Решение по дело №375/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 24.07..2020.....г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание на.........двадесет и пети юни................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесета..........година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов...............................................

^{Членове:}........Милена Пейчева......................................................

.........Александър И...................................

при секретаря..............Светла Пеева............................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Мирослав Маринов.....................................като разгледа докладваното от

...........................................................................................съдията Сирманов..............................................................в.а.н....дело №...375...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:.............................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.

С решение № 256 от 02.03.2020г., постановена по АНД № 2288/2019г., Районен съд - Русе, признал обвиняемия И.И. В., роден на ***г***, български гражданин, със средно обра­­зование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 27.01.2018г., в землището на с.Н., Област – Р., на публично място - ловище „П.” и лесопарк „Л.”, като проявил же­стокост към гръбначно животно, причинил противозаконно смърт на две кучета, порода „немска овчарка” и „л. р.”, собственост на И. В. К., поради което и на основание чл. 325„б” ал.2 т.З пр.1, вр. ал.1 и чл.78„а” от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в раз­мер две хиляди и петстотин лв.

Със същото решение, Районен съд - Русе, признал обвиняе­мия И.В. за невинен и го оправдал по обвинението, че извършил деянието с особена жестокост, престъпление по чл.325„б” ал.2 т.2 от НК.

С оглед така постановеното решение, на обвиняемия били възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство.

Недоволен от решението останал адв.А.С.,***, упълномощен защитник на обвиняемия И.В., който го обжалва с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подзащитният му бъде оправдан изцяло. Оплакванията в жалбата могат да се свържат с необоснованост и незаконосъобразност като отменителни основания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, обвиняемият И.В. и упълномощеният му защитник адв.А.С. ***, поддържат жалбата на наведените в нея основания.

Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава ста­новище, че жалбата е неоснователна и предлага решението да потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на решението по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е приел за доказани следните фак­тически положения кореспондиращи изцяло с постановлението на Рай­онна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност, с на­лагане на административно наказание:

Обвиняемият И.И.В., е български гражданин, род. на ***г***, със средно образование, женен, неосъж­дан, ЕГН **********.

На 27.01.2018г. в местността „П.” в лесопарк „Л.” край с.Н., О. – Р., се провеждал организиран лов на фазани. В него по предвидения от закона ред участвали свид.П. С. и обвиняемият И.В.. Последният носел законно притежавано огнестрелно оръжие - пушка, марка „ИЖ”, калибър 12, № ***.

По същото време, свид.И К. разхождал кучетата си в лесопарка. Едното било порода „Немска овчарка”, на възраст шест месеца, женско, с черно-кафява козина, а другото порода „Л. р.” на възраст една година и три месеца, мъжко, бяло на цвят, с кафяви петна. Кучетата имали каишки за повод на врата си, но били пус­нати свободно да се разхождат из гората. Около 13:20 часа кучетата се отдалечили от стопанина си и се приближили до обвиняемия и свид. П. С.. Когато животните били на около петнадесет мет­ра, об­виняемият И. К. ги убил с по един изстрел от лов­ната си пушка в областта на гърдите. Когато след малко пристигнал свид.И. К., обвиняемият му казал, че е застрелял кучетата, защото в гората се провеждал лов и свидетелят не трябвало да бъде там. След това, двамата ловци си заминали, а свид.И. К. заровил труповете на животните на същото място и подал сигнал в полицията.

При анализа на така установените фактически положения, Рай­онният съд приел за доказано, че обвиняемият И.В. осъществил обективните признаци на състава по чл.325„б” ал.2 т.З пр.1, вр. ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2018г., в землището на с.Н., Област – Р., на публично място - ловище „Полето” и лесопарк „Липник”, като проявил же­стокост към гръбначно животно, причинил противозаконно смърт на две кучета, порода „немска овчарка” и „лагото романьоло”, собственост на И. В. К..

Деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл като форма на вината, тъй като съзнавал обществената му опасност и целял настъпването на обществено опасните последици.

Подсъдимият и неговият защитник не оспорват фактическите положения, приети от съда за установени. Оплакванията в жалбата повтарят становището им пред предходната инстанция и са насочени към оспорване съставомерността на извършеното. Това твърдение аргументират с писмо изх.№166/02.10.2017г., на председателя на Съюза на ловците и риболовците, приложено на л.99 от досъдебното производство. С него, се препоръчва на ловците да унищожават с цел запазване на екологичното равновесие, подивелите скитащи кучета и котки, като са дадени конкретни указания и дори обобщена съдебна практика.

Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият заявил, че кучетата излезли от храсти и лаейки се спуснали към него. Нямали намордници, каишки и нашийници и тъй като се почувствал застрашен, ги застрелял в изпълнение на вмененото му с посоченото писмо задължение.

Тези доводи, повторени и в жалбата, са анализирани обстойно от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените аргументи, поради което повтарянето им е безпредметно. Към изложеното от Районния съд следва да се добави само, че в представеното от защитата писмо изх.№166/02.10.2017г., се съдър­жа недвусмисленото указание, че „скитащото куче следва да бъде извън населено място, извън дворно място, без нашийник и придружител”. В случая и двете кучета, видно от показанията на свид.И. К. и писмените доказателства, приложени на досъдебното производство (л.51-53) са имали нашийници, поради което не подлежат на отстрел, дори според цитираното писмо. Твърдението, че обвиняемият застрелял животните едва ли не при самозащита е нелепо. Животните са съвсем малки, което е очевидно от приложените снимки и не могат да пред­став­ляват сериозна опасност. В същото време обвиняемият е ловец, в момента въоръжен, преминал е курс по кинология и самият притежава и отглежда куче в дома си.

Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството и вината на обвиняемия са доказани по несъмнен начин, поради което правилно предходната инстанция е преценила, че следва да му бъде наложено съответното наказание. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. С оглед предвиденото в чл. 325„б” ал.2 т.З пр.1, вр. ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лв., правилно съдът преце­нил, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно на­ка­зание.

При определяне неговия размер, съдът взел предвид като смек­чаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и полагането на обществено полезен труд. Като отегчаващи съобразил, умъртвяването на две кучета и липсата на последващо разкаяние за извършването. Макар да пропуснал да го констатира изрично, фактически наказанието е определено под средата, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Така проведената индивидуализация на наказанието е отчасти неправилна. Смекчаващо вината обстоятелство е само наличието на трудови навици. В условията на пазарна икономика, полагането на труд е обвързано с наличие на възможност и не е задължително да бъде в полза на обществото. Неприемливо е да се използва във вреда на обвиняемия отношението му към повдигнатото обвинение. Процесуалната възможност да оспорва обвинението, респ. да не проявява критичност, е част от неговото право на защита. Следователно, дори когато съдът преценява, че обвинението е доказано, настояването да бъде оправдан, не може да аргументира утежняване на положението му. Като смекчаващо вината обстоятелство, въззивният съд счита, че следва да се отчете и поведението на свид.И. К., който допуснал кучетата да се отдалечат от него и да се разхождат свободно на публично място.

При отчитане и на така посочените относими към вида и размера на наказанието обстоятелства, Окръжният съд преценява, че същото следва да се определи при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства до размера хиляда лв. глоба.

С оглед горното, Окръжният съд приема, че определеното с обжалваното решение наказание е завишено и явно несправедливо, поради което трябва да се намали. В останалата си част, решението е обосновано и законосъобразно, а при разглеждане на делото не са допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.337 ал.1 т.1, вр. чл.378 ал.5 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 256 от 02.03.2020г., постановено по АНД № 2288/2019г., от Районен съд - Русе, в частта, с която на обвиняемия И.И. В., е наложено на основание чл.325„б” ал.2 т.З пр.1, вр. ал.1 и чл.78„а” от НК, административно наказание, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА глобата от две хиляди и петстотин лв. на ХИЛЯДА лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: