Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Габрово, 22.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на дванадесети юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 59 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и е образувано по искова молба на М.Д.К. *** с искане за обявяване нищожността на Определение № 13520 от 02.11.2020
година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ
колегия.
Ищцата М.К.
твърди, че в Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от
2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия неправилно било прието,
че молбата ѝ за отмяна е подадена извън срока по чл. 240 от АПК и е
процесуално недопустима; елиминиран е фактът, че от 13.03.2020 до 13.05.2020
година в България е имало извънредно положение и съгласно Закона за извънредното
положение срокове не текат; новото обстоятелство – становище от проф. д-р инж.
Б. П. е от 10.02.2020 година; позоваването на определения на ВАС, постановени
по дела, по които К. е искала прогласяване нищожността на Заповед №
ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК –СЦР, и потвърждаващи я
съдебни решения, е формално, без съобразяване на доказателствата, че съдебното
решение, с което заповедта е потвърдена, е издадено при процесуални нарушения.
Прави се искане за прогласяване нищожността на Определение
№ 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ –
5-членен състав – ІІ колегия с всички правни последици.
Ищцата се явява лично в открито съдебно заседание, поддържа исковата претенция, развива съображенията си за нейната основателност в хода по същество, като поддържа и искането по същество.
Ответната страна - Началник на Регионална дирекция на национален строителен контрол – Габрово – гр. Габрово /предвид настъпилите структурни промени в ДНСК от 2011 година до настоящия момент – чл. 7 и 8 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, приет с ПМС № 5 от 20.01.2010 година, отменен от 01.06.2019 година, и чл. 7 и 8 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, приет с ПМС № 127 от 22.05.2019 година/, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозиран по делото отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се оспорва исковата претенция, развиват се подробни доводи за нейната неоснователност и недоказаност, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева /л. 104-108/.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ е постановено в производство, образувано по молба на М.К. за отмяна на Решение № 12032 от 01.10.2012 година по адм. дело № 6908/2012 година, 5-членен състав, от 5-членен състав – ІІ колегия с председател Р. П. и членове: Д. Д., И. С., Д. С. и П.Б., който съдебен състав е оставил без разглеждане искането на М.Д.К. *** за отмяна на влязло в сила Решение № 12032 от 01.10.2012 година, постановено по адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, петчленен състав, прекратил е производството по адм. дело № 8346/2020 година по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия и е осъдил М.К. *** сумата от 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване.
До постановяване на Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия се е стигнало след като с Решение № 127 от 06.12.2011 година по адм. дело № 154/2011 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение, е отхвърлена жалбата на М.К. против Заповед № ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК –СЦР, с която заповед е наредено да бъдат премахнати незаконните части от строеж „Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда“, находящ се в имот, който е собственост на К.. М.К. е подала молба за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение, по която молба е образувано адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия, приключило с постановяването на Решение № 12032 от 01.10.2012 година, с което искането на М.К. за отмяна на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на Върховния административен съд, второ отделение е отхвърлено. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение М.К. е искала още два пъти – образувани са били адм. дело № 13006/2012 година на ВАС и адм. дело № 9205/2017 година на ВАС, като и в двата случая исканията са оставени без разглеждане като процесуално недопустими, тъй като не касаят влезли в сила съдебни актове, с които спорът е разрешен по същество.
С молба от 03.06.2020 година М.К. е поискала отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на Решение № 12032 от 01.10.2012 година по адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия, по която молба е образувано адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия, приключило с постановяване на процесното Определение № 13520 от 02.11.2020 година, с което искането е оставено без разглеждане поради процесуална недопустимост предвид разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от АПК, според която не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на М.Д.К. *** с искане за обявяване нищожността на Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия е допустимо – посоченото определение предвид неговия окончателен характер не е било предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Искът е насочен срещу конкретен ответник, посочен от ищцата – административният орган, респ. неговият правоприемник, издал Заповед № ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК – Северен централен район. Правният интерес от обявяване нищожността на посоченото в искането определение се обуславя от това, че с определението е оставена без разглеждане молбата на К. за отмяна на Решение № 12032 от 01.10.2012 година по адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия, с което е преградено по-нататъшното развитие на производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК – препятствано е разглеждането по същество на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и постановяването на решение, с което евентуално искането да бъде уважено, да бъде отменено посоченото съдебно решение и да се възстанови висящността на производството пред ВАС по адм. дело № 1737/2012 година по касационно оспорване на първоинстанционното съдебно решение, неблагоприятно по своя резултат за К.. Съгласно чл. 128а, ал. 1 от АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
В закона не е посочено кога един съдебен акт е нищожен, но в правната теория и съдебната практика еднозначно и последователно се приема, че нищожни са тези решения, респ. определения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на постановилия го правораздавателен орган, с пределите на правораздавателната власт на съда и формата на акта, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Такива са съдебните актове, постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; актове, постановени по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираемите съдебни актове или такива, които не са в писмена форма, или не са подписани от болшинството от членовете на дадения съдебен състав. За да се прецени като нищожен даден съдебен акт, той трябва да е засегнат от толкова съществен порок, респ. пороци, че да не може да породи правни последици.
В хода на настоящото производство нито се твърдят от ищцата, нито се установяват от съда факти и обстоятелства, водещи до извода, че Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия е засегнато от някой от пороците, посочени по-горе и по тази причина е нищожно. Определението е постановено в писмена форма, с изложени ясни мотиви и диспозитив, от надлежен съдебен орган, който е бил в изискуемия 5-членен състав съгласно чл. 243 от АПК. Определението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в производство по чл. 237 и сл. от АПК, има необходимото съдържание: дата и място на постановяването му; посочване на съда, съдебния състав и на страните; № на делото, по което е постановено определението; мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда; какво постановява съдът; подлежи ли на обжалване, ако да – пред кой съд и в какъв срок, като в случая определението е окончателно по аргумент от чл. 244, ал. 3 от АПК; подписи на съдиите. Определянето на съдия-докладчик е станало при спазване на правилата и процедурата за случайно разпределение на делата /протокол от избор на съдия докладчик /л. от настоящото дело/, а петимата съдии от състава не се установява да са участвали в разглеждането на адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия и постановяването на Решение № 12032 от 01.10.2012 година, с което е спазено правилото на чл. 237, ал. 2 от АПК. Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия е подписано от всички членове на съдебния състав.
Твърдението на ищцата, че по време на обявеното извънредно положение в страната срокове не текат, е неотносимо към процесния спор, тъй като искането на К. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на Решение № 12032 от 01.10.2012 година по адм. дело № 6908/2012 година на ВАС, 5-членен състав – ІІ колегия е преценено като недопустимо не поради подаване на искането извън съответния срок, посочен в чл. 240, ал. 1 от АПК, а на основание чл. 237, ал. 3 от АПК, която разпоредба не недопуска съдебно производство по отмяна на влезлите в сила актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна и представлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане искането на К..
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявения иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът съобразява обстоятелството, че от ответната страна е депозиран само отговор на исковата молба, изготвен от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, но не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание; производството, макар обременено с множество книжа, не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не е налице основание за присъждане на претендирания от страната максимален размер от 200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.К. *** иск за обявяване нищожността на Определение № 13520 от 02.11.2020 година по адм. дело № 8346 от 2020 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия.
ОСЪЖДА М.Д.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: