№ 160
гр. Ловеч, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500043 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Производството по делото е образувано по възражение вх. № 669/23.01.2023 г. /дата
на пощенското клеймо 20.01.2023 г./ от С. С. А. от гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120,
ет.1, ап.3, чрез пълномощника адв.Теньо Тенчев от АК – Хасково, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул.“Цар Калоян“ № 15, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 984/2022 год. по описа на РС Ловеч.
В него твърди, че на 21.12.2022 г. на работодател й „Крез България“ЕООД е
връчено запорно съобщение на получаваното от нея трудово възнаграждение, а на нея
покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20229030400345 по описа на ЧСИ И. Л..
Твърди, че на 03.01.2023 г. работодателят й предал ПДИ и тогава научила за образуваното
изп.дело въз основа на изпълнителен лист № 659/09.09.2022 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 525/2022 г. по ч.гр.д. № 984/2022 год. по описа на РС Ловеч.
Счита, че вземането на „ЕОС Матрикс“ЕООД е погасено по давност, но в същото време
Заповед за изпълнение № 525/2022 г. по ч.гр.д. № 984/2022 год. по описа на ЛРС не е й
връчена надлежно и е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че от 2019 г.
живее в гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120, ет.1, ап.3, където има постоянен и настоящ
адрес. Твърди, че с ненадлежното връчване заповед за изпълнение, е лишена от
възможността да възрази срещу дължимостта на вземането, обективирано в нея. Изтъква, че
възражението е подадено в 1-месечния преклузивен срок и е основателно.
Моли съда да спре изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
525/2022 г., издадена по ч.гр.д. № 984/2022 год. по описа на ЛРС по отношение на нея и
приеме, че възражението за дължимост на сумите по чл.414 ГПК е подадено в срок поради
ненадлежно връчване на заповедта.
Към възражението е приложена ПДИ, изп.лист № 659/09.09.2022 г. по ч.гр.д. №
984/2022 г. по описа на РС – Ловеч и копие от личната карта на С. С. А..
С разпореждане № 30/02.02.2023 г. въззивният съд е разпоредил да се изискат от
ЧСИ И. Л., рег.№ 903 с район на действие ОС – Ловеч заверени копия от доказателствата
във връзка с връчване на ПДИ по изп.дело № 20229030400345 на длъжника С. С. А., както и
за връчване на запорното съобщение на „Крез България“ЕООД с оглед преценка
1
допустимостта на подаденото възражение по чл.423 ГПК.
Тъй като районният съд не е администрирал подаденото възражение, е разпоредено
и връчване на копие от същото на кредитора „ЕОС Матрикс“ЕООД.
В указания от съда срок е постъпило писмено становище от „ЕОС Матрикс“ЕООД,
в което излага доводи, че не са налице предпоставките за приемане на депозираното
възражение. Твърди, че районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу
длъжниците, след като е констатирал, че заповедите за изпълнение са редовно връчени. В
разпореждането е посочено, че С. С. А. е с адрес гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120,
ет.1, ап.3 и заповедта за изпълнение е връчена на същата на този адрес на 20.07.2022 г. чрез
Т. Г. – пълнолетен неин приятел. По отношение на направеното възражение за погасяване
на вземането по давност счита, че същото е неоснователно и неотносимо към настоящето
производство. Ако съдът приеме възражението за основателно, моли да му бъдат дадени
указания за предявяване на установителен иск срещу длъжника С. С. А..
Ловешкият окръжен съд, като прецени доводите на длъжника, становището на
кредитора „ЕОС Матрикс“ЕООД и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
След извършена служебно справка по изп.дело № 345/2022 г. на ЧСИ И. Л., рег.№
903 с район на действие ОС – Ловеч и изпратените с придружително писмо изх. №
1663/21.02.2023 г. доказателства се установява, че ПДИ по изп.дело № 20229030400345 е
връчена лично на С. С. А. на 21.12.2022 г. от Галина Кръстева Тонкова – служител
„Човешки ресурси“, поради което съдът приема, че възражението е подадено в срок.
От приложеното ч.гр.д. № 984/2022 г. по описа на ЛРС е видно, че в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 525/20.06.2022 год. срещу длъжниците Т. К. Г., Т. Т. В., С. С. А., които са осъдени да
заплатят солидарно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 4 961.45 лв. главница по Договор за
потребителски кредит от 26.02.2014 г. и Анекс № 1 към нето от 29.06.2015 г. за периода от
29.01.2016 г. до 29.1.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
20.06.2022 год. до изплащане на вземането и разноски в размер на 99.23 лв. държавна такса
и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
След извършена служебно справка в НБДН за постоянния и настоящ адрес на
длъжника С. С. А. е установено, че е гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120, ет.1, ап.3. След
изпращане на съобщението за връчване на издадената заповед изпълнение на този адрес,
длъжностното лице по връчване е отбелязало, че по сведение на Ив.Иванов – съсед, лицето
вече не живее на посочения адрес.
На 07.07.2022 г. съдът е разпоредил съобщението да се връчи на посочения в
заявлението адрес в гр.Ловеч, ул.“Райна Княгиня“ № 2, вх.В, ет.1, ап.1. От приложената по
делото разписка е видно, че за получател със задължения да я предаде се е подписал Т. К. Г.
/също длъжник/ – приятел, пълнолетен живущ на адреса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира
депозираното възражение за неоснователно. Чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност
длъжникът по заповедта за изпълнение, който е бил лишен от възможността да оспори
вземането, да подаде възражение до въззивния съд при наличието на две предпоставки:
длъжникът да е спазил едномесечния срок и да са налице основанията по чл.423, ал.1, т.1-4
ГПК. Съгласно чл.423, ал.3, изр.1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са
налице предпоставките по ал.1. В нормата на чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК са посочени
следните основания: 1. заповедта не му е била връчена надлежно; 2. заповедта не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на страната; 3. не е могъл за узнае за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства и 4. не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
2
обстоятелства, които не е могъл да преодолее. От страна на длъжника като конкретно
основание е посочена първата хипотеза на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, т.е. че не е бил надлежно
уведомен за издадената заповед за изпълнение, която не му е била връчена на адреса в
гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120, ет.1, ап.3. Безспорно е, че в настоящия случай
заповедта за изпълнение е издадена при условията на чл.410 ГПК, поради което връчването
й се дължи от съда.
Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила
на чл.37 – чл.58 от ГПК. Съгласно действащата към момента на връчването редакция на чл.
38 от ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът
не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса
на такъв - на постоянния. Нормата на чл.47, ал.7 от ГПК изрично предвижда, че
разпоредбите на ал.1-5 се прилагат и за връчване на заповед за изпълнение. За да се извърши
връчване по реда на чл. 47 от ГПК, е необходимо първо ответникът /длъжникът/ да не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес, респективно да не се намери лице от
категорията по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението; връчителят да
е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп- на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея. Правилото за три посещения на
адреса не се прилага, когато връчителят е събрал данни от посочените в разпоредбата на
чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК лица и удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. Според ал. 3 когато длъжникът след изпълнение на горното не се яви да
получи книжата, съдът следва да предприеме действия по установяване на неговия
постоянен и настоящ адрес /указвайки на заявителя да представи справка за неговата адресна
регистрация/ и в случай, че те са различни от посочения в заявлението – да разпореди
връчване по постоянен или настоящ адрес.
В конкретния случай съобщението, ведно с препис от заповедта за изпълнение, е
била връчена първо не на посочения в заявлението адрес, а на постоянния и настоящ адрес
на длъжника, които съвпадат и за които е имало данни по делото. От връчителят в
разписката е удостоверено, че по данни на съседа Ив.Иванов лицето вече не живее на този
адрес. В тази част разписката е оформена според изискваният на ГПК, представлява
официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностното лице в рамките на
предоставената му компетентност, притежаващ обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените факти. В тежест на длъжника е да докаже, че
удостовереното в разписката е невярно, т.е. че на посочената дата е пребивавал на
посочения адрес. Такива доказателства /напр. свидетелски показания/ не са ангажирани в
настоящето производство, а представеното копие от личната карата не може да мотивира
съда да направи друг извод.
С последващо разпореждане районния съд е разпоредил препис от заповедта за
изпълнение да се връчи на длъжника С. С. А. на посочения в заявлението адрес в гр.Ловеч,
ул.“Райна Княгиня“ № 2, вх.В, ет.1, ап.1. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК,
когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице,
което е съгласно да го приеме, като последното се подписва със задължение да го предаде
3
/чл.46, ал.2, изр.2 ГПК/. В разписката към съобщението следва да бъдат посочени имената и
качеството на лицето, на което е връчено съобщението /отношенията му с адресата/ - чл.44,
ал.1, изр.2 от ГПК. Това изискване задължително следва да бъде спазено, за да може да бъде
направена преценка за редовността на връчването. В настоящия случай от разписката за
връчване на заповедта за изпълнение е видно, че същата е връчена на посочения в
заявлението адрес на длъжника на лице, което живее на този адрес – Т. К. Г., който е
приятел на длъжника С. С. А. и също адресат на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 984/2022 г. на РС Ловеч. При тези данни съдебният състав прави извод за редовност на
връчването.
Поради изложените съображения въззивната инстанция счита, че възражението за
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е неоснователно, тъй като е спазен реда за
връчване по чл.46 от ГПК.
Предвид изложените мотиви съдебният състав намира, че не са налице
предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението, поради което
същото е неоснователно и не следва да бъде прието.
Водим от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на С. С. А. от гр.Пазарджик, ул.“Петър Бонев“ № 120,
ет.1, ап.3, чрез пълномощника адв.Теньо Тенчев от АК – Хасково, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул.“Цар Калоян“ № 15, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 525/20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 984/2022 год. по описа на РС Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4