№ 80
гр. Варна, 02.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско
дело № 20253000500088 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:28 часа се явиха:
Въззивницата В. К. Г., редовно призована, явява се лично заедно с
адвокат М. Р. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
Въззивницата И. К. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се
от адвокат Д. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
АДВ. С.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съгласно определение от разпоредително
заседание № 125/28.02.2025г.:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в
първоинстанционното производство против различни части на решение №
859/22.07.24г., поправено с решение № 1462/27.12.24г., постановени по гр. д.
1
№ 2548/22г. на ОС-Варна, както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от В. К. Г. от гр. Варна чрез адв. Св. Т. от
АК-Варна, в частта на решението, с която същата е осъдена да заплати на И.
К. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.18г. в гр. Варна, при
който са получени описани травматични увреждания, страх, унижение, за
разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното изплащане на
задължението. Счита се, че решението в обжалвана му част е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна
практика, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
както и е необосновано. Посочено е, че е налице противоречие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД и с актуалната съдебна практика по нейното приложение
относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди във всеки
конкретен случай. Счита се, че определеното от съда обезщетение е завишено
и не отговаря на конкретните факти и обстоятелства по делото, както и на
социално-икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. При
правилно установени факти (с изключение на неправилно възприетото
заключение на съдебно-психологическата експертиза) съдът неправилно ги е
интерпретирал. Поддържа се, че по делото е било установено, че не е налице
причинно-следствена връзка между получените травми от ищцата при
инцидента на 26.01.18г. и установената през есента на 2022г. дискова херния в
шийния отдел, причинила й тежките страдания в предходните 2-3 години и
наложила операцията в Т. през м. 11.22г. Наведени са конкретни съображения,
основани на интерпретация на доказателствения материал, че нанесените на
26.01.18г. телесни увреждания на ищцата са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Освен
това негативните последици за психическата и емоционално-волевата й сфера
са отшумели за период от не повече от 2 седмици след инцидента. Отчитайки
горните факти, както и икономическите условия в страната към датата на
увреждането (размер на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв.), се
счита, че присъденото обезщетение от 15 000 лв. (30 МРЗ) е прекомерно, вкл.
и съпоставено с присъжданите обезщетения по сходни казуси (цитирани са
решения на ВКС). Наведени са оплаквания и за допуснати процесуални
нарушения, тъй като съдът не е обсъдил доказателства, свързани
установяването на факти относно начина на извършване на деликта – при
възникнал конфликт по повод предаване на дете. Поддържа се, че в случая
ищцата не е имала никакво основание да пречи на ответницата да си вземе
детето, което морално укоримо поведение също следва да бъде отчетено при
определянето на справедливия размер на обезщетението. Претендира се
отмяна на решението за разликата над 3 000 лв. до присъдения размер от
15 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.19. до окончателното й
изплащане, като на въззивницата се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
2
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна И. К. Т. чрез адв. Д. С. от АК-Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения в отговора
чрез извършен анализ на доказателствения материал по делото. Счита се, че
претендираният размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди е в съответствие с принципа за справедливост, поради което решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
2. Въззивна жалба, подадена от И. К. Т. чрез адв. Д. С. от АК-Варна, в
частта на решението, с която искът й против ответницата В. К. Г. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е бил отхвърлен за
разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до размер от 25 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното й изплащане.
Изложени са и подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение поради неприети отводи на съдията и на вещо лице по
първоинстанционното дело. Освен това се излага, че съдът безкритично е
възприел заключенията на единичната и тройна СМЕ, въпреки че същите
противоречат на писмените доказателства по делото и на научните
изследвания в областта на неврохирургията, което е довело до формирането на
грешни изводи от фактическа и правна страна. Необосновано са били
изключени показанията на свидетеля Васви. Счита се, че съдът неправилно е
възприел тезата на комплексната СМЕ за отсъствието на ротационен
механизъм при нанасяне на ударите, тъй като такъв се установявал от белезите
в тилната и теменната част на главата на ищцата и от описания от последната
в исковата й молба начин на получаване на ударите, които не са били
опровергани от ответната страна. Поддържа се, че към 30.01.18г. е било
установено наличието на дискова херния чрез извършените образни
изследвания, защото протрузия на ниво С5-С6 е стадий на дисковата херния.
Същевременно при извършеното изследване чрез ЯМР на 10.10.22г., е било
установено наличието на дисковата херния на ниво С5-С6. Поради това се
счита, че налагащият се извод е за наличието на причинна връзка между
получените на 26.01.18г. травми и дисковата херния, оперирана през 2022г.,
тъй като въпреки положените своевременно усилия за адекватно
консервативно лечение, не е бил постигнат желания резултат. Именно поради
ранния етап на развитието на дисковата херния, операция не се е налагала
непосредствено след датата на инцидента (съобразно показанията на
свидетеля Васви). Допълва се, че съдът не е отчел установеното чрез
извършените образни изследвания наличие на изгладена шийна лордоза с
данни за травматична кифоза, както и потвърденото с решение на ТЕЛК 50%
нетрудоспособност на ищцата, което сочи на хроничност на състоянието,
създадено от понесените при процесния инцидент травми. Поддържа се, че
заключението на комплексната СМЕ противоречи на медицинската наука,
доколкото твърдят, че бълджинг, протрузия и дискова херния са различни
неща, а всъщност протрузията е стадий на дисковата херния. В тази връзка се
поддържа, че намерената чрез образното изследване от 30.01.18г. находка
3
„медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия“, т.е. изпъкване на
диска в двата края и средата, не е възможно да се получи при дегенеративни
изменения. Допълнителен аргумент за вида на нанесените травми в шийния
отдел на гръбначния стълб, е наличието на болки и парези от засягането на
нервните коренчета, довело до прием в шоковата зала на спешното отделение
4 дни след побоя. Поради това причинената от ударите дискова протрузия е
довела до притискане на нервните коренчета и наличието на съответния
болков синдром и изтръпване на крайниците. В тази връзка страната счита, че
следва да се кредитира заключението на вещото лице д-р П. и отговорите на д-
р Тр., дадени в съдебно заседание. Обобщава се, че изгладената шийна лордоза
до степен на травматична кифоза, леко стеснени дискални пространства на
нива С4-С5-С6-С7 и установения гибус на ниво С5, не са с дегенеративен
произход, а с травматичен такъв. Заключението на комплексната СМЕ не
следва да бъде кредитирано, тъй като не взема предвид безспорно
установеното наличие на увреждането на нервните коренчета след инцидента,
което е в резултат именно на компресионен механизъм на въздействието,
както и противоречи на решението на ТЕЛК. Отделно от това по делото е била
установена и получена след побоя психотравма от ищцата, което също следва
да бъде съобразено при определянето на справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди. При определянето на последния следва да се вземат
предвид и икономическата конюнктура в страната. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на иска до размер от 25 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.12.19г. до окончателното изплащане на
сумата, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Отправено е
искане да се приеме като доказателство по делото извадка от учебник по
неврохирургия т. ІІІ, стр. 216 и стр. 228, издателство на БАН, с цел да се
опровергаят твърденията на вещите лица от комплексната СМЕ, че
протрузията и дисковата херния са две различни неща.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна В. К. Г. от гр. Варна чрез адв. М. Р. и адв. Св. Т. от АК-
Варна, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени
съображения. Изтъква се, че по делото не са налице доказателства, от които да
се установява, че механизмът на травмиране на шията на ищцата при
процесния инцидент, е „ротационен“ и „компресионен“. Установено е, че
механизмът е „екстензионен“ – чрез дърпане на шията назад, което
кореспондира с получената от ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в
травма на нервните коренчета в шиен отдел. В тази връзка се поддържа, че при
ищцата е налице болестно състояние на гръбначния стълб, изразяващо се в
дискова херния, която е резултат от хронични прогресивни дегенеративни
процеси. Последните, съчетани с начина на живот на ищцата и
съществуващите за нея професионални вредности, са довели до появата и
развитието на дисковата херния в шийния отдел на гръбначния стълб,
лекувана оперативно през 2022г. Изводът е основан на медицинските
изследвания от 26.01.18г. и 06.02.18г., в които липсват констатации за
4
травматични увреждания на телата на прешлените (а само травма на нервни
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб). Констатациите при тези
образни изследвания са били за наличието на признаци на дегенеративните
заболявания, от които е страдала ищцата – изгладена шийна лордоза с
формиране на гибус на ниво С4-С5. При компютърното томографско
изследване от 30.01.18г. е установено наличието на остеофити по
прешленните тела, дискова протрузия и бълджинг на дисковете на няколко
етажа на шийния отдел. Тази „етажност“ на находката е доказателство според
експертите за болестни изменения в междупрешленните пространства на
отделните гръбначни прешлени, получени в резултат на хроничния
дегенеративен процес. Акцентира се и на резултата от проведен
гинекологичен преглед след инцидента, който доказвал липсата на парези на
долни и горни крайници, които да са причинени от травмите на 26.01.18г. Тъй
като през периода от м. 02.18г. до м. април 2021г. ищцата не е търсила
медицинска помощ, изводът според въззиваемата страна е, че травмата в
областта на шията от 2018г. е била лека и е отшумяла. В този период ищцата
се омъжила и през м. май 2020г. организирала голямо сватбено тържество, а
след това забременяла и е родила дете, като междувременно е практикувала
интензивно и своята професия като козметик в собственото си козметично
студио (в тази връзка страната се позовава на ГФО на дружеството на ищцата
за периода от 2014г. до 2022г., в които липсва отбелязване за нает персонал, но
при декларирана активно осъществявана стопанска дейност), предприела е
множество пътувания и екскурзии в страната и в чужбина. Проведеният през
2021г. медицински преглед е бил по повод наличието на костно заболяване в
областта на големите пръсти на ходилата и придружаващи заболявания –
травми на китката и дланта и увреждане на прешленните дискове в шиен
отдел. Поради това и проведеното изследване не е било насочено към шийния
отдел и е установило лявоконвексна идиопатична ювенилна сколиоза. По-
късното изследване през същата година е установило наличието на синдром
на карпалния тунел и буниони, както и болка и изкривяване в торакалния, а не
в шийния отдел на гръбначния стълб. През м. април 2021г. пък били
установени чрез рентгенографско изследване остеофити на прешленните тела,
остеохондрозни промени в С5-С6 и спондилолистеза на ниво С4-С5. Тези
дегенеративни изменения в шийния отдел не са с травматичен произход.
Поради това и се поддържа, че именно прогресивните дегенеративни промени
в шийния отдел на гръбначния стълб, са довели до дисковата херния, лекувана
оперативно в Т. през 2022г. Още повече, че в епикризата, издадена от турската
клиника, е било посочено, че оплакванията на ищцата са с 1-месечна давност.
Доказателство за тези хронични дегенеративни болестни процеси ответницата
намира и в резултата от проведения ЯМР в клиниката в Т., при който са били
установени и дискова протрузия на лумбалния отдел (кръста). От това се
заключава, че патологичните процеси в гръбначния стълб в резултат на
хронични заболявания, продължават да се развиват. Счита се, че искането за
приемане като писмено доказателство на извлечение от учебник по медицина,
5
е преклудирано, а отделно от това по съществото си искането е такова за
приобщаване на експертни знания и опровергаване на събрани по делото
такива, не по установения от процесуалния закон ред. Поради това искането се
счита за неоснователно. Претендира се решението да бъде потвърдено в
частта му, с която претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от
нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „М. с.“ № 6
моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания,
изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в
областта на лицето, контузия на шията (травма на нервни коренчета в шиен
отдел) и лявата длан, получени вагинално кървене и „дискова херния на ниво
C5-C6”, болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва
от 06.12.2019г., е била отхвърлена за разликата над 15 000 лв. до паричната
сума от 25 000 лв., като правилно. Претендират се разноските за въззивната
инстанция.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в следните
части:
1. в частта, с която В. К. Г. е осъдена да заплати на И. К. Т. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със
законната лихва от 06.12.19г. до окончателното й изплащане;
2. в частите, с които са отхвърлени исковете на И. К. Т. против В. - Луиза
К. Г. за:
- присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лв. до претендирания първоначално размер от 50 000 лв.;
- за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в размер на 8 704.15 лв., изразяващи се в заплащането на
левовата равностойност на 7 904.15 турски лири в клиника в Т., 320 лв. за
ядрено-магнитен резонанс, 20 лв. такса за запис на ЯМР, 460 лв. за извършен
езиков превод, причинени от нанесен побой на 26.01.18г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане на
обезщетението;
- за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за времето от 26.01.18г. до 05.12.19г. включително.
АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна.
АДВ. Р.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
6
Представям списък на разноските за оказана безплатна адвокатска помощ и
доказателства за това, че съм регистриран по ДДС.
АДВ. Р.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък за разноски с доказателства за извършването им.
АДВ. С.: Не правя възражение, претендираните разноски със
съобразени с минимума.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на
разноските, а от въззиваемата страна и доказателства за тяхното извършване.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената от
нас въззивна жалба, респективно да отхвърлите въззивната жалба на
ответницата и в този смисъл да измените решението на първоинстанционния
съд, което считаме, че в обжалваните от нас части е неправилно, и
незаконосъобразно. Считаме, че сме изложили достатъчно подробни
аргументи в самата въззивна жалба, в отговора на въззивната жалба защо
считаме, че е така, не считам, че е необходимо да се спирам подробно отново
на същите неща. Те са подробно описани.
Само ще маркирам, че според нас са налице всички предпоставки на
института на непозволеното увреждане. Считаме, че е извършено
противоправно деяние от ответницата, която е нанесла травми на моята
доверителка, това е през 2018г. Възражението на ответницата, че моята
доверителка е възпрепятствала тя да си вземе децата от автомобила считам, че
е крайно нелепо, доколкото моята доверителка се е намирала на предната
пасажерска седалка - с поставен колан. Ответницата е влязла в автомобила
през задната дясна врата, респективно моята доверителка е нямало как да
окаже каквото и да е съпротивление, камо ли да попречи по някакъв начин,
напротив - тя е била хваната за косата, респективно главата й е била
придърпана към облегалката на седалката и с поставения колан тя не е могла
да извършва каквито и да било движения, дори и да се отбранява. В резултат
на тази ситуация е получила травми, които са в един много сложен механизъм,
това сме го описали във въззивната жалба и в отговора към нея, че този
7
механизъм далеч не е само екстензионен, т.е придърпване само назад и от това
дърпане да са се получили тези увреждания. Напротив - имаме най-вече
компресионен механизъм, като доказателство за това имаме от медицинско
удостоверение, което е извършено в същия ден, където се виждат множество
наранявания, хематоми по главата, които говорят за нанасяне на силни удари
във вертикална посока, които да доведат до сплескване на междудисковото
пространство и по този начин моята доверителка да получи описаните
увреждания.
Спорът и в първото производство, и във въззивните жалби от нас се
свежда до това дали моята доверителка е получила „травматична дискова
херния“ или дисковата херния е в резултат на дегенеративни промени. В тази
посока много подробно сме изложили своите аргументи, включително и за
това защо считаме, че комплексната съдебномедицинска експертиза е
неправилна, меко казано, както и първата съдебномедицинска експертиза –
единичната, като там характерното при нея е в изслушването на вещото лице в
съдебно заседание, което всъщност реално обяснява, че тази дискова херния е
с травматичен произход, което съответства и на целия събран писмен
доказателствен материал. Всички тези образни изследвания сочат в тази
посока като извод. Именно поради това считаме, че е налице „травматична
дискова херния.“ Но дори и да оставим този въпрос настрана, безусловно,
дори и комплексната съдебномедицинска експертиза твърди в заключението
си, че ищцата е получила „увреждане на нервните коренчета“, което
увреждане е било констатирано още към датата на извършване на побоя, което
е продължило своето развитие и е получило своя статут на травматична
увреда, което е констатирано и от заключението на Експертната лекарска
комисия, поради което и на ищцата е дадена инвалидност - 50%
нетрудоспособност заради тази травма.
Получаването на травмата на нервните коренчета няма как да се получи
в случая съобразно механизма, останалите увреждания, ако дисковата херния
не е травматична. Това ясно сме го показали в нашето изложение във
въззивната жалба. Считаме, че тези наши твърдения се доказват и от
свидетелските показания, и от писмените доказателства. Оспорили сме в
отделните части експертизите като ясно сме посочили, че те или сами на себе
си си противоречат, или изцяло противоречат на медицинската наука. В този
смисъл, моля да постановите Вашето решение като преценка за
справедливостта по реда на чл. 52 ЗЗД считам, че следва да бъде извършена не
само на получените травматични увреждания, но и психическите такива,
които са установени и неопровергани в първата инстанция посредством
съдебно-психологичната експертиза.
Няма да желая възможност за писмени бележки, тъй като достатъчно
много сме писали, няма нужда да се повтарям отново и отново, поради което
отново моля за Вашето решение по справедливост съобразно
доказателствения материал и да присъдите разноски по реда на оказаната
безплатна адвокатска помощ, за което сме представили доказателства като
8
отчетете, че съм регистриран по ДДС, и съответно съм представил
доказателства и за това.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля на база съвкупен анализ на
доказателствата, да направите извод за основателност на въззивната ни жалба
и неоснователност на насрещната такава, като при постановяване на Вашето
решение моля да съобразите изцяло доводите ни, развити както пред първата
инстанция, така и във въззивната ни жалба и отговора на тази на ищцата в
първата инстанция. Претендирам присъждане и на сторените разноски пред
настоящата инстанция. Тъй като няма да се възползвам от възможността за
писмено становище и е пространно изложението ни, ще наблегна на няколко
акцента в изложението ни, които считаме, че са в същината на този спор.
Варненски окръжен съд правилно на база събраните доказателства е
приел, че е осъществен деликт и са налице основания за ангажиране
отговорността на доверителката ми. Спорът обаче се свежда до това дали и
доколко присъденият размер на обезщетение е адекватен, съответен на
основните критерии, за които се определя обезщетение при една причинена
лека телесна повреда и те са: характерът, степента и обхвата на претърпените
вреди доколко са намерили адекватно отражение при формиране стойностния
размер на присъденото обезщетение. Считаме, че основният порок в
първоинстанционното решение е именно в тази посока, приемайки, че на
ищцата са причинени следните увреждания: окръглени подутини с диаметър
около 3-4 см. в теменната област на главата; синкаво кръвонасядане с
диаметър около 15 мм по дясната повърхност на носа; палпаторна
болезненост, засилваща се при движение в зоната на шията и синкаво
кръвонасядане с диаметър около 10 мм по задната повърхност на лявата длан
в основата на 4, 5 пръсти. С това и уврежданията на ищцата, които са пряка и
непосредствена последица от инцидента от 26.01.2018г., се изчерпват.
По делото са били назначени няколко съдебномедицински експертизи,
които са категорични в извода си, че в своята съвкупност тези увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК, доколкото тези категории се
ползват на практика изцяло в гражданския процес.
Присъденият размер на обезщетение от първата инстанция от 15 000 лв.
не държи сметка и е резултат на необсъждане в цялост именно на
съдебномедицинските експертизи, които сочат, че причинените увреждания са
отзвучали за период не по дълъг от 15-20 дена, без неврологичен или какъвто
и да е друг двигателен дефицит. Ищцата се е наложило да носи яка за период
от време не повече от 10 дена, след именно тези не повече от 15-20 дни тя е
възстановила своето здраве, без каквито и да ограничения и е можела да води
нормален, и пълноценен начин на живот. Лечението на ищцата за този
времеви период е било консервативно и е включвало прием на нестероидни
противовъзпалителни лекарства, и както вече посочих обездвижване на врата
9
за този непродължителен период от време. Следва да се отбележи, и това
обстоятелство не е оценено от първата инстанция, въпреки доводите ни в тази
насока, че ищцата не се е явила на контролен преглед на 15-тия ден, както и за
извършване на контролна Рьо-графия, който факт според вещите лица дава
основание да се счита, че към този момент болковият синдром е отзвучал и
оплакванията са отшумели, което подкрепя довода ни, че в крайна сметка
всички негативни симптоми от тези увреждания са отзвучали за обичайния
период, за който отзвучават едни такива травми.
Неправилно е било интерпретирано и заключението на вещото лице А.
по назначената и приета съдебно-психологическа експертиза от първата
инстанция. Същата е категорична и сочи, че Т. е изпитвала симптоми от
тревожно-фобийния спектър, като тези симптоми според вещото лице са
отшумели за периода на отшумяване на телесните болки и страдания, който
както вече посочих е преминал за не повече от 2-3 седмици, затова и
присъденият размер на обезщетение за нас се явява прекомерен. Извинявам се
за опростенческия подход, но този размер на обезщетение, ако го разделим на
броя на дните, в които ищцата е имала някакъв дискомфорт, се пада по 1 000
лв. на ден присъдено обезщетение или около 800 лв. на ден. Мисля че този
подход и този критерий на първата инстанция няма как да бъде споделен,
защото той далеч надхвърля както икономическата ситуация в страната, така и
изискванията за съотнасяне на размера на обезщетението към тези основни
критерии, които вече бяха посочени и с които той не се е съобразил. На
практика е присъдено едно обезщетение, което не държи сметка и за времевия
период, през който е причинено увреждането и от това, че ищцата се е
възползвала от една възможност да предяви исковата претенция на границата
на давностния срок. Не може това да се превръща в допълнителни негативни
последици, които следва да търпи клиента ми.
От присъденото и вече изплатено от 3000 лв. пред първата инстанция
обезщетение, на практика клиентът ми е заплатил сумата от 5 900 лв. разноски
спрямо обезщетението от 3 000 лв. и това не е отчетено от първата инстанция,
че независимо че присъждаш обезщетение 2024г., то винаги се определя към
момента, в който е причинено увреждане. През 2018г. икономическата
ситуация в страната е коренно различна от днес и на практика единствената
компенсация, съгласно закона, е законната лихва, но няма как да не държим
сметка и за нейния размер, защото обезщетение от типа на 15 000 лв. със
законната лихва за този период, можем да си представим вече в какво се
превръща.
Вторият ни основен довод е, че при определяне на стойностния размер
на дължимото обезщетение, съгласно задължителната съдебна практика, с
която не се е съобразил съдът е, че е следвало да бъдат отчетени
обстоятелствата, при които е извършен деликта, респективно при които е
претърпяно увреждането. И това е последната актуална, но константна
практика, че винаги трябва да се преценяват и конкретните причини, и мотиви
при които се е стигнало до това увреждане, и до този деликт. Макар и да не
10
сме съгласни, че видите ли е настъпила някаква преклузия към момента на
навеждане на такива доводи, то най-малкото съдът при положение, че по
делото са събрани категорични и недвусмислени доказателства за фактите по
механизма и причините, и начина по които се е стигнало до увреждането, то е
следвало да бъдат съобразени в рубриката обстоятелства, при които е
извършен деликтът. А какви са те? Клиентката ми се грижи за 2 деца, които са
в а. спектър, влошени отношения с нейния съпруг и с неговата нова съпруга.
Стигнало се е до поредното противоречие между нея и нейният съпруг, което
е наложило тя да слезе и да вземе детето от колата си, там е била новата
съпруга на нейния бивш съпруг, която без да има каквото и да е житейско или
морално основание, силово се е противопоставила клиента ми да си вземе
детето, за което е желаела да се погрижи. Именно при тази ситуация, водена от
желанието си да преодолее тази напълно неоправдана съпротива, се е
стигнало и до причиняване на уврежданията при взаимното дърпане една
друга. Ищцата не е имало каквото и да е право и основание да пречи на
ответницата да вземе детето си, и считам, че причинените именно в тази
ситуация увреждания, не дават основание да бъде подминат този факт без
съответната санкция, и без това да намери отражение в решението, защото
никой не може да черпи права, ако щете и да се облагодетелства, от
собственото си противоправно поведение, след като ищцата дейно е участвала
в тази грозна ситуация, разиграла се между трима възрастни, и пред погледа
на невръстни деца. Считам, че нито е морално, нито е етично по пътя на
присъждане на обезщетение за тези вреди, тя да се облагодетелства, защото
съпругът й не желае да заплаща дължимата за децата си издръжка и води
всевъзможни дела, които можете да проверите, срещу бившата си съпруга,
включително и това обстоятелство, поне за мен като адвокат в този процес на
В. Г., не е за пренебрегване. Толкова по доводите за размера на обезщетението.
Считам, че размерът от 3 000 лв., дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, който вече клиентът ми е заплатил пред първата инстанция, е
адекватна, пълна компенсация и е обезвреда за причинените на ищцата вреди,
и той не бива да бъде надхвърлян.
По доводите на колегата в съдебно заседание: въззивната жалба на
ищцата е пореден опит за влизане в един задочен спор с вещите лица, които са
изготвили заключенията в първата инстанция и категорично, и недвусмислено
със съответните аргументи, позоваване на теория и практика, анализ на цялата
медицинска документация, категорично са отрекли тези твърдения, които се
поддържат и днес пред Вас, че случаят от 2018г. с причинените леки телесни
повреди, цицини и подутини, и т. н. има каквато и да е връзка с дисковата
херния, открита при ищцата 2022г. Неслучайно вещите лица пред първата
инстанция заявиха, че „който открие такава връзка ще има сериозен принос и
трябва да получи съответно награди на големи форуми на медицината“, и то
го казаха в ироничен смисъл. Категорично е отречена такава връзка. Истината
е съвсем различна и тя е елементарна: ищцата за жалост страда от хронични
дегенеративния изменения в лумбалния и други отдели на гръбначния си
11
стълб. Както добре беше онагледено от експертите пред първата инстанция, за
жалост тези проблеми няма как да бъдат преодолени във времето и
обикновено трендът им е в негативна посока, за жалост. През 2022г. тези
проблеми са се обострили и се е стигнало до необходимост от провеждане на
такава медицинска интервенция, но това няма каквато и да е връзка със
случая от януари 2018г. Отречен е какъвто и да е травматичен характер на
въпросната херния. Нещо подобно казват и вещите лица - това си е част от
процесите, които протичат при ищцата и те са необратими. Обсъдено е
обстоятелството с каква работа се занимава Т. - тя е козметик, цял ден седи
приведена над своите пациенти и осъществявайки трудовата си дейност. Това
за жалост, до голяма степен допълнително обостря наличните й проблеми.
Няма да преповтарям заключенията на тези експертизи, но днес за
пореден път се прави, извинявам се за може би силният израз, който ще
употребя, „едно некоректно внушение“ съобразно доказателствата по делото,
подчертавам, и изслушаните съдебномедицински експертизи, да се търси
каквато и да е връзка между случая от 2018г., януари месец и проблемите,
които има ищцата, и с които тя се бори от години, и опита да капитализира
тези си негативни проблеми, в резултат на дисковата херния, която няма нищо
общо със случая, лично съм уверен, че ще намери категоричен отговор в
негативен аспект и във Вашето решение, и ще бъдат отречени каквито и да е
връзки, камо ли пряка и причинна връзка между двете неща, най-малкото на
база изслушаните, и категорични еднопосочни съдебномедицински
експертизи, които отричат каквато и да е причинна връзка между двете неща.
Претендираме за разноски пред настоящата инстанция.
АДВ. С. (реплика): В пледоарията на ответната страна се посочи
многостранно, че ищцата е пречила на ответницата в автомобила. Не се
обяснява, нито се казва как и по какъв начин.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12