Р Е Ш Е Н И Е
№154/2.10.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ІV
състав
На единадесети септември две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Адм. д. № 208 по описа за 2020 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Г.Л.М. ***, с посочен съдебен адрес ***, родител и законен
представител на Л.Г.Г. срещу заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020г. на Управителя на НЗОК, с
която е отказано заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. за
медицинските и други услуги по чл. 82 ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното
одобряване, ползване и заплащане по заявление с вх. №
Е113-01-436/02.07.2019г. за одобряване,
ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, за лице до 18 годишна
възраст, подадено от Г.Л.М., законен представител на Л.Г.Г., родена на ***г.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Сочи още, че административния акт е незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и в несъответствие
с целта на закона. Иска се отмяната му. Счита, че са налице
нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги при условия и по
реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно – по
оферта от „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“.
Изложен е довод за нищожност на
заповедта в жалбата.
Акцентува се, че в действителност, че преписката от Център „Фонд за лечение на деца“ е
пристигнала в НЗОК най-късно на 01.04.2019 г., когато Център „Фонд за лечение
на деца“ е закрит и преминава към НЗОК. Счита, че Управителят на НЗОК не е
изпълнил задълженията си и не е регистрирал преписката от Център „Фонд за
лечение на деца“ на 01.04.2019 г., по Заявление с № 6488 от 11.03.2016 г. подадено по описа на Център „Фонд за лечение на деца“от Г.Л.М.,
в качеството си на родител и законен представител на Л.Г.Г..
Намира за несъстоятелно в мотивите на процесната заповед
да се твърди, че не са налице определените предпоставки за заплащане на услуги
при условията и по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а
именно: лечебното заведение, за което е
кандидатствал заявителя „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“,
гр.Мюнхен, Германия, което към настоящия момент
не съществува.
В жалбата се сочи, че на управителя на НЗОК е известно, че Л.Г.
кандидатства от 20.04.2018 г. (в Ц“ФЛД“) и 07.07.2019 г. (в НЗОК) за лечение в
„Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“, а не в
„Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, който е закрит след
неговата смърт, но дейността продължава същия лекар, който е лекувал детето от
февруари 2016 година до сега, а именно д-р Б..
Реално се сочи, че детето Л.Г. не кандидатства за „Институт по имунология и клетъчна
биология д-р К.“, гр.Мюнхен, Германия, което е по заявление от 2016 г., тъй като е получила актуална изчерпателна оферта по условията
поискани от НЗОК от д-р Б., гр.Мюнхен, Германия. Поради това намира, че е
незаконосъобразен постановения отказ, както по основание на чл.7 и чл.8, така и поради липсата на
реални обосновани мотиви.
В допълнение на гореизложеното, на
управителя на НЗОК е било известно, че Л.Г. е кандидатствала за лечение в
„Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“ още през
м.Април 2018 г., която преписка от Център „Фонд за лечение на деца“ е
прехвърлена в НЗОК от 01.04.2019 г. В жалбата се сочи още, че в НЗОК имат налична документация, за целия период на
лечението на детето в Мюнхен, Германия, въпреки че това лечение досега не е
финансирано нито от Център „Фонд за лечение на деца“, нито от НЗОК.
Намират за недопустимо спирането на единственото възможно и
ефективно лечение на детето в Мюнхен, Германия, чрез всякакви форми на
незаконосъобразни действия каквито са досега от Център „Фонд за лечение на
деца“ и неговия правоприемник НЗОК. Иска се отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за ново
произнасяне с искане за заплащане на лечението на детето.
В съдебно
заседание, оспорващата, чрез процесуалния си представител адвокат М.Д., поддържа жалбата. Представя подробни писмени
бележки. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна-Управител на
НЗОК, редовно призован в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.Н.,
която моли за отхвърляне на жалбата, представя писмени бележки. Представен е и
писмен отговор от адм. орган.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата, писмените доказателства по
преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна
страна-адресат на заповедта, с правен интерес от оспорване. Основният мотив
изложен в оспорената заповед е, че не са налице нормативно определените
предпоставки за заплащане на услуги при условията и реда на Наредба № 2 от
27.03.2019г, а именно лечебното заведение за което е кандидатствал заявителят
„Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, гр. Мюнхен, Германия към
настоящия момент не съществува.
По делото е представена и приета
адм. преписка по издаване на оспорената заповед. Видно от последната
производството е образувано по заявление с вх. №
Е113-01-436/02.07.2019г./заявление с вх. № 6488/11.03.2016г. по описа на център
„Фонд за лечение на деца“/ подадено от Г.Л.М., в качеството й на законен
представител на Л.Г.Г., с дата на раждане ***г***.
Заявителят кандидатства за
одобряване на заплащането на медицински и други услуги в институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“,
Мюнхен, Германия за сумата от 40 000 лева за една календарна година,
съгласно приложено към заявлението Предложение за лечение /оферта/ от „Институт
по имунология и клетъчна биология д-р „К.“, гр. Мюнхен.
От съдържащите се документи в
адм. преписка се установява, че Реално
заявлението е с вх.№ 6488/11.03.2016 г. по описа на Център „Фонд за лечение на
деца“ (Ц“ФЛД“), чийто правоприемник е
НЗОК, съгласно Постановление № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване на
Център „Фонд за лечение на деца“ (Обн., ДВ, бр.26 от 29.03.2019 г., в сила от
29.03.2019 г.).
С Решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 1947/2019г. на ВАС, е оставено в сила Решение № 6985/23.11.2018 г. на АССГ по адм. дело№ 8253/2018г. С решение № 3684 от 10.03.2020г. на 5чл.
състав на ВАС по адм. дело № 13792/2019г. е отхвърлено искането за отмяна на
решение № 7082 от 13.05.2019
г. по адм. дело №
1947/2019г. на ВАС.
Управителят на НЗОК указва да бъде заведена
преписката от Център „Фонд за лечение на деца“ с входящ № Е-113-01-436 от
02.07.2019 г., по която е възразено, че такова заявление с такъв номер няма
депозиран от родителите на Л.Г.. В самата заповед се цитира отговора на заявителя
Г.М. от 11.07.2019 г., с което е представена
медицинска документация и оферта от „Практика-клиника по имунология и клетъчна
биология – д-р Л.Х.Б.“.
В съдебно заседание майката на
детето посочи, че доктор Б.
работел в клиниката в Мюнхен, тя лекувала децата, 16 български деца са лекувани и е заплащано
лечението им от „Фонда за лечение на деца“ няколко години подред. Тя е човекът,
който е лекувал децата в клиниката в Мюнхен. След смъртта на д-р К. има
приемственост, тя просто поема тази практика и продължават тези деца да се
лекуват и „Фондът за лечение на деца“ да заплаща това лечение. Това писмо, че е закрита клиниката, е изпратено от съпругата на
д-р К. до Министъра на здравеопазването в България. Там в същото писмо е
посочено, че това лечение се продължава от д-р Б..
С оглед така установената
фактическа обстановка, ЯАС намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145 ал. 1
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Съдът
проверява законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед
изискванията на чл. 146 от АПК, и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК, проверява
същата въз основа на представените от страните доказателства, като не се
ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на постановяване
на настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 142 ал. 1 от АПК извършва
преценка на административния акт в съответствие с материално правните и
процесуални разпоредби към момента на
издаването на оспорваната покана.
Предмет
на контрол по законосъобразност е заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на
услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба №
2 от 27.03.2019г. за медицинските и други
услуги по чл. 82 ал. 1а и 3 от
Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и
заплащане по заявление с вх. №
Е113-01-436/02.07.2019г. за одобряване,
ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от
Наредбата, за лице до 18годишна възраст, подадено от Г.Л.М., законен
представител на Л.Г.Г..
Съдът
следи служебно за наличието на нищожност на адм. акт. От друга страна в жалбата
има наведени доводи за такава. Според чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия
на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове или да поиска от
съда да я обяви. Предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал.
2, АПК са наличие на влязло в сила
съдебно решение и противоречие на акта със съдебното решение. Алтернативно се иска от съда да отмени акта като материално
незаконосъобразен.
В конкретния случай, следвайки
хронологията на съдебните решения, първо с Решение 2036 от 27.03.2017г. на АССГ, постановено по АД № 7479/2016г. е
отменено Решение №468 от 02.06.2016г. на Директора на
Център „Фонд за лечение на деца“, с което е отказано финансиране на лечението
на детето Л.Г. по
заявление за организационно и финансово подпомагане с вх. №
6488/11.03.2016г. със законни
представители Г.М. и Г. Г.. Заявлението е за цитираното подпомагане на детето в
„Клиника по имунология и клинична
биология-д-р К.“, Германия. С решението си
АССГ е върнал преписката на органа с указания за изпълнение, като това решение
е оставено в сила с решение №1672/07.02.2018г.на ВАС по адм. дело № 5730/2017г.
Впоследствие,
след връщане на преписката за ново разглеждане, със заповед № 606 от
09.07.2018г. на директора на ЦФЛД, в изпълнение на цитираните по горе решения
на АССГ и ВАС, е постановен повторен отказ за организационно и финансово
подпомагане за извършване на лечение в „Институт по имунология и клетъчна
биология д-р К.“, град Мюнхен, Германия в размер на 40000 евро за една
календарна година. Тази заповед е оспорена пред АССГ, който с решение № 6985 от
23.11.2018г. по адм. дело № 8253 по описа за 2018г. отменя Заповед №606/09.07.2018г. на Директора на
Център „Фонд за лечение на деца“ и връща делото като преписка на органа за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на решението в едномесечен срок.
Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 7082 от 13.05.2019г. по адм.
дело № 1947/2019г. на ВАС. Видно от
мотивите на последното :„Пациентката е с поставена
диагноза „Юношески
пауциартикуларен артрит“, като
се кандидатства за организационно и финансово подпомагане за извършване на
лечение в "Институт по имунология и клетъчна биология д-р К. ", град
Мюнхен, Германия, за сумата от 40 000 евро за една календарна година
При условията на чл. 33 от Правилника за дейността и организацията на работа на
център „Фонд за лечение на деца“ и в изпълнение на отменителните съдебни
решения, директорът на фонда е определил трима външни експерти-ревматолози от
списъка и един експерт – имунолог. В изготвените по реда на
чл. 34 от правилника доклади от външните експерти категорично се
застъпва становището, че не са запознати с лечението
"автохемотерапия", което се прилага в "Институт по имунология и
клетъчна биология д-р К.“.
Заявлението на Л.Г. и експертните становища са обсъдени на заседания на
Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца” и е взето решение да се
откаже предоставянето на исканата помощ, тъй като не са налице категорични
данни за положителния ефект от прилагания метод на лечение върху заболяването
на детето.
Въз основа на това решение, взето на заседание на Обществения съвет, е
постановено решение № 468/02.06.2016 г. на директора на Център „Фонд за лечение
на деца“, което е било отменено. Мотивите на Административния
съд София град за отмяна на това решение, оставено в сила с решение на ВАС, са
били в насока, че изложените от органа мотиви противоречат на докладите на
външните експерти. Липсвало обсъждане и излагане на
становище защо не е приета тезата на проф. Н., която посочва, че
приложеното лечение в България е без ефект и с прояви на кортикорезистентност и
с висока възпалителна активност, че на фона на Енбрел пациенката получава
цистопиелит с рецидив на основното заболяване, което налага спиране на
биологичната терапия. Видно
от данните по делото, в действителност, при лечението в България, при детето е
имало висока възпалителна активност (СУЕ, CRP), ANA достига 1:10000, получава
странични ефекти от лечението - инфекции (пиелонефрит), разлика в дължината на
крачетата, а след започване на терапията в Германия - ANA постепенно спада до
1:1000, възпалителна активност няма (СУЕ и CRP са в норма), възстановява се
дължината на лявото краче с 2,5 см, ANA спада до 1:320 и към момента детето не
приема никакви други лекарства освен терапията, детето няма болки и отоци и се
постига ремисия на заболяването. Според извършените
експертизи е изяснено, че тази терапия следва да продължи минимум още две
години.
Именно поради гореизложеното, заключението на ЛКК в „Аджибадем Сити Клиник
Токуда“ е било, че „детето е с добро повлияване от
провежданата автохемотерапия в Германия, както и цялостното положително становище
на имунолога проф.М. Н. от НЦЗПБ. Безспорно е установено по делото, че в
България на това дете му е била назначена и приложена терапия с „Енбрел“, която
е причинила тежки странични ефекти и възможностите за лечение в България са
били изчерпани. Също е безспорно установено, че детето
завършва три терапевтични цикъла в немската клиника и се чувства много по-
добре – няма болки в ставите, няма възпаления и отоци, съответстващ за
възрастта скок в растежа, който компенсира деформацията на гръбначния стълб.
През периода детето не е имало нито един нов рецидив на
ставите. От медицинската експертиза е видно, че на
фона на изчерпаните възможности и настъпилите усложнения следва да се търси нов
подход при лечението на Л.Г..“
ЯАС
намира, че след връщане на преписката за ново разглеждане е следвало адм.
орган- в случая управителят на НЗОК да се произнесе по заявление № 6488/11.03.2016г., произнасянето по което всъщност е висящо, а не както е посочил
в оспорената заповед- че е регистрирал заявление с вх. № Е113-01-436/02.07.2019г.
Видно от мотивите в
оспорената заповед е вписал, че отказва
заплащането на услуги по заявление с вх. № Е113-01-436/02.07.2019г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, за лице до 18г. възраст, подадено от Г.М.,
законен представител на Л.Г.Г..
В обжалваната заповед липсват мотиви защо
административният орган е избрал да се признесе по заявление от 2019г.,
а не по висящото заявление от 2016г., т.е. като правоприемник на фонда, по
неприключила процедура. Съдът счита, че адм. орган
дължи произнасяне по заявление с вх. № 6488/11.03.2016г.
Мотивите са ясни и безспорни в решението на ВАС. А що
се касае до това, че Институтът на д-р К. е закрит, тъй като д-р К. е починал,
от данните по делото се установява, че е представена
медицинска документация и оферта от „Практика-клиника по имунология и клетъчна
биология – д-р Л.Х.Б.“.
В този смисъл е несъстоятелно в мотивите на
процесната заповед да се твърди, че не са налице определените предпоставки за
заплащане на услуги при условията и по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а
именно: „лечебното заведение, за което кандидатствал
заявителят „Институт по имунология и клетъчна
биология д-р К.“, гр.Мюнхен, Германия, към настоящия момент не съществува“.
При това положение следва извод,
че и третия по ред издаден
административен акт - предмет на оспорване в настоящото производство също е
издаден, без да са изложени конкретни фактически основания. Няма налице
безспорни доказателства за постановяване на отказ за организационно и финансово
подпомагане на детето Л.Г..
С оглед чл. 35 от АПК адм. орган дължи изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Принципите заложени в АПК-на истинност и
съразмерност, безспорно следва да са водещи във производството по издаване на
адм. акт. Административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да
избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна
за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
На преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая. Ето защо, неспазването на
принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както и на принципа за
последователност и предвидимост, посочен в чл. 13 от АПК представляват самостоятелно
условие за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Необходимо е да се подчертае, че
съблюдаването на двата горепосочени принципа на административното
правораздаване, както от административните органи, така и от националния съд е
гаранция за спазване на правото на справедлив процес.
При това положение следва да се
приеме, че оспорения адм.акт е в противоречие с влязлото в сила Решение по адм. дело № 1947 на ВАС и с
решение по адм. дело № 8253/2018г. на АССГ, поради което и на основание чл. 177, ал. 2,
изр. 1 от АПК същият се явява нищожен.
Спорните въпроси са били
решени с влязъл в сила съдебен акт и обсъждани на два пъти от съдебни
инстанции. Подлагайки на спор вече решени с влязъл в сила съдебен акт въпроси,
адм. орган е издал нищожен административен акт.
С оглед на изложеното, ЯАС
намира, че оспорената заповед страда от най-тежкия порок-нищожност, която
следва да бъде прогласена. Доколкото съдът не може да се произнесе по
съществото на спора и с оглед нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с дадените в настоящото решение указания.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на оспорващата за присъждане на сторените в производството
пред първата инстанция разноски, които са доказани до размера от 500 (петстотин)
лева.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2, вр. чл. 177, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед №
РД-Е-113-01-601/18.06.2020г. на Управителя на НЗОК.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Управителя на НЗОК( НЗОК
като правоприемник на Център“Фонд за лечение
на деца“, съгласно Постановление № 54 на
МС от 28.03.2019г. за закриване на Център „Фонд за лечение на деца“/обн. бр.26,
от 29.03.2019г, в сила от 29.03.2019г.), за ново произнасяне съобразно
мотивите на решението по заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016г./пререгистрирано
със заявление с вх. №
Е113-01-436/02.07.2019г./ на
Г.Л.М. ***, законен представител на Л.Г.Г., родена на ***г.
ОПРЕДЕЛЯ на
административния орган 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение,
считано от датата на влизането му в
сила.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на Г.Л.М. с ЕГН **********,
съдебен адрес *** сторените в производството разноски, възлизащи общо на 500/петстотин/ лева адвокатски хонорар.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България
– гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете