№ 5596
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100101195 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът е сезиран с кумулативно субективно пасивно съединени установителни искове,
за признаване за установено, че К. М. Ц., с ЕГН **********, като наследник на Г.П.Ц., ЕГН:
********** -починал на 12.11.2015г. не дължи на ответника „И.“ АД, с ЕИК **** сумите 19
884,44 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2017г. до
изплащане на вземането; 1 407,70 евро - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 15.01.2016г. -12.12.2016г.; 1 510,10 евро - лихва за забава за периода 15.01.2016г.-
м.05.2017г.; 70,80 лева - такси за връчване на нотариални покани; 893,36 лева - разноски по
делото - заплатена държавна такса; 25 лева - възнаграждение за юрисконсулт, произтичащи
от Договор за потребителски кредит, сключен на 15.10.2015г. между „И.“ АД и
наследодателя на ищеца Г.П.Ц., ЕГН:**********, представляващи вземане по Изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. №3210/2017г. по описа на Районен съд-Плевен в полза на
„Иивестбанк“ АД и предмет на образувано изпълнително дело №20178140400234 по описа
на ЧСИ Н.В., рег.№814, с район на действие - Окръжен съд Плевен, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че по молба на „И.“ АД, въз
основа на Изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №3210/2017г. по описа на Районен съд
Плевен, било образувано изпьлнително дело № 20178140400234 по описа на ЧСИ Н.В., рег.
№ 814, с район на действие - Окръжен Съд-Плевен. По посоченото изпълнително дело на
ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение през м. Август 2017г., като в
последствие били извършени и същински изп.действия - на 09.08.2017г. било изпратено
1
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, а на
09.08.2017г. били изпратени запорни съобщения до банки за налагане на запор върху
банковите й сметки. Твърди, че след посочените изп.действия не са искани и предприемани
други, поради което по отношение на вземанията на банката ответник е изтекла 5 годишна
погасителна давност и сумите не подлежат на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „И.“ АД е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове. Излагат се подробни съображения за липса на изтичане на срок на
погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е изискано и приложено заверено копие на документите, съдържащи се в
изп.д. №20178140400234 по описа на ЧСИ Н.В., рег.№814, с район на действие - Окръжен
съд Плевен, което е образувано по молба на „И.“ АД от 23.05.2017г. Видно от молбата за
образуване на изп.дело, „И.“ АД е посочила изпълнителните способи – запори на банкови
сметки, дружествени дялове, запор на възнаграждението на К. М. Ц., получавано по трудово
правоотношение с Министерство на икономиката. Към молбата е приложено копие от
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
09.05.2017г., издадена по ч.гр.д. №3210/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, с която е
разпоредено К. М. Ц. да заплати на „И.“ АД 19 884,44 евро - главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.05.2017г. до изплащане на вземането; 1 407,70 евро -
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.01.2016г. -12.12.2016г.; 1 510,10
евро - лихва за забава за периода 15.01.2016г.-м.05.2017г.; 70,80 лева - такси за връчване на
нотариални покани; 893,36 лева - разноски по делото - заплатена държавна такса; 25 лева -
възнаграждение за юрисконсулт, произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен
на 15.10.2015г. между „И.“ АД и наследодателя на ищеца Г.П.Ц., ЕГН:**********. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 11.05.2017 г. по ч. гр. д.
№ 3210/2017 г. по описа на ПлРС, от който се установява, че освен К. М. Ц., длъжници по
заповедта са и М.Г. Ц., "П.Б.К."ЕООД и "Т.-****"ЕАД.
След извършване на необходимите справки за имущество на длъжниците, на
09.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до МИ, като работодател на К. М. Ц., за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на последната. Във връзка с
горепосоченото запорно съобщение, с писмо от 18.08.2017 г. Министерство на икономиката
е уведомило ЧСИ, че К. М. Ц. е служител на МИ, министерството признава вземането, но
уведомява ЧСИ, че върху трудовото възнаграждение на длъжника има наложени други
запори – по ИД №2082/2015г. на ЧСИ А.Б., с размер на задължението към 30.11.2015 г. от
50171,28 лв.; по ИД № 233/2017 г. на ЧСИ Н.В. с размер на задължението към 02.08.2017 г.
от 23664,54лв. и по ИД №232/2017г. на ЧСИ Н.В. с размер на задължението към 03.08.2017г.
от 8781,42лв. Посочено е, че запорите върху трудовите възнаграждения се изпълняват
според поредността на получаване и след погасяването на предходните запори МИ ще може
2
да започне изплащане на дължимата сума от 50319,48 лв. по изп.дело №20178140400234 по
описа на ЧСИ Н.В., рег.№814, с район на действие - Окръжен съд Плевен.
ЧСИ е изпратил на 09.08.2017 г. до АВ съобщение, от което е видно, че на основание
чл. 517, ал. 1 от ГПК налага запор върху дружествения дял от капитала на "П.Б.К."ЕООД със
седалище гр. София на длъжника К. М. Ц. до размера на дължимата сума по изпълнителното
дело.
На същата дата (09.08.2017 г.), са изпратени и запорни съобщения до банки в страната
за налагане на запор върху всички вземания на длъжника К. М. Ц., като е посочен общият
размер на задължението към 09.08.2017 г. – 50319,48лв. „И.“ АД е уведомила ЧСИ, с писмо,
получено при ЧСИ на 21.08.2017г., че върху сметките на К. М. Ц. е наложен запор, но към
момента на налагането няма средства за изпълнение на запорното съобщение и по сметките
има предходно наложени запори. ОТ ЦКБ АД е получено писмо на 22.08.2017г., с което
уведомяват ЧСИ, че К. М. Ц. има открита в банката сметка без авоар. На 23.08.2017г. такова
уведомление е получено и от Юробанк България АД, а именно, че към датата на налагане на
запора 14.08.2017 г. К. М. Ц. има открита в банката сметка без авоар и върху сметката има
предишно наложени запори.
Покана за доброволно изпълнение, изпратена по изп.дело на 09.08.2017г. до К. М. Ц.
е получена от името на последната на 16.08.2017г.
Няма искани и извършвани изп.действия след 09.08.2017г. „И.“ АД с молба от
12.06.2019г. е посочила банкова сметка за превод на суми, събрани по изп.дела, образувани
при ЧСИ Н.В..
С молба от 11.10.2023г. К. М. Ц. е поискала изп.дело №20178140400234 по описа на
ЧСИ Н.В., рег.№814, с район на действие - Окръжен съд Плевен да бъде прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като молбата не е уважена. Отказа на ЧСИ е бил обект на въззивна
проверка по в.гр.д.№753/2023г. по описа на ОС-Плевен, като с Решение №477 от
08.12.2023г. е прието, че жалбата е неоснователна поради наличието на активни запори по
молба на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3210/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, с оглед на
което следва да се разгледат възраженията му за липса на възможност за принудително
събиране на сумите, като погасени по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „И.“ АД с влязла в сила
заповед за изпълнение. От изп.дело се установява, че заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
била надлежно съобщена на длъжника с покана за доброволно изпълнение, като от същия в
срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (Определение №
3
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК,
поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Доколкото и вземанията за лихви са установени с акт,
приравнен като последици на съдебно решение, за тях също се прилага 5 годишната
погасителна давност.
Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или
възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.
117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата
давност от датата на постановяване на заповедта и издаване на изп.лист, доколкото е
допуснато предварително изпълнение, е прекъсната с първото същинско изпълнително
действие – запор, като доколкото всички запори по делото са наложени на една и съща дата
от ЧСИ – 09.08.2017г., то именно това е и датата на прекъсване на давността.
Прекъсването на давността е еднократно действие, то настъпва по силата на правната
норма, посочваща конкретните основания за това, като от прекъсването започва да тече нова
4
давност. С налагането на запори, течащата погасителна давност е прекъсната и след
прекъсването е започнала да тече нова такава. Ако в резултат на някой от запорите по делото
беше постъпила сума, то това постъпване следва да се приеме за реализиране на
изп.действие и на свой ред отново да прекъсне давността. Видно е обаче, че нито един запор
не е дал резултат, т.е. в следствие на нито един от предприетите, изрично посочени от
взискателя, изп.способи не е последвало реализиране на принудителното изпълнение.
В случая, в отговора на исковата молба, ответника взискател по изп.дело, е допуснал
смесване на двата института – перемпция и погасителна давност, като е обвързал началото
на погасителната давност с прекратяване на изп.дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Последица на перемпцията е единствено прекратяване на конкретно изп.производство
поради бездействие на взискателя, докато последицата на изтичане на срока на
погасителната давност е погасяване на възможността за принудително изпълнение на
вземането. Началото на срока на погасителна давност, с оглед дадените разрешения в ТР №2
от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК се поставя от извършването на същинско
изп.действие, а не от края на двугодишния срок на бездействие на взискателя, поради което
началото на новата погасителна давност е от датата на прекъсването, а не от датата на
прекратяване на изп.дело по силата на правната норма. Налагането на запор, който чака ред
за изпълнение, освобождава взискателя от задължението да иска повторно изпълнение на
това изп.действие, но не прекъсва давността за продължителен период от време. Да се
приеме противното е в противоречие с разрешението, дадено в цитираното ТР и би се
постигнал ефекта на спиране на давността.
От налагането на запорите е започнала да тече нова погасителна давност, която не е
прекъсвана с никакви изп.действия, поради което е изтекла към датата на 10.08.2022г., над
година преди подаване на исковата молба.
Поради изложеното предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер на 500лв.
Ищцата е освободена частично от заплащане на държавна такса по делото поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК „И.“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза на
СГС държавна такса в размер на 1323,46лв.
От страна на адвокат В. В., представлявала К. М. Ц. в производството е поискано да
й бъде присъдено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна
помощ и представителство. Настоящия състав намира, че делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, в рамките на производството не са събирани доказателства,
различни от представените писмени такива, като изп.производство е изискано служебно,
протекло е само в едно заседание, поради което определя възнаграждение на адв.В. от 400лв.
Следва да се отбележи, че съда не е обвързан от минималните размери на НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от К. М. Ц., с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. София, ул. ****
срещу „И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, че К.
М. Ц., с ЕГН **********, като наследник на Г.П.Ц., ЕГН: ********** -починал на
12.11.2015г. не дължи на ответника „И.“ АД, с ЕИК **** сумите 19 884,44 евро - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2017г. до изплащане на
вземането; 1 407,70 евро - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода
15.01.2016г. -12.12.2016г.; 1 510,10 евро - лихва за забава за периода 15.01.2016г.-м.05.2017г.;
70,80 лева - такси за връчване на нотариални покани; 893,36 лева - разноски по делото -
заплатена държавна такса; 25 лева - възнаграждение за юрисконсулт, произтичащи от
Договор за потребителски кредит, сключен на 15.10.2015г. между „И.“ АД и наследодателя
на ищеца Г.П.Ц., ЕГН:**********, представляващи вземане по Изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. №3210/2017г. по описа на Районен съд-Плевен в полза на „Иивестбанк“ АД и
предмет на образувано изпълнително дело №20178140400234 по описа на ЧСИ Н.В., рег.
№814, с район на действие - Окръжен съд Плевен, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на К. М. Ц., с ЕГН ********** и
съдебен адрес: гр. София, ул. **** разноски в производството в размер на 500лв.
ОСЪЖДА „И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на Софийски Градски Съд
държавна такса в размер на 1323,46лв. от заплащането на която е била освободена ищцата.
ОСЪЖДА „И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** да заплати на адвокат В. А. В., със служебен адрес: гр. София, ул. ****, на осн.
чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна помощ и
представителство в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6