Р Е Ш Е Н И Е
№ 205/23.1.2020г.
Град Пловдив, 23.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3694 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ. Настоящото производство е повторно и е
образувано във връзка с решение № 16104 от 27.11.2019 г., постановено по адм.
дело № 2836/2019 г. на ВАС, ІІ о., с което е отменено решение № 151 от
21.01.2019 г. по адм. дело № 1806/2018 г. на АС Пловдив и делото е върнато за
ново разглеждане и по жалба на Т. *** против заповед № 432 от 25.04.2018 г. на
кмета на община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж:
„Ограда в улица – публична общинска собственост“, находящ се южно от УПИ ******,
кв.77 по регулационния план на с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, с
административен адрес: с. Първенец, ******, от собствениците Т.И.Б. и Б.И.Б..
Според жалбоподателката
оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществени процесуални нарушения
и противоречие с материалния закон. Твърди се, че оспорената заповед е
немотивирана. Неправилно административният орган е приел, че е налице строеж по
смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, тъй като оградата е в режим на търпимост при
условията на § 127, ал.1 ПЗР ЗУТ. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане
на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки от
15.01.2019 г.
Заинтересованата
страна Б.Б. не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, и в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване,
извършено лично на жалбоподателката на 16.05.2018 г. (л.14 от адм. д. № 1806/2018
г.), и срещу заповед, която съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е собственик на
3/4 идеални части от поземлен имот, съставляващ УПИ ******, кв.77 по
регулационния план на с. Първенец, поземлен имот с идентификатор 59032.501.1025
по КККР на с. Първенец, одобрена със заповед № РД-18-86 от 10.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, въз основа на нотариален акт № 197, том XIII, дело № 4950/1983
г. на Пловдивския районен съд и нотариален акт № 57, том 39, дело № 7772/2018
г. на Службата по вписванията Пловдив.
На 20.04.2017 г. общински
служители от отдел „Контрол на строителството“ в община Родопи са извършили проверка на процесния
строеж: „Ограда в
улица-публична общинска собственост“, южно от УПИ ******, кв.** по
регулационния план на с. Първенец, за което е съставен констативен акт № 29 от 20.04.2017
г. Констатирано е, че улицата е публична
общинска собственост, а строежът е собственост на Т. и Б. Байлови като
наследници на починалия възложител и строител И.Б.Б.съгласно удостоверение за
наследници № 509 от 12.07.2013 г. (л.99 от адм. д. № 1806/2018 г.). Констатирано
е също, че строежът няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване
на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна
книга. Според констативния протокол строежът представлява ажурна ограда, която
навлиза в улица – публична общинска собственост с около 51 кв.м, състояща се от
метални и бетонови колове, ажурни метални пана, рифелова ламарина и оградна
мрежа, с които е заградено общинско място и е приобщено към УПИ ******, кв.**
по регулационния план на с. Първенец, с височината на оградата от 1,00 м до
1,50 м. Съставена е окомерна скица. Според контролните органи е извършено
строителство на ограда в улица-публична общинска собственост без необходимите
строителни книжа, с което са нарушени чл.137, ал.3 и чл.148 ЗУТ и са налице
основания за започване на административно производство за премахване на
незаконно строителство.
Констативният акт е
бил връчен на 19.05.2017 г. чрез пълномощника С.Р.и повторно, лично на
жалбоподателката, на 03.04.2018 г.
С нотариално заверена
декларация (л.154 от адм.д. № 1806/2018 г.) от 02.07.2018 г. Т.Б. и С.Р.са декларирали,
че процесният строеж е изпълнена през 1991 г. от И.Б.Б.
, бивш жител ***,
баща на Т.Б., в какъвто смисъл са и констатациите на контролните органи.
Въз основа на
констативния акт и установените факти е издадена оспорената заповед № 432 от 25.04.2018
г. на кмета на община Родопи – предмет на настоящото съдебно производство, с
която е наредено да се премахне незаконния строеж, извършен без разрешение за
строеж, който не се характеризира като търпим, защото не са налице данни за
започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ, както и не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2
ПЗР ЗИД ЗУТ, нито са изпълнени изискванията на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
В хода на
първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно,
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от
страните.
Вещото лице посочва,
че оградата е изпълнена при действието на ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 167 от
03.12.1969 г., и че е налице значително разминаване между имотната граница от
юг по кадастралната карта и кадастрален план от 1969 г. Вещото лице не е
открило писмени доказателства за проведени отчуждителни процедури относно имота
на жалбоподателката за прилагане на действащата регулация за реализиране на
предвидената улица. Вещото лице приема, че към 1991 г., годината на построяване
на обекта, и към настоящия момент оградата не е предмет на предвижданията в
регулационния и застроителния план, тя не е дефинирана като основно или
допълващо застрояване, за нея съществува специален ред за разрешаване по
чл.147, ал.1, т.7 ЗУТ въз основа на разрешение за строеж без инвестиционни
проекти, а само въз основа на становище на инженер-конструктор.
Вещото лице посочва,
че оградата е разположена южно от уличната регулационна линия, предвидена с
действащия регулационен план от 1969 г. и е изцяло в територия, отредена за
улица, и това изпълнение е недопустимо. Експертът е изготвил и графични
приложения, които показват местоположението и размерите на процесната
ограда.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящия
спор. Това заключение единствено потвърждава правилността на констатациите на
контролните органи, отразени в констативен акт № 29 от 20.04.2017 г., въз
основа на който е издадена оспорената заповед, а именно, че процесната ограда е
построена в улица, която е публична общинска собственост. Описанието на
строежа, направено от вещото лице след оглед на място, напълно съвпада с
описанието, направено в констативния акт и в оспорената заповед.
При новото
разглеждане на делото не са събирани нови доказателства, въпреки че съдът е
изпълнил дадените указания в отменителното решение на ВАС и на жалбоподателката
изрично е указано, че е нейна доказателствената тежест да установи наличието на
всички кумулативно предвидени предпоставки по § 16 ПР ЗУТ и по § 127 ПЗР ЗИД
ЗУТ, както и декларирането на строежа пред съответните одобряващи органи в срок
до 31.12.1998 г. Такива доказателства не са представени нито в настоящото
производство, нито при първоначалното разглеждане на делото. Административният
орган и вещото лице посочват, че в община Родопи няма данни за подадена
декларация за узаконяване на процесния строеж.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Правнорелевантните
факти са установени по безспорен начин и страните нямат спор по тях. Спорът е
относно правилното приложение на закона и спазването на
административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ – от кмета на общината, тъй
като процесният строеж е VI категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката за нарушение на процедурните правила и за
опорочаване на формата, в която е издадена оспорената заповед.
Съгласно чл.225а,
ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2
и се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения
в 7-дневен срок. В настоящия случай
този ред е спазен. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от служители в отдел „Контрол по строителството“ на община Родопи.
Следователно в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са сами по себе си основание за отмяна на заповедта, защото
само съществените нарушения могат да доведат до формиране на незаконосъобразно
волеизявление или до нарушаване на правата на заинтересованите лица.
Спазена е предвидената
в чл.59 АПК писмена форма и всички реквизити, включително изложение на
фактическите основания, обосноваващи издаването на оспорената заповед, са
налице. Описаните фактически основания кореспондират с посоченото правно
основание за нейното издаване – чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. Доколкото за процесния строеж не са
необходими инвестиционни проекти, изрично в оспорената заповед е посочено, че
той е осъществен без разрешение за строеж.
Неоснователно и
недоказано е твърдението на жалбоподателката, че процесният строеж е търпим. В
тази насока не са представени никакви доказателства. В хода на
административното производство по издаване на оспорена заповед жалбоподателката
е декларирала, че процесната ограда е построена от нейния баща през 1991 г.
Следователно, за да бъде търпим строеж, оградата следва да отговаря на
изискванията на § 16, ал.2 ПР ЗУТ или на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
§ 16, ал.2 ПР ЗУТ
определя като търпими строежи тези, които са допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
§ 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ определя като търпими строежите, изградени до 31 март 2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които
са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон.
Доколкото годината на
извършване на строежа е безспорно установена и тя е 1991 година, при доказателствена
тежест за жалбоподателката да установи декларирането на оградата в срока по § 16,
ал.2 ПР ЗУТ, до 31.12.1998 г., такива доказателства не са представени нито в
производството по издаване на оспорената заповед, нито при първоначалното
разглеждане на делото, нито в настоящото производство. Вещото лице също не е
установило деклариране на строежа, тъй като такива доказателства не са му били
представени.
Безспорно доказано е
несъответствието на процесната ограда с действащия подробен устройствен план на
с. Първенец от 1969 г. Констатациите на контролните органи, съставили
констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, в тази
насока са изцяло подкрепени от заключението на вещото лице по допуснатата при
първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза. Оградата е
изпълнена изцяло в територия, отредена за улица, която, макар да не е
реализирана към настоящия момент, е предвидена по действащия подробен
устройствен план, влязъл в сила, поради което местоположението на оградата
върху уличната регулация е недопустимо.
Вярно е, че по
кадастралната карта на с. Първенец, одобрена през 2007 г., част от
разпоредената за премахване ограда попада върху собствения на жалбоподателката
поземлен имот с идентификатор 59032.501.1025. Налице е колизия между
регулационния план от 1969 г. и кадастралната карта от 2007 г. с оглед
по-голямата площ на имота по кадастрална карта, но по същество това е въпрос,
свързан с правото на собственост, който следва да бъде предварително разрешен
по реда на исковото производство пред гражданския съд и не е предмет на
настоящото дело. За настоящия казус правно значение има единствено фактът, че
към 1991 г., когато е било извършено строителството на оградата, имотът на
наследодателя на жалбоподателката е бил в границите по действащия и към
настоящия момент подробен устройствен план от 1969 г., поради което изводът на
административния орган, че оградата попада в улица – публична общинска
собственост, е правилен и обоснован. Обстоятелството, че улицата не е
реализирана, е без правно значение за настоящия казус, защото от значение е
единство фактът, че планът от 1969 г. е влязъл в сила.
В този смисъл оградата
се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към
момента на изграждането й, както и с установените сега правила и нормативи,
защото е изградена изцяло в територия, предвидена за улица – публична общинска
собственост, в нарушение на чл.48, ал.1 ЗУТ, който предвижда, че урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата
и към съседните урегулирани поземлени имоти, т.е., законът допуска ограждане на
самия имот, по неговите собствени регулационни линии, до уличната регулационна
граница, но не и навлизане в самата улица. Подобна е правната уредба и по
отменения ЗТСУ, чийто чл.46, ал.1 предвижда, че оградите
на дворищно-регулационните парцели се разполагат по граничните регулационни
линии.
Следователно по
безспорен начин е установено, че процесната ограда не е допустима по действащия
подробен градоустройствен план от 1969 г. (това е единственият одобрен и
действащ подробен устройствен план за целия период от извършването на строежа
до настоящия момент) и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването или съгласно ЗУТ, поради което оградата не е търпим строеж. Т.е.,
по безспорен начин е установено, че не са налице предпоставките на § 16, ал.2 ПР ЗУТ
и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и процесната ограда не може да бъде
квалифицирана като търпим строеж, поради което възражението на жалбоподателката в този смисъл се явява
напълно недоказано и неоснователно.
Съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. Доколкото процесният строеж не попада в изчерпателно изброените
изключения по чл.151, ал.1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж,
следва да се приеме, че за процесната ограда се изисква разрешение за строеж,
каквото в случая не е издадено и този факт не е спорен за страните.
Следователно в случая безспорно са налице предпоставките на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ за квалифициране на процесната ограда като незаконен строеж, който
незаконен строеж подлежи на премахване.
С оглед всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Б., ЕГН **********,***, против
заповед № *** от 25.04.2018 г. на кмета на община Родопи.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: