РЕШЕНИЕ№260052
гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII с-в, в публичното заседание на седми март две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 16433 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1004/12.07.2022 г., постановено по в. гр. г. №
1672/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е допуснато извършване на съдебна
делба на следните недвижими имоти:
1.
УПИ ** от кв. ** по плана на с. ** *,
общ. **, обл. **, ул. “**” № **, ведно с приземен етаж на кота двор, устроен за
живеене и включващ жилище с площ 59 кв.м., избено помещение в югозападния ъгъл
с площ от 29 кв.м., таван, разположен на втория етаж с площ от 98 кв.м., лятна
кухня с площ от 8 кв.м., гараж с площ от 41 кв.м., пристройка с площ от 41
кв.м., изпълнена по западната фасада на жилищната сграда на нивото на втория
жилищен етаж, склад за градински мебели и инвентар с площ от 52 кв.м., и външна
тоалетна, при квоти за Г.С.М. и Д.М. - 5/6 ид.части в режим на СИО, и за А.Т. -
1/6 ид. част.
2.
Втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
площ от 98 кв.м., находяща се в УПИ ** от кв. ** по плана
на с. ** *, общ. ****, обл. **, ул. “**” № **, при квоти: Г.С.М. и Д.М. - 4/6
ид.части в режим на СИО, и за Г.Т. - 2/6 ид.части.
3.
УПИ ** от кв. ** по плана на с. ** *,
общ. **, обл. **, ведно със стопанска постройка с площ от 9 кв.м., при квоти:
за Г.С.М. и Д.М. - 4/6 ид.части в режим на СИО, за Г.М. - 1/6 ид.част, и за А.Т.
- 1/6 ид. част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните
недвижими имоти, на основание чл. 349, ал. 4 ГПК е приета за съвместно
разглеждане в производството възлагателна претенция на А.Г.Т. на двуетажната
жилищна сграда и прилежащото към нея УПИ ** от кв. ** по плана
на с. **, общ. **, обл. **, ул. “**” № **.
В посочения срок е приета за съвместно разглеждане и претенцията на А.Т.
срещу Г.С. - М. и Д.М. за заплащане на сумата в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползва на 1/6 ид.част от приземния
етаж на двуетажната жилищна сграда за периода 01.11.2019 г. - 20.12.2022 г.
По делото е приета за съвместно разглеждане и претенция от А. и Г. Тодорови
срещу ответниците Г.С. - М. и Д.М. за заплащане на сумата в размер на 19 083,34
лева, представляваща стойността на извършени подобрения по изграждане на
пристройка с площ от 41 кв.м., и 4027,33 лева, представляваща стойността на
извършени подобрения на втория етаж от допуснатата до делба жилищна сграда.
С молба вх. № 261939/31.03.2023 г.по описа на Районен съд Пловдив /л. 151/,
депозирана от ищците, се конкретизира, че от всеки един от ответниците се
претендира по половината от посочените суми.
На основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане
на ищеца А.Т. да заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на втория етаж от допуснатата до съдебна
делба жилищна сграда за периода 26.11.2019 г. - 20.12.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. С
протоколно определение от 07.03.2024 г., постановено по делото, на основание
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявената претенция, като
същият е намален от сумата в размер на 5000 лева на сумата в размер на 3234
лева и за разликата производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК -
поради оттегляне на иска.
По делото е приета претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. за заплащане на
сумата в размер на 1480 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на втория етаж от допуснатата до съдебна делба жилищна сграда за
периода 01.11.2019 г. - 20.12.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022
г., до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от
07.03.2024 г., постановено по делото, по отношение на посочената претенция
производството по делото е изцяло прекратено поради оттегляне на същата на
основание чл. 232 ГПК.
За съвместно разглеждане в производството е приета и претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца А.Т. на сумата в размер на
500 лева, представляваща стойността на 1/6 ид.част от извършените подобрения в
приземния етаж на допуснатата до делба жилищна сграда. С протоколно определение
от 07.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявената претенция, като същият е увеличен от сумата
в размер на 500 лева на сумата в размер на 1179,71 лева.
По делото е приета за съвместно разглеждане и претенцията на ответниците Г.С.
- М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. на сумата в размер на 583,33 лева,
представляваща стойността на 1/6 ид.част от извършените подобрения в лятната
кухня на допуснатата до делба жилищна сграда. С протоколно определение от
07.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявената претенция, като същият е увеличен от сумата
в размер на 583,33 лева на 591,72 лева.
На основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството
претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. да
заплати сумата в размер на 833,33 лева, представляваща 2/6 ид.части от
стойността на извършени подобрения във втория етаж на жилищната сграда. С
протоколно определение от 07.03.2024 г., постановено по делото, на основание
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявената претенция, като
същият е увеличен 833,33 лева на 1749,91 лева.
За съвместно разглеждане в производството е приета и претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. на сумата в размер на
200 лева, представляваща стойността на 2/6 ид.част от извършените подобрения
във външното стълбище на допуснатата до делба жилищна сграда. С протоколно
определение от 07.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на размера на предявената претенция, като увеличен от
сумата в размер на 200 лева на сумата в размер на 341,73 лева.
За съвместно разглеждане в производството е приета и претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца А.Т. на сумата в размер на
95,56 лева, представляваща стойността извършените подобрения върху покрива на
допуснатата до делба жилищна сграда, съобразно притежаваната квота в
съсобствеността. С протоколно определение от 07.03.2024 г., постановено по
делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на
предявената претенция, като същият е намален на сумата в размер на 69,69 лева и
за разликата до пълния претендиран размер производството е прекратено на
основание чл. 232 ГПК - поради оттегляне на претенцията.
За съвместно разглеждане в производството е приета и претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. на сумата в размер на
208,89 лева, представляваща стойността извършените подобрения върху покрива на
допуснатата до делба жилищна сграда, съобразно притежаваната квота в
съсобствеността. С протоколно определение от 07.03.2024 г., постановено по
делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на
предявената претенция, като същият е намален от сумата в размер на 208,89 лева
на 122,15 лева и за разликата до пълния претендиран размер производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК - поради оттегляне на претенцията.
По делото е приета за съвместно разглеждане и претенцията на ответниците Г.С.
- М. и Д.М. срещу ищеца А.Т. за заплащане на сумата в размер на 333,33 лева,
представляваща 1/6 ид.част от стойността на извършени подобрения по външната
ограда на УПИ **. С протоколно определение от
07.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявената претенция, като същият е намален на сумата
в размер на 312,66 лева и за разликата до пълния претендиран размер,
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК - поради
оттегляне на претенцията.
По делото е приета за съвместно разглеждане и претенцията на ответниците Г.С.
- М. и Д.М. срещу ищеца А.Т. за заплащане на сумата в размер на 250 лева,
представляваща 1/6 ид.част от стойността на извършени подобрения по външната
ограда на УПИ **. С протоколно определение от
07.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявената претенция, като същият е увеличен на сумата
в размер на 326 лева.
В посоченото съдебно заседание, в което са приети претенциите по сметки на
страните, от всички тях е направено възражение, че извършените СМР преди
изтичане на срок от пет години от съдебното заседание - 20.12.2022 г., са
погасени по давност.
Районен съд Пловдив, VII гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ,
изготвена от в.л. В.Р. /л.85 - л.97/ се установява, че допуснатата до съдебна
делба жилищна еднофамилна сграда е неподеляема. Вещото лице е посочило, че
сградата разполага с приземен етаж, който се използва за живеене, но въпреки
това не отговаря на изискванията за жилище, доколкото няма достатъчна светла
височина. С оглед изложеното е достигнало до заключение, че приземният и
първият етаж са неподеляеми, както в хоризонтално, така и във вертикално
положение. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка
на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатите до делба
недвижими имоти на 198 032 лева, от които: УПИ ** - сумата в размер на 27 500 лева, приземен етаж, избено помещение и таван -
31 900 лева, лятна кухня - 4 600 лева, втори етаж, ведно с външно стълбище - 39
896 лева, пристройка по западната фасада - 22 900 лева, гараж - 9000 лева,
склад за градински мебели и инвентар - 9850 лева, външна тоалетна - 653 лева,
УПИ **
- 51 300 лева.
В хода на производството е приета и допълнителна СТЕ, изготвена от в.л. В.Р.
/л. 173 - л. 190/, от която се установява следното: обезщетението за лишаване
от ползване на 1/6 ид.част от приземния етаж на допуснатата до съдебна делба
жилищна сграда за периода 19.11.2019 г. - 20.12.2022 г. възлиза на сумата в
размер на 810 лева, обезщетението за лишаване от ползване на 4/6 ид. части от
помещението, ползвано от ответника в северната част на втория етаж - на 1235
лева, на 4/6 ид.части от останалите помещения на втория етаж - на 1111 лева, и
на 5/6 ид.части от пристройката до западната фасада на жилищната сграда - на
4477 лева. Вещото лице посочва стойностите на 2/6 ид. части от извършените СМР
на втория етаж на жилищната сграда, както следва: към годината на извършване -
5380 лева, и увеличената стойност, вследствие на извършването им - 4627 лева,
както и на 5/6 ид.части от пристройката, долепена до западната фасада -
стойността на СМР на 9202 лева, и увеличената стойност - 9294 лева. По
отношение на заявените подобрения от ответника, като стойности вещото лице
посочва /но с уточнение, че са за целия имот/, както следва - за външното
стълбище на втория етаж стойност на извършени подобрения в размер на 326 лева,
и увеличена стойност на имота в размер на 293 лева, на лятната кухня на първия
етаж стойност на извършени разходи в размер на 4601 лева и увеличена стойност
на имота в размер на 3758 лева, на приземния етаж извършени разходи в размер на
7974 лева и увеличена стойност в размер на 7575 лева, на втория етаж северни
стаи извършени разноски в размер на 5250 лева и увеличена стойност в размер на
2655 лева, ограда на УПИ ** като извършени разходи в размер
на 1493 лева, а увеличена стойност в размер на 1418 лева, и ограда на УПИ ** като извършени разходи на 1876 лева и увеличена стойност - на 1782 лева.
По делото е изготвена и повторна СТЕ от инж. Р.К. /л.206 - л. 201/ досежно
оценка на извършените СМР по външното стълбище и покрива на сградата. Съобразно
заключението на вещото лице, стойността на реално извършените разноски за
ремонт на покрива възлизат на сумата в размер на 780 лева, а увеличената
стойност, вследствие на тази подобрения - на 700 лева. Стойността на
извършените СМР по външното стълбище възлизат на сумата в размер на 1800 лева,
а увеличената стойност на имота - на 1600 лева.
Съдът кредитира повторното заключение по допуснатата СТЕ досежно стойността
на СМР по отношение на покрива и външното стълбище, доколкото същото се явява
по-задълбочено, предвид изследвания обем от СМР.
В хода на съдебното дирене е изготвена и СТЕ от в.л. инж. С.Ж. /л. 222 - л.
229/, с което е определен процентът на идеалните част от общите части на
сградата на всеки един от обектите в нея. В проведеното открито съдебно
заседание на 07.03.2024 г. по делото, вещото лице уточнява, че навсякъде в
таблиците, където е посочило процента идеални части от общите части на сграда
за ищеца А.Т., че същите се отнасят и за ищеца Г.Т., като последният е пропуснато
да бъде посочен поради техническа грешка.
По делото е изготвена и съдебно-агротехническа експертиза от в.л. Ж.З. /л.
170 - 172/, от ко1то се установява, че разходите на ответниците за изграждане
на конструкция и засаждане и отглеждане на декоративни храсти възлиза на сумата
в размер на 1468 лева.
По делото е представена покана от ищеца А.Т. до ответника Г.С.М. за
заплащане на обeзщетение за лишаване от
ползване на 1/6 ид.част от УПИ **, ведно с 1/6 ид.част
от първи жилищен етаж /л. 133/, връчена на ответницата Г.С. - М. на 09.12.2019
г. /л. 140/.
В хода на производството е приобщена справка от Агенция по вписванията към
17.01.2023 г. /л. 136 - 138/, от която е видно, че ищецът А.Т. не притежава
друго жилище. В тази насока е представена и декларация от същия /л. 143/.
По делото са разпитани петима свидетели – К. В., Б. Н., Р. Х., А. Д. и С.Б.
Свидетелят В. посочва, че познава страните, като знае, че имат къща,
находяща се в с. ** *, ул. “**”, в която били извършвани доста ремонти. В
западната част, към единия гараж, била изградена пристройка и допълнителни
помещение от А.Т. и неговата сестра. Към онзи момент бащата и майката на А.
били живи. Свидетелят помагал на страните да пренасят итонг и плочки. Двамата
извършили ремонт и на южните две стаи. Свидетелят си спомня, че между страните
в производството имало договорка кой какво ще ползва от жилищната сграда. А. и
неговата съпруга ползвали южните две стаи от втория етаж, а другите две, които
били в северната част, се ползвали от ответницата Г.. В началото на 2018 г. А.
направил ремонт на двете стаи. Той поставил гипсокартон, боядисал, шпакловал и
поставил ламинат. Бил извършен и ремонт на коридора. Там също се поставил
гипсокартон, боядисало се и се поставил ламинат. Свидетелят знаел, че Г. също е
правила ремонт на своите стаи, но той не ги бил посещавал. За извършените от А.
ремонтни дейности, свидетелят виждал същият да ангажира майстори, а неговата
съпруга му споделила, че е теглила кредит за да им заплаща посочените суми. В
пристройката в западната част на имота също имало извършени подобрения, като от
А. и неговата съпруга – К., бил изграден нов покрив. Двамата сменили и
дограмата на южните стаи на втория етаж. Към настоящия момент първият етаж се
ползвал от Г., като ответникът А. и неговата съпруга споделили на свидетеля, че
нямат достъп до него. Оградата на имота била правена от баба Г, като
впоследствие Г. й правила ремонт.
Свидетелката Н., леля на ответника А.Т., си спомня, че същият е живял от
раждането си и към настоящия момент живее в къща, която се намира в с. ** **,
на втория етаж. Неговите родители също живяли в къщата, като към момента на
тяхната смърт ответникът продължал да живее в посочената къща. Той не
притежавал други имоти. Ответникът ползвал и една пристройка, която е направена
и две стаи на втория етаж. Г. живеела на долния етаж и ползвала една стая с
ниша на втория етаж. Ищците А. и Г. нямали достъп до долния етаж. Свидетелката
си спомня, че външната ограда на имота била правена от сестрата на Г. – Д..
Свидетелят Х. посочва, че познава страните, защото от 1993 г. Живеел
постоянно в с. ** **, на около 300 м. от имота на Г.. Той представлявал къща на
два етажа с масивна ограда откъм улицата и телена ограда от южната страна. Г.
ползвала първия етаж и на втория етаж една стая с антре. От десет години
свидетелят непрекъснато посещавал имота, защото в същия гледал десет реда лоза.
От пролетта до есента посещавал имота поне веднъж в седмицата. Същият си
спомня, че Г. и нейният съпруг започнали ремонтните дейности през 2018 г.
Двамата преустроили навес в лятна кухня с площ от 80 - 90 кв.м. С масивна
ограда, ПВЦ дограма, покрив с дървени гради и керемиди. Двамата прекали вода и
ток. Свидетелят си спомня, че на долния етаж имало антре, две жилищни стаи и
избено помещение. В тях се направило топлоизолация поставил се гипсокартано,
след което се шпакловало и измазало. На под бил поставен ламинат. В едната стая
преходно била разположена банята. Там се подменили плочките и теракота, като се
поставил бойлер. През 2018 г. - 2019 г. на втория етаж, в стаята, която Г.
ползвала, се направило топлоизолация, бил поставен гипсокартон, след което се
шпакловало и измазало. Свидетелят лично бил възприел извършването на ремонтните
дейности. Въглищното помещение се използвало като лятна кухня. В него имало
разположени кухненски мебели, печка, шкаф и маса. На всички прозорци била
подменена дограмата. Входната врата също се подменила с ПВЦ. Била направена
ограда с бетонова основа и железни колове. Същата била направена от Г. през
2019 г. По протежение на оградата имало разположени декоративни храсти,
отглеждани от същата. От към улицата също имало изградена ограда, на която били
залепени плочки, направило се мазилка и се измазало. Посоченото било извършено
през 2019 г. В същата година бил извършен и ремонт на покрива, като бил правен
и коминът. Свидетелят знаел, че първият етаж и северната стая от втория етаж се
ползват от Г., а останалата част - от нейните вуйна и вуйчо. Последните двама и
направили пристройката на къщата.
Свидетелят Д. си спомня, че познава ищеца А. от неговия баща. Познавал и
ответницата Г., която му възлагала да извършва задачи. Страните имали къща в с.
** и голям двор. През 2019 г. Г. извикала свидетеля, за да боядиса две стаи на
горния етаж - една голяма и една по-малка, преходна. Стаята била с топлоизолация, поставен кнауф и
нова инсталация. Свидетелят боядисал, за което му било заплатено от Г.. Той
боядисал и външното стълбище от двора към втория етаж. Същият сменил и входната
врата като направил подзиждане и шпакловка. От вътрешната страна стена оформил
вратата. Над стълбището имало изградена козирка, която свидетелят ремонтирал.
На оградата към улицата, свидетелят поставил мрежа, шпакловал и боядисал. Тези
дейности били извършени през 2019 г. Към съседния двор имало засадени храсти от
Г., като свидетелят ги поддържал. Същите били високи над два метра и широки
около 60 см. Свидетелят бил виждал хората, които засадили храстите, за което Г.
им заплатила. Пристройката над гаража била построена от А., като същият винаги
бил живял в тази къща.
Свидетелят Б. посочва, че познава страните, доколкото неговата съпруга е
братовчедка на ответника А.Т.. Същият знаел за къщата, находяща се в с. **. Към
нея имало изградена пристройка лично от свидетеля през 2000 г. Когато
свидетелят посещавал къщата, на етажа на А. нямало изградени нито мивка, нито
баня. Поради тази причина решили да направят пристройката. Строежът се
изразявал в бетоново изравняване със замазка, иззиждане с итонг и покривна
конструкция. Помещението се състояло от кухня, баня и тоалетна. Финансирането
било извършвано от ищеца А.Т. и неговата съпруга - К. Те платили на свидетеля
за изграждането. Материалите ги закупували те. По-късно се извършил и ремонт на
покрива - през есента на 2017 г., отново от свидетеля, за което му било
заплатено от А. и К. На следващата седмица бил извършен ремонт на две стаи и
коридор на втория етаж. Била сменена дограмата, били обърнати прозорците, бил
поставен гипсокартон на тавана, шпакловане и боядисване и нареждане на паркет.
Тези дейности били извършени от свидетеля и лице на име С. Пред свидетеля
ответниците не се противопоставяли на извършения ремонт. Пристройката била към
втория етаж.
Съдът кредитира събраните в хода на производството гласни доказателства,
доколкото същите са обективни - депозирани от лица, извън посочения кръг в чл.
172 ГПК, преки и непосредствени. Между същите не се констатираха противоречия,
доколкото свидетелят си спомнят различни факти досежно извършените СМР от
страните в производството.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за
извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на
процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по
реда на чл. 349, ал.2 ГПК на ищеца А.Т., наведена в преклузивния срок, уреден в
разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен
юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя
да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на
публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение,
съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената
недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила
за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на
ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3)
съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на
наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите
по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
на ВКС.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от
в.л. В.Р. несъмнено се установи, че разположената в УПИ ** сграда е с характер на жилище, като същата е неподеляема.
Въпреки изложеното, предявената възлагателна претенция се явява
неоснователна. Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник,
т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,
при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на
сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от
съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост
извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, в която
насока са разясненията, дадени в т.8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК
на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва
да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи.
Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима
само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост
върху своя дял на основание, различно от наследяване.
В настоящия случай, от влязлото в сила решение в първа фаза на делбеното
производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическия
факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността, се установява, че в
производството участват съделители, които са придобили собственост въз основа
на разпоредителна сделка, не въз основа на наследяване. Така с извършени
продажби от ** г. ответникът Г.Т. придобива собствеността върху 2/6 ид.части от
втория етаж на жилищната сграда, а Г.С. - М. - 4/6 ид. части от приземния етаж.
Впоследствие същата придобива от И. С. 1/6 ид. част от всички сгради в имота, и
от Г.Т. 3/6 ид. части от втория етаж. Изложеното обуславя наличие на смесена
съсобственост, доколкото част от имота е придобита въз основа на наследствено
правоприемство от ответника А.Т., но останалата част от имота е придобита от
останалите съделители въз основа на разпоредителни сделки.
Доколкото възлагателната претенция на А.Т. се явява неоснователна,
настоящият съдебен състав намира, че делбата на процесните имоти не може да
бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез
изнасянето на имотите на публична продан, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
По претенцията на ищеца А.Т. срещу ответниците Г.С. - М. и Д.М. за
заплащане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползва на 1/6 ид.част от приземния етаж на двуетажната жилищна
сграда за периода 01.11.2019 г. - 20.12.2022 г.:
Посочената претенция е квалифицирана от съдебния състав по чл. 31, ал.2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един
от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и
правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение
и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от
съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури
достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни
права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесните недвижими
имоти, се установи, че същият е съсобствен между страните. Между страните
липсва спор, а и от всички разпитани свидетели в производството се установи, че
ответниците ползват първия етаж от жилищната сграда, който представлява призем.
Както бе посочено, по делото е представена покана от ищеца А.Т. до
ответницата Г.С. - М. за предаване на владението на 1/6 ид.част от призмения
етаж в седемдневен срок от получаване на същата, респ.след изтичане на срока на
заплащане на обезщетение. Поканата е получена от ответницата на 09.12.2019 г.
/л. 140/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от ищеца 1/6
ид. част от призмения етаж на жилищната сграда по отношение на ответника Д.М.
се явява неоснователна, доколкото до същия не е отправяна покана за заплащане
на обезщетение. Поради изложеното и същата следва да бъде отхвърлена. Действително,
собствеността, притежавана от ответниците е в режим на съпружеска имуществена
общност, но досежно претенцията за заплащане на обезщетение следва да са налице
всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да
може да се носи отговорност на извъндоговорно основание - заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване.
По отношение на ответницата Г.С. - М., се изясни, че поканата за заплащане
на обезщетение е връчена на същата на 09.12.2019 г., като й е предоставен
седемдневен срок за предоставяне на владението върху посочената част. С оглед
изложеното, то и обезщетението за лишаване от ползване се дължи за периода
17.12.2019 г. - 20.12.2022 г. Размерът на същото следва да бъде определен
съобразно приобщената по делото СТЕ, от която се установява, че средномесечният
пазарен наем на посочената 1/6 ид. част възлиза на 22,49 лева. За посочения
период от три години, респ. от 36 месеца, размерът на обезщетение възлиза на
сумата от 809,64 лева. С оглед изложеното следва ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца А.Т. сумата в размер на 809,64 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.част от приземния етаж за периода
17.12.2019 г. - 20.12.2022 г., като за периода 01.11.2019 г. - 16.12.2019 г. и
за разликата от 809,64 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По претенцията на А. и Г. Т.
срещу ответниците Г.С. - М. и Д.М. за заплащане на сумата в размер на 19 083,34
лева, представляваща стойността на извършени подобрения по изграждане на
пристройка с площ от 41 кв.м., и 4027,33 лева, представляваща стойността на
извършени подобрения на втория етаж от допуснатата до делба жилищна сграда:
С молба вх. № 261939/31.03.2023 г.по описа на Районен съд Пловдив /л. 151/,
депозирана от ищците, се конкретизира, че от всеки един от ответниците се
претендира по половината от посочените суми.
В проведеното открито съдебно заседание на 20.12.2022 г., ищците посочват,
че всички СМР, извършени за изграждане на пристройката от 41 кв.м. са преди
2017 г. С оглед изложеното от страна на ответниците е направено възражение за
погасяване на вземането за заплащане на обезщетение за посочените СМР по
давност. Настоящият съдебен състав намира, че така направеното възражение се
явява основателно, предвид на което не следва да бъде обсъждан въпросът за
реално извършените СМР за изграждане на пристройката, доколкото се явява
безпредметно. Несъмнено в теорията и съдебната практика е прието, че давността
за вземания за извършени подобрения и необходими разноски между съсобственици е
пет години, считано от датата на извършване на СМР. Единственото изключение
касае увеличената стойност на имота, но единствено по чл. 12, ал. 2 ЗН – за
увеличена стойност на наследството. Доколкото такава претенция не е заявена, то
се прилага общата погасителна давност от пет години, считано от датата на
извършване на подобренията. Поради изложеното и в тази част претенцията на
ищците срещу ответниците следва да бъде отхвърлена.
По отношение на вторият етаж от жилищната сграда се претендират извършени
СМР за ремонт на коридора, две спални и покрива. Посочените претенции се
претендират едновременно от двамата ищците – А. и Г. Т., поради което съдът
намира, че е сезиран със субективно кумулативно предявени искови претенции по
отношение на ответниците, всяка от които в размер на 2013,67 лева.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че така
посочените ремонтни дейности са извършени единствено от ищеца А.Т.. Така свидетелят
К. В. си спомня, че между страните имало договорка за реалното ползване на
имота, като двете южни стаи били ползвани от ищеца А.Т. и неговата съпруга.
Същите им извършили ремонт чрез поставяне на гипсокартон, боядисване,
шпакловка, поставяне на ламинат и смяна на дограма. По същия начин бил извършен
и ремонт на коридора. Двамата извършили ремонт и на покрива. Последните
дейности се потвърждават и от разпита на свидетеля Б., който си спомня, че
ищецът А.Т. извършил ремонт на покрива през 2017 г., както и на две стаи и
коридора на втория етаж. За посочените дейности няма противопоставяне от страна
на ответниците.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
заплащане на подобрения и необходими разноски, направена от ищеца А.Т. по
отношение на ответниците, се явява основателна. Във връзка със същата следва да
се отбележи, че когато се претендират обезщетения, които се основават на
правилото за неоснователно обогатяване, съдът следва да постанови решението
като даде защита на действително осъщественото правно основание /така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д.
№ 948/2019 г., I г.о. и Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г./.
С оглед изложеното и с решението си, съдът следва да квалифицира претенциите
съобразно установеното фактически положение.
В тази насока съдът преценя извършеният ремонт на покрива като необходими
разноски. Правно основание за овъзмездяването на същите се явява разпоредбата
на чл. 30, ал. 3 ЗС, доколкото всеки един от съсобствениците следва да участва
в разходите за имота, като се дължи сумата за реално извършените разноски.
Съобразно заключението по приетата допълнителна СТЕ общата стойност на извършените
СМР за ремонт на покрива възлиза на сумата в размер на 780 лева. Несъмнено
покривът представлява обща част по своето предназначение. От приобщената по
делото СТЕ от в.л. С.Ж. се установява, че ответниците притежават 75,512 %
идеални части от общите части на сграда. С оглед изложеното и в полза на ищеца
следва да бъде заплатена сума, равняваща се на притежаваните от тях идеални
части, а именно: 588,99 лева. От същия, обаче, се претендира единствено
половината от общата сума в размер на 600 лева по молба, представена в открито
съдебно заседание на 20.12.2022 г., поради което и в полза на същия се дължи
сумата в размер на 300 лева за ремонта на покрива.
Досежно останалите извършени СМР, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията на ищеца А.Т. следва да бъде квалифицирана съобразно разпоредбата
на чл. 59 ЗЗД, доколкото от решението по допускане до делба се установява, че
същият не притежава квота в съсобстветността по отношение на втория жилищен
етаж. С оглед изложеното в полза на същия се дължи по-малката от двете
стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота. От
заключението на вещото лице В.Р. до
изслушаната допълнителна СТЕ се установява, че стойността на извършените
ремонтни дейности на втория етаж от ищеца възлиза на сумата в размер на 5037
лева, а увеличената стойност – на сумата в размер на 4627 лева. С оглед
изложеното, по-малката от двете суми е тази по увеличената стойност на имота в
размер на 4627 лева. Вещото лице при изслушване на заключението посочва, че
стойностите са без съобразяване на квотата в съсобствеността на страните. От
решението по допускане на делба се изяснява, че ответниците притежават 4/6 ид.
част от втория жилищен етаж. С оглед изложеното и в полза на ищеца се дължи
сумата в размер на 3084,67 лева. Такава обаче се претендира единствено в размер
на 1713,67 лева, поради което именно същата следва да бъде присъдена.
С оглед изложените съображения следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца А.Т. сумата в общ размер на 2013,67 лева, представляваща
извършени подобрения и необходими разноски за ремонт на две спални и коридор от
втория етаж от жилищната сграда, допусната до съдебна делба, и ремонт на
покрива на същата.
Не така стои въпросът за предявената претенция за заплащане на подобрения
от страна на ищеца Г.Т.. В хода на производството лисват каквито и да е било
доказателства същият да е участвал в извършване на СМР по отношение на втория
етаж от жилищната сграда. С оглед изложеното и претенцията от същия следва да
бъде отхвърлена като недоказана.
По предявената претенция от Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца А.Т. да заплати сумата в
размер на 3234 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на втория
етаж от допуснатата до съдебна делба жилищна сграда за периода 26.11.2019 г. -
20.12.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането:
Посочената претенция следва да се квалифицира от съдебния състав по чл. 31,
ал.2 ЗС.
От решението по допускане на процесните имоти до съдебна делба се изяснява,
че ищецът притежава 1/6 ид. част собствеността върху пристройка със застроена
площ от 41 кв.м., изпълнена по западната фасада на жилищната сграда на нивото
на втория етаж, а ответниците - 5/6 ид. части в режим на СИО. Покана за
заплащане на обезщетение е отправена единствено от ответницата Г.С. - М., с
оглед изложеното и предявената претенция от Д.М. за заплащане на половината от
сумата следва да бъде отхвърлена, доколкото от страна на същия липсва отправена
покана за заплащане на обезщетение.
Претенцията на ответницата Г.С. - М. за заплащане на обезщетение се явява
основателна. От събраните в хода на производството гласни доказателства се
изясни, че ищецът А.Т. ползва посочената пристройка. От страна на ответницата е
отправена покана за заплащане на обезщетение на посочения недвижим имот /л.
46/, връчена на ищеца на 26.11.2019 г. /л. 46 гръб/. От приобщената по делото
СТЕ се изяснява, че стойността на обезщетение на ползваната от ответника
пристройка възлиза на сумата в размер на 3242 лева, респ. дължима се явява
половината от сумата, доколкото претенцията се уважава единствено по отношение
на притежаваната от ответницата Г.С. - М. идеална част, а именно: сумата в
размер на 1621 лева. Доколкото от страна на същата се претендира по-малка
стойност, то предявената претенция в размер на 1617 лева се явява напълно
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията на
ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца А.Т. за заплащане на сумата в
размер на 1179,71 лева, представляваща стойността на 1/6 ид.част от извършените
подобрения в приземния етаж на допуснатата до делба жилищна сграда:
С молба вх. № 273118/19.12.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив от
страна на ответниците се претендират дейности по подмяна на ел. инсталация,
изпълнение на топлоизолация, поставяне на нова дограма и външни ролетни щори и
поставяне на фаянс и теракот в банята.
В проведеното открито съдебно заседание от 07.03.2024 г. по делото
процесуалния представител на ответниците посочва, че оттегля претенцията за
заплащане на суми за поставяне на теракот и фаянс в банята и тоалетната, с
оглед на което и съдът намира, че се явява десезиран досежно посочените
дейности.
Така посочените от ответниците СМР се установяват от показанията на
свидетеля Р. Х., който си спомня, че на приземния етаж ответниците са прекарали
ток и вода, направили са топлоизолация с гипсокартон, след което шпакловали и
измазали. Били поставили и ламинат.
С оглед така установеното, съдът намира, че доколкото не се установява
съгласие на ищеца за извършване на посочените СМР, нито изрично
противопоставяне от страна на същия, следва така предявената претенцията следва
да бъде квалифицирана съобразно чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД като водене на чужда
работа и в свой интерес без пълномощие. В този случай се дължи по-малката от
двете стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота.
Стойността на посочените СМР е определена в заключението на вещото лице В.Р.
в изготвената допълнителна СТЕ и същата възлиза на сумата в размер на 7078,26
лева – както реално извършени разноски, така и увеличената стойност на имота. В
тази насока в заключението са посочени и други СМР, които не се претендират от
ответниците, а именно: доставка и монтаж на мивка с шкаф, на батерия смесител,
на душ батерия и на интериорни врати, като съдът не е взел предвид стойността
на същите при определяне на стойността на извършените СМР. Съобразно
притежаваната квота в съсобствеността от 1/6 ид. част, определена в решението
по допускане на делба, ищецът А.Т. следва да заплати на ответниците общо сумата
в размер на 1179,71 лева, поради което и претенцията им се явява напълно
основателна.
По претенцията на ответниците Г.С.
- М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. на сумата в размер на 591,72 лева,
представляваща стойността на 1/6 ид.част от извършените подобрения в лятната
кухня на допуснатата до делба жилищна сграда:
От решението по допускане на съдебна делба се установява, че ищецът Г.Т. не
притежава квота в съсобствеността на изградената лятна кухня. Същата е
допусната до съдебна делба между ответниците и ищеца А.Т.. С оглед изложеното и
доколкото ищецът Г.Т. не се явява собственик, претенцията срещу него следва да
бъде отхвърлена.
По претенцията на ответниците Г.С.
- М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. да заплати сумата в размер на 1749,91
лева, представляваща 2/6 ид.части от стойността на извършени подобрения във
втория етаж на жилищната сграда:
С решението по допускане на съдебна делба ищецът Г.Т. е признат за собственик
на 2/6 ид. части от втория жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда.
От страна на ответниците се претендират следните подобрения във втория етаж
от жилищната сграда: изпълнение на топлоизолация, шпакловка и боядисване на
стени и тавани, поставяне на интериорни врати, на нова дограма и ролетни щори.
Така посочените от ответниците СМР се установяват от показанията на
свидетеля А. Д., които си спомня, че през 2019 г. ответницата Г. го наела, за
да боядиса двете стаи на втория етаж. Същият възприел поставена топлоизолация.
Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. Х..
С оглед така установеното, съдът намира, че доколкото не се установява
съгласие на ищеца за извършване на посочените СМР, нито изрично противопоставяне
от страна на същия, следва така предявената претенцията следва да бъде
квалифицирана съобразно чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД като водене на чужда работа и в
свой интерес без пълномощие. В този случай се дължи по-малката от двете
стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота.
Стойността на посочените СМР е определена в заключението на вещото лице В.Р.
в изготвената допълнителна СТЕ и същата възлиза на сумата в размер на 5250 лева
– реално извършени разноски към момента на извършването, и 2655 лева –
увеличена стойност. С оглед изложеното дължима се явява по-малката от двете
суми, а именно увеличената стойност в размер на 2655 лева. Съобразно
притежаваната квота в съсобствеността от 2/6 ид. част, определена в решението
по допускане на делба, ищецът Г.Т. следва да заплати на ответниците общо сумата
в размер на 885 лева, поради което и претенцията им се явява основателна до
този размер. За разликата до пълния претендиран размер от 1749,91 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца Г.Т. на
сумата в размер на 341,73 лева, представляваща стойността на 2/6 ид.част от
извършените подобрения във външното стълбище на допуснатата до делба жилищна
сграда:
С решението по допускане на съдебна делба ищецът Г.Т. е признат за
собственик на 2/6 ид. части от външни стълби с площ от 16 кв.м. от процесната
двуетажна жилищна сграда.
От страна на ответниците се претендират следните подобрения досежно
външните стълби, а именно: шпакловане и пребоядисване на стена и закупуване и
монтаж на външна врата към жилищната сграда.
Подмяната на входната врата се установява на първо място от показанията на
свидетеля Х., който си спомня, че през 2018 г. - 2019 г., същата била
подменена. Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., който
лично подменил входната врата. Същият шпакловал и боядисал външното стълбище
към двора.
С оглед така установеното, съдът намира, че доколкото не се установява
съгласие на ищеца за извършване на посочените СМР, нито изрично
противопоставяне от страна на същия, следва така предявената претенцията следва
да бъде квалифицирана съобразно чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД като водене на чужда
работа и в свой интерес без пълномощие. В този случай се дължи по-малката от
двете стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота.
Стойността на посочените СМР е определена в заключението на вещото лице **.
Р.К. в изготвената допълнителна СТЕ и същата възлиза на сумата в размер на 1020
лева – реално извършени разноски към момента на извършването, и 920 лева –
увеличена стойност. С оглед изложеното дължима се явява по-малката от двете
суми, а именно увеличената стойност в размер на 920 лева. Съобразно
притежаваната квота в съсобствеността от 2/6 ид. част, определена в решението
по допускане на делба, ищецът Г.Т. следва да заплати на ответниците общо сумата
в размер на 306,67 лева, поради което и претенцията им се явява основателна до
този размер. За разликата над същия до пълния претендиран, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
По претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. за осъждане на ищеца А.Т. на
сумата в размер на 69,69 лева, представляваща стойността извършените подобрения
върху покрива на допуснатата до делба жилищна сграда, съобразно притежаваната
квота в съсобствеността:
Съдът намира, че следва посочената претенция да бъде разгледана заедно с
претенцията на ответниците срещу ищеца Г.Т. за заплащане на сумата в размер на
122,14 лева, представляваща стойността на извършен ремонт на покрива, доколкото
притежаваните общи части от ищците са определени заедно. С оглед изложеното и
съдът намира, че претенцията срещу двамата ищците възлиза на сумата в размер на
191,83 лева.
От решението в първа фаза на делбеното производство се изясни, че всички
страни са съсобственици в допусната до съдебна делба жилищна сграда. Доколкото
покривът на същата се явява обща част, в хода на производството бе изслушана
СТЕ, която да изясни кой от собствениците какъв процент от общите части
притежава. От същото несъмнено се установи, че ищците А. и Г.Т. притежават
24,488 % ид. части от общите части на сградата, а останалите 75,512 % се притежават
от ответниците. В тази насока следва да се подчертае, че в заключението на **. С.Ж.
е посочено, че единствено ищецът А.Т. притежава процент идеални части от общите
части на сградата, но в проведеното открито съдебно заседание по приемане на
заключението - на 07.03.2024 г., същият уточнява, че посочените процент касаят
собствеността и на двамата ищци.
От последните се претендира стойността на извършен ремонт по северната част
на покрива. Посочените СМР се установяват от показанията на свидетеля Х., който
си спомня, че през 2019 г. двамата извършили ремонт на покрива и комина.
Доколкото се касае за извършен ремонт на покрива, посочените СМР се
преценят от съдебния състав като необходими разноски. С оглед изложеното и
претенцията на ответниците следва да се квалифицира съобразно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС. В този случай на ответниците се дължат единствено реално
извършените разходи от ищците, съобразно на притежаваната от тях квота в общите
част на сградата.
Стойността на реално извършените разноски е определена в приетото по делото
допълнително заключение по изготвената от инж. Р.К. СТЕ и възлиза на сумата в
размер на 780 лева. Съобразно притежаваните от ищците А. и Г. Т. проценти
идеални части от общите части на сграда, същият дължи на ответниците сумата в
размер на 191 лева. С оглед изложеното претенцията следва да бъде уважена до
сумата в размер на 191 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от
191, 83 лева, същата следва да бъде отхвърлена.
По претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. срещу ищеца А.Т. за
заплащане на сумата в размер на 312,66 лева, представляваща 1/6 ид.част от
стойността на извършени подобрения по външната ограда на УПИ **:
С решението по допускане на съдебна делба ищецът А.Т. е признат за
собственик на 1/6 ид. част от УПИ ** по плана на с. ** *,
обл. **.
От страна на ответниците се претендират заплащане на сума за изграждане на
външна ограда по посочения недвижим имот. Изграждането на оградата с бетонова
основа и железни колове през 2019 г. от ответниците се установява от
показанията на свидетеля Х.
С оглед така установеното, съдът намира, че доколкото не се установява
съгласие на ищеца за извършване на посочените СМР, нито изрично
противопоставяне от страна на същия, следва така предявената претенцията следва
да бъде квалифицирана съобразно чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД като водене на чужда
работа и в свой интерес без пълномощие. В този случай се дължи по-малката от
двете стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота.
Стойността на посочените СМР е определена в заключението на вещото лице В.Р.
в изготвената допълнителна СТЕ и същата възлиза на сумата в размер на 1483 лева
– реално извършени разноски към момента на извършването, и 1418 лева –
увеличена стойност. С оглед изложеното дължима се явява по-малката от двете
суми, а именно увеличената стойност в размер на 1418 лева. Съобразно
притежаваната квота в съсобствеността от 1/6 ид. част, определена в решението
по допускане на делба, ищецът А.Т. следва да заплати на ответниците общо сумата
в размер на 236, 33 лева, поради което и претенцията им се явява основателна до
този размер. За разликата над същия до пълния претендиран, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
По претенцията на ответниците Г.С. - М. и Д.М. срещу ищеца А.Т. за
заплащане на сумата в размер на 326 лева, представляваща 1/6 ид.част от
стойността на извършени подобрения по външната ограда на УПИ **:
С решението по допускане на съдебна делба ищецът А.Т. е признат за
собственик на 1/6 ид. част от УПИ ** по плана на с. ** *,
обл. **.
От страна на ответниците се претендират заплащане на сума за изграждане на
външна ограда по посочения недвижим имот. Изграждането на оградата чрез
поставяне на мрежа и засаждане на декоративни храсти от ответниците се
установява от показанията на свидетелите Х. и Д.
С оглед така установеното, съдът намира, че доколкото не се установява
съгласие на ищеца за извършване на посочените СМР, нито изрично
противопоставяне от страна на същия, следва така предявената претенцията следва
да бъде квалифицирана съобразно чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД като водене на чужда
работа и в свой интерес без пълномощие. В този случай се дължи по-малката от
двете стойности – реално извършените разноски и увеличената стойност на имота.
Стойността на посочените СМР е определена в заключението на вещото лице В.Р.
- по изграждането на оградата, и на вещото лице Ж.З., в изготвената
допълнителна СТЕ и агро-техническа експертиза, като същите са определени както
следва: стойността на реално извършените разходи за изграждане на оградата - на
сумата в размер на 1876 лева, и на увеличената стойност, вследствие на
изграждане на оградата - 1782 лева, а стойността на разходите за декоративните
храсти - на 468 лева. С оглед изложеното дължима се явява по-малката от двете
суми, а именно увеличената стойност за изграждане на оградата в размер на 1782
лева, която следва да се прибави и стойността на разходите за декоративни
храсти в размер на 468 лева, респ. общо стойността на подобренията възлиза на
сумата в размер на 2250 лева. Съобразно притежаваната квота в съсобствеността
от 1/6 ид. част, определена в решението по допускане на делба, ищецът А.Т.
следва да заплати на ответниците общо сумата в размер на 375,00 лева, поради
което и претенцията им се явява основателна до този размер. От същия се
претендира сумата в размер на 326,00 лева, като предвид диспозитивното начало в
гражданския процес именно същата следва да бъде присъдена.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбениите имоти, но не
по-малко от петдесет лева, както следва: за А.Т. - 1006,26 лева, за ищеца Г.Т.
- 531,95 лева, за ответницата Г.С. - М. - 3331,33 лева, и за ответника Д.М. -
2989,33 лева.
По отношение на претенциите по сметки, всяка една от страните следва да
заплати държавна такса, съразмерно на уважената част от тези на насрещната
страна, респ. на отхвърлената част от собствените претенции. С оглед изложеното
страните следва да бъдат осъдени да заплатят следните суми, както следва: : за А.Т.
– 564,23 лева, за ищеца Г.Т. – 478,30 лева, за ответницата Г.С. - М. – 104,02
лева, и за ответника Д.М. – 136,31 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъдат изнесени на
публична продан следните недвижими имоти, а именно:
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ** от кв. ** по плана
на с. ** **, общ. **, обл. **, одобрен със Заповед № ** г. и Заповед ** г., с
площ от 700кв.м., с административен адрес: ул. „**“ № **, при граници: улица,
УПИ **, УПИ ** и УПИ **, ведно с находящите се в УПИ: Приземен етаж на условна
кота двор - 0.00 м., устроен за живеене и включващ жилище с площ от 59 кв.м.,;
избено помещение в югозападния ъгъл на приземния етаж със застроена площ от 29
кв.; Таван, разположен над цялата площ на втория етаж на жилищната сграда, с
надзид 20 см., който го определя с предназначение - за складово помещение площ
98 кв.м., Лятна кухня - МЖ - със застроена площ от 8 кв.м., пристроена на
условна кота 0,00 м. по източната фасада на двуетажната жилищна сграда,
функционално свързана с основното застрояване в УПИ **, кв. **.; Гараж - МГ в
приложение № 4 - със застроена площ 41 кв.м., представляващ допълващо
застрояване в УПИ **,кв. **, който е разположен по цялата дължина на западната
фасада на жилищната сграда и е долепен до същата на ниво приземен етаж;
Пристройка със застроена площ от 41 кв.м., изпълнена по западната фасада на
жилищната сграда, на нивото на (втория) жилищния етаж на кота +2.20 м над
терена на двора, над описания по-горе гараж, която пристройка се състои в
северната си част- жилищно) помещение/стая,кухненски бокс към нея, баня,
тоалетна с общо застроена площ от 30 кв.м.; в южната си част - тераса със
застроена площ 11 кв.м.; склад за градински мебели и инвентар - МС/бивш
развъдник/ със застроена площ от 52 кв. м., изпълнен на кота 0,00 м. на един
етаж по западната дължина на гаража МГ, сградата е допълващо застрояване в УПИ **,
кв. 18; външна тоалетна - КЛ, със застроена площ 4 кв. м., представляваща
допълващо застрояване в УПИ **, кв. 18, както и втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, на условна кота +2.20 м., със застроена площ от 98
кв.м., с предназначение - жилищен етаж, включващ жилище и външни стълби, както
следва: жилище със застроена площ от 82 кв.м., състоящо се от означените в
приложение № 6: вестибюл, предверие, три стаи, мокро помещение, санитарно
помещение, кухненски бокс; външни стълби с площ 16 кв. м., осъществяващи
достъпа до втория етаж от сградата, при пазарна цена за настоящото производство
в размер на 146 299 лева, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична
продан имот.
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ** от кв. ** по плана
на с. ** **, общ. **, обл. **, одобрен със Заповед № ** г. и Заповед ** г., с
площ от 1144 кв.м., при граници: улица, УПИ **, УПИ **, УПИ **., УПИ **., УПИ *,
УПИ **, ведно със стопанска постройка - ПС със застроена площ 9 кв. м.,
изпълнена на един етаж и представляваща допълващо застрояване в УПИ **, кв. **,
при пазарна цена в размер на 51 733 лева, като получената от проданта сума
бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения
на публична продан имот.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от А.Г.Т., ЕГН: **********, срещу Д.Т.М.,
ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.
31, ал.2 ЗС сумата в размер на 1000 лева (хиляда лева), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.11.2019 г. - 20.12.2022 г. на
1/6 ид. част от приземен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда,
разположена в УПИ **
по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с административен
адрес: с. **, ул. “**” № **.
ОСЪЖДА на основание чл. 32, ал.1 ЗС Г.Г.С. - М., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 809,64 лева
(осемстотин и девет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 17.12.2019 г. - 20.12.2022 г. на
1/6 ид. част от приземен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда,
разположена в УПИ **
по плана на с. ** **, общ. **, обл. **, с административен
адрес: с. *, ул. “**” № **, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за периода 01.11.2019 г. - 16.12.2019 г. и
за разликата от 809,64 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Т.М., ЕГН: **********, срещу А.Г.Т.,
ЕГН: **********, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер
на 1617 лева (хиляда шестстотин и седемнадесет лева), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на втори етаж от находящ се в двуетажна
жилищна сграда, разположена в УПИ ** по плана на с. **
*, общ. **, обл. **, с административен адрес: с. **, ул. “**” № **, за периода
26.11.2019 г. - 20.12.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 ЗС А.Г.Т., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, сумата в размер на 1617 лева (хиляда
шестстотин и седемнадесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване за периода 26.11.2019 г. - 20.12.2022 г. на притежаваните от същата
идеални части от втори етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда, разположена
в УПИ **
по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с административен
адрес: с. **, ул. “**” № **, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Г.Т., ЕГН: **********, и Г.А.Т., ЕГН:
**********, за осъждане на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
да заплатят поравно сумата в размер на 19 083,34 лева, представляваща
извършени СМР за изграждане на пристройка от 41 кв.м., разположена в УПИ ** по
плана на с. **, общ. **, обл. **, с административен адрес: с. **, ул. “**” № *.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.А.Т., ЕГН: **********, за осъждане на
Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********, да заплатят поравно
сумата в размер на 2013,67 лева, представляваща извършени СМР за ремонт на
втори етаж от жилищната сграда и покрива на жилищната сграда, разположена в УПИ
** по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с административен адрес: с. **, ул. “**”
№ *.
ОСЪЖДА Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Г.Т., ЕГН: **********,
поравно сумата в размер на 2013,67 лева,
представляваща извършени СМР за ремонт на две спални и коридор от втори етаж от
жилищната сграда и покрива на жилищната сграда, разположена в УПИ ** по плана
на с. ** *, общ. **, обл. **, с административен адрес: с. **, ул. “**” № **.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
сумата в размер на 1179,71 лева,
представляваща извършени СМР за ремонт на приземния етаж от жилищната сграда и
покрива на жилищната сграда, разположена в УПИ ** по плана на с. **, общ. **,
обл. **, с административен адрес: с. **, ул. “**” № **.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М.,
ЕГН: **********, за осъждане на Г.А.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 591,72 лева, представляваща
стойността на 1/6 ид.част от извършените подобрения в лятната кухня,
разположена в УПИ ** по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с административен
адрес: с. ** *, ул. “**” № **.
ОСЪЖДА Г.А.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
сумата в размер на 885,00 лева,
представляваща извършени СМР за ремонт на втори етаж от жилищната сграда,
разположена в УПИ ** по плана на с. **, общ. **, обл. **, с административен
адрес: с. **, ул. “**” № **, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата в размер на 885,00 лева до
пълния претендиран размер от 1749,91 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
сумата в размер на 306,67 лева,
представляваща извършени СМР за ремонт на външно стълбище към втория етаж от
жилищната сграда, разположена в УПИ ** по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с
административен адрес: с. **, ул. “**” № **, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата в размер на 306,67
лева до пълния претендиран размер от 341,73 лева.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН: **********, и Г.А.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********,
и Д.Т.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 191,00 лева, представляваща извършени СМР за ремонт на покрива от
жилищната сграда, разположена в УПИ ** по плана на с. ** *, общ. **, обл. **, с
административен адрес: с. ** **, ул. **” № 5, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата над сумата в размер на 191,00 лева до пълния претендиран размер от
191,83 лева.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
сумата в размер на 236,33 лева,
представляваща извършени СМР за изграждане на ограда, разположена в УПИ ** по
плана на с. **, общ. **, обл. **, с административен адрес: с. ** **, ул. “**” №
**, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата в размер на 236,33
лева до пълния претендиран размер от 312,66 лева.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, и Д.Т.М., ЕГН: **********,
сумата в размер на 326,00 лева,
представляваща извършени СМР за изграждане на ограда и поставяне на декоративна
растителност, разположени в УПИ ** по плана на с. ** **, общ. **, обл. **, с
административен адрес: с. ** **, ул. “**” № **.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.Г.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1006,36 лева /хиляда и шест лева и тридесет и шест стотинки/
по способа за извършване на делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.А.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 531,95 лева /петстотин тридесет и един лева и деветдесет и
пет стотинки/ по способа за извършване на делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3331,33 лева /три хиляди триста тридесет и един лева и
тридесет и три стотинки/ по способа за извършване на делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.Т.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2989,33 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и
тридесет и три стотинки/ по способа за извършване на делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.Г.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 564,23 лева /петстотин шестдесет и четири лева и двадесет и
три стотинки/ за претенциите по сметки в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.А.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 478,30 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/
за претенциите по сметки в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.Г.С. - М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 104,02 лева /сто и четири лева и две стотинки/ за
претенциите по сметки в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.Т.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив,
в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 136,31 лева /сто тридесет и шест лева и тридесет и една
стотинки/ за претенциите по сметки в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН