Р Е
Ш Е Н
И Е
№
407
гр.
Перник, 14.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 14.11.2018 г., IІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Радост Бошнакова
Кристиан Петров
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00589 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби от Н. П. и М. А. против решение № 826/09.08.2018 г. по
гр.д. № 909/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта с която по
предявените от „Топлофикация Перник“ АД искове по реда на чл. 415 ГПК е
установено, че Н. П. дължи
сумата 88,42 лв. – топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане; сумата 17,78 лв. – лихви за забава от 01.11.2014 г. до 27.11.2017
г., съответно че М. А. дължи
сумата 442,09 лв. – топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК; сумата 88,92 лв. –
лихви за забава върху главницата от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г. В жалбите се поддържа недопустимост
на решението в обжалваните части, тъй като с нарочни молби от 05.09.2018 г.
ответниците са заявили частично оттегляне на възраженията си по
чл. 414 ГПК за уважените
искови суми и периоди, преди влизане в
сила на първоинстанционното
решение - в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Иска
се въззивният съд да обезсили решението в частта на оттеглените размери и
периоди и производството да бъде прекратено, като се претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбите, в
който излага съображения за тяхната неоснователност и за потвърждаване на
решението. Претендират се разноски по въззивното производство.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, като относно допустимостта му в обжалваната част установява следното:
Първоинстанционното производство е по искове по реда
на чл. 415 ГПК във връзка със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответниците М. А. и Н. П. да заплатят разделно на ищеца, първата -
5/6 част и втората - 1/6 част от следните суми: 532,67 лв. – ТЕ за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва от заявлението по чл.
410 ГПК; 107,39 лв. –лихва за забава за периода 08.07.2014 г. - 27.11.2017 г. и
75 лв. – разноски. С обжалваното решение исковете са уважени частично за
сумите: 88,42 лв. – главница за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017г., ведно със
законната лихва; 17,78 лв. – лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до
27.11.2017г. по отношение на Н. П. и 442,09 лв. – главница за периода
01.11.2014 г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва; 88,92 лв. – лихва за
забава за периода от 01.11.2014г. до 27.11.2017г. по отношение на М. А., като
за разликата до предявените размери исковете са отхвърлени. В срока за
обжалване на решението, с молби вх. № № 23151 и 23152/05.09.2018 г. ответниците
са заявили частично оттегляне на възраженията си по чл. 414 ГПК
за уважените искови суми и периоди. Поискано е от първоинстанционния съд да се
приложат последиците на чл. 416 от ГПК и производството бъде прекратено в
частта за тези суми и периоди.
В съответствие с т.10а от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл.
422 ГПК, за която съдът следи служебно през целия период на висящността на
спора, до приключване на делото във всички инстанции. Това възражение е
оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, като за настъпването на тези последици е без
правно значение кога е предприето оттегляне на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този см. е Опр. №
520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Опр. № 72 от
28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Опр. № 52 от
21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Опр. № 733 от
21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т. о., ТК; Опр. № 184 от
28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т. о., ТК/. Аргумент за този
извод е и посоченото в мотивите на т.10а от цитираното ТР - при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението
следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага
последиците по чл. 416 ГПК, т.е.
възражението е оттегляемо и след предявяване на иска по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК и по арг. от чл. 416 ГПК
е допустимо да се извърши до влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането. Когато оттеглянето е установен факт, както в
конкретния случай, и доколкото оттеглянето е предприето след постановяване на първоинстанционното
решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички онези процесуални
действия, които са насочени към заличаване последиците от предявяване на
възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено
в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК, ведно с
прекратяване на производството по делото в тази част.
Независимо, че липсва правен интерес, след като
искът е предявен в изпълнение на дадените указания по чл. 415 ГПК /при наличие
на същинско възражение от ответника - длъжник/, то не е налице хипотезата на
чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който
смисъл е и т. 13 на горецитираното Тълкувателно решение - при
прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.
По
разноските за производството:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В полза на ищеца са присъдени направените от него
разноски по исковото r заповедното производство общо 278,76 лв.
С оглед изхода на спора – исковете са частично
уважени, въззивният съд намира, че дължимите на ищеца разноски съответстват на
горепосочените суми, поради което и решението в обжалваната част, с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по исковото и заповедното
производство е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая въобще не стои въпросът
за дължимостта на направените от ищеца разноски в зависимост от съпоставянето
на времето на извършването им и оттеглянето на възражението при положение, че
оттеглянето на възражението е след постановяване на първоинстанционното
решение.
Възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК на ответниците за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в
исковото и заповедното производство, въззивният съд намира за неоснователно.
Размерът на определеното ю.к. възнаграждение за
исковото и заповедното производство е в минималния размер съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за заплащането
на правната помощ и е присъдено
съразмерно с уважената част от иска.
На жалбоподателите не се дължат разноски и по
въззивното производство поради две причини. В случая жалбоподателите-ответници
не могат да се ползват от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че
делото се прекратява частично, тъй като това не е поради причина на ищеца, а
напротив - поради оттегляне на възражението след постановяване на
първоинстаннционното решение (за което съгласие на заявителя-ищец не се
изисква), т.е. ответникът е дал повод за завеждане и на въззивното
производство, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от
общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение, при
положение че резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на
жалбоподателя. На второ място – след като оттеглянето на възражението води до
влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че
оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл. 78,
ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на жалбоподателя не се дължат
разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к.
възнаграждение по въззивното производство, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя в минималния размер от 100 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /а не претендираните 300 лв., в който смисъл
възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно/. Тази сума
жалбоподателите дължат на въззиваемия изцяло, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като въззивното производство е
образувано единствено поради причина на жалбоподателите-ответници - оттегляне
на възражението им след постановяване на първоинстаннционното решение, за което въззиваемият не е дал повод.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 826/09.08.2018 г. по гр.д. № 00909/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник, в частта с която е установено, че Н. К. П.,
ЕГН ********** от *** дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***,
сумата 88,42 лв. – стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран
имот в *** за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017г., както и сумата 17,78
лв. – мораторна лихва за периода от 01.11.2014г. до 27.11.2017г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, съответно, че М. К. А., ЕГН ********** от *** дължи на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата 442,09 лв. –
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот в *** за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017г., както и сумата 88,92 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.11.2014г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОБЯВЯВА
за влязла в сила заповед № 6826 от *** г. по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 08308/2017 г. по описа на РС – Перник, в частта, с която е разпоредено Н. К. П.,
ЕГН ********** от *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
*** сумата 88,42 лв. – главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017г. и
сумата 17,78 лв. – лихва за периода от 01.11.2014г. до 27.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 07.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта с
която е разпоредено М. К. А., ЕГН ********** от *** да заплати на “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, *** сумата 442,09 лв. – главница за периода от
01.11.2014 г. до 30.04.2017г. и сумата 88,92 лв. – лихва за периода от
01.11.2014г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 826/09.08.2018 г. по гр.д. № 00909/2018
г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която Н. К.
П., ЕГН ********** от *** е осъдена да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, ***, сумата 46,47 лв. – общо направени разноски в исковото и
заповедното производство, както и в частта с която М. К. А., ЕГН ********** от
*** е осъдена да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***,
общо сумата 232,29 лв. – направени разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА
Н. К. П., ЕГН ********** от *** и М. К. А., ЕГН
********** от ***, да заплатят на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
***, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.