Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260035

гр. С.,17.03.2021г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на четвърти март през  две  хиляди  двадесет и първа  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ИВЕЛИНА  ЦОНЕВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№613 по  описа  за  2020г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

           

      

          Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с  чл.55 от ЗЗД.

          В исковата  молба  се твърди, че от около две години в имота на ищеца в гр. С., ул. „***“ № 4, ет.1, ответната фирма чрез нейния служител Б.С. е монтирала и следва поддържа в изправност два броя охранителни камери.

          Многократно камерите отказвали да работят и се е налагало повредите да бъдат отстранявани от г-н С.. Последният подобен случай бил през м.февруари 2020г.Непосредствено след този случай камерите отново спрели да работят, за което с писмо уведомили фирмата незабавно с настойчиво искане да посети обекта и да отстрани своевременно възникналия дефект в доставените от нея охранителни камери. Два месеца след това повредата не била отстранена, поради което камерите и в момента са неизползваеми, а имотът е лишен от нужната му охрана, която следва да се осъществява посредством въпросните камери.

        Тъй като отговорността за това е на ответника, с писмо от 21.04.2020 г.по телепоща  ищецът го поканил в едноседмичен срок, т.е. до 30 април 2020 г. да отстрани възникналата повреда в системата от две охранителни камери, находяща се в имота му в гр. С., ул. *** № 4, като приведе същите в състояние, годно за тяхното постоянно ползване по предназначение.Тъй като това не е сторено, ищецът счита договора за развален по вина на ответника, поради негодност за използване на вещта по предназначение, поради което следва да му бъде възстановена заплатената за двете камери сума в размер на 1550 лв., и те да бъдат демонтирани и премахнати от обекта.

        Тъй като задължението не е платено, ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 ГПК, за което е образувано  ч.гр.д.№428/2020г. по описа на РС-С..

        ИСКА СЕ, съдът  да признае за установено, че  „ВИПСИСТЕМС 09“ ЕООД, дължи на И.Б.Б., сумата от 1550 лв., представляваща  стойността на два броя охранителни камери, монтирани  на адрес:гр.С., ул.“***“ №4, по развален договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 27.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №218/27.05.2020г. по  ч.гр.д.№428/2020г. по описа на Районен съд- С..

          Претендира се  в полза на ищеца  да  бъдат  присъдени направените разноски  в  исковото  и  в  заповедното  производство.

          Ответникът чрез пълномощника си оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, като прави следните възражения:

          Ищецът не сочи никакви доказателства за съществуването на договор между страните, кога е сключен, с какъв предмет, за извършено плащане на посочената сума, кога вещта е спряла да му служи, какви са били задълженията на дружеството, и правени ли са рекламации.

         Ответникът   не   е   сключвал   договор   с   предмета, които  е  описан в исковата молба.

         По  делото  са събрани  писмени и гласни доказателства. От  съвкупната  им  преценка, съдът приема  за установено  от  фактическа  страна следното:

          Въз основа на заявление с вх.№1554 от 27.05.2020г.  по ч.гр.д.№428/2020г. на Севлиевски районен съд е издадена  Заповед №218/27.05.2020г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с  която   се  разпорежда  длъжникът „ВИПСИСТЕМС 09“ ЕООД да  заплати на кредитора И.Б.Б., сумата  от 1550лв., представляваща стойността   на  два  броя   охранителни камери  в гр.С. на ул.“***“ №4, по  развален  договор, които  подлежат  на премахване, ведно със законната лихва от 27.05.2020г. до окончателното  изплащане на вземането.

         Препис  от  заповедта   е  връчена на  длъжника  на 28.05.2020г., видно  от  приложеното  съобщение  по  делото.

На  17.06.2020г.  в  ГРС /в установения двуседмичен  срок/  е  постъпило възражение с вх.№1837 от длъжника, в което е оспорил, че  не дължи   процесната  сума.

В указания едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с  вх.№2275/14.07.2020г. за  вземането, за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за  изпълнение.

          Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя , че може да предяви иск  относно вземането си, като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно  предявеният  иск  е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес, тъй като вземането му  е оспорено от ответника.

         Предмет  на иска е установяване дължимостта  на   сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото  на  делото.

         Видно  от  приложената справка  от търговския регистър от 20.07.2020г., че   едноличен  собственик  на  капитала  и  управител  на ответното дружество „ВИПСИСТЕМС 09“ ЕООД  е  Ц.Г.Х..

        Свидетелят  Б.  С.- син  на Ц.Г.Х. посочва, че  през 2019г. майка  му го изпратила  да инсталира  две камери за видеонаблюдение  на адрес: гр.С., ул.“***“ №4, по искане  на  И.Б.. При монтирането  на камерите  му било  разяснено,че за да има  поддръжка  на техниката трябва  да се заплаща  месечна такса, но такъв  договор  не е сключен между страните. Плащането на камерите  ставало  след  монтажа им. Обяснява, че  след монтажа на камерите, ищецът се  обадил  веднъж, защото  имало прекъсване  на видеонаблюдението. Свидетелят С. е ходил  два  пъти  на място,  да  отстранява проблеми  със  захранващото устройство и го е подменял. Според  него  захранващият  блок, който  подава  ток  на  двете  камери  и се  намира в  къщата  на ищеца, е бил  манипулиран. Възникналите  технически  проблеми  се дължат на  физическо  въздействие. Кабелите са  били   извадени и  оголвани, което не може да се  случи без  човешка намеса.

Свидетелят Ц. Б.- съпруга  на ищеца посочва,че  свид.С.  е бил  приятел с  мъжа  й, и  е предложил да им сложи   камери  за  минимална сума. Камерите  са монтирани   на два  стълба  пред  къщата  им, и са насочени  към  входната  врата. Плащането станало след  монтажа.  Съпруга  й изтеглил сумата от  „хиляда  петстотин  и нещо“,  и с нея заплатил  на  Б. камерите  и монтажа. Обяснява, че  около месец и половина  след  монтажа възникнал  проблем  със захранването. Б.  им  занесъл  ново  захранване, но и  то  не работело. Отношенията им  с Б.  относно  камерите  са  само на  базата  на  устни  уговорки.

По делото е изготвена  и приета  като  доказателство  съдебно-техническа  експертиза, чието заключение не е оспорено от страните  и съдът  цени  като компетентно и обосновано. В.лице след  като е извършило  проверка и оглед на място, в  заключението  си посочва, че   на ул.“ ***“ в гр.С.  на два стълба  за улично осветление има  монтирани  две  камери за видеонаблюдение. Те са свързани с ДВР  и твърда диск, който се намира в къщата  на този адрес, в която живее ищецът И.Б.. Този   ДВР  е свързан софтуеърно   с компютъра   на фирмата „Випсистемс 09“ ЕООД.

Стойността  на  охранителната  система, включваща   две охранителни  камери, ДВР,твърд диск, захранване, коаксиален  кабел по средни  цени  за   2019г. е  536лв.. Усреднена стойност на  монтажа  и демонтажа е 200лв..

         Огледите и записите  от твърдия диск, свързан към ДВР показват, че  монтираните камери HDCVI  Dahua Technology  с  резолюция 2 Megapixel  от  системата  за видеонаблюдение работят  и са  годни  за използване.

         Огледите на 26.11.2020г. и записите  от твърдия диск, свързан  към ДВР в  дома на  И.Б. показват, че системата  за  видеонаблюдение работи. Има регистрирани  прекъсвания на работа   на системата.  В  момента на проверката  на  камерите и ДВР се установява, че  камерите са прекъсвали да работят  на  28.05.2020г. между 8.00ч и 12.00ч., на 23.09.2020г. между  8.52ч. и 12.00ч., на 29.09.2020г. между  8.00ч. и 12.30ч. и на  15.10.2020г. между  6.30ч. и 12.00ч.. В.лице  посочва, че  причините   за  тези  прекъсвания  може  да се дължат  на  проблеми в  електрозахранването, т.е  от  ЕРП Север  или   вътре  в  къщата.

         При така установената фактология по делото, съдът приема от правна страна  следното:

         По  делото  е  безспорно  установено, че   през 2019г. между   страните  е сключен  устен  договор  за  продажбата  на 2броя  камери  за видеонаблюдение- HDCVI  Dahua Technology  с  резолюция 2 Megapixel , които са монтирани пред  къщата  на  ищеца, на адрес: гр.С., ул.“***“ №4. Договорът  е  сключен от името на „Випсистемс 09“ ЕООД-продавач, представлявано от Ц.Г.Х.,  като при  сключването  му е действало  лицето Б.С., който е неин  син, без  да  има  законна представителна власт  за тези действия.

        Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й е формирана  практика на ВКС. Така с решение №202/06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 от ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт.

         В  случая   е установено, че Ц.Х., като законен представител  на  ответното дружество  е изпратила  сина си Б.  Б. да  монтира двете  камери  на горепосочения адрес, което означава, че търговецът е узнал  за сключването на процесния договор и не се е противопоставил. По делото няма  данни търговецът  да  се  е противопоставил на извършените правни действия без представителна власт. Следователно е осъществен  фактическия състав  на  чл.301 от ТЗ за  мълчаливо съгласие на търговеца със сключения  договор  без  представителна  власт.

         Установено  по делото  е, че  след  монтажа  на  двете  камери, ищецът, в  качеството си на купувач е заплатил  на  ответното  дружество-продавач  сумата  от  1500лв., която  включва  цената  на двете  камери  и техния монтаж.

         Спорен по  делото  е  факта дали закупените камери от  ищеца са  годни  за използване  по  предназначение.

         От  заключението  на вещото  лице  е  установено, че  огледите и записите  от твърдия диск, свързан към ДВР показват, че  монтираните камери HDCVI  Dahua Technology  с  резолюция 2 Megapixel  от  системата  за видеонаблюдение работят  и са  годни  за използване. Прекъсването на тяхната работа се дължи  на  проблеми в електрозахранването, а не  на повреди или  на  дефекти  в  самите  камери.

        По делото няма  данни  да е сключен  договор  между страните за  техническа  поддръжка  на  монтираната система  за  видеонаблюдение.

        С исковата  молба  ищецът  отправя  изявление, че  счита  договора  между страните  за  развален по  вина  на ответника, поради негодност  за използване  на  двете  камери  по  предназначение, поради което му дължи връщане  на  платената  цена  от 1550лв. на  отпаднало  основание.

        Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с исковата молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора, трябва да са установени предпоставките по чл. 87 от ЗЗД.

         Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде подходящ срок за изпълнение, когато поради забавата на длъжника изпълнението е станало невъзможно или безполезно.

         За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките по  чл.87,ал.2  от  ЗЗД.

         В настоящия случай е безспорно, че собствеността върху процесните камери е придобита от купувача -ищеца, който е заплатил  на продавача договорената цена. Ответното дружество, в  качеството си на  продавач  е изпълнило  задължението си да  достави и да монтира камерите  за видеонаблюдение, които според заключението  на в.лице работят и  са  годни  за  използване. Следователно ответникът е продал на  ищеца вещи,  които  са годни  да  бъдат използвани  по предназначение  към момента на продажбата, и  към настоящия момент.   

          В съответствие с  гореизложеното, съдът  приема, че  не е установено  надлежно упражнено право на разваляне на  процесния договор  от  ищеца, поради което за същия не е възникнало правото  да получи заплатената  цена за  доставката  и монтажа  на двете камери, тъй като основанието  на  което е  дадена  не  е  отпаднало.

          Предвид изложените  съображения, съдът  приема че  предявеният иск  с  правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във  вр. с чл.55 от ЗЗД  за установяване на вземането в размер на сумата от 1550лв. е  неоснователен и недоказан, поради което  следва  да  бъде  отхвърлен  изцяло.

        С   оглед  изхода на  спора,  ищецът  следва  да бъде осъден  да заплати на  ответника направените разноски в исковото производство  за  адвокатско  възнаграждение в  размер  на  650лв., на основание  чл.78,ал.3 от ГПК.

        Воден  от  горното,  съдът 

 

                             Р      Е     Ш      И:

 

       

         ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявения иск по  чл.422,ал.1 от  ГПК във  вр.  с  чл.55 от  ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено, че „ВИПСИСТЕМС 09“ ЕООД,ЕИК200555445, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Стоян Бъчваров” №23, ап.13 представлявано от Ц.Г.Х., с пълномощник: адвокат В.П. *** ДЪЛЖИ на И.  Б.  Б., ЕГН**********, с адрес: ***, с   пълномощник: адвокат  С.К. ***, сумата  от 1550лв. /хиляда  петстотин и петдесет  лева/- главница, ведно със законната  лихва от 27.05.2020г. до изплащане  на вземането, за която е издадена   Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №218/27.05.2020г. по ч.гр.д.№428/2020г.  по описа  на  РС-С., като неоснователен и  недоказан.

         ОСЪЖДА И.  Б.  Б., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  С.К. *** да заплати на „ВИПСИСТЕМС 09“ ЕООД, ЕИК200555445, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Стоян  Бъчваров” №23, ап.13 представлявано от Ц.Г.Х., с пълномощник: адвокат В.П. ***, направените разноски в исковото производство за адвокатско  възнаграждение в размер на 650лв./шестотин и петдесет лева/, на  основание  чл.78,ал.3  от  ГПК.

       Решението  подлежи  на въззивно  обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                            

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: