РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от АНГ. Д. К. срещу ЧСИ
И.Ц. осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД. В исковата си молба ищецът развива съображения, че от страна на
ЧСИ И.Ц. е наложен запор върху възнаграждението му за труд, получавано по реда на
чл. 77-78 ЗИНЗС, както и че от същото за периода от месец октомври 2019 година до
месец март 2021 година са удържани суми, въз основа на запорните съобщения,
явяващи се несеквестируем доход. Твърди, че по този начин са му нанеси вреди,
изразяващи се в направените удръжки от възнаграждението му за труд, за които вреди
отговаря ЧСИ. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2 190.00 лева, представляваща
имуществена вреда в резултат на незаконосъобразни действия на ЧСИ И.Ц. в рамките
на проведеното изпълнително производство, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира да му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В
последния процесуалният представител на ответника по делото развива съображения,
че предявеният по делото иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Посочва, че не е налице
1
твърдяното незаконосъобразно принудително изпълнение, като в самото запорно
съобщение изрично е посочено и подчертано, че удръжките от възнаграждението
следва да се правят в съответствие с разпоредбата на чл. 446 ГПК. Съдебният
изпълнител няма задължение да знае размерът на получаваното от длъжника
възнаграждение, а третото задължено лице определя размера на ежемесечните удръжки
от трудовото възнаграждение на длъжника и превежда сумата на ЧСИ. Навежда
доводи, че на лишените от свобода не са нужни парични средства за задоволяване на
минимално необходимите жизнени нужди, тъй като същите са им осигурени от
държавата чрез средства от бюджета на Министерството на правосъдието, както и че
целта на полагането на труд от лишените от свобода е поправянето им. Направено е
искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
С Определение № 873 от 17.05.2021 година ЗД „Лев Инс“ АД – град София е
конституирано в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника по
делото. Процесуалният представител на дружеството развива съображения за
неоснователност на предявения по делото иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие на Застрахователна полица №
04028159/13122010012803 /л. 28 от делото/ се установява, че ответникът има сключена
застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на
ЧСИ“ при ЗД „Лев Инс“ АД – град София за периода от 01.09.2020 година до
31.08.2021 година.
Не се спори между страните по делото, че за събиране на вземанията по
изпълнителен лист № 124 от 28.03.2016 година по Ч.гр.д. № 725/2015 година на ВТРС
и въз основа на Молба, вх. № 012250 от 03.11.2017 година на ЧСИ Ив. Ц. /л. л. 14 и 15
от делото/ е образувано изпълнително дело № 20178960401254 по описа на ЧСИ Ив.
Ц., с длъжник АНГ. Д. К.. По същото е наложен запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника /л. 19/, за което съдебният изпълнител е изпратил
запорни съобщения до Затвора - град Ловеч /л. 5, 20, 22/.
Видно от приложеното по делото Писмо, рег. № 213-1346 от 27.05.2021 година
на Началника на Затвора – град Ловеч /л. 57/ за отработено време на АНГ. Д. К. за
периода от месец октомври 2019 година до месец март 2021 година включително е
начислено общо възнаграждение в размер на 3 933.86 лева, което му е удържано по
наложения запор по изп. дело № 20178960401254.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
2
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ, която предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите,
които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Отговорността е за
лично виновно противоправно поведение на съдебния изпълнител, изразяващо се в
нарушение на процесуалните норми по провеждане на принудителното изпълнение,
което е довело до настъпването на имуществена вреда за длъжника, като следва да бъде
установена причинна връзка между деянието и вредите, както и техният размер.
В случая по делото ищецът основава исковата си претенция на твърдението, че
ЧСИ Ив. Ц. е наложил запор, съответно събрал по изпълнителното дело суми от
възнаграждението му за труд, получавано по реда на чл. 77-78 ЗИНЗС, поради което с
предприетите действия съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение
към парични суми, които са несеквестируеми по закон.
В тази връзка следва да се има предвид, че несеквестируеми са тези
имуществени права на длъжника, относно които съдебният изпълнител не разполага с
процесуална власт да възбранява, запорира и продава – т.е. несеквестируемостта е
забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на
длъжника, която забрана е изрично предвидена в закона. Несеквестируемият доход на
длъжника е гарантиран от държавата минимум средства, необходим за физическото
оцеляване както на самия длъжник, така и на лицата, които той издържа. В
разпоредбата на чл. 446 ГПК е уреден общият режим на секвестируемостта на
принудителното изпълнение, но в нормата на чл. 78, ал. 3 ЗИНС са предвидени
особени правила относно секвестируемостта по отношение на лицата, лишени от
свобода, поради което именно те следва да намерят приложение в случая по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение, а според чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС, удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНС се
изчисляват по реда на чл. 446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд,
но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.
78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат
данъците.
В приложеното по делото Писмо, рег. № 213-1346 от 27.05.2021 година на
Началника на Затвора – град Ловеч /л. 57/ - неоспорено от страните по делото, са
посочени получаваните от ищеца нетни възнаграждения за положения от него труд, т.е.
тези, които остават след приспадане на ДОД. Следва да се има предвид обаче
3
обстоятелството, че в изпратените от ЧСИ запорни съобщения изрично е посочено, че
удръжките следва да се извършат при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК т.е. в
случая единственото задължение на съдебния изпълнител е било да установи
наличието на вземане на ищеца и да изпрати запорно съобщение. В този смисъл дори
от възнаграждението на ищеца да са направени удръжки, които да засягат
несеквестируемата част от същото, то отговорността не би била на съдебния
изпълнител. С оглед липсата на един от елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, не се налага обсъждане на останалите, относно наличието
на вина и причинна връзка с резултата.
Освен това институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури
необходимия екзистенц-минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в
ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните си ежедневни
нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал. 3 ЗИНС изрично е
предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по
химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите; 2/ непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/
самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на
задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния
бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите
получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Т.е.
лишените от свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни
парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени потребности,
именно поради което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално
да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а
за извършването на удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими
цитираните по-горе норми, които се явяват специални по отношение на ГПК.
На следващо място, следва да се има предвид, че налагането на запори по двете
изпълнителни дела е надлежно съобщено на ищеца по реда на чл. 46 ГПК,
обстоятелство което не се оспорва и от самия него. Липсват както твърдения, така и
каквито и да е доказателства, същият да е обжалвал насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. В този
смисъл дори от принудителното изпълнение да са произлезли вреди за ищеца, то
причина за последните е бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния
изпълнител, т.е. не би могло да възникне деликтно вземане. В този смисъл е и Решение
№ 132 от 23.07.2020 година по гр.д. № 3781/2019 година на IV г.о. на ВКС.
Не на последно място следва да бъде посочено и че в случая по делото не се
4
установява наличието на конкретна вреда за ищеца, изразяваща се в намаляване на
имуществото му. С удържаните суми са погасени задължения на ищеца по настоящото
дело – длъжник по изпълнителното дело, за вземанията на взискателите по същото и за
разходите за изпълнителното производство. В този смисъл имуществото на ищеца е
останало непроменено – с удържаните по наложения му запор суми са погасени негови
задължения към взискателите, т.е. е намален пасивът на имуществото му.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не се установи да е налице противоправно поведение на съдебния
изпълнител, в резултат на което да са причинени вреди на ищеца. Липсата на един от
кумулативно присъщите на деликтната отговорност елементи води до неоснователност
на предявения иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от него разноски. Същият е
представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, определено от съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като производството по делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНГ. Д. К. с адрес в Затвора – град Ловеч, ул.
„Могилата“ № 1, с ЕГН ********** срещу ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
И.Ц., иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за СУМАТА в размер на 2 190.00 лв. /две хиляди сто и
деветдесет лева/, представляваща имуществена вреда, в резултат на незаконосъобразни
действия на ЧСИ Ив. Ц., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА АНГ. Д. К. с адрес в Затвора – град Ловеч, ул. „Могилата“ № 1, с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ И.Ц.
СУМАТА в размер на 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направени от него
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – ЗД „Лев Инс“ АД – град София.
5
Препис от решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6