РЕШЕНИЕ №
гр. ВРАЦА, 16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, трети граждански състав, в
публичното заседание на 13.09.2019г., в състав:
Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При
секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАНИНСКА и в
присъствието
на прокурора: като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N:1086 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
А.В.В. с ЕГН:********** е предявил искове против Б.А.Г. с ЕГН:********** ,с които се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 000 лева, представляваща дадена по Договор за
заем на парични средства от 19.07.2018 г. в заем сума, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
27.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
25,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. Претендират се разноски.
В условията на
евентуалност са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника Б.А.Г. да плати на ищеца А.В.В. следните суми:
сумата от 1 000 лева, представляваща подлежаща на връщане на
отпаднало основание сума, както и сумата от 25,28 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. Претендират се
разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.
415, ал. 3, предл. последно вр. ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и чл.86 ЗЗД.Евентуалнти
искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
А.В.В. следните суми: сумата от 1 000 лева,
представляваща дадена по Договор за заем на парични средства от 19.07.2018 г. в
заем сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25,28 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. В условията
на евентуалност /неправилно посочено като „алтернативно“/ сумите се претендират
на основание неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Претендира се присъждане
на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор
от ответника Б.А.Г..
Ответника в срока по
чл.131, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба , в съдебно
заседание,редовно призован,не се е явил и не е ангажирал становище по исковите
претенции.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по настоящия правен спор,което е прието за разглеждане в с.з. на 13.09.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът констатира, че в
конкретния случай са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение по делото.В срока за отговор на исковата молба ответника не е
ангажирала становище, не се е явил в първото съдебно заседание,за което е бил
редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.Спазено е изискването на чл.239, ал.1,т.1 ГПК
На следващо място след анализ на представените по делото
доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че предявените
искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД са вероятно основателни.
По изложените съображения и предвид разпоредбата на чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът намира че в случая следва да бъде постановено
неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което
предявените от ищеца искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД да бъдат
уважени, с всички произтичащи от това законни последици.При това положения
съдът не дължи произнасяне по евентуалните искови претенции.
В полза на ищеца ще
следва да бъдат присъдени и направените разноски по заповедното и исковото
производство за внесена държавна такса от 100 лв. и адвокатско възнаграждение
480 лв.с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Б.А.Г. с ЕГН:********** да заплати на А.В.В. с ЕГН:********** следните суми:
сумата от 1 000 лева, представляваща дадена по Договор за заем на парични
средства от 19.07.2018 г. в заем сума, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25,28 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. и сумата от 580 лв.
разноски по заповедното производство по ч.гр.дело 5348/2018г.и исковото
производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението
да се изпратят на страните за сведение
Районен съдия:...........