Р Е Ш Е Н И Е
№
260187 / 02.02.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2415 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ю.П.Т. против „Заложна къща Ибис“ ООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 900 лв. – обезщетение за вреди, представляващо равностойността на заложени златни накити, дължимо за пълно неизпълнение на сключен между страните договор за залог от 09.04.2015 год., ведно с мораторна лихва в размер на 274.25 лв., дължима за периода от 26.05.2017 год. до 26.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 27.05.2020 год. до окончателното плащане.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1, пр.2 вр. с чл.82, чл.156 и сл. от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцата, който моли за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва основателността на исковете, по съображения,
изложени в отговора.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
На ***.2015 год. страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който „Заложна къща Ибис“ ООД е предало в заем на Т. сумата от 1450 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 09.05.2015 год., ведно с договорна лихва в размер на 3 % месечно и общ размер на разходите - 5 %. Връщането на заема е обезпечено със залог, учреден върху златни накити - *********, собственост на заемополучателката - настояща ответница.
Страните не спорят, че заемът е погасен на падежа, както и че част от заложените вещи - **************, не са върнати на заемателката след погасяване на заема.
В тази насока е и съставената за целта разписка от ответната страна.
На съда е служебно известно, че посочените златни накити, заедно с други такива, са били предмет на претъпление, в извършване на което, с влязла в сила присъда по нохд № ******/2016 год., е признат за виновен служител на ответното дружество, като са били приобщени като веществени доказателства и връщането им е било отказано на два пъти.
Горното - че вещите й не са погинали, а иззети, е било известно и на ищцата, която е била ищца и по гр.д. № *****/2015 год. на БРС, приключило с влязло в сила решение, признаващо правото й на собственост върху процесните накити.
Върнати са на „Заложна къща Ибис“ ООД в хода на настоящия процес, с определение от 30.10.2020 год., постановено по посоченото нох дело, след молба на ответното дружество.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, стойността на
златните накити възлиза на 835 лв. към 27.05.2015 год. и на 1367 лв. - към 27.05.2020
год.
Разпитан е и св. Д* - служител в ответното дружество, според който ищцата многократно е била уведомявана от него за хода на наказателното производство, водено във връзка с накитите, дори е ангажирал адвокат, който да я представлява по друго дело, както и че нейните накити се намират в заложната къща и могат да й бъдат върнати.
Тези факти, извлечени от коментираните доказателства, са достатъчни, за да се формира у настоящия състав убеждение за неоснователност на исковете.
При нормално развитие на договорните взаимоотношения между страните по договор за залог, обезпечаващ връщане на сключен между тях договор за заем, след връщане на заема от страна на заемателя, заемодателят дължи връщане на получените в залог вещи. Тяхната равностойност, като обезщетение за вреди от неизпълнение (редом с обезщетение за други вреди, ако такива са произтекли), би могла да се претендира, ако по причина, за която залогоприемателят-заемодател отговаря, вещите са погинали, повредени и пр., т.е. връщането им на залогодателя или бъдещата им употреба са станали невъзможни. И ако да се установи категорично, че между страните е сключен договор за заем, обезпечен със залог върху накитите, които са били предадени на залогоприемателя, както и че последният не ги е върнал на залогодателя след погасяване на обезпечения заем по причина, за която отговаря, то те не са погинали, нито повредени по начин, препятстващ тяхната бъдеща употреба по предназначение, а съществуват и са на разположение на залогодателя.
Или в обобщение - остана недоказано твърдението на ищцата, че е претърпяла вреди от соченото естество (погиване на заложените вещи), поради неизпълнение на договора за залог от страна на ответното дружество, което да обуславя репарирането им. Впрочем, това обстоятелство е било известно на ищцата, която е могла да иска връщането на вещите, щом те са налични, а тяхната равностойност - само евентуално и ако се установи, че са погинали.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което
исковете на Ю.Т. да се отхвърлят,
като на ответното „Заложна
къща Ибис“ ООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят
разноски в размер на 400 лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю.П.Т. ***, ЕГН - **********, предявени против „Заложна къща Ибис” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ж/к „*************, представлявано от Д* Д*, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 900 лв. – обезщетение за вреди, представляващо равностойността на заложени златни накити, дължимо за пълно неизпълнение на сключен между страните договор за залог от 09.04.2015 год., ведно с мораторна лихва в размер на 274.25 лв., дължима за периода от 26.05.2017 год. до 26.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 27.05.2020 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю.П.Т. да заплати на „Заложна къща Ибис“ ООД деловодни разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е