Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 145 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-001364 от 07.01.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР- П., Р.К.н.И.М.П., ЕГН **********,***, П.
област, ул.”Т.К.” № ** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 30 лв.,
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2- глоба в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуалне
представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
неправилно и незаконосъобразно. Със жалбата се твърдят допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление,
накърнили правото на защита на жалбоподателя.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и се представлява от адв. П., като се поддържа
жалбата и се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, с което се иска от съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение
за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К. като актосъставител и Г. като свидетел по акта, както и
приобщените по делото писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-001364
от 07.0102020 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл. № 384198 от
05.12.2019 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед
№ 8121К-14581/31.12.2019 г., съдът намира за установено следното:
С
АУАН от 05.12.2019 г. оправомощено длъжностно лице-
мл. автоконтрольор от Р.н.М.К. е приел, че
жалбоподателят П. е осъществил нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП и чл.190 ал.3 от ЗДвП, тъй като на 05.12.2019 г., около 20,25 часа, в
гр. К., ул. „Г.К.“ до № 61, с посока на движение изток- запад, управлява лек
автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № *******, чужда собственост, като при пътна маркировка М1 изпреварва два
автомобила и автобус пред него. Не носи контролен талон към СУМПС. След справка
в РСОД се установило, че уплавлявал с непратени глоби
в размер на 10 лв. от фиш серия Н, № 400361 от 27.06.2019 г., станал влязло в
сила наказателно постановление, незаплатено в срока за доброволно заплащане.
Така
съставения акт бил подписан от жалбоподателя, който собственоръчно вписал в
него, че написаното не отговаряло на истината и имал възражения. Такива не
постъпили и в законоустановения тридневен срок след
съставяне на акта.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 07.01.2020 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на извършителя,
на жалбоподателя били наложени административни наказания на основание чл.183
ал.3 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на
20 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 02.03.2020 г., а жалбата срещу
него- подадена на 04.03.2020 г.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът кредитира при постановяване на
решението си като последователни и изцяло относими
към предмета на доказване по делото.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
При
направената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, което представлява самостоятелно и формално
основание за неговата отмяна, без да налага съда да се произнася по същество по
отношение нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка“. В
конкретния случай е вменено в нарушение на жалбоподателя изпреварването на два
автомобила и автобус, движещи се преди него при наличие на пътна маркировка М1.
Съгласно чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП при „Единична
непрекъсната линия“- М1 на пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична
непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници- „BUS“
лента. Символът „BUS“ се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище“.
При така изложената нормативна уредба става ясно, че нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП, касаещо несъобразяване от страна на водача с
пътната маркировка в конкретния случай би следвало да се изрази в застъпване
или пресичане на единична непрекъсната линия М1 при извършване на изпреварване.
Обстоятелства за подобно поведение в АУАН и атакуваното наказателно
постановление не са изложени, поради което съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от
недостатъчно описание на относимите към
фактическия състав на твърдяното нарушение
елементи. Същите задължително следва да са ясно посочени в съдържанието на АУАН
и наказателното постановление като гаранция за осъществяване в пълен обем на
правото на защита на наказаното лице. При положение, че не е сторено това, то
правото на защита се явява нарушено, тъй като жалбоподателят не е наясно с относимите към нарушението, което му е вменено във вина
факти и обстоятелства. Посоченото налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление в разглежданата му част като незаконосъобразно на формално
основание, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. При извършената проверка на 05.12.2019 г. не е спорно по
делото, че жалбоподателят не е представил контролен талон към свидетелството му
за управление на МПС. От събраните по делото доказателства става ясно, че по
отношение на жалбоподателя е бил съставен АУАН серия АА, бл. №
221963/30.04.2019 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление
№ 19-0281-000485 от 27.05.2019 г., което се обжалвало С посочения акт на
жалбоподателя бил отнет контролния талон и същият управлявал с акта, който
съобразно показанията на актосъставителя, извършил и
справка в РСОД, акта, заместващ контролния талон за срок от един месец не бил
заверен. При това положение, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
твърдяното нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а е извършил друго нарушение,
неспазвайки разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДвП, според която „При съставяне на
акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача
след изпълнение на задължението по чл. 190,
ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец
от издаването му“. Посоченото налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление в частта му, касаеща наложеното административно
наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2- глоба в размер на
10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП като незаконосъобразно.
Досежно
атакуваното наказателно постановление в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл.185 от от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от липса на
посочени в задължителното му съдържание обстоятелства досежно
фактическия състав на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. От
изложените обстоятелства не става ясно кое е наказателното постановление, с
което е наложена незаплатената в срока за доброволно плащане глоба. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че всички фишове,
издадени спрямо жалбоподателя са заплатени, а по отношение на наказателните
постановления не са заплатени тези които се обжалват или които са отменени.
По изложените по- горе мотиви съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което следва изцяло да
бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподател за
заплащане на направените разноски по делото, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., от които 100 лв. за изготвяне на
жалба и 300 лв. за процесуално представителство.
От въззиваемата страна е депозирано становище, с
което възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, като счита същото за прекомерно и прави искане за намаляването му.
Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че жалбоподателят П. е заплатил на процесуалния си представител
сумата от 400 лв., от които от които 100
лв. за изготвяне на жалба и 300 лв. за процесуално представителство по делото.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа“.
Съгласно чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение за процесния вид дело е 300 лв.
Претендира се сумата от 400 лв. Същата съдът намира за прекомерно висока,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на настоящото дело, поради
което и на основание чл.78 ал.5 от ГПК възнаграждението за процесуално
представителство следва да бъде намалено до размера, съобразно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв. Поради изложено и на
основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
ал.1 от АПК, Районна управление-*** при Областна дирекция на МВР гр. П.,
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя тази сума, като разноски по
делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0281-001364 от 07.01.2020 г. на Началник група към ОД на МВР- П., РУ К., с което на И.М.П., ЕГН **********,***,
П. област, ул.”Т.К.” № ** са наложени административни наказания на основание
чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2- глоба в размер на 10 лв., за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер
на 20 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ- К. към ОД на МВР- П. да
заплати на И.М.П., ЕГН **********,***,
П. област, ул.”Т.К.” № ** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ