№ 20
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100902242 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР.
ГЛАВА XXI ОТ ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20221201123406 от П. П.В К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София 1000, ул. **** чрез пълномощника
– адв. Ю. Р., съдебен адрес: гр. София 1202, ул. „****" N° 1, ет. 6, офис 29
против ОТКАЗ № 20221118164038/21.11.2022 г. на длъжностно лице по
регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по Заявление обр. А4 с вх. №20221 1
18164038, с което е поискано вписване заличаването на П. К. като
съдружник в „У." ООД, ЕИК ****.
Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неоснователен,
като оспорва възприетото от ДЛР твърдение, че с разпоредбата на 125, ал. 2
от ТЗ законодателят не дава право на напускащия съдружник - ако в
определен срок не бъде заличен, сам да заяви в ТРРЮЛНЦ заличаването си
като съдружник, респ., че не са приложими хипотезите на чл. 15, ал. 1 и 3
ЗТРРЮЛНЦ, при които жалбоподателят може да заяви своето заличаване.
Счита подобно тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ за превратно и неотговарящо
на духа на закона. За напусналия дружеството съдружник несъмнено
съществува правен интерес да бъде обявено на третите лица, посредством
вписване в ТРРЮЛНЦ, прекратяван ето на членственото му правоотношение,
поради оповестителната функция на Регистъра сьобразно чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдебната практика възприема становището, че заличаването на съдружника
има само декларативно действие и трябва да бъде сведено чрез оповестените
данни в ТРРЮЛНЦ до знанието на трети лица. Когато управителят на
търговското дружество бездейства и не изпълнява вмененото му от закона и
правомощията му задължение, за напусналия дружеството съдружник не
съществува друг начин да осигури обявяване в ТРРЮЛНЦ на вече
1
осъществилия се в правния мир юридически факт на напускането освен да
подаде заявлението лично, респ. чрез надлежно упълномощен адвокат, както
е сторил в процесния случай жалбоподателят..
Аргумент за това е и уредената възможност всеки управител да напусне
и заяви своето заличаване, по чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Всички фактически състави,
включващи препратки към чл. 125, ал. 2 от ТЗ непременно трябва да вземат
предвид и аналогичното приложение на този чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
В жалбата се твърди още, че с процесния Отказ общественият интерес
от разкриване на пълната информация досежно дадено дружество е нарушен
като за всички трети лица се създава едно превратно състояние на заблуда за
ненастъпило оостоятелство, което в действителност се е осъществило.
Последното, на собствено основание, противоречи на един or основните
принципи на регистьрното производство - а именно публичността, прогласена
в чл. 2а, т. 1 от ЗТТРЮЛНЦ;
За изцяло ирелевантни и неотносими към упражняване на процесното
право, жалподателят счита аргументите, изложени в постановения отказ,
относно нуждата от разпореждане с дяловете на съдружника, нуждата от
решение на Общото събрание в тази насока и представянето на актуален
Дружествен договор, с отразени актуализации по отношение на капитала и
собствеността на дяловете.
Заявява се, че с подаденото Заявление се цели вписване прекратяване на
членското правоотношение, което няма отношение към имуществените
отношения между бившия съдружник и „У.“ ООД, а още по-малко
съществува законова презумпция че именно напускащият съдружник следва
да осъществи процедура но намаляване на капитала на Дружеството, което
напуска
За незаконосъобразни, жалбопадателят счита доводите на ДЛР, че
заличаването е обусловено от необходимостта да се запази покритието на
дружествения капитал и че е необходимо да бъдат представени решение на
ОС и изменен дружествен договор. В тази връзка, се поддържа тезата, че
правото по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е субективно потестативно право, чийто
фактически състав съдържа единствено следните два юридически факта -
отправяне на писмено предизвестие, което да бъде получено от дружесгвото
и изтичане на предвидения в закона или в дружествения договор срок.
Поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ
субективно право на съдружника, законът не поставя като условие за
възникване на правните последици от реализирането му наличието на
решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква
уреждане на имущественото покритие на капитала. Уреждането на
имуществените отношения има последващ характер и не влияе върху
настъпилото вече по силата на закона прекратяване на членственото
правоотношение. В аргументите се, жалбоподателят се позова на съдебна
практика.
Иска се постановяване на акт, с които да бъде отменен процесния
Отказ № 20221118164038/21.11.2022 г. на длъжностно лице по
регистрация (ДЛР) при АВ. Претендират се разноски.
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, представлявана от изпълнителния директор
2
Д.М., чрез В.Д., гл. юрисконсулт в Главна дирекция „Регистри", с
пълномощно per. № РД-01-599/20.09.2022 г., на основание чл.25, ал.2, изр.
трето от ЗТРРЮЛНЦ, е депозирала писмен Отговор свой изх. № 11-00-
2198/05.12.2022 г.. Със същия, изцяло споделени са съображенията,
изложени от длъжностностто лице по регистрация в Отказ №
20221118164038/21.11.2022 г., поради което, приемайки същият за правилен и
законосъобразен, е поискано от съда да бъде постановен акт, с който да бъде
отхвърлена жалба с № 20221201123406, подадена П. П.в К., ЕГН ****, чрез
пълномощника му адв. Ю. Р. срещу отказ № 2022111816403. на длъжностно
лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията, постановен по
партидата на „У." ООД, ЕИК ****. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Регистрното производство е инициирано със Заявление с вх.
№20221118164038 за вписване на промени по партидата на „У." ООД, ЕИК
****. Към същото са приложени: Писмено предизвестие; Декларация по чл.
13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; Обяснителна записка; Адвокатско пълномощно;
Документ да внесена държавна такса;
На 21.11.2022 г. е постановен Отказ № 20221118164038 по Заявление с
вх. №2022111816403. Прието е, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и 3 от
ЗТРРЮЛНЦ определя кръга на лицата, легитимирани да заявят вписване,
заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в търговски регистър.
Съгласно същата това са търговецът (чрез законния си представител),
прокурист, друго лице в предвидените от закона случаи, адвокат с изрично
пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, а
обявяването на актовете по чл. 6, ал. 3 на ЗТРРЮЛНЦ може да се заяви от
съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с
нотариално заверено пълномощно. Заявител в регистърното производство е
адвокат Ю. Б. Р., в качеството на пълномощник на съдружника П. П. К., който
обаче не попада в нито една от посочените в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
категории лица. Видно от вписаните по партидата на търговеца в електронния
търговски регистър обстоятелства упълномощителят не е управител на
последното. Освен това в закона липсва разпоредба, предвиждаща
възможност напусналия по реда на чл 125, ал, 2 от ТЗ съдружник сам да заяви
за вписване заличаването си от Търговския регистър, поради което не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Законодателят не е
предоставил на съдружника, който е прекратил участието си в дружество с
ограничена отговорност процесуална възможност да поиска заличаването си
като съдружник подобно на правото на управителя на дружеството по чл. 141
ал. 5 от ТЗ. Направен е извод, че адв. Р. не се явява оправомощено по смисъла
на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ лице, тъй като не разполага с валидно
възникнала представителна власт да заявява вписване и заличаване на
обстоятелства. Недопустимо е вписването на обстоятелства по заявление на
лице, което е извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Възприето е, че
след като напускащия съдружник не разполага с правната възможност да
заяви сам своето напускане, не може валидно да упълномощи за това и
адвокат. Според ДЛР, към настоящото заявление не е приложена декларация
по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от оправомощено лице.
3
В продължение, в мотивите на отказа и посочено още, че
упражняването на правото на съдружника по чл. 125. ал. 2 от ТЗ с
едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение не
зависи от волята и поведението на останалите съдружници. Самото
прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във
вътрешните отношения между съдружника и дружеството, но в регистърното
производство това обстоятелство се преценява само като една от
предпоставките за извършване на исканото вписване. Към заявлението не са
представени доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на
дружеството. Прекратяването на членственото правоотношение с напускащия
съдружник не зависи от волята на останалите съдружници, но общото
събрание на дружеството следва да вземе решение за съдбата на освободените
дялове. Според ДЛР липсата на подобно решение е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 117 от ТЗ и създава предпоставки за
декапитализиране на дружеството в случай на изплащане на дела на
напусналия съдружник по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. По аналогия на чл. 121.
ал. 2 от ТЗ оставащите съдружници могат да поемат дела на напусналия, като
са длъжни да внесат неговата стойност в капитала, или да намалят с този дял
дружествения капитал по съответния ред (чл. 125, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 3, т. 2
от ТЗ). Съгласно чл. 115, т. 3,4 и 5 от ТЗ името на съдружника, размерът на
капитала и размерът на дяловете на съдружниците са част от задължителното
съдържание на дружествения договор, поради което при напускане на
съдружник следва да се промени и дружествения договор. В тази връзка и на
основание чл. 119, ал 4 от ТЗ, препис от дружествения договор с отразените
промени се представя за обявяване в ТР. В противен случай ще се стигне до
противоречие между вписани обстоятелства и обявен акт, което е
недопустимо.
Предвид изложеното, позовавайки се на съдебна практика и
приемайки, че част от констатираните пречки за извършване на
заявеното вписване не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 22, ал.5
от ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е постановило процесния отказ по заявление с рег.№
20221118164038 от 18.11.2022 г.
Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под
№ 20221118164038/21.11.2022г., е подадена процесната жалба, като същата
е с вх.№ на АВ № 20221201123406.
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е насочена
против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);
подадена е от лице, което има правен интерес в преклузивния 7- дневен срок
за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, последният установен, съгласно
представената с преписката обратна разписка за връчване на процесния отказ.
Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване,
заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред,
дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
4
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър,
дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона, дали е представена
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и
тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или
промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят
с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.
28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените
документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната
система; и платена ли е дължимата държавна такса.
Както бе посочено, в случая е заявено за вписване е обстоятелствато
относно заличаване на заявителя като съдружник на основание чл.125 ал.2 от
ТЗ.
Прекратяването на членството на съдружник поради доброволно
напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието (3-месечен –
преди датата на прекратяването), съгласно чл. 125 ал.2 от ТЗ, от когато и
съдружието с напусналия съдружник се прекратява (в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/2010г. на ВКС по т.д.
№ 500/2009г., II Т.О.,ТК). От този момент на прекратяване на членството
между дружеството и напусналия съдружник възникват облигационни
отношения, които обаче не влияят на факта на напускане на съдружника.
Наличието на неуредени имуществени отношения не води до извод, че не е
прекратено участието на съдружника. Изчистването на неуредените
имуществените отношения може да стане както доброволно, така и в едно
отделно съдебно производство. В случая на доброволно прекратяване на
членството по реда на чл. 125 ал.2 от ТЗ законодателят не изисква
произнасяне на ОС на ООД относно съдбата на освободените дялове.
Вписването на промяната в персоналния състав на дружеството в ТР следва
от факта на прекратеното членство. Съдбата на освободените дялове е
предмет на едно бъдещо решение на ОС, което не влияе върху факта на
напускане на съдружника. По отношение прекратяването на участието в
дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице упражняване
на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на
предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение. Именно поради това и в случая законодателят
не поставя като условие за прекратяване на членството необходимостта от
вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника,
подал предизвестието. При направено искане от оправомощено лице
(респективно – лице с правен интерес, по съобреженията изложени по-горе в
мотивите), би следвало да се постанови поисканото заличаване, при проверка
единствено спазване на процедурата на чл. 125, ал.2 от ТЗ.
По отношение въпроса активно легитимиран ли е молителят да
инициира производствво пред АВп – ТРРЮЛНЦ с искане за заличаването му
5
като съдружник, съдът съобразявайки обстоятелството, че същият е част от
предмета на Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ТК, приема следното:
Към момента е налице противоречиво тълкуване и произнасяне в
практиката на окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките
на производства по обжалване на отказ на длъжностното лице по
регистрацията – чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според едното
становище съдружникът не е процесуално легитимиран да иска своето
заличаване от партидата на ООД след като надлежно е упражнил правото си
на напускане по чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
В противоположен смисъл е застъпеното в практика второ становище,
към което настоящият състав се присъединява, споделяйки аргументите в
подкрепа на извода, че хипотезата на съдружник, надлежно прекратил
участието си в ООД по чл. 125, чл. 2 от ТЗ, е аналогична с хипотезата на
управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в
ТРРЮЛНЦ (чл. 141, ал. 5 от ТЗ). Допустимостта на аналогията със
законовото правило на чл. 141, ал. 5 ТЗ се обосновава, както с наличието
на правен интерес в полза на напусналия съдружник, доколкото
заличаването му от ТР влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е
част от фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, така и
произтича от обстоятелството, че липсата на процесуална легитимация
води до накърняване на принципите на достоверност и на публичност на
Търговския регистър – чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. По същността си,
вписването на прекратяването на членството в търговския регистър има
оповестително действие. Напусналият съдружник има интерес да бъде
заличен от регистъра, защото за третите добросъвестни лица той продължава
да има това качество – чл.7, ал.1, чл.10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, а то може да
поражда неблагоприятни за него последици. Ето защо, ако органите на
дружеството с ограничена отговорност бездействат и не поискат заличаването
му в ТРРЮЛНЦ в сроковете по чл.6, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, то по аналогия от
чл.141, ал.5 от ТЗ следва да се приеме, че напусналият съдружник е активно
легитимиран да поиска вписване на промяната в търговския регистър.
Както бе посочено, прекратяване участието на съдружник в ООД, при
хипотезата на 125, ал.2 от ТЗ е последица от свободно формирана и външно
изявена воля на съдружника, което настъпва при отправено писмено
предизвестие и изтичане на предвидения в закона или дружествения договор
срок. В тези случаи не се изисква наличието на други предпоставки, за да
бъде заличен съдружник, който е напуснал по своя воля. Ето защо, когато по
делото е установено, че е спазена процедурата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, и след
като с изтичането на срока на предизвестието прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение на съдружника е настъпва автоматично,
поради което същият следва да се приеме за легитимиран заявител в
регистърното производство относно собственото си заличаване като
съдружник, съгласно чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗТРРЮРНЦ, а от тук и при
упълномощаване, съответно - обжалване на евентуално поставения в тази
връзка отказ на длъжностното лице по регистацията.
Предвид изложеното и тъй като в процесния случай към заявлението са
представени всички изискуеми документи, като същото е подадено от
оправомощено лице, следва да се допусне поисканото заличаване на П. П.в
К., ЕГН **********, като съдружник в търговско дружество „У." ООД, ЕИК
6
****.
По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Независимо от горното, направеното от жалбоподателят искане за
присъждане на разноски се явявава неоснователно. Аргументите в тази
посока следват от наличието на изричната правна норма на чл. 541 от ГПК,
съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по
регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията
на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено,
че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането
обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по
чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020
г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава
да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване/обявяване.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба 20221201123406 на П. П.В К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София 1000, ул. **** чрез пълномощника му – адв. Ю.
Р., съдебен адрес: гр. София 1202, ул. „****" ****, офис 29, ОТКАЗ №
20221118164038/21.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при
АВ, постановен по Заявление обр. А4 с вх. №20221118164038 , с който е
отказано вписването на промени по партидата на „У." ООД, с ЕИК **** с
правно основание чл. 125, ал.2 от ТЗ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията - Търговски регистър да извърши
поисканото обявяване на пормени по чл. 125, ал.2 от ТЗ по Заявление -
Образец А4 с вх.№ 20221118164038, свързани със заличаване на П. П.в К.,
с ЕГН: ********** като съдружник в търговско дружество „У." ООД, с
ЕИК: ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на
последната с оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ
бр.106/11.12.2020 г.).
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8