Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на дванадесети
април през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 4273 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 9574/19 г., СРС, ГО, 164 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана от Кмета на Общината В.Д.против „П.С." ЕООД, с ЕИК ******,
представляван от управителя С.И.С., иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.265, ал.1,
пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 942,27 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана от Кмета на Общината В.Д., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „П.С." ЕООД, с ЕИК ******, представляван от
управителя С.И.С. сумата от 300,00 лв., представляваща
сторени разноски по делото пред СРС.
Решението се обжалва от ищеца
като неправилно .В жалбата си въззивникът твърди,че съдът неправилно е приел,че
общината е следвало да уведоми фирмата изпълнител на посочения в договора адрес
за проявилите се дефекти.След справка в Търговския регистър
се установявало ,че ответникът е обявил друг адрес на управление и
съобразно чл.50 ал.1 ГПК връчването на търговец следва да е на последния
посочен в регистъра адрес.Неправилен е изводът на съда,че няма доказателство за
достигане на електронното съобщение до посочения адресат. Моли
да се отмени решението и да се уважи иска .Претендира разноски.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата
се оспорва.Претендират се разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
С оглед на принципа на договорната
свобода, в обжалваното решение СРС е приел, че посоченият в процесния договор
ред и начин за връчване на съобщения между страните дерогира правилото на чл.50, ал.2 ГПК. Тази процесуална норма не може да се приеме за
императивна, след като е възможно да бъде заместена от взаимното съгласие на
страните, относно мястото и начина на изпращане и получаване на съобщения,
свързани с изпълнението на договора.
Принципът на
добросъвестното упражняване на права изисква страните по договора да спазват точно
уговореното между тях и да
не го изменят едностранно. Чл.20а ЗЗД приравнява договорите по сила на закон за
тези, които са ги сключили.
В конкретния случай ищецът не твърди, нито доказва да е изпратил писмено уведомление до ответника на
посочения в договора адрес - гр. Шумен, на ул. „******.Уведомление за
настъпилите дефекти и покана за отстраняването им ищецът е изпращал само на последния регистърен адрес на ответника, към момента на изпращане на уведомлението, а именно -
гр. София, ул. „******.
Изпращането на уведомление до изпълнителя на адрес, различен от посочения в
процесния договор, както и неполагането на усилие от страна на възложителя, за
осъществяване на контакт с изпълнителя на посочените в ТР телефонни номера, е в нарушение на принципите
на дължимата грижа и добросъвестността, поради
което такова уведомление е ненадлежно .
Неоснователно е възражението ,че
ответникът бил редовно уведомен с изпращането на писмото на адреса в София,този
по посочения в Търговския регистър.Макар че не е установил,ответника да е
напуснал адреса в Шумен и да не е могъл да го открие на адреса на кореспондеция
посочен в договора,ищецът не е извършил редовно уведомяване и по посочения в ТР
адрес,тъй като отметката „непотърсен“не означава връчване,освен ако не е
уговорено между страните по договора.
Неоснователни са и оплакванията в
жалбата, че с изпращането на уведомление до ответника по електронен път, била
спазена от ищеца договорената в чл.43 от договора, писмена форма за
действителност на съобщенията между страните.
Ищецът не е представил доказателства по
делото, да е изпратил уведомление в сочения смисъл до ответника по електронен
път. Представена е само разпечатка от екран, от която е видно, че на
23.07.2018г. кметът на Община Генерал Тошево е изпратил на електронен адрес електронно
съобщение, наименовано „писмо зо срок
на гаранция",но няма доказателства за получаването му от ответника.
Освен това, в чл. 43 на процесния
договор страните изрично са уговорили писмена форма за действителност на всички съобщения между тях, свързани с договора. Липсва изрична клауза, че страните приравняват съобщенията, изпратени по
електронен път на писмени такива, а и в договора никъде не са посочени
електронни адреси на страните, за размяна на кореспонденция между тях.
С оглед на гореизложеното, изводът на
СРС, че ищецът не е доказал надлежно да е уведомил ответника за
констатираните дефекти по настилката и да го е поканил да ги отстрани, се явява
правилен.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на
300 лв.,които следва да бъдат присъдени.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.01.2019 г. по гр.д. № 9574/19 г., СРС, ГО, 164 с-в
ОСЪЖДА ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана
от Кмета на Общината В.Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „П.С."
ЕООД, с
ЕИК ******, представляван от управителя С.И.С. сумата от 300
лв.направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.