Решение по дело №1898/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        24.10.2019г., град Дупница

                                                                

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	08.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1898		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж  Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев чрез процесуален представител юрисконсулт Д.В.А., съдебен адрес:*** срещу К.М.Б., ЕГН: **********,***.

           Ищецът твърди, че е налице  договор за кредит № 309263 от 08 октомври 2015 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника К.М.Б. като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия, като конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди, че съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия, със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България” ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия. По силата на сключения договор за кредит № 309263 от 08 октомври 2015 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 230 лева, за срок от 360 дни. Твърди, че на 08 октомври 2015 г. между К.М.Б. - кредитополучател и „Фератум Банк” ЕООД - гарант е сключен договор за гаранция с № 309263, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния, съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на кредитополучателя, дружеството - кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя, а съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към договор за гаранция № 309263, сключен между К.М.Б. и „Фератум Банк“ ЕООД, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 770 лв.. Твърди, че К.М.Б. не е изпълнил договорного си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД и последното е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Сочи, че датата на последна вноска по кредита е била на 02 октомври 2016 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата, както и че на 01.12.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения’’ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, а по договора за кредит, както и че ответникът е извършвал плащания в размер на 527 лв., поради което към момента на предявяване на исковата молба, дългът му е в общ размер на 1 513, 71 лв., от които главница: 863, 33 лв., договорна лихва: 120, 78 лв. за периода от датата на първа вноска 07 ноември 2015 г. до 02 октомври 2016 г. - датата на последната вноска, такса за гаранция: 488, 89 лв., мораторна лихва върху непогасената главница - 40, 71 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 03 октомври 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид горното и описана цесия моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи описаните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1019/2018г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител от съда – адв. К.Д. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сключен договор за кредит № 309263 от 08 октомври 2015 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника К.М.Б. като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия, като конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити за сумата в размер на 1 000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 230 лева, за срок от 360 дни.

           На 01.12.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането по процесния договор за кредит № 309263 от 08 октомври 2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и К.М.Б. като кредитополучател е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения’’ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,

           По делото е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор.

           От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна  експертиза, изготвена от в.л. Г.В., се установява, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както, размерът на задължението на ответника е както следва: – главница  863, 33 лв.; договорна лихва – 120, 78, лв.; сума за гаранция – 488, 89 лева, мораторна лихва – 40, 71 лева, общо дължима сума -         1 513, 71 лева, а към момента на изготвяне на заключението:  главница  - 750, 01 лв.; договорна лихва – 172, 49, лв.; сума за гаранция – 550, 48 лева, общо дължима сума - 1 472, 98 лв.

           С определение, постановено по делото в проведеното открито съдебно заседание на 06.08.2019г., съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

           От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.

           От ответника, освен вземанията за главница, се претендират и вземания за  договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за гаранция. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията по договор за гаранция, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.

           Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.  Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

           С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1000, 00 лв., от която сума се дължи 473, 00 лева, предвид признанието на факта от страна на ищеца в исковата молба, че ответникът е платил сумата в размер на 527, 00 лева.  Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.

           Във връзка с направените от ответника чрез назначения му особен представител възражения следва да се посочи, че съдът приема за нищожна съглашението за гаранция, съответно, че сумата по нея е недължима, но действително по делото липсват доказателства за плащане на такава от страна на „Фератум Банк” ЕООД по сключен договор за гаранция с № 309263.

          По разноските:

           Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 80, 27 лв. (30, 27 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение),  а в настоящото производството -  в общ размер от 979, 73 лв. (държавна такса – 169, 73 лв., 300, 00 лв. - внесен депозит за особен представител, 150, 00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 360, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 306, 14 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 25, 08 лв. - разноски в заповедното производство.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.Б., ЕГН: **********,***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин сумата в размер на 473, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен договор за кредит № 309263 от 08 октомври 2015 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и К.М.Б. като длъжник, ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1019/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: главница над сумата от 473, 00 лева до размера на претенцията за главница от 863, 33 лв. или за сумата от 390, 33 лева; договорна лихва: 120, 78 лв. за периода от датата на първа вноска 07 ноември 2015 г. до 02 октомври 2016 г. - датата на последната вноска; такса за гаранция: 488, 89 лв., мораторна лихва върху непогасената главница - 40, 71 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 03 октомври 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като неоснователни.

           ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, разноски по настоящото дело в общ размер на 306, 14 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1019/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 25, 08 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

          

           Решението е постановено при участието на трето лице  – помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.   

 

           Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: