№ 5020
гр. Варна, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20243100502179 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. И., ЕГН **********, срещу
Решение №3017 от 08.08.2024г. по гр. д. №16137/2023г. на ВРС, 10-ми състав,
с което родителските права върху детето Д. Д. са предоставени на неговия
баща С. Д. С., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето
на детето на адрес село Езерово, ул. „***” №36, бл.8, ет.3, ап.8, община ***,
като на майката е определен режим на лични контакти с детето, подробно
описан в решението, и е осъдена тя за издръжка на детето, платима чрез
бащата С. С., в размер на 240лв. месечно, с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.127, ал.2
от СК и чл.143 от СК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с интересите на детето. Обобщено оплакванията
се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните
доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите,
довели до необоснованост на решаващите изводи относно по-подходящият от
двамата родител за упражняване на родителските права и до накърняване най-
добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Поддържа, че
след фактическата раздяла майката се е съгласила само временно детето да се
отглежда от баща му, като причина за това бил постоянният тормоз върху нея
от страна на бащата (в т.ч. закани за убийството й), доказан от показанията на
1
свидетелите по делото. Не се касае до общо решение за отглеждане занапред
на детето от бащата, както е приел ВРС. Без да оспорва, че в дома на бащата са
налице подходящи условия за отглеждане на детето, както и че ищецът по
делото полага добри грижи за сина си, последният не е преработил конфликта
от раздялата с майката и в същото време продължава да й пречи да се вижда с
момчето. Бащата и близките му освен това стимулират родителско
отчуждение на детето от майка му, което е против интересите на момчето. От
друга страна майката полага труд, макар и нощен, със средствата от който
гледа и издържа себе си и детето си, в което няма нищо неморално и от което
не могат да се правят изводи за липса на родителски качества. През време на
работа майката разчита на помощ от близките й, а при нужда може да смени
дейността си с по-подходяща във времево отношение. Въззивницата разполага
с подходящи условия и родителски качества за да се грижи за сина си, силно
привързана е към него, а момчето е само на три години в момента и има силна
нужда именно от майка си с оглед възрастта си. Във връзка с гореизложеното
прави анализ на събраните свидетелски показания и посочва начина, по който
следва да се ценят те. Относно издръжката счита определената от ВРС за
немотивирана с оглед нуждите на детето и възможностите на въззивната
страна. По същество моли за отмяна на решението на ВРС, за предоставяне на
родителските права на майката, за определяне на местоживеенето при нея, за
определяне на РЛО на бащата, за осъждането му за издръжка за детето и за
съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни,
неконкретизирани и необосновани. Счита решението на ВРС за правилно и
обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания.Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества, трайно полаганите грижи за момчето и силната
привързаност баща-син, като в същото време – за родителските дефицити на
майката,за липсата на морални ценности в нея, в т.ч. и с оглед работата й,
както и за невъзможността тя да обгрижва по подходящ начин детето,
доказани от материалите по делото. Поддържа, че е в интерес на детето да
продължи отглеждането му от бащата. Моли за решение в този смисъл и
разноски пред въззивния съд.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата на въззивницата за назначаване на СПсЕ
съдът преценява за основателна, доколкото включва въпроси, относими към
въззивните доводи, вкл. към поддържаното родителско отчуждение, като пред
ВРС не са били събрани експерни доказателства в тази връзка. В изпълнение
2
на задължението на съда да съблюдава интересите на детето и на осн. чл.7 от
ГПК задачите на СПЕ могат да бъдат служебно коригирани или допълнени.
Предвид спора между родителите относно характера, мястото и времето
на полагане на труд от майката, с евентуална относимост към възможностите
за гледане на детето, молбата на въззиваемата страна за допускане на свидетел
за изясняване на тези обстоятелства може да бъде уважена.
Други доказателствени искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.01.2025г. от 15.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да води в о.с.з. един
свидетел за изясняване на характера, мястото и времето на полагане на труд от
майката.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
необходимите психологични изследвания на двамата родители и на детето, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на детето
към настоящия момент?
2/ Какви са актуалните отношение и привързаност на детето към всеки
от родителите му?
3/ Налице ли са данни за започнал процес на родителско отчуждение на
детето спрямо майка му?
4/ Ако да – каква е степента на същото; как се отразява на детето то; има
ли данни за целенасочено поведение на бащата или на негови близки спрямо
детето, имащо отношение към отчуждението?
5/ Налице ли са в обичаен и достатъчен обем личностни и родителски
способности и капацитет у всеки от двамата родители?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 400.00лв., платими от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
3
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В И, което да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4