Решение по дело №1166/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 941
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20193100501166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./25.07.2019г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Невин Шакирова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 1166 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11514/02.05.2019г., подадена от К.М.М., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнението, срещу постановление на ДСИ от 12.04.2019г. за разноски по изп. дело № 7029/2019г. по описа на СИС при ВРС.

Жалбоподателката счита, че на взискателите следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер и само за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че по последното не са извършвани никакви изпълнителни действия с участието на процесуалния представител на насрещната страна. Отправеното искане е да се отмени обжалваното постановение.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателите не са депозирили писмени възражения по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Христина Калчева е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 7029/2019г. по описа на СИС при ВРС е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 03.01.2019г. по гр.д. № 6859/2016г. по описа на ВРС, в полза на В.Т.М. и Е.Л.С. срещу К.М.М., С.П.Т. и К.П.М. за заплащане на сторени разноски по делото пред трите инстанции в общ размер от 3800 лв.

С призовка за доброволно изпълнение жалбоподателката е уведомена за задълженията й по изп. лист, разноските по изп. дело, вкл. и за адвокатско възнаграждение от 500 лв. Длъжницата е възразила в срок досежно адвокатското възнаграждение и е поискала същото да се намали до предвидения в т.10 от Наредба № 1/2004г. минимум, по която молба ДСИ е постановил обжалваното постановление, като е намалил адвокатското възнаграждение на 400 лв.

Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай не е налице някое от обстоятелство, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението. Като не е платил дължимата сума преди образуване на изпълнителното производство, то същият е станал причина за образуването му, поради което дължи на взискателя сторените разноски. Представени са доказателства за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение от 500 лв. /от общо 1500 лв. за тримата длъжници/ и в тази му част представлява разписка за платената сума. От друга страна, процесуалните действия на взискателя по отношение на жалбоподателката се изчерпват с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство, липсват такива за удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но не и по чл.10, т.2.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично основателна, като обжалваното постановление следва да се отмени в частта за дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за размера над 200 лв. до 400 лв. В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Никоя от страните не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 11514/02.05.2019г. от длъжника К.М.М., ЕГН ********** постановление на ДСИ от 12.04.2019г. за разноски по изп. дело № 7029/2019г. по описа на СИС при ВРС, в частта за претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение по отношение на жалбоподателката М. за разликата над 200 лв. до 400 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ разноските на взискателите В.Т.М. и Е.Л.С. за адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20178080400603 от 200лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11514/02.05.2019г. от длъжника К.М.М., ЕГН ********** срещу постановление на ДСИ от 12.04.2019г. за разноски по изп. дело № 7029/2019г. по описа на СИС при ВРС, в частта за претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение от 200 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: