Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 304 по описа за 2019 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 183 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.Д.К., чрез адвокат Х.М.Х.,*** излага
в исковата си молба, че е земеделски производител и има трайно установени
търговски отношения с ответника, на когото продава продукция. Твърди, че на
28.02.2017г. се договорили с ответника и последният закупил от него 12060кг. слънчоглед
при цена 680 лв. на тон или общо 8200лв. Посочва, че той е
предоставил на ответника стоката, предмет на договора, която била взета с
камион на ответника веднага и ответникът написал разписка за дължимата сума.
Заявил, че ще заплати продажната цена в срок от 45 дни, като в разписката
изрично записал и това. Ищецът твърди, че не получил сумата на падежа, а едва
на 30.06.2017г. му били заплатени 3000лв. от ответника, за което ищецът
подписал разписка и тя била представена от ответника в друго гражданско
производство помежду им. Поради неизпълнение на задължението на ответника за
остатъка от продажната цена ищецът отправил писмена покана за заплащане до
ответника, получена от последния на 07.02.2018г., в същата бил определен срок
за заплащане на сумата по договора между страните до 15.02.2018г. Въпреки
изтичането му плащане отново не последвало. Претендира обезщетение за забавено
плащане с начален момент 15.02.2018г. до 15.04.2019г. в размер на законната
лихва, а именно 600 лева. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът депозира писмен отговор чрез упълномощения
си процесуален представител, в който оспорва основателността на иска. Отрича да
е сключван процесния договор и да е извършвана доставката, описана от ищеца.
Оспорва ответникът да е подписвал разписка във връзка с такова правоотношение и
представената по делото разписка да доказва сключването на договор за продажба
на слънчоглед с твърдените от ищеца параметри. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По делото е представена разписка с дата 28.02.2017г., подписана от ответника,
чието авторство не се спори, според текста на която, отв.С.С.Н. е взел/дължи
сумата от 8200лв. и ще ги издължа до 45 дни от датата на разписката. Последната
се държи от ищеца, поради което съдът приема, че е издадена на него и той е
лицето, към което е признато задължение в разписката. Не е налице писмен
договор между страните и в разписката не се сочи характерът на задължението. Друга
разписка, изискана по настоящото дело от гр.д. № ***/2018г. по описа на РС ***, представена там от
ответника по делото, е съставена и подписана от ищеца за удостоверяване
получаването на сумата от 300лв., платена му от отв.С.Н.. Същата е подписана и
от двете страни, които не спорят, че разписката е приета за неотносима към
правоотношението по делото, по което е представена.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Х. К., от чиито показания се
установява, че през м.февруари 2017г. ответникът посетил кооперацията на ищеца
и изкупил последният слънчоглед, реколта от предходната 2016 година. Ответникът
дошъл с лек автомобил, бял на цвят, а с него пристигнал и камион „Ман“,
управляван от друго лице. Слънчогледът бил натоварен на камиона на ответника с
помощта на фадрома, която управлявал ищеца. След натоварването ищецът и
ответникът отишли на кантара, намиращ се в близост и после се върнали, но
свидетелят не разбрал какъв е бил тонажа на слънчогледа. Двамата оформяли някакви
документи. По-късно същата година ответникът отново посетил базата на ищеца,
през лятото - по време на жътва и св.К. видял как брои пари на
ищеца, подписват се документи и по-късно същия ден ищецът се похвалил, че е
изкарал 3000лв.
Видно от покана с дата 01.02.2018г. ищецът
е поканил ответника да заплати дължимо възнаграждение за продадено му зърно на
стойност 8200лв., като се сочи, че задължението е поето с разписка от
28.02.2017г. Определен е срок до 15.02.2018г. за изпълнение. Поканата е
получена лично от ответника по делото- С.Н., на 01.02.2018г. видно от разписка
за приета телепоща с.Л, №***.
При така установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на
предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи,
че между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание
са включени задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата
молба размер. Установява се от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че между страните е възникнало правоотношение въз основа на
устен договор за покупко-продажба на слънчоглед през м.февруари 2018г., както и
че на 28.02.2017г. ответникът е признал, че дължи на ищеца в срок до 45 дни от
съставяне на разписката сумата от 8200лв. Съдът намира, че с посочените по-горе
доказателства не бе установена връзката между двете разписки и натоварването на
слънчоглед от страна на ответника от базата на ищеца. Договорът за
покупко-продажба следваше да бъде доказан от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, като съвкупност от съществените му елементи – предмет, цена,
страни, други условия, като падеж и т.н. По делото има данни за ответникът да е
взел слънчоглед от ищеца, но не бе установено дали това е на основание договор
за покупко-продажба. Дори да се приеме последното, то не бяха доказани
предметът на договора – количеството слънчоглед, договорената цена, условията
за извършване на плащането. Представената разписка касае обещание за плащане на
неясно основание и не може да се тълкува като доказателство за договорена обща
цена на слънчогледа от 8200лв., още повече, при липса на единична цена и
количество, които са налични само в твърденията на ищеца. Писмената покана до
ответника изхожда от ищеца, съдържа негови твърдения за изгодни за него факти и
не може да се ползва като доказателство, установяващо обстоятелства относно
спорното правоотношение. Същата касае зърно, а не слънчоглед, който е
маслодайна а не зърнена култура, поради което и нейната връзка с процесното
правоотношение е недоказана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ищецът не е провел успешно доказване на основните факти, на които е основана претенцията
му. Исковете останаха недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска или в
случая – изцяло и е доказал извършването на такива в размер на 600лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.К., с ЕГН **********,***,
искове против С.С.Н., с ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 5200 лв. -
главница по договор за покупко-продажба на слънчоглед от 28.02.2017г., както и
сумата от 600лв., представляващи обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 15.02.2018г. до 15.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „И.Д.К., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.С.Н., с ЕГН **********,***
сумата от 600лв. /шестстотин лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ