Р Е Ш Е
Н И Е
№ ............
29.06.2020 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА
При участието на секретар Иглика Игнатова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1000 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от С.Е.В.
***, ЕГН ********** против НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на *** Сектор към
ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
административно-наказателно процесуалните правила, като се моли неговата
отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си
представител адв. С.И., която ангажира становище по съществото на делото, в
което моли за отмяна на НП. Излага подробни съображения в предоставено писмено
становище.
Ответникът по жалбата – ***
Сектор към ОД-МВР-Плевен, Сектор
„ПП“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по
нея.
Съдът като съобрази изложените
в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи
следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО,
СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.01.2020г. около 00:06 часа длъжностни лица
при Сектор „Пътна полиция” към О.н.М.– А.М.Й. и Д.Л.Д. констатирали, че жалбоподателят С.Е.В., като
водач на собствения си лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с рег. № ***, в гр.
Плевен на ул. „***, паркира на място определено за хора с трайни увреждания,
обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен символ за
достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента не обслужва
лице, ползващо се от това право.
За констатираното нарушение бил съставен в
присъствието на водача АУАН Серия „GA“ бл. № 137220 на 22.01.2020г., с който му
е вменено нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил съставен
и предявен на жалбоподателя. Същият го подписал, като е записал в акта, че има
възражения. Впоследствие е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 03.02.2020г.
било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева.
Горната фактическа обстановка се извежда от
показанията на свидетелите А.М.Й. и Д.Л.Д., ценени от съда като обективни и
логични, депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,
съответстващи напълно на съставения АУАН № Серия „GA“ бл. № 137220 от 22.01.2020г.,
чиято презумптивна доказателствена сила не е опровергана, от самия АУАН; Възражение
до О.н.М.н. лист 7; НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на *** Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на лист 10; справка на КАТ-Плевен за
нарушител/водач приложена от л.11-18 от делото; Глоба с фиш от 16.01.2020г. на С.Е.В.
на лист 29 и заповед на л.19-20 от делото. Свидетелите Й. и Д. са категорични и
последователни в показанията си пред съда, че именно жалбоподателят С.В. е водачът
на процесния автомобил, паркирал на въпросното място определено за хора с
трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и международен
символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има право, като в момента на
констатиране не обслужва лице, ползващо се от това право. Двамата свидетели си
спомнят в детайли конкретния случай, твърдят че процесното МПС се е намирало на
въпросната дата – 16.01.2020г. и час на конкретното място, без водачи и пътници
в него или около него, като актосъставителят дори посочва, че на ж-ля бил
издаден фиш/приложен по делото на л.29/, като той заявил, че предпочита
съставяне на АУАН. Св.Й. отново в конкретност визира и мястото на съставяне на
акта на ж-ля на избрано и предварително уточнено с него по телефона място в
присъствие на свидетел при съставянето.
Показанията на свидетелите се ценят от съда
напълно, както беше посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх
от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не
ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от
тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените по този закон актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателя не
се ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършил
вмененото му административно нарушение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При извършена служебна
проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са
издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото
заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършени. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа
страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек
автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя. Съдът намира, че в достатъчна степен е посочена датата на
нарушението – 16.01.2020г. и датата на съставяне на акта – 22.01.2020г., не са
налице нарушения на процесуалните правила и беше изяснена в достатъчна
причината за разликата в датата на установяване и датата на съставяне на акта.
Освен това не се констатираха посочените от страна на ж-ля нарушения на 42 и 57
от ЗАНН, като в достатъчна степен е индивидуализирано нарушението както в АУАН
така и в НП. Не е нарушена и
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, като ясно е посочено, а беше потвърдено и от
свидетелите в с.з. кои от свидетелите са такива на установяване и кои на
съставяне на акта.
На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба се забранява
паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Последното е достатъчно да обоснове съставомерност
на извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят е паркирал с автомобила си в гр. Плевен на ул. „*** – „на място,
определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя
със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д 21, без да има
право, като в момента не обслужва лице, ползващо се от това право“.
Предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата
жалбоподателят действително е паркирал с автомобила си на ул. „*** на
въпросното място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с положена
на платното боя със син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д
21, без да има право, като в момента не обслужва лице, ползващо се от това
право. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което
нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.178д от ЗДвП, съгласно която налагане на
„глоба“ в размер на 200 лв. се налага за лице, което, без да има това право,
паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с
трайни увреждания. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена
към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя
като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да
промени неговия размер.
Нарушението е осъществено
и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС / видно от
справката за нарушител/водач на Сектор „ПП“-Плевен/ би трябвало да знае
правилата за движение, както и забраната да паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, но въпреки
това не се е съобразил с разпоредбите на закона.
Съдът не споделя и възражението за приложимост на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съдът намира че АНО се е
съобразил с разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, като е отчел, че до този момент
жалбоподателят е бил наказван административно по
ЗДвП за неспазване на разпоредбите същия и че констатираното
нарушение на ЗДвП в т.ч. на чл.98 не е извършено за първи път, а
т.4 от нея касае граждани на които следва да се осигури закрила в по-голяма
степен.
С
оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено в цялост.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0938-000416/03.02.2020г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя С.Е.В. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200,00 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: