О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
2710 Година 30.10.2023 град Бургас
Административен
съд гр.Бургас, десети състав, на тридесети октомври две хиляди двадесет и трета
година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Драгнева
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1298 по
описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.И.Т.
с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.Москва, гражданин на Руската Федерация,
с разрешение за постоянно пребиваване № *********, издадено на 17.10.2014г. в
гр.София, валидно до 11.11.2023 г., с постоянен адрес ***, м.“Аклади“ № 31, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Т. от САК против мълчалив отказ на директора
на Дирекция „Български документи за самоличност“ към МВР. Прави искане да се
отмени мълчаливия отказ, като незаконосъобразен и неправилен и да се осъди и
задължи административния орган да издаде искания и заявен личен документ по
смисъла на чл.59, ал.2, т.2 от ЗБЛД, а именно разрешение за постоянно
пребиваване в Република България.
Ответникът - Директора на
Дирекция „Български документи за самоличност“ изразява становище, че не е
надлежна страна в административното производство по издаване на разрешение за
пребиваване на постоянно пребиваващ в страната чужденец.
Административен съд гр.Бургас,
като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за
установено следното:
От М.Т. е подадено заявление до
сектор Миграция Бургас с рег.№ 3521/11.05.2023 г. (л.31-33 от делото), за
издаване на разрешение за пребиваване. Към заявление са приложени документ за
платена такса, разписка за получено отпечатано заявление, съдържащо автоматично
попълнени актуални данни по гражданско състояние, снимка и подпис от последния
издаден български личен документ, копие от паспорт издаден от Руската
федерация, копие от разрешение за пребиваване в страната (л.34-39 от делото). В
преписката се съдържат и справки за пътуване на лице чужд гражданин и справка
за чужденец – АИС „ЕРЧ“ (л.40-43 от делото).
До началника на сектор
„Миграции“ при ОД на МВР Бургас е изпратено писмо с рег.№
5364р-11565/18.05.2023 г. от началник отдел ЗМБГ (л.29 от делото), с което е
върнато подаденото заявление, тъй като следва да се приложи нормата на чл.40,
ал.4 от ЗЧРБ.
Съгласно писмо с рег.№ УРИ
251р-35474/18.0/8.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.28 от делото), е
образувано административно производство по издаване на заповед за налагане на
ПАМ „отнемане правото на пребиваване на
чужденец в Република България“ на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40,
ал.4 от ЗЧРБ, във връзка с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, за което М.Т. е уведомен на
28.06.2023 г. и му е даден 7-дневен срок за становище и да се запознае с
материалите по преписката. Издадена е заповед за налагане на ПАМ рег.№
251з-4186/07.08.2023 г. на директора на ОДМВР гр.Бургас.
Жалбоподателят е запознат с
възраженията на ответника, като в изрично постъпило по делото становище с вх.№
8081/07.08.2023 г. (л.18-19 от делото), чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея твърдения, че
органа срещу който е насочена е компетентния административен орган за издаване
на български личен документ по смисъла на чл.59, ал.2, т.2 от ЗБЛД и е надлежен
ответник по делото.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По своята същност мълчаливият
отказ представлява бездействие на административният орган, когато има
задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен
към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на
компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя
съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде
безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да
се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в нормативно
установения срок.
В случая, се обжалва мълчалив
отказ на директора на Дирекция „Български документи за самоличност“ да издаде
исканото от жалбоподателя разрешение за пребиваване, по подадено от него
заявление рег.№ 3521/11.05.2023 г.
Не е налице спор по делото, че М.Т.
е гражданин на Руската Федерация, който има статут на постоянно пребиваващ в
Република България чужденец.
Съгласно чл.59, ал.2, т.2 от ЗБЛД, разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ в Република
България чужденец се издава от органите на МВР за срок в зависимост от
валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в
Република България, но за не повече от 5 години.
Съгласно § 4 от ПЗР на ЗБЛД,
образците на заявленията за издаване на български лични документи се
утвърждават от Министерския съвет, а в § 21, изр.първо от ПЗР на ЗБЛД е
предвидено, че заявленията за издаване на български лични документи на чужденци
от органите на МВР се подават в СДВР/ОДМВР и в дирекция „Миграция“ по ред,
утвърден от Министерския съвет.
В съответствие с § 4 и § 21 от ПЗР на ЗБЛД, с ПМС № 13 от 8.02.2010 г., обн.,
ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., е приет Правилника за издаване на български лични
документи, с който са регламентирани условията и редът за
издаване на българските лични документи по ЗБЛД. В чл.5, ал.1 от
ПИБЛД е предвидено, че български личен документ се издава въз основа на
подадено заявление по образец съгласно приложения № 2, 3, 4 или 8. Съгласно
чл.40, ал.1, т.2 от ПИБЛД, на чужденците с разрешено пребиваване над 3
месеца в Република България се издава разрешение за пребиваване въз основа на
подадено заявление по образец съгласно приложение № 3, като чужденците,
навършили 6-годишна възраст, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България
се явяват лично в ДМ – МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР по постоянен
адрес; заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР, за
обработване на данните в съответните информационни фондове; персонализация на
документите се извършва в ДБДС – МВР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.12,
б.“б“ от Правилника за устройство и дейността на МВР, директора на
ОДМВР издава и отказва издаването на разрешение за пребиваване съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на
разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни
(OB, L157 от 15 юни 2002 г.) на член на семейство на гражданин на Европейския
съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно
движение по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България
на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете
на техните семейства.
Видно от изложеното, редът за
издаване на български личен документ – разрешение за пребиваване е различен от
този за българските граждани, като заявлението, ведно с изискващите се
документи и приложения се подава в дирекция „Миграция“ на МВР, съответно в
звената „Миграция“ при ОДМВР. В съответствие с тези изисквания жалбоподателя е
подал своето заявление в сектор „Миграция“ при ОДМВР гр.Бургас и директора на
ОДМВР гр.Бургас се явява компетентния орган който да се произнесе по него, а не
директора на Дирекция „БДС“ към МВР, както се твърди в жалбата.
След като директора на Дирекция
„БДС“ към МВР не е компетентния административен орган, който да се произнесе по
подаденото от жалбоподателя заявление, то той няма задължението да се
произнесе, съответно не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58,
ал.1 от АПК, който отказ да подлежи на съдебен контрол. Също така, следва да се
има в предвид и че след като заявлението не е било подадено до директора на
Дирекция „БДС“, то той няма дори и задължението по чл.31, ал.2 от АПК да го
препрати на компетентния орган.
С оглед на изложеното жалбата
на М.Т. против мълчалив отказ на директора на Дирекция „БДС“ към МВР е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на М.И.Т. с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.Москва, гражданин на
Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване № *********, издадено
на 17.10.2014г. в гр.София, валидно до 11.11.2023 г., с постоянен адрес ***,
м.“Аклади“ № 31 против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Български
документи за самоличност“ към МВР.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 1298/2023 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: