Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 3187 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Г.И.К., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител И.К. срещу З. „Б.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.07.2016 г. около 22
часа се движи по пътната лента на около 50 см от тротоара, в близост до лявата
ограничителна лента, противоположно на движението, по пътя от с.Бързия в посока
гр. София, бутайки собствения си мотопед, който не е в изправно състояние. В
този момент ищецът е блъснат от л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******,
управляван от Г.А.Н.. Твърди се, че за това МПС е сключена застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ № BG/02/11/********** с ответното дружество, която
е валидна от 28.10.2015 г. до 27.10.2016 г. и е била в сила по време на
инцидента. Поддържа се, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреждания: контузни рани на коремните органи, кръвоизливи в задния
коремен отдел, разкъсвания на мезентериума, нарушение на целостта на червата,
остър корем, изкълчване на дясна тазобедрена става, охлузвания на главата на
тазобедрената кост в областта на ставата, счупване на втората и третата кост на
дланта на лявата ръка, открита фрактура на костта на хълбока, открита фрактура
на костта на левия глезен, раздалечаване на пубисните кости, кръвозагуба,
довела до критични нива на хемоглобин, увредено и животозастрашаващо общо
състояние. Твърди се, че вследствие на претърпяното от ищеца ПТП, същият е бил
с опасност за живота, претърпял е множество сложни операции, здравето му няма
да бъде възстановено напълно, независимо от периода на лечение, никога няма да
може да се движи бързо и няма да може да спортува активно. Заради увреждането
си ищецът не може да поддържа контактите с приятелите си и се изолира от
социалната си среда. Твърди се, че претърпяната травма значително затруднява
сексуалните функции, което може да доведе до невъзможност да създаде семейство
и да има деца. Поддържа се, че във връзка с лечението ищецът е направил и
разноски в размер на 5874 лв., представляващи претърпени от него имуществени
вреди.
Моли
Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата
от 150 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания и сумата от
5874 лв.-имуществени вреди-направени разходи за лечението на травмите,
причинени в пряка причинно следствена връзка от ПТП, настъпило на 16.07.2016 г.
в с. Бързия, виновно причинени от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/11/**********,
валидна от 28.10.2015 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото изменение на иска за неимуществени вреди с определение на
съда от открито съдебно заседание на 24.11.2020 г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г. и двамата с пълномощни приложени към отговора на
исковата молба. Оспорва иска по основание и размер.
Твърди се, че не са представени
доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение. Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не се е
движил възможно най-вдясно по пътното платно или върху пътния банкет или
тротоар, докато бута мотопед. Оспорва иска по размер с твърдението, че
обезщетението, което се претендира не отговаря на действителната вреда. Оспорва
да е причинен деликт от Г.Н. като водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на
ответника. Поддържа всички направени твърдения и доказателствени искания,
формулирани с първоначалната искова молба и заявява нови такива.
В срока за допълнителен отговор ответникът
не е депозирал такъв.
Ответникът З. „Б.И.“ АД предявява обратен
иск против Г.А.Н. с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 16.07.2016 г. в
с.Бързия, при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
ответникът Н. виновно реализира виновно ПТП с пешеходеца, бутащ мотопед Г.И.К.,
в пияно състояние, като след ПТП не е изпълнил задълженията по чл.123, ал.1,
т.2, букви „а“, „б“ и „д“ от ЗДвП и е напуснал местопроизшествието, като се е
опитал да се укрие. Поддържа се, че Г.И.К. като пострадало лице е предявил иск
за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди, вследствие
на телесни травми.
Моли съда евентуално да осъди Г.А.К. да
заплати на З. „Б.И.“ АД, изцяло сумата-главница, лихви, разноски, за които З. „Б.И.“
АД бъде осъдено, ако бъде осъдено и след като заплати обезщетение по
първоначалния иск на Г.И.К.. Претенцията е предявена частично за сумата от 40
000 лв. от цялата сума от 128 466,58 лв. Претендира се законната лихва от
датата на плащането по първоначалните искове, както и направените разноски.
В срока за отговор ответникът депозира
такъв. Прави възражение за нередовност на исковата молба. По същество счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че на 16.07.2016 г.
употребил алкохол и станал участник в ПТП, при което пострадал Г.И.К.. Оспорва
квалификацията „пияно състояние“, както и че е напуснал местопроизшествието и
се опитвал да се укрие. Твърди, че първоначално възприел удара в мотора, без
съзнаване за пострадалото лице, а след това возещите се с ответника казали, че
има и човек, поради което ответникът веднага се върнал на мястото на
произшествието, представил се на служителите на МВР и веднага бил задържан в
РУП. Твърди се, че вредата е понесена при съпричиняване от страна на Г.К.,
който бил спрял неправилно-напречно на пътното платно в тъмната част на
денонощието, на мокър път и в неосветената част на улицата. Твърди се, че с
оглед дължината на мотопеда-той заема половината от пътната лента в посоката на
движение на ответника, което прави невъзможно заобикалянето му от когото и да е
от движещите се по пътя. Твърди се, че пострадалият е управлява мотопед в
тъмната част на денонощието без включени светлини на мотопеда или от друг
източник и без носене на светлоотразителна жилетка-напречно на пътното платно.
Твърди се, че непълнолетният пострадал е управлявал мотопед и без свидетелство
за управление на МПС, което го прави самостоятелно опасен за участниците в
движението по пътищата.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът по обратния
иск не депозира допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва
предявения иск по съображения изложени в писмена молба. Претендира разноски
съобразно представен списък. Заявява при условията на евентуалност възражение
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск, в съдебно заседание, чрез своя
процесуален представител моли съда да уважи иска, както и да уважи направеното
от ответника възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобрено от съда с протоколно
определение от открито съдебно заседание от 21.07.2017 г. споразумение по НОХД
№ 267/2017 г. по описа на РС Берковица, влязло в сила на 21.07.2017 г., Г.А.Н.
е признат за виновен в това, че на 16.07.2016 г. в с. Бързия, обл.Монтана, ул.
„Петроханска“ с посока на движение от центъра на селото към град София, при
управление на л.а.м „Фолксваген голф“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение: чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.3, т.1, чл.20 ал.2, чл.21,
ал.2, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.И.К.,
изразяваща се в контузия на корема, кръвоизлив в коремната кухина-ретроперитонеална,
разкъсване на опоръка, нараняване на тънкото черво, които увреждания са му
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен
период около1-2 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес,
изкълчване на дясна тазобедрена става, разкъсно-контузна рана с деколмен на
десен долен крайник и повърхностно счупване на главата на дясна бедрена кост,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на долен
десен крайник с оздравителен период около 3-4 месеца при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес, открито счупване на лява хълбочна кост, открити
счупвания на левите скочна и ладиевидна кости, които увреждания са му причинили
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период
около 6-7- месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес,
счупване на трета кост на пестницата на лява ръка, за което увреждане е
претърпял ортопедично хирургично лечение и същото му причинило трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период около два
месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като деянието е
извършено в пияно състояние-водачът е с концентрация на алкохол в кръвта 1,16
промила на хиляда, установено по надлежния ред-с физико-химическа експертиза на
кръвта-Протокол № 1147/19.07.2016 г. и деецът е избягал от местопроизшествието.
От заключението на основната и
допълнителна САТЕ се установява, че при управление на процесния автомобил на
къси светлини, с разрешената за пътния участък скорост и състояние на водача с
установено съдържание на етилов алкохол в кръвта или без да е употребил
алкохол, водачът е разполагал с техническата възможност чрез своевременно
екстрено спиране да предотврати настъпването на процесното ПТП.
От показанията на свидетелката К.Б.А.,
която е имала видимост към мястото на удара от разстояние от около 17 метра и
от допълнителната САТЕ, се установява, че пострадалият е бил седнал върху
седалката на мотопед „Пежо Концепт“ с ляв крак качен върху десния тротоар /за
него се явява ляв/ срещу движещия се автомобил, в пътната лента за движение, по
която се е движел автомобила-дясната пътна лента. Мотопедът с неработещ
двигател е бил разположен косо на пътното платно, като задното му колело е било
в непосредствена близост до десния бордюр, а предното му колело е било на около
1-1,30 м от бордюра. Десният тротоар е с широчина 2,85 м с асфалтова настилка в
добро състояние и без описани препятствия върху него. При описаната траектория
на движение на лекия автомобил и определеното място на удара по широчина на
пътното платно, ако пострадалият ищец се е бил установил върху десния /за ищеца
левия/ тротоар на ул. „Петроханска“, сблъсък с автомобила не би настъпил. Удар
не би настъпил и при разположение на пешеходеца върху пътното платно до бордюра
и мотопед, разположен с колела до 20 см от бордюра, при което би останала
дистанция от десния край на дясната ръкохватка на мотопеда до лекия автомобил
0,25 м до 0,35 м. При движение на пешеходеца, бутащ мотопеда, разположен изцяло
върху пътното платно на разстояние повече от 0,10 м от десния бордюр, при
определеното място на удара, сблъсъкът с лекия автомобил е бил непредотвратим.
От представената справка от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че към датата на
произшествието-16.07.2016 г. МПС с ДК № ******* има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/02/115002672788 от 28.10.2015 г., валидна от 28.10.2015
г. до 27.10.2016 г.
На основание чл.295, ал.7 от КЗ /отм./, документите,
изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване
на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на
моторното превозно средство.
Доколкото ответникът не е оборил
въведената от законодателя презумпция, съдът намира, че ищецът е доказал главно
и пълно наличието на валидно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на увреждащия автомобил.
От приетата по делото и не
оспорена от страните комплексна СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка
от станалото на 16.07.2016 г. ПТП, ищецът е претърпял следните травматични
увреждания: контузио абдоминис, хематома ретроперитонеалис, лезио мезентерии,
десерозацио интестини тенус, луксацио коксе ет абрис капут феморис, В.Л.К. ет
доколман травматик крурис дек., фрактура аперта осис метакарпи II-III син., фрактура аперта ала оси силен син., фрактура
аперта ос тали ет ос навикуларе син. Лечението на ищеца е било оперативно.
Вещите лица установяват, че съчетаните травми /фрактури на ОДА и увреждане на
коремните органи/ са довели пострадалият до състояние на хеморагичен шок, което
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещите лица
установяват, че към момента на прегледа на 07.04.2018 г. се установява
следното: на десния долен крайник е поставена изкуствена т.б.става, като
движенията в същата са ограничени /флексия, екстензия, абдукация и аддукация/,
което се дължи на усложненията, който ищецът е получил от тежката травма в
същата област и проведените множество оперативни интервенции и обездвижването
от 40 дни на поставения поясно-краков гипс. Тежката вътреставна увреда на
лявата глезенна става и последвалата оперативна интервенция-кръвна репозиция и
метална остеосинтеза са довели до пълно обездвижване на същата, въпреки, че
костната структура е възстановена анатомично. Дланните кости на левия горен
крайник са зарастнали анатомично. По отношение на коремната травма ищецът
спазва строг хранителен режим. Поради тежката съчетана травма, не може с
категоричност да се даде заключение, когато може да се очаква да настъпи пълно
възстановяване. Вещите лица дават заключение, че тежките вътреставни увреждания
на ОДА, могат да доведат до ред усложнения, като възникване на вторична
инфекция, поставяне на изкуствена става на левия глезен и смяна след време на
изкуствената т.б. става в дясно, тъй като периодът на износване на същата е за
около 10 години. Не се изключват и усложнения от страна на увредените коремни
органи. В планов порядък на ищеца му предстоят нови операции за изваждане на
остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лява длан. Установява
се, че от момента на получените травматични увреждания до последната оперативна
интервенция на 20.07.2018 г.-ендопротезиране на дясна т.б.става, болките и
страданията са били с много голям интензитет.
Вследствие на получените
увреждания, ищецът е с 50% т.н.р., определена с Експертно решение № 2824 от
зас.№ 125 от 18.09.2018 г. на МБАЛ д-р „С.И.“ АД.
За лечението на получените от
процесното ПТП травми, ищецът е направил следните разходи, обективирани в два
броя фишове за платени амбулаторни услуги от 01.08.2016 г., фактура №
**********/02.08.2016 г. и фискален бон
към нея от същата дата на стойност 900
лв. за избор на екип за оперативна процедура, фактура №
**********/02.08.2016 г. и фискален бон
към нея от същата дата на стойност 500 лв.
избор на лекар за оперативна процедура, фактура №
**********/02.08.2016 г. и фискален бон
към нея от същата дата на стойност 1 436
лв. за закупуване на медицински изделия-канюлирани и кортикален винтове,
фактура № **********/02.08.2016 г. и
фискален бон към нея от същата дата на стойност 2 028 лв. за закупуване на медицинско изделие-титан комплект с
винтове титан и разширен остеосинтезен пакет, фактура №
**********/25.07.2016 г. и фискален бон
към нея от същата дата на стойност 200
лв. за оказани медицински услуги за избор на медицински екип и
транспортиране на пациент до друго лечебно заведение, както и общо 810 лв. за осъществяване на
транспорт до гр. София, гр. Монтана, които разходи са обективирани във фактура
№ 654/12.12.2016 г. и фискален бон към нея на стойност 200 лв. за транспорт до
гр. София, фактура № 658/15.12.2016 г. на стойност 50 лв. и фискален бон към
нея за транспорт до гр. Монтана, фактура № 671/28.12.2016 г. на стойност 200
лв. и фискален бон към нея, за транспорт до гр. София, фактура № 356/29.12.2016
г. на стойност 180 лв. и фискален бон към нея за извършен транспорт чрез
линейка, фактура № 357/30.12.2016 г. на стойност 180 лв. и фискален бон към нея
за медицински транспорт. Или общата стойност на извършените от ищеца разходи за
лечение, представляващи за него имуществена вреда, възлиза на сумата от 5 874
лв.
Вещите лица от комплексната СМЕ
установяват, че горните разходи отговарят на получените травматични увреждания
и съответно на проведеното на ищеца лечение.
Пред настоящата инстанция са
събрани свидетелски показания във връзка с търпените от ищеца неимуществени
вреди.
Свидетелят И.Г.К.-баща на ищеца
установява, че видял сина си непосредствено след инцидента. Той лежал на земята,
на тротоара, на около 50-60 м от центъра на селото и се гърчел от болки. През
цялото време в линейката също пищял от болка. Първо го откарали в Берковица в
„Бърза помощ“. Свидетелят започнал да реже крачола на панталона на десния крак
и лекарите като видели състоянието на крака казали, че трябва да бъде откаран
веднага в Монтана. Там ищецът бил вкаран веднага в шокова зала. След проведени
изследвания, ищецът бил вкаран веднага за операция, която продължила около 4-5
часа. Лекарят обяснил, че част от ябълката на тазобедрената става я няма и
трябва да лежи осем месеца. Били му отворили и корема, защото имало вътрешен
кръвоизлив, хематом. На лявата ръка - костиците били строшени, левия крак също
бил счупен, част от таза в лявата страна го нямало. След около седмица ищецът
бил откаран в „ПИРОГОВ“ с екип, където лечението му било поето от лекари и
извършена сложна операция на тазобедрената става, която много рядко се прави в
света. Другите две операции били извършени вече. След изписването от „ПИРОГОВ“,
ищецът продължил с домашно лечение-започнал рехабилитация. Ищецът изпитвал
постоянни болки, наложило се многократно ходене до гр.София-“ПИРОГОВ“. Това
ставало с линейки. Получил се обаче проблем със стомаха - срастване на червата,
за което бил опериран по спешност в Монтана, където доста време престоял в
реанимация. Тогава вече ищецът се предал и психически, и физически. Станал 30
кг от 65. Лечението продължило, но изпитвал болки вдясно в тазобедрената става.
В „ПИРОГОВ“ му бил направен ЯМР и се установило, че има течност точно там,
където е правена ротацията и съответно не може да зарасне, което наложило нова
операция, при която тази течност била изчистена. Получили се проблеми с
мускулите, някакво съкращаване. При ротацията се установило, че има скъсяване
на крака от 2 см. Ноември месец бил гипсиран поясно-крачолно. След свалянето на
гипса се установило, че няма полза от него и трябвало да мине време, за да може да
се направи операция на тазобедрената става, която да се смени с нова. Такава операция
била извършена, с което било коригирано и скъсяването. Скоро му свалили
последните винтове и планката от ръката. В момента има накуцване и мускулите не
са възстановени. В момента не използва патерици и не е на инвалидна количка, но
свидетелят четири пъти го е учил да ходи отново. Година и половина и повече
ищецът трябвало да спи само по гръб. Преди произшествието ищецът спортувал лека
атлетика и ходел на състезания. Сега това вече е невъзможно. Успял да завърши учебната
година като частен ученик, а сега редовно ходи на училище. Първите шест месеца
ищецът и за всичко зависел от чужда помощ. Най-мъчно било, че не може да е с
връстниците си, че не може да се движи.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.07.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС, по
съображения изложени по-горе в настоящото решение.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на каквото се приравнява и
одобреното от съда споразумение е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното поведение
на водача Г.А.Н. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение
телесни увреди на ищеца Г.И.К. – посочени в споразумението, както и фактът, че Г.А.Н.
е управлявал автомобила в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
1,16 промила и че е избягал от местопроизшествието, са установени в настоящия
процес с одобреното от съда с протоколно определение от открито съдебно заседание
от 21.07.2017 г. споразумение по НОХД № 267/2017 г. по описа на РС Берковица,
влязло в сила на 21.07.2017 г.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца в пряка, непрекъсната,
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От друга страна
ответникът и третото лице помагач и ответник по обратния иск, доказаха
въведените от тях възражения за принос от страна на пострадалия.
Безспорно се
установява, че към датата на настъпване на произшествието, ищецът е бил
непълнолетен на 16 години, съответно неправоспособен водач, който и в тъмната
част на денонощието се е намирал неправомерно на пътното платно с мотопед с
неработещ двигател, разположен косо на пътното платно, с което си поведение
безспорно е допринесъл за настъпване на произшествието.
Ищецът и по смисъла
на нормата на чл.107, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на произшествието/
е имал качеството на пешеходец. Съобразно посочената разпоредба,
пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно
превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата,
които бутат велосипед, мотопед, мотоциклет. Безспорно ищецът е нарушил
изискването на чл.108, ал.1 от ЗДвП, съобразно което пешеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно. При установено наличие на
тротоар, използването на който е било възможно, то за ищеца е била налице
забрана да се движи по платното за движение, а още повече да го заема с
мотопеда с неработещ двигател. Ако ищецът бе използвал тротоара, то
произшествието не би настъпило, поради което безспорно и в пряка причинна
връзка и от поведението на ищеца, е настъпило увреждащото за него събитие.
Съдът обаче като
прецени вида, броя и тежестта на извършените нарушения както от водача на
превозното средство, така и от ищеца, като съобрази че отговорността на водача,
притежаващ правоспособност е значително по-голяма, както и че тежестта на
извършените от водача нарушения, включващи и управление на автомобил след
употреба на алкохол и със скорост значително над разрешената за населеното
място, е далеч по-голяма от тази на ищеца, намира, че неговият принос е в
размер на 20%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното
застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено, съобразно приетия
принос.
По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв., поради което
и предявеният ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен до
пълния претендиран размер от 150 000 лв. и намален на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумата от 24 000 лв., равна на приетия принос от 20%, при което искът
за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 96 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът на 16 години е претърпял изключително тежки
телесни увреждания, част от които са причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота. За лечението на получените травми, ищецът е
претърпял множество тежки и сложни операции, налагащи многократно постъпване на
болнично лечение, като от момента на получените травматични увреждания до
последната оперативна интервенция на 20.07.2018 г.-ендопротезиране на дясна
т.б.става, болките и страданията са били с много голям интензитет, т.е. касае
се за един продължителен период от две години, през които е търпял болки. Вследствие
на получените увреждания, ищецът е с 50% т.н.р., а се касае за млад човек,
който дори не е започвал да работи. На ищеца му предстоят нови операции за
изваждане на остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лява длан.
И към момента ищецът не е възстановен, а с оглед тежката съчетана травма, не
може с категоричност да се даде заключение, когато може да се очаква да настъпи
пълно възстановяване. Отделно е налице прогноза, че тежките вътреставни
увреждания на ОДА, могат да доведат до ред усложнения, като възникване на вторична
инфекция, поставяне на изкуствена става на левия глезен и смяна след време на
изкуствената т.б. става в дясно, тъй като периодът на износване на същата е за
около 10 години. Не се изключват и усложнения от страна на увредените коремни
органи.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди е
доказано изцяло съобразно приетите писмени доказателства и заключението на
комплексната СМЕ, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер от 5 874 лв., намален със сумата от 1174,80 лв., съобразно приетия
принос, или искът следва да бъде уважен за сумата от 4699,20 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът намира,
че лихва се дължи от датата на деликта, но доколкото ищецът я претендира от
01.01.2017 г., съдът я присъжда от тази дата до окончателно изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не му се присъждат.
Ищецът обаче е направил общо
разноски в размер на 551 лв. за снабдяване с писмени доказателства по делото.
Доказателствата за извършените разходи се намират съответно на л.л. 189, 191,
193, 194, 196, 198, 201, 203 от том първи и л.671, 672 от том втори на делото.
От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът му дължи сума в
размер на 355,96 лв., която е съответна на уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 12 200
лв., от която сума: 12 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
съобразно договор за правна помощ от 14.06.2017 г., 200 лв.-депозит вещи лица.
От така направените разноски в
общ размер на сумата от 12 200 лв., съдът присъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски в размер на 4 318,44 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от иска /55 174,80лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4027,97 лв., съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 452,22 лв.-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета
на съда.
С оглед уважаване на първоначално
предявените искове, съдът дължи произнасяне по предявения от ответника по
първоначалния иск срещу третото лице помагач обратен иск с правно основание чл.500,
ал.1, т.1 и т.3 от КЗ.
По силата на цитираните разпоредби
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, както и когато е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Забраната за употреба на алкохол
е визирана в чл. 5, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от
2007 г.), а след месец юли 2010 г. в чл.5, ал.3, т.1 от сега действащия Закон
за движение по пътищата (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), с която на водача е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По силата на чл. 123, ал. 1, т.2,
б. “б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи.
Правото на застрахователя да иска
от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено
лице, е регресно право. Това е регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на
правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в
правата спрямо застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое
собствено име.
Фактът, че ответникът по обратния
иск е управлявал процесното МПС- л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ****** след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както
и че е избягал от местопроизшествието, са установени в настоящия процес с
одобреното от съда с протоколно определение от открито съдебно заседание от
21.07.2017 г. споразумение по НОХД № 267/2017 г. по описа на РС Берковица,
влязло в сила на 21.07.2017 г., което, както е посочено и по-горе в настоящото
решение, на основание чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съдебен състав.
От фактическа страна в настоящият
процес безспорно се установи още, че ответникът Г.А.Н. е имал застраховка “ГО”
при ищеца по обратния иск, установи се, че същият виновно е причинил множество
телесни увреди на Г.И.К., при управление на автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,16 промила на хиляда, установено по
надлежния ред, както и че е избягал от местопроизшествието.
Със събраните по делото
доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установява, че ответникът
със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно
средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата, като вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен и неимуществен резултат.
С настоящото решение ответникът е
осъден да заплати застрахователни обезщетения в общ размер на 100 699,20 лв.,
от която 96 000лв.-неимуществени вреди и 4 699,20 лв.-имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите,
поради което и при условие, че ответникът заплати посочените суми на пострадалото
лице-ищеца по делото, то ответникът по обратния иск дължи заплащане на тези
суми.
Ответникът обаче е предявил
частично своята претенция, в размер на 40 000 лв., поради което обратният
иск ще следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед на уважаване на обратния
иск ответникът по обратния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските направени от него-1600 лв. внесена
държавна такса. Съдът не присъжда разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, тъй като както бе посочено по-горе, до приключване на устните
състезания по делото, ищецът по обратния иск не представя доказателства да е
заплатил адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Г.И.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Г. В. В. сумата
от 96000 лв. /деветдесет и шест хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания и сумата от 4 699,20 лв.
/четири хиляди шестстотин деветдесет и девет и 0,20 лв./-имуществени
вреди-направени разходи за лечението на травмите, причинени в пряка причинно
следствена връзка от ПТП, настъпило на 16.07.2016 г. в с. Бързия, виновно
причинени от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/11/**********,
валидна от 28.10.2015 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди като неоснователен за разликата
над сумата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. и на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, при приет принос от 20% за разликата над 96 000
лв. до 120 000 лв., а искът за имуществени вреди отхвърля на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД, поради приет принос за разликата над 4 699,20 лв. до пълния
претендиран размер от 5 874 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на Г.И.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Г. В. В. сумата
от 355,96 лв. /триста петдесет и пет и 0,96 лв./ разноски направени от ищеца.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Г. В. В. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 4318,44 лв. /четири хиляди триста и осемнадесет и 0,44 лв./ разноски
направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 4027,97 лв. /четири
хиляди двадесет и седем и 0,97 лв./, както и сумата от 452,22 лв. /четиристотин
петдесет и два и 0,22 лв./-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Решението е постановено при
участието на Г.А.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.З. в
качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на ответника З.
„Б.И.“ АД.
ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат М.З. на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ
/2016 г./ да заплати на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, частично
предявена от общата сума, за която ответникът е осъден в размер на 100 699,20
лв., регресно вземане, при условие, че сумата бъде заплатена от З. „Б.И.“ АД на
Г.И.К., ЕГН **********, която сума представлява застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/11/**********, валидна от
28.10.2015 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017
г. до окончателното издължаване, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата
от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, направени от ищеца по обратния иск
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: