Решение по дело №217/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 344
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20217040700217
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   344           /04.03.2021 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Енчев

ЧЛЕНОВЕ: Атанаска Атанасова      

Димитър Гальов

секретар К. Л.

прокурор Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 217/2021 година

 

Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано e по жалба от „Интерхотел Поморие“ АД – Поморие с ЕИК ********* против решение № 73/16.07.2020 година по н.а.х.д. № 390/2019 година на Районен съд – Поморие (РС), с което е изменено наказателно постановление № 02 - 0002688/25.11.2019 година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП).

С НП на дружеството, за нарушение на чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79 ал. 4 във връзка с чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000  (три хиляди) лева, която съдът е намалил на 2 000 (две хиляди) лева.

Касаторът счита, че решението е необосновано и неправилно. Според него съдът не е съобразил, че наказващият орган не е изяснил в цялост действителната фактическа обстановка, като не е кредитирал и показанията на свидетеля, разпитан по искане на жалбоподателя. Твърди, че нарушение не е извършено, защото лицето В.Д.„е била в пробен период“ и след като е установено, че е не отговаря на изискванията на работодателя, не се е стигнало до договор. Отделно заявява, че при получаване на сведения от самата Д.е било допуснато нарушение в административнонаказателното производство, защото обясненията ѝ „са снети без преводач, като последващият им превод не може да санира това нарушение“.

Иска отмяна на съдебното решение и на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмено становище. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът поддържа теза за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна,  имаща интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че на 21.08.2019 година в 12:11 часа, при извършена проверка на място – в обект „Интерхотел Поморие“ в град Поморие, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че дружеството – като работодател – е приело Вероника Домбровска, родена на *** година, гражданин на Украйна, да предоставя работна сила като „камериерка“, без съответното разрешение или регистрация за работа в Агенцията по заетостта.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в производството по установяване на нарушението и налагане на санкцията не са допуснати съществени процесуални нарушения и е намалил размера на санкцията с оглед обществената опасност на нарушението и по мотиви, които изрично е изложил.

Решението на РС е правилно.

Съдът е установил релевантните факти. Съпоставил е доказателствата, приложени в административната преписка, с твърденията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за доказаност на нарушението.

Украинската гражданка В.Д.е установена да полагала труд в търговския обект на касатора именно по трудово правоотношение. От отговорите ѝ в предоставената за попълване декларация по чл. 68 ал. 1 от ЗТМТМ на украински език, преведени впоследствие за нуждите на процеса, се установяват всички съществени елементи на трудовоправната връзка между Д.и „Интерхотел Поморие“ АД – работно време, трудова функция, работно място, почивни дни, размер на трудовото възнаграждение (лист 12 и 45 от н.а.х.д. № 390/2019 година).

След като Д.не е български гражданин, за полагането на труд към български работодател тя е следвало да притежава разрешение по раздел VII от глава втора на ЗТМТМ или да е регистрирана на основание чл. 24 ал. 3 от ЗТМТМ   от Агенцията по заетостта. При извършената проверка констатираните отрицателни факти (липса на разрешение или регистрация) не са опровергани от „Интерхотел Поморие“ АД.

Съгласно чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ, при  предоставяне на работна сила  от чужденец – гражданин на трета държава на български работодател, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на работодателя – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдът не е длъжен да кредитира показанията на свидетеля, посочен от жалбоподателя, когато те са в очевидно противоречие с всички останали доказателства по преписката, в това число с обяснението на самия работник, както и с показанията на актосъставителя, извършил проверката. В решението са изложени мотиви защо показанията на този свидетел са възприети като недостоверни, а това е достатъчно за обосноваването на съдебния акт – в тази насока.

Твърдението, че Д.е била на „пробен период“ и с нея изобщо не е бил сключван трудов договор се опровергават от подробната информация, която тя е заявила в попълнената на украински език декларация по ЗТМТМ, очертаваща всички основни аспекти на трудово правоотношение с „Интерхотел Поморие“ АД.

Що се отнася до твърдението, че РС не е отчел съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, изразяващо се в обстоятелството, че обясненията на Д.„са снети без преводач“, следва да се има предвид, че Д.е дала писмени обяснения като свидетел (а не като нарушител), попълвайки декларация на родния си украински език с отговори, от които се установява, че тя напълно е разбрала естеството на исканата ѝ информация. Затова не е налице порок при установяване на нарушението с АУАН и налагане на санкцията.

Размерът на санкцията е определен от РС в минимален размер и решението следва да се остави в сила. 

Съобразно изхода от оспорването и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Затова, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/16.07.2020 година по н.а.х.д. № 390/2019 година на Районен съд – Поморие.

           

            ОСЪЖДА „Интерхотел Поморие“ АД – Поморие с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски в касационното производство.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: