Решение по дело №1000/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 304
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20204430201000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  

   ............

 

      29.06.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1000 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от С.Е.В. ***, ЕГН ********** против НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, като се моли неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. С.И., която ангажира становище по съществото на делото, в което моли за отмяна на НП. Излага подробни съображения в предоставено писмено становище.

            Ответникът по жалбата – *** Сектор към  ОД-МВР-Плевен, Сектор „ПП“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

           

На 16.01.2020г. около 00:06 часа длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция” към О.н.М.– А.М.Й. и Д.Л.Д.   констатирали, че жалбоподателят С.Е.В., като водач на собствения си лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с рег. № ***, в гр. Плевен на ул. „***, паркира на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента не обслужва лице, ползващо се от това право.

За констатираното нарушение бил съставен в присъствието на водача АУАН Серия „GA“ бл. № 137220 на 22.01.2020г., с който му е вменено нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя. Същият го подписал, като е записал в акта, че има възражения. Впоследствие е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 03.02.2020г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите А.М.Й. и Д.Л.Д., ценени от съда като обективни и логични, депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съответстващи напълно на съставения АУАН № Серия „GA“ бл. № 137220 от 22.01.2020г., чиято презумптивна доказателствена сила не е опровергана, от самия АУАН; Възражение до О.н.М.н. лист 7; НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на лист 10; справка на КАТ-Плевен за нарушител/водач приложена от л.11-18 от делото; Глоба с фиш от 16.01.2020г. на С.Е.В. на лист 29 и заповед на л.19-20 от делото. Свидетелите Й. и Д. са категорични и последователни в показанията си пред съда, че именно жалбоподателят С.В. е водачът на процесния автомобил, паркирал на въпросното място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента на констатиране не обслужва лице, ползващо се от това право. Двамата свидетели си спомнят в детайли конкретния случай, твърдят че процесното МПС се е намирало на въпросната дата – 16.01.2020г. и час на конкретното място, без водачи и пътници в него или около него, като актосъставителят дори посочва, че на ж-ля бил издаден фиш/приложен по делото на л.29/, като той заявил, че предпочита съставяне на АУАН. Св.Й. отново в конкретност визира и мястото на съставяне на акта на ж-ля на избрано и предварително уточнено с него по телефона място в присъствие на свидетел при съставянето.

 

Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно, както беше посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените по този закон актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателя не се ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършил вмененото му административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършени. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Съдът намира, че в достатъчна степен е посочена датата на нарушението – 16.01.2020г. и датата на съставяне на акта – 22.01.2020г., не са налице нарушения на процесуалните правила и беше изяснена в достатъчна причината за разликата в датата на установяване и датата на съставяне на акта. Освен това не се констатираха посочените от страна на ж-ля нарушения на 42 и 57 от ЗАНН, като в достатъчна степен е индивидуализирано нарушението както в АУАН така и в НП.  Не е нарушена и разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, като ясно е посочено, а беше потвърдено и от свидетелите в с.з. кои от свидетелите са такива на установяване и кои на съставяне на акта.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба се забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Последното е достатъчно да обоснове съставомерност на извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е паркирал с автомобила си в гр. Плевен на ул. „*** – „на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента не обслужва лице, ползващо се от това право“.

 Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал с автомобила си на ул. „*** на въпросното място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента не обслужва лице, ползващо се от това право. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което нарушение санкция е предвидена в нормата  на чл.178д от ЗДвП, съгласно която налагане на „глоба“ в размер на 200 лв. се налага за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да промени неговия размер.

Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС / видно от справката за нарушител/водач на Сектор „ПП“-Плевен/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона.

Съдът не споделя и възражението за приложимост на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съдът намира че АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като е отчел, че до този момент жалбоподателят е бил наказван административно по ЗДвП за неспазване на разпоредбите същия и че констатираното нарушение на ЗДвП в т.ч. на чл.98 не е извършено за първи път, а т.4 от нея касае граждани на които следва да се осигури закрила в по-голяма степен.

            С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в цялост.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя С.Е.В. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                    

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: