Р Е Ш Е Н И Е
№ 69 26.10.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Стоян Колев
Секретар - Ивалина Станкова
Прокурор – М.А.
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КАНД № 80 по описа за 2023 година на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК,
съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.И.Д., ЕГН-**********
***, като законен представител на ЕТ „Д.Д.“ гр.***** против
Решение № 50/27.06.2023 г. на Районен съд -
*****, постановено по АНД № 113 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърден
като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7087405/23.022023 на ОДМВР-Търговище.
Със същото Решение Д.И.Д. е осъдена да заплати на ОДМВР-Търговище разноски по
делото в размер на 80 лева.
От доводите изложени в жалбата се извлича като
основание неправилно тълкуване и прилагане на закона и необоснованост. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ серия К №
7087405/23.022023 на ОДМВР-Търговище, поради неправилно установена от съда
фактическа обстановка. Навежда се че управлявания от касаторката
автомобил е бил извън населено място, като е налице и разминаване между ЕФ и
снимката относно точния час и мястото на нарушението.Излага се становище, че в
ЕФ не е изписано точното време на нарушението. Излагат се доводи, обосноваващи неправилно
тълкуване на понятието „населено място“ по пар.6,т.49
от ЗДвП, във връзка с чл.113 ал.1 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци. Моли се оспореното въззивно
решение да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и вместо него да се
постанови друго, с което ЕФ също да се отмени като незаконосъобразен.
В съдебно заседание касаторката
се явява лично. Същата се представлява по пълномощие от съпругът си Д.М.Д.,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи.
Ответната страна - ОДМВР-Търговище,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Навежда
че изложените в жалбата доводи са били вече предмет на съдебна проверка от
страна на Районния съд. Счита че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Дава заключение, че решението на въззивния съд не страда от сочените в жалбата пороци и следва
същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е
приел следната фактическа обстановка:
На 22.02.2023 г в 16:43 часа в обл.Търговище,общ.*****, с.*****, съставляващо населено
място, обозначено с пътен знак Д-11, с ограничение на скоростта 50 км/ч., е
установено движение на лек автомобил „*******“, с регистрационен номер **** със
скорост 64 км.в час. Движението и скоростта на автомобила са установени с АТСС тип
АВН САМ 51. При извършена справка за собствеността на автомобила към момента на
извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "******ЕАД
- Клон Варна, а ЕТ "Д.Д.", ЕИК ****, е
вписан като ползвател. След отчетен
толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч. е издаден ЕФ, серия К №
7087405/23.022023 на ОДМВР-Търговище. С посочения ЕФ на Д.И.Д., ЕГН-**********,
като законен представител на ЕТ „Д.Д.“ гр.*****, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. В ЕФ като дата и час на
нарушението са посочени 22.02.2023г. в 16.43ч., а като място - ул. ********, общ.*****,
обл.Търговище. В ЕФ като установена стойност на
скоростта на автомобила е посочено 61 км.ч. и че превишаването на разрешената
скорост е с 11 км.ч.
При така установената фактическа обстановка,
Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити,
посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП и че същият е издаден при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е приел, че при
така събраните по делото писмени доказателства, а именно: Снимка на клип № 120С041/0014281,
удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. и приложението към него, заверено копие от
заповед № 81213-46/12.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол от
проверка №43-СГ-ИСИС/21.04.2022г. на средство за измерване 120С041, заверено
копие от протокол рег. №321р-3494/23.02.20223. за използване на автоматизирано
техническо средство или система, справка за собственост на МПС с рег. № *****,
по делото се доказват всички елементи от фактическия състав на описаното в ЕФ
административно нарушение.
На възраженията на жалбоподателката,
че автомобилът се е намирал извън
населеното място и за непосочване в ЕФ на точното място на нарушението, в.ч. и с оглед местоположението на АТСС,
Районният съд е отговорил, че по делото е налице Протокол по чл.10 от Наредба №
81213-532 от 12.05.2015 г., който по съдържание съответства на това в ЕФ
относно процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство,
което го е заснело. Съдът е посочил, че практиката е наложила мястото на
контрол да се обозначава с посочване на най-близкия обект до конкретните географски
координати, на които е разположено техническото средство, като в случая това е
ул.„*****, общ. *****. Съдът е приел че, за да
е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно
достатъчно в статичното изображение и в
ЕФ да е описан един и същ обект, което изискване в процесния
случай е спазено. Районният съд е посочил, че когато нарушението е извършено в
рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното
място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява
съставомерно на цялата територия на населеното място.
Районният съд е приел, че понятието "населено
място", дадено в пар.6, т.49 от ДР на ЗДвП следва
да се тълкува във връзка с чл.113, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Изложил е извод, че пътните знаци от
вида Д11 и Д12, освен за начало и край
на населено място, вменяват задължението на водачите на МПС да спазват
предвиденото ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
без да е необходимо поставяне на допълнителен знак въвеждащ конкретно
ограничение.
Съдът е приел, че
правилно е ангажирана отговорността на Д.И.Д. като законен представител на ЕТ „Д.Д.“ гр.*****, тъй като в приложената по делото справка
едноличният търговец е вписан като ползвател, като по делото не са налице доказателства,
че лизингополучателят ЕТ „Д.Д.“
писмено да е декларирал, че установеното на 22.02.2023 г., движение на
моторното превозно средство с превишена скорост в нарушение на правилата по
ЗДвП е осъществено при управление на автомобила от друго лице.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Изложените в касационната жалба
възражения
за неточно посочване в ЕФ на точния час и място на извършване на нарушението,
както и възраженията, че управлявания от Димитрова автомобил се е намирал извън населеното
място, са били вече наведени пред Районния съд, който ги е обсъдил и е изложил
мотиви защо счита същите за неоснователни. Повторното навеждане на същите
доводи пред касационния съд с твърдението за тяхната неправилност, касае
единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче
на въззивното решение не е касационно
основание, съгласно чл.348 от НПК, приложим на основание на
чл.63в от ЗАНН. Съгласно
чл.220 от АПК касационният съд не може
да прави нови фактически установявания въз основа на нова
преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.
Изводите на
Районния съд за доказаност на елементите от състава
на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на
процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от
настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят,
съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Видно от приложените по делото Клип № ********и
извлечения на карти, съобразно посочените в клипа GPS координати, по делото по несъмнен начин се установява,
че при заснемането, местоположението на процесния
автомобил е в населеното място -с.*** общ.*****. По начина, по който е описано
нарушението в ЕФ е налице яснота относно всички елементи от състава на
административното нарушение, което се вменява на Д.И.Д. и в тази насока не е налице допуснато нарушение
на процесуалните правила, което да се квалифицира като съществено. Правилно
Районният съд тълкува и прилага разпоредбата на пар.6,
т.49 от ДР на ЗДвП и доводите в жалбата в тези насоки са неоснователни.
Предвид на това, че ЕТ „Д.Д.“
гр.***** е вписан в приложената по делото справка като ползвател и не е налице
подадена от страна на ЕТ декларация по чл189, ал.5 от ЗДвП правилно е
ангажирана отговорността на Д.И.Д. като законен представител на ЕТ, по аргумент
на чл.188, ал.2 от ЗДВП.
Деянието, така както е описано от
обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от
закона размер. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП нормата на чл.28 от ЗАНН
е неприложима към конкретния случай на административно нарушение.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение
за постановено при правилно приложение на материалния закон. При този правен
резултат правилно на основание чл. 63д
ал. 1 вр. ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, чл.27е от НЗПП е ангажирана отговорността на Димитрова за разноски
пред въззивната инстанция.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати
такива съществени нарушения на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват
касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.
348 от НПК за отмяна на оспореното Решение
и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на
което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за
настоящата инстанция.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 50/27.06.2023 г. на Районен съд - *****, постановено по АНД № 113 по
описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.