№ 448
гр. Горна Оряховица, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова
Гражданско дело № 20214120101991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. П. П. с ЕГН **********, с адрес : село ***, общ. ***, ул. ***, чрез
пълномощника си – адв. М.В. М. от АК - Пловдив, твърди в исковата си молба, че ищцата е
страна по договор за паричен заем Standard 14 № 5725773 - 20.08.2021г., подписан с
ответното дружество „Вива Кредит“ ООД. Сочи, че съгласно чл.1,ал.3 от договора, ищцата
трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем в размер на 589.32 лв. Заявява, че съгласно чл.3 от договора за паричен заем, ищцата
трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер
на 1973.88 лв., при сума на получаване в размер на 1200.00 лева, при ГПР 49.39 %, годишен
лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 % при срок на кредита от 36 седмици.
Посочва, че в чл.5,ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на
392.76 лв., като по този начин общата сума, която ищцата следва да заплати, е в размер на
2366.64 лв. Счита, че клаузата, съдържаща се в чл.1,ал.3 от договор за паричен заем Standard
14 № 5725773 - 20.08.2021г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
589.32 лв., и клаузата, съдържаща се в чл.5,ал.2 от договор за паричен заем Standard 14 №
5725773 - 20.08.2021г., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 392.76 лв., са
нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.
1
Посочва, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Посочва, че поради
накърняването на принципа на „добри нрави”, по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Заявява, че в тази връзка клаузите на чл.1,ал.3 и чл.5,ал.2 от договор за
паричен заем Standard 14 № 5725773 - 20.08.2021г., спрямо който се дължи суми в размер на
589.32 лв. и 392.76 лв., или общо 982.08 лв., са изцяло уговорени в противоречие с принципа
на добрите нрави и принципа на справедливостта. Твърди, че предвидената сума от 982.08
лв. е прекомерна и е в размер на почти сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на
сумите по чл.1,ал.3 и чл.5,ал.2 от договора, последният се оскъпява двойно, а всичко това
води до една значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а,ал.1
ЗПК, като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а,ал.2 ЗПК. Поради това
счита, че клаузата за допълнителната услуга по чл.1,ал.3 от договора за паричен заем,
предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на
589.32 лв., води до явно противоречие с чл.10а от ЗПК. Сочи, че наред с това, съгласно
чл.21,ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Заявява, че предвидените
клаузи в чл.1,ал.3 и чл.5,ал.2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5725773 -
20.08.2021г. са и неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи. Сочи също, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. Пояснява, че в този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Посочва, че по този начин се заобикаля чл.33,ал.1 от ЗПК, като с процесните
клаузи, предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и
„неустойка“ в полза на кредитора, се уговаря още едно допълнително възнаграждение в
размер над размера на отпуснатия кредит. Поради това счита клаузите, предвиждащи
заплащането на допълнителни услуги, за неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП,
тъй като същите са необосновано високи. Счита също, че основната цел на така уговорените
клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още
% от предоставената главница. Сочи, че последователна е и практиката, че неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е
2
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Заявява, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на
документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Счита, че
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите - чл.19,ал.1 от ЗПК. Твърди, че в случая е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС № 426/2014г. Заявява, че реално, чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК, и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.1
и ал.2,т.1 от ЗЗП.
Моли съда да приеме, че клаузата, съдържаща се в чл.1,ал.3 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5725773 - 20.08.2021г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
589.32 лв., и клаузата, съдържаща се в чл.5,ал.2 от същия договор, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 392.76 лв., са нищожни на основание чл.26,ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП, чиято
невалидност моля да бъде прогласена. Моли съда да осъди ответника да заплати
направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, ищцата депозира писмена молба чрез пълномощника си, с която
прави искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба
изцяло. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените съдебни
разноски. Излага съображения.
Ответникът „Вива Кредит” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарвал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“,
ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от управителя Д. С. Д., депозира писмен отговор на
исковата молба.
Твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество - в качеството му на заемодател,
договор за предоставяне на паричен заем "Standard 14" № 5725773 („Договора”) и по силата
на този договор потребителят е усвоил заемна сума в размер на 1200 лв. Сочи, че с
подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 18 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 109,66 лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от
заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на
заявката. Сочи, че според чл.1,ал.1,т.2 от процесния договор, същият е сключен от
3
разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР, на ЗЕДЕУУ и на ЗПК. Посочва, че
преди сключване на договора на заемателят му е предоставен стандартен европейски
формуляр, съдържащ информация, касаеща финансовата услуга от разстояние по смисъла на
чл.8 от ЗПФУР, а с подписването на договора, заемателят е декларирал, че се е запознал с
предоставената му информация. Заявява, че към момента на депозиране на отговора
договорът все още не е изтекъл, а заемателят е преустановил плащанията по него, като е
платил изцяло първите три погасителни вноски и частично четвърта погасителна вноска.
Възразява срещу предявените искове за обявяване на клаузите на чл.4,ал.1 и ал.2 и по
чл.1,ал.3 от договора за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно
неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.5
от договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да
предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. Заявява, че за кредитора не
съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, а в
процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да
предостави в зависимост от възможностите си. Възразява, че ищецът навежда голословно
твърдение, че неустойката е била уговорена в нарушение на добрите нрави, без да навежда
аргументи какъв конкретен морален принцип е бил накърнен. Сочи, че функцията на
неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т.е. да стимулира длъжника да бъде
изряден в съблюдаването на своите договорни задължения, като дружеството действително
е поело значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то няма да
може да събере дължимото си вземане. Сочи, че дружеството не би сключило договора и не
би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка
за изпълнение. Посочва, че поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай, че потребителят не ги намира
за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Не може
да се съгласи, че потребителят е бил поставен в по-неблагоприятно положение, тъй като
знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на
договора, той е можел да забави сключването му до момента, в който е в състояние да го
осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Заявява, че
след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл.5,ал.1 от
договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл.5,ал.2 от
договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне
неблагоприятните за себе си последици. Посочва, че ищецът не е сторил това, от което
следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка. Оспорва
твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се цели
заобикалянето на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК и съставлява заблуждаваща търговска
практика.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за предоставена
услуга за експресно разглеждане на документи, възразява, че потребителят е имал
възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно
4
разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Заявява, че искането за ползване на
посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси, като таксата за експресно разглеждане
представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - по експресно разглеждане на
документите, а поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. Счита, че
в този случай приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в
чл.9 от ЗЗД. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца за липса на еквивалентност
между размера на таксата и извършената услуга, както и за противоречие със задължението
за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Посочва, че плащането на
таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.
Оспорва като неоснователни и твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи
на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, чието изискване в случая е спазено. Твърди, че в
чл.3,т.5 от договора е посочен фиксираният годишен лихвен процент, в т.8 на същия член е
посочен ГПР в размер на 49,39 %, а в т. 7 - общият размер на всички плащания по договора
/главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане/. Счита, че тъй като таксата
експресно е допълнително избрана услуга преди сключване на договора за заем, то
единственият компонент, който определя ГПР, е възнаградителната лихва, посочени са в т.8
и допусканията, при които този ГПР се изчислява. Счита, че обстоятелството дали
неустойката и таксата експресно разглеждане следва да се включат в ГПР, е въпрос, относим
към действителността на тези клаузи, а не на целия договор. Заявява, че процесният договор
за кредит е съобразен и с императивната норма на чл.11,т.10 от ЗПК. Заявява, че съгласно
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към
която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с
договора задължения или не, съответно неустойката за неизпълнение няма как да бъде
включена в ГПР. Заявява, че договорът - в чл.3,т.8, изрично посочва какви допускания са
взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е налице пълна прозрачност по
отношение на въпросния коефициент. Не споделя твърденията на ищеца, че договорената
неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й
представлява нарушение на чл.5, чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове и да
присъди на ответника направените разноски в производството в пълен размер.
В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която
моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа писмения отговор. Излага
съображения. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че между ,,Вива Кредит” ООД гр. София и
ищцата С. П. П. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключен между
тях договор за паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г. Standard 14 № 5725773 - 20.08.2021г.,
5
по силата на който кредиторът „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ищцата П. -
кредитополучател сума в размер на 1200.00 лева, а ищцата е поела задължението да върне
предоставения й кредит за срок от 36 седмици, при договорени 18 броя погасителни вноски,
всяка в размер от по 109,66 лв., включваща част от главницата, договорната лихва и таксата
за експресно разглеждане, при условията, подробно описани в договора.
Безспорни между страните са и фактите, че съгласно чл.1,ал.3 от договора, страните са
уговорили заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 589.32 лв., както и фактите, че вписаният в договора ГПР е 49.39
%, годишния лихвен процент - 40.32 %, а лихвеният процент на ден - 0,11 %.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че в чл.5,ал.2 от договора е предвидено
потребителят да заплати неустойка в размер на 392.76 лв., в случай, че в посочения 3-дневен
срок заемателят не предостави уговорените в т.1 и т.2 обезпечения, като неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към погасителните вноски, като в този случай
погасителната вноска възлиза в размер на 131,48 лв., а общото задължение по договора
става в размер на 2366,64 лв.
Видно от приетото писмено доказателство : заверено препис от договор за паричен заем
Standard 14 № 5725773-20.08.2021г., същото потвърждава приетите по-горе безспорни
факти, като в приложения препис от договор е посочено, че същият се сключва на основание
предложение за сключване на договор за паричен заем от заемателя или форма за
кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път на уеб страница
www.vivacredit.bg, и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. В чл.3 от
договора, страните са се споразумели, че заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата от 1200 лв., а заемателят се задължава да върне същата на кредитора при следните
условия : размер на месечната погасителна вноска в лева – 109,66 лв., в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експерсно разглеждане, срок на заема – 36
седмици, брой вноски – 18, дати на плащане на погасителните вноски : изброени в т.4,
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора до 14-я ден – 0,11 %, ГПР – 49,39 %, общ размер на всички плащания
в сключена такса за експресно разглеждане – 1973,88 лв. От приложения договор за паричен
заем се установява, че с подписването на този договор страните по него се съгласяват да
бъде рефинансиран сключен между същите страни текущ договор за паричен заем №
5708560 от 14.06.2021г., който към датата 20.08.2021г. възлиза на 328,59 лв. /чл.2,ал.1 от
договора/, като заедно с това заемодателят и заемателят правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно : от заемната сума по договора от
20.08.2021г. заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал.1, след
извършеното прихващане задължението на заемателя по договор № 5708560 от 14.06.2021г.
се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този
договор в брой, съгласно договореното в чл.3,ал.2, като заемната сума ще бъде предоставена
чрез Easy Pay. В чл.5 от договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
6
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
: поръчител - физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; да е навършило 21 години; да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус "период на
просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
валидна 30 дни след падежа на договора. В чл.5,ал.2 от процесния договор е вписано, че
страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 392,76 лв., която да
се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, в който
случай погасителната вноска става 131,48 лв., а общото задължение по договора – 2366,64
лв.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен
заем Standard 14 № 5725773-20.08.2021г., задълженията за заемополучателя са, както следва
: главница – 1200 лв., договорна лихва – 184,56 лв., такса за експерсно разглеждане на
документи – 589,32 лв., неустойка за липса на предоставено обезпечение – 392,76 лв. Съдът
кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, които са допустими.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни, по изложените по-
долу съображения.
Въз основа на приложения по делото договор за паричен заем Standard 14 № 5725773-
20.08.2021г., както и от заключението на приетата СИЕ, се установяват изложените в
исковата молба факти, че страните се намират в облигационно правоотношение, по силата
на сключен между тях договор за паричен заем, видно от който е постигнато съгласие между
двете страни за предоставяне на паричната сума от 1200 лв., като договорът е подписан
надлежно от двете страни и не се оспорва по отношение на авторството от страните по
делото. От цитираното по-горе писмено доказателство, както и от заключението на приетата
СИЕ, се установява, че кредиторът ,,Вива Кредит” ООД гр. София е изпълнил задълженията
си, произтичащи от сключения между него и ищцата договор за кредит, като е предоставил
на кредитополучателя С.П. и тя е получила от кредитора сумата от 1200 лв., съгласно
уговорките за рефинансиране и прихващане на насрещни изискуеми задължения в чл.2 от
договора. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават
извод, че за ищцата е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да
върне предоставената й сума, заедно с уговорената и начислена върху главницата надбавка,
представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/ - 184,56 лв., т.е. общо сума в
размер на 1384,56 лв., за срок от 36 седмици, на 18 броя равни месечни погасителни вноски.
7
Страните по делото не спорят и от приложения договор за паричен заем се установява, че
падежът на първата погасителна вноска е на 03.09.2021г., а падежът на последната
погасителна вноска е на 29.04.2022г., като същият е настъпил в хода на настоящото съдебно
производство.
По твърденията за нищожност на клаузите на чл.1,ал.3 и чл.5,ал.2 от договора за паричен
заем Standard 14 № 5725773 от 20.08.2021г.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл.4 от КРБ/. Така чл.5 от ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл.6 от ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на
добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г.
по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017
г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.; 2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.; 3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС,
IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от
2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о. Затова и в случая следва да се извърши
проверка налице ли е основание за нищожност на договора в кръга на описаните в исковата
молба и на тези, за които съдът следи служебно, дори и без довод по предявените искове.
Съдържанието на договорните клаузи на сключения договор за паричен заем от
20.08.2021г. налага извод, че по своята правна характеристика и съдържание същият
представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците,
визирани в чл.23 от ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Макар да е със срок на
8
погасяване до девет месеца, дължимите по кредита разходи за такси и неустойка не могат да
се приемат за незначителни, съпоставени със стойността на предоставената в заем сума,
което да изключи приложението на ЗПК по арг. на чл.4,ал.1,т.6.
Преценявайки съдържанието на процесния договор за паричен заем, съдът намира, че
същият съдържа част от изискуемите от закона реквизити. В тази връзка, договорът съдържа
данни, че кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, чрез връчване на потребителя на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма, като са посочени общият
размер на кредита, условията за усвояването и погасяването му, фиксиран годишен лихвен
процент и условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита,
размерът, броят и падежите на погасителните вноски /чл.3/. Заедно с това, договорът
съдържа ясна информация за потребителя относно правото да получава от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите
суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и
срока, в който може да бъде упражнено.
Настоящият съдебен състав счита за установено, че в случая е налице нарушението,
посочено в исковата молба, а именно : не са спазени изисквания на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,
която разпоредба повелява, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в чл.8 от договора за кредит
начин. Според чл.19,ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Спазването на изискването ГПР да бъде изчислен по специална формула дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, т.е.
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които той ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В тази връзка основателни се явяват твърденията на ищцовата страна, че действителният
ГПР е различен от уговорения в чл.3,т.8 от договора за паричен заем. Съдът намира, че в
процесния случай, следвайки нормативно предвидения начин за формиране на ГПР по
кредита, в него следва да се включат както таксата за допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем /589,32 лв./, така и неустойката по 5,ал.3 от
договора /392,76 лв./. След като съгласно чл.5,ал.1 от договора за паричен заем от
20.08.2021г. усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне от
кредитополучателя на поръчителство от физическо лице или на банкова гаранция, а при
непредставянето на тези обезпечения потребителят дължи заплащане на неустойка, то
договорената по този начин в размер на 392,76 лв. е компонент на ГПР по кредита. Това е
9
така, защото неустойката се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1,т.1 от ДР на ЗПК
за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането
от ищцата на неустойка произтича пряко от договора за кредит и е задължително условие за
усвояване на кредита. При тези данни, посочените в договора за кредит ГПР от 49,39 % не
съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване е предвидено
неустойката, която си дължи при непредоставяне на обезпеченията по чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от
договора за паричен заем, да се плаща разсрочено във времето, на равни месечни вноски,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски и по начините, установени в
договора за паричен заем, при което дължимата погасителна вноска е в размер на 131,48 лв.,
а общото задължение по договора става в размер на 2366,64 лв. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката и на таксата за експресно разглеждане да се
кумулират и изплащат заедно с погасителните вноски, обосновава извод, че това води
единствено до скрито оскъпяване на кредита, като същото не е предвидено и включено към
разходите за изчисляване на ГПР от 49,39 %. Непредоставянето на обезпеченията по
чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от договора не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на
заема към момента на сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза,
в случая се установява по несъмнен начин, че ГПР в процесния договор за паричен заем е
определен от компоненти: 40,32 % - фиксиран лихвен процент и 9,07 % - други разходи във
връзка с отпуснатия кредит, като така определеният ГПР от 49,39 % надвишава законната
лихва за просрочени парични задължения 4,94 пъти, а ако при изчисляването на ГПР се
включат разходите за неустойка в размер на 392,76 лв. и таксата за експресно разглеждане в
размер от 589,32 лв., то тогава размерът на ГПР би бил 250,49 % и ще надвишава законната
лихва за просрочени задължения 25,05 пъти, т.е. размерът на ГПР ще надхвърли
многократно законоустановения такъв по чл.19,ал.4 от ЗПК /пет пъти размера на законната
лихва/. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д,ал.2,т.4 ЗЗП, като в чл.2,т.7 от договора за кредит е посочена обща сума, дължима
от потребителя по кредита от 1973,88 лв., без в нея да е включена неустойката, която
ищцата се задължава да плати по чл.5,ал.3 от договора, като стойността на неустойката и
стойността на таксата за експресно разглеждане не са прибавени при изчисляване на
посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с
10
принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия
размер на кредита на получателя. Така потребителят реално е бил лишен от възможността
да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да
сключи договора при тези условия. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл.11,т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно,
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост, като недействителност на това
основание произтича и от чл.21,ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Относно твърдението за нищожност на клаузата на чл.1,ал.3 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5725773-20.08.2021г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 589,32 лв.
Таксата за разходи за експресно разглеждане на документи се претендира като дължима за
извършване на действия по оценка на платежопособността на потребителя преди сключване
на договора и вземане на решение дали такъв да се сключи по-бързо от обичайното или с
приоритет. Ответникът твърди единствено кредитополучателят да се е съгласил да заплати
такса за това, но не и кредиторът да е изпълнил уговореното преддоговорно задължение да
разгледа „експресно“ документите, поради което възнаграждение/цена за тази дейност не му
се следва. Освен това експресното разглеждане на документи не съставлява допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК и съдържанието й не
може да бъде определено в договора, както изисква чл.10а,ал.4 от ЗПК. Това е така, защото
от твърденията в писмения отговор на исковата молба е явно, че дейността, за която се
претендира таксата, се извършва преди сключване на договора и се дължи дори и ако такъв
не се сключи. Посочените норми на ЗПК позволяват начисляването на допълнителни услуги
само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения
на страните по него.
По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за допълнителна услуга „експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем”, накърнява добрите нрави и
поради това е нищожна по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Същото основание за
нищожност на клаузата е изводимо и от размера на таксата – 589,32 лв., несъобразен и
прекомерен спрямо размера на заетата сума – 1200 лв. Посоченото несъответствие създава
явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда
потребителят да заплати още 49,1 % от главницата за допълнителна дейност на кредитора,
11
извън главното му задължение – да върне заетата сума. Такъв размер на таксата е
необоснован, защото определя паричната стойност на несъществените задължения по
договора като по-висока от възнаграждението за ползване на заетата сума. На следващо
място стойността на претендираната такса обективно не съответства на разходите, които
кредиторът би направил за предоставяне на услугите, каквито, предвид съдържанието им,
практически няма. Начисляването й в претендирания размер заобикаля и предвиденото в
чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, с
оглед изложените по-горе подробни мотиви, поради което клаузата, предвиждаща
заплащането й, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.
Относно твърдението за нищожност на клаузата на чл.5,ал.2 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5725773-20.08.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер от
392,76 лв.
Видно от данните, съдържащи се в договора за паричен заем, потвърдени от ответника с
възраженията му, изложени в писмения отговор, в случая неустойката в размер от 392,76
лв., се претендира да е дължима за неизпълнение на договорното задължение на
кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице, за
финансовата надеждност на което са поставени множество конкретни условия, или да
предостави банкова гаранция – чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от договора.
Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното
задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му
предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в
правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране,
разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на
длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 от ЗПК), като след
анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже
предоставянето на кредита (чл.18 от ЗПК). В процесния случай, осигуряването на
обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т.е. кредиторът
изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита.
Поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчител или банкова гаранция, без
дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и
без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като го
натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение.
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя
излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава,
обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е основание за нейната
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на заемателя по
договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на
кредитора, а не да предостави обезпечение. Изцяло липсва обезпечителния елемент на
неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното
задължение на длъжника. Не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото тя
12
не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника,
нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е уговорена като санкционна,
но същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за
предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на 3-дневния срок,
кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй заемната сума не е
била дължима. Действително, съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е
предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени.
Неустойката е предвидена за заплащане, без да се намира в никакво отношение с
изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума.
Включена по този начин като падежно вземане, претендираната сума по правната си
същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва, и на практика
съставлява част от печалбата на заемодателя, което е единствената цел на начисляването й.
Освен изложеното, размерът на начислената неустойка – 392,76 лв. е необосновано висок
предвид размера на заетата сума – 1200 лв. Дори неустойката да изпълняваше някоя от
присъщите й функции, договорната клауза, която я предвижда, е нищожна на основание
чл.146,ал.1 от ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143,т.5 ЗЗП – уговорка във вреда
на потребителя, която не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – в случая
около 33,7 % от заетата сума. Освен посоченото, начисляването на тази неустойка заобикаля
предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент
на разходите, поради което е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно за определят съдържанието на договора,
но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична
нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая предвидените в процесния договор
неустойка и такса за експресно разглеждане на заявката са в пряко отклонение от
императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради
което са нищожни. С оглед на изложените по-горе подробни съображения и съобразно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи неустойка и такса за експресно разглеждане на заявката по кредита.
Предвид изложените дотук съображения, съдът приема исковете по чл.26,ал.1 от ЗЗД се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като съдът прогласи
нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.1,ал.3 от договор за паричен заем Standard 14
№ 5725773 - 20.08.2021г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 589.32 лв., и
клаузата, съдържаща се в чл.5,ал.2 от същия договор, която предвижда заплащането на
13
неустойка в размер на 392.76 лв., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.10а,
чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва
да бъде уважена и претенцията на ищцата за присъждане на направените в настоящото
съдебно производство съдебни разноски за платена държавна такса /100 лв./ и за платено
възнаграждение на вещо лице /100 лв./, общо в размер на 200 лв.
Предвид изхода на делото, съдът намира за основателна и претенцията на адвокат М. М.
от АК - Пловдив, като процесуален представител на ищцата, за присъждане в негова полза
на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са
предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищцата
С.П. е упълномощила редовно адвокат М.М. от АК-Пловдив да я представлява по
настоящото дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното
представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско
пълномощно от 04.10.2021г. и от договора за правна защита и съдействие от 04.10.2021г., в
същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите
по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2
и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по
делото да заплати на адвокат М.М. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.1,ал.3 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5725773 от 20.08.2021г., сключен между С. П. П. с ЕГН ********** и „Вива
Кредит“ ООД гр. София, с ЕИК *********, предвиждаща заплащането от потребителя на
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 589.32 лв., както и клаузата на
чл.5,ал.2 от същия договор, предвиждаща заплащането от потребителя на неустойка в
размер на 392.76 лв., на основание чл.26,ал.1,предл.2 и предл.3 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр.
чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : град София, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарвал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от управителя Д. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ
на С. П. П. с ЕГН **********, с адрес : село ***, общ. ***, ул. ***, СУМА в размер на
14
200,00 лв. (двеста лева), представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за платена държавна такса и за възнаграждение на вещо лице, по банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: BG86UNCR70001521514235, BIC: UNCRBGSF, с титуляр
– М.В. М..
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : град София, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарвал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от управителя Д. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия град Пловдив, с адрес : гр. Пловдив, бул.
«Пещерско шосе» № 81, ет. 3, ап.Б, СУМА в размер на 300,00 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр.
ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете, по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN:
BG86UNCR70001521514235, BIC: UNCRBGSF, с титуляр – М.В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15