес на М.А. продължава да бъде този в село Равнец, общ. Бургас към
момента на издаване на административния акт, това обуславя и териториалната
компетентност на ответния административен орган да издаде обжалваната заповед.
Заповедта е и в предвидената от закона форма.
По
законосъобразността:
Според
настоящия съдебен състав, с оглед установените по делото релевантни факти, при
произнасянето си органът, в случая – Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане” - Бургас, настанил детето в ЦНСТ, е приложил правилно материалния
закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед,
регламентирани в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е
образувано служебно и в съответствие с чл. 9, ал. 1 от във вр. с чл. 10, ал. 1
от същия правилник - и е от компетентността на ответния административен орган
по настоящия адрес на детето.
Заповедта е съобразена и с приложимия
материален закон. Правното основание за издаване на процесната заповед за
временно настаняване по административен ред е чл.26, ал1, вр. чл.27, ал.1,
чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за
издаването й е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето. Съобразно
част V от социалния доклад се налага спешно прилагане на мярката по чл.4, ал.1
т.5 от ЗЗД- предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа;. Заповедта е и мотивирана. От мотивите на социалния доклад и останалите
приложени доказателства, които не се оспорват и представляват официални
документи, безспорно се установява необходимостта от налагане на цитираната
мярка.
Съобразно нормата
на чл.26, ал.1 от ЗЗД Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред..
Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на временна мярка по
административен ред до произносянето на съда за настаняване на детето в социална
или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа Майката на детето се противопоставя на налагането на мярката, желае отмяна на заповедта, твърди, че написаното в заповедта не отговаря на обективната истина и че с бащата притежават
всички необходими условия
за отглеждане и възпитание
на децата си.
Идентично е мнението и на съжителстващия с нея жалбоподател И.А.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите
имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите
си и в съответствие с нуждите
и наклонностите на детето с
цел израстването му като самостоятелна
и отговорна личност. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи
комплексно изпълнение на всичките
задължения, които той има спрямо детето.
Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира
неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно.
Ето защо, обстоятелството, че майката и бащата сочат, че временно осигурили детето си финансово, като са готови
да посрещнат нуждите му от дрехи, храна,
подслон, както и че са се грижели
добре за него до определен момент не сочи на трайност
на намеренията им, поради липсата на трайни доходи и
доказана сигурност за получаването
на такива. Родителите са притежавали на разположение период от една
година, в който да решат подходящо
жилищният си въпрос и да осигурят поне установеният
минимум от хигиеннобитови стандарти
и не са го сторили в рамките на периода до изтичане на наложената мярка. Това, че са
го сторили след този правнорелевантен момент по
скоро навежда съда на
извод, че действията им са мотивирани от самото постановяване на оспорения административен акт, а не от желанието
трайно да разрешат тези проблеми. Липсват доказателства и за трайното разрешаване на финансовите и социалнобитовите им проблеми.
Именно такава е хипотезата
на чл.25, ал.1, т.3 ЗЗД, която
се явява правно основание
за издаване на настоящата заповед.
Събраните доказателства са достатъчни за да се заключи,
че ситуацията около посрещане
на дори минималните битови нужди на семейството е твърде несигурна и твърде краткосрочна
за момента, поради което съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето е налице основание за настаняване
на детето извън семейството, тъй като липсва сигурност
както по отношение на доходите, така и на мястото където семейството следва да се настани и да обитава, а на последно място и относно неговите задоволителни
характеристики.
Законът за
закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които
опредящи са интересите на децата
Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща
част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално
развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по административната преписка, че поведението на родителите по осигуряване на необходимия битов
минимум за отглеждане на детето са твърде
закъснели и несигурни. На следващо място следва да се има предвид задължението на съдебния състав да преценява законосъобразността на фактическите основания за продължаване
на мярката, така както са установени
от ответната администрация към
момента на издаването на обжалваната заповед. Евентуална последваща положителна промяна в битовите условия, при които живеят М. и А. би могла да послужи
единствено като последващо основание да се иска промяна
на продължаването на мярката
спрямо детето П., но не може да бъде аргумент за отмяна на заповедта в настоящото производство.
Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. от ЗЗД/ се постига
целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и най вече да бъдат обезпечени неговите интелектуални
потребности. Детето е ученик в първи
клас , като
продължаване на настаняването
му в ЦСНТ ще му даде възможност
да завърши първи клас в училището, където е започнал образованието си, сред познати педагози и съученици, като в условията на пандемия липсват данни по отношение на родителското жилище да е наличен компютър и интернет за онлайн обучение. В случая административният орган е преценил,
че не са налични възможностите за връщане на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването
му в ЦНСТ, с цел защита на висшите
интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.
Като контрапункт
в жалбата на М.А. се сочи засягането
на родителските права на жалбоподателката
и контакта й с всяко едно от децата
й, а оттам и нарушаване правото й
на личен и семеен живот по смисъла на чл.8 от ЕКПЧ. При преценка
на това възражение същото следва да бъде коментирано в светлината на опазване на здравето и интелектуалното
развитие на детето П.И.М..
Само по себе правото на личен и семеен живот, защитено от ЕКПЧ няма абсолютен характер, като практиката сочи на позволение в полза
на държавата да го ограничи, стига ограничението да е законно, да преследва
законна цел, да е пропорционално
и необходимо в едно демократично общество. В настоящия случай, това са все обстоятелства за които са налични
данни по делото. Ограничителната мярка в заповедта е с временен характер, предвиден от закона с цел опазване живота здравето и интересите на всяко дете, защитени от чл.14 и чл.47
от Конституцията на Република
България. Предприетата мярка се явява и пропорционална според настоящия съдебен състав. Действително тя е с висок интензитет, но е с
временен характер, до произнасяне на БРС с
окончателен съдебен акт. Същата
е продължение на предходна
идентична такава, която е създала за детето спокойствие и възможност за развитие и цели запазването
на този стандарт за П.. За краткия
период на мярката наложена с настоящата
заповед, предвид временния и характер, тя ще позволи на детето
да завърши училище при условията , при които го
е започнало, което ще му спести
стрес и необходимостта от
нова бърза адаптация в края на учебната
година в случай на връшането му
в семейна среда. Настаняването
при близки и роднини в тази хипотеза не е правнообосновано, отново поради същата причина.
На последно място съдът намира мярката
и за необходима в едно
демократично общество, в което родителските
права не са неприкосновени
и безусловни, доколкото децата не са принадлежност
на своите родители, а правата
на попечителство над тях не
са в състояние да надделеят над висшите ценности на
детето. В конкретната хипотеза са налице
конкуриращи се права на родителите
и детето, при които физическото оцеляване и умственото и социално развитие на
детето надделяват над желанието на родителите да живеят с него, разколебано от фактическата им невъзможност да осигурят минималния стандарт за това.
В същото време постановеното
предварително изпълнение на
наложената защитна мярка е и пропорционално, доколкото ще доведе
до най-малък стрес и неудобства
за самото дете, което вече повече от година обитава същия ЦНСТ.
В заповедта липсва и
порок касаещ периода на настаняване
на детето. Предвид временния характер на самия административен акт правилен е периода «до произнасяне на съда с решение на
основание чл.28 ЗЗД», като
видно от поведението на родителите
и на служителице при центъра,
където П. е настанен и двете страни са
направили всичко възможно
за запазване на контактите
на детето с биологичните му родители, която връзка е била осъществявана чрез ежемесечни посещения, сочещи на това, че тази връзка
продължава да е все така силна и неповлияна от настаняването на детето в центъра на ул. Кооператор.
Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед №ЗД/Д-А-051/24.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас за настаняване на малолетното дете П.И.М.
с ЕГН ********** *** за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28
от Закона за закрила на детето, е законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната
форма, при спазване на материалноправните
и процесуалноправните предпоставки
и е съобразена с целта на
закона, поради което жалбата на М.А. и И.М. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд- Бургас, ІІІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А. с ЕГН ********** и И.М.А. с ЕГН **********,
с обитаван от двамата и последно установен адрес обл. Бургас, с. Кошарица, ул. “Първи
май” №16, срещу Заповед № ЗД/Д-А-051/24.03.2020г. на Директор Дирекция Социално
подпомагане, гр. Бургас, с която е било разпоредено временно продължаване настаняването
на малолетния П.И.М. с ЕГН ********** с родители: майка М.А.А.
и баща И.А.М. за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :