Определение по дело №255/2022 на Административен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№          536

гр. Кюстендил, 08.11.2022 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 255 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от А.Р.Д., понастоящем в затвора гр. Бобов дол, с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за присъждане на обезщетение с цена - 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за престоя му в следствения арест на гр. Кюстендил за времето от 05.11.2021 г. до 12.12.2021 г. В подадената молба е заявено искане освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по делото.

За съвместно разглеждане към това производство е присъединена и искова молба с вх. № 3134/22.07.2022 г. на А.Р.Д., понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, с която по същество се допълва първоначално подадената молба.

С Разпореждане № 925 от 14.09.2022 г., производството по настоящето дело е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да посочи кой е надлежният ответник по предявения иск, да опише обстоятелствата, на които се основава искът му, а именно, от какво произтичат същите – акт, действие или бездействие на ответника; в случай, че вредите се претендират от незаконосъобразен административен акт, следва да се посочи негов номер и дата и от кой орган е издаден, както и дали е оспорен по административен ред; в случай, че вредите се претендират от действие или бездействие, същото следва да бъде ясно и недвусмислено конкретизирано; да посочи каква е причинната връзка между твърдяните вреди и незаконосъобразните актове, действия и бездействия, от който твърди че са настъпили; да представи с нарочна писмена молба – препис от исковата молба за ответника; да представи доказателства за визираните в чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, както и декларация или други относими доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, с оглед искането за предоставяне на правна помощ. Лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.

Разпореждането на съда е получено лично на 16.09.2022 г., като в указания срок с допълнителна писмена молба с вх. № 3736/26.09.2022 г. ищецът е посочил е посочил, че ответник по иска е държавата, която е собственик на Следствения арест-Кюстендил. Твърди, че искът е за лошите условия в ареста, като уточнява неимуществените вреди, възникнали поради неосигурена медицинска помощ и възможности за снабдяване с вода.

С разпореждане № 983/28.09.2022 г. исковата молба повторно е оставена без движение и съдът е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни дали твърдяните от него неимуществени вреди се изразяват в претърпени болки и страдания вследствие на заболяването му, посочено в допълнителна молба с вх. № 3736/26.09.2022 г., да посочи надлежен ответник по предявения иск, както и да посочи данни за доходите му и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други обстоятелства във връзка с направеното искане за освобождаване от държавна такса и предоставянето на правна помощ.

Разпореждането е връчено лично 06.10.2022 г., като с допълнителна молба с вх. № 4057/13.10.2022 г. ищецът сочи, че искът му е насочен срещу държавните надзиратели в Следствения арест-Кюстендил. Прилага декларация за семейно, материално положение и имотно състояние.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира исковата молба за недопустима, при следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като ищецът претендира вреди от престоя си в Следствения арест-Кюстендил, които вреди са определени изрично като неимуществени и настъпили в резултат на обстоятелства, вписващи се в хипотезата на чл. 3 от ЗИНЗС. Пасивната легитимация по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди принадлежи на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС – специализираните органи по изпълнение на наказанията. Съдът споделя изцяло изправителното тълкуване на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС във вр. с чл. 205 АПК, проведено от редица състави на Върховния административен съд и обективирано в техни актове (определение № 189 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10037/2017 г., определение № 4075 от 29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3652/2018 и др.). Искът по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се предявява срещу юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице.

В първоначалната искова молба и в последвалите уточняващи такива ищецът не е посочил надлежен ответник.

Исковата претенция на А.Д. е насочена срещу надзирателите в Следствения арест-Кюстендил, които не са надлежен ответник в производството, те не са пасивно легитимирани да отговорят по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца по време на престоя му в цитираното място за лишаване от свобода. Юридическото лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на ищеца в следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София. Посочването на надлежен ответник е задължение на ищеца в производството, което в случая, въпреки указанията на съда, той не е изпълнил.

Посочването в исковата молба на ненадлежен ответник не съставлява нередност на същата, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Насочването на иск срещу ненадлежен ответник е абсолютна положителна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно на етап проверка на допустимост (а не на редовност) и по-късно – във всеки един момент от висящността на производството. В случая, неправилното предявяване на исковата претенция срещу надзирателите в Следствен арест-Кюстендил, а не срещу юридическото лице - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, обуславя процесуалната недопустимост на иска.

За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК, а не служебното начало - чл. 9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС на А.Д. е насочена срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустима и следва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

От страна на ищеца е направено и искане за освобождаване от държавна такса, и предоставяне на правна помощ, по които съдът дължи произнасяне.

С оглед представената декларация за материалното и гражданското състояние, съдът приема, че ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по оспорването. Ето защо, съдът намира, че са налице кумулативно изискващите се обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че искането на молителя за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото е основателно, поради което същото следва да бъде уважено.

По отношение искането за предоставяне на безплатна правна помощ съдът намира, че с оглед изложеното по-горе във връзка с допустимостта на оспорването, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, тъй като претенцията е очевидно недопустима - чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 130 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд – Кюстендил

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСВОБОЖДАВА А.Р.Д., понастоящем в затвора гр. Бобов дол, от заплащане на държавна такса по адм. дело № 255/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Р.Д., понастоящем в затвора гр. Бобов дол, за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 255/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ВРЪЩА исковата молба на А.Р.Д., понастоящем в затвора гр. Бобов дол, срещу надзирателите в Следствен арест-Кюстендил, за присъждане на обезщетение с цена - 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 255/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Кюстендил в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: