РЕШЕНИЕ
№…………….
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На тридесет и първи март Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 851 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно
постановление №021/29.01.2021 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което
за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
В
жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че същото е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати в хода на АНП съществени
процесуални нарушения, като НП било издадено и при неизяснена фактическа
обстановка.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания, като
навежда и нови такива. Претендира присъждане на разноски, като представя
договор за правна помощ, сключе на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Възиваемата страна, редовно призована
не изпраща представител и не ангажира становище по делото.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2021г. около 09,10
часа служители на Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона” при Община – Варна, след които и свидетелят С.К., работещ
на длъжност инспектор репатриране, при изпълнение на служебните си задължения
установили, че на кръстовището на ул.“Райко Жинзифов“ и ул.“Пирот“, гр.Варна бил
паркиран л.а."Волво" с рег.№ В9726ТА,
ползван от въззивника. Автомобилът бил
паркиран след очертанията за допустимо паркиране в рамките на синя зона, върху
поставена жълта маркировка. За установеното служителите на Община Варна
съставили констативен протокол №048237/16.01.21г. и изготвили четири броя
фотоснимки. Автомобилът бил репатриран и отведен на общински паркинг под
Аспарухов мост. Там констативният протокол и фотоснимките били предоставени на
служител при Общинска полиция -Варна- св.Д.Р.. По-късно същия ден възз. отишъл на паркинга за репатрирани автомобили и
изразил претенции, като посочил, че неправилно му е бил репатриран автомобила. Поради
това св.Р. съставил срещу него АУАН, в който описала допуснатото на 16.01.2021г.
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения и че автомобилът
му е репатриран неправилно.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните
в хода на АНП данни, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на
основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.6
от същия закон определил на Антонова административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева.
Наказателното постановление било връчено
лично на въззивника на 14.05.2018г..
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, констативен
протокол, справка за нарушител и др., както и веществените такива - четири броя
фотоснимки, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Р.- актосъставител,
Л.- свидетел по акта и св.К.-очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни
и са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и останалите писмени и
веществени доказателства приложени по делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 23.02.2021г.
видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди,
в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в
какво точно е бил обвинен. Налице е единствено между фактическо обвинение и
приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. В тази връзка не се споделят възраженията на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не констатира нарушения
ограничили правото на защита на наказания субект.
В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които
безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника. Непосочването в НП
на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение
от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко
върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик,
а като водач на автомобила.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено
е престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен
субекта на нарушението. Въззивника не оспорва, че
именно лекият автомобил л.а."Волво" с рег.№
В9726ТА управляван от него е бил паркиран на 16.01.2021г. около 09.10ч. в
гр.Варна, на оспорва и че той го е паркирал. Не оспорва, че на мястото посочено
в АУАН и НП - има кръстовище. Съгласно параграф 6, т.8
от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Чрез показанията на св. К. се
установява, че автомобила на възивника е бил паркиран
в районна на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Това е видно и от приобщените по делото
четири фотоснимки, изготвени при репатрирането на автомобила. На тях безспорно
е видно, че на мястото, където е
паркиран автомобилът, управляван от възз. са се
пресичали два пътя. От изготвените фотоснимки е видно и че автомобилът е бил разположен
изцяло върху жълта маркировка, указваща и невъзможност за паркиране, но тъй
като няма повдигнато обвинение за нарушение на пътна маркировка, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Затова съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е
паркирал в районна на кръстовището на ул.“Райко Жинзифов“ и ул.“Пирот“,
гр.Варна, като безспорно от гласните и
писмени доказателства е видно, че паркирането е било в района на кръстовище и на по-малко от 5 метра от кръстовището.
Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна
страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
В АУАН и НП е посочено, че въззивника е
паркирал в кръстовище, като създава пречки за преминаването на останалите
участници в движението. С неточността посочена
в АУАН и НП, че се създават пречки за преминаването на останалите
участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана
- затова, че е паркирал в кръстовище. Без значение за съставомерността
на нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението, т.к.
това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните
елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с
посочването , че се създават пречки за останалите участници в движението.
За горепосоченото нарушение санкция е
предвидена в нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда налагане на
наказание „глоба“ в размер на 50лв. за водач, който неправилно престоява или
паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към
санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя
като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да
променя неговия размер. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй
като въззивника като водач на МПС от 1999г /т.е. от повече от двадесет години,
видно от справката за нарушител/водач на Сектор ПП-Варна/ би трябвало да знае
правилата за движение, както и забраната да паркира в кръстовище и на по-малко
от 5 метра от него, но въпреки това не
се е съобразил с разпоредбите на закона. Наложеното наказание съответства на
тежестта на нарушението, тъй като след
като автомобилът е бил паркиран в кръстовище безспорно се препятства възможността на останалите
участници в движението да извършват маневри и преминават безпрепятствено района
на кръстовището.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране
на безпрепятствено преминаване през района на кръстовища. Отделно от това видно
от справката нарушител /водач изискана и приложена по делото, това не е
инцидентна проява на въззивника- същият е санкционирани и за други нарушения на
ЗДвП- с НП и с глоба с фиш. Прави впечатление, че в периода от 2015г. до 2020г.
спрямо него са налагани общо 12 глоби с фиш, сред които и такива налагани с
електронен фиш за превишена скорост, което безспорно отличава възз. като системен нарушител на разпоредбите на ЗДвП. Ето
защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на останалите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се
явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От въззиваемата страна не е направено за присъждане на разноски. От друга страна от процесуалния представител
на въззивника се претендират разноски, като е представен договор за правна
защита и съдействие с правно основание чл.38 от ЗА. Искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и
се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №021/29.01.2021 год. издадено от заместник - кмет на
Община Варна, с което на И.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: