Р Е Ш Е Н И
Е № 66
Административен
съд – Пловдив,
ХХ състав, в
открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря
Таня Костадинова и с участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа
докладваното от съдия Дичев КАНД № 3279 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
„РИФ 08 ТРЕЙД“ ЕООД - с.Труд, обл.Пловдив, против Решение № 1639/11.09.2019
г. по АНД № 5738/ 2018 г. на Районен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че
решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и без да
са спазени процесуалните правила, като се иска отмяната му, съответно отмяна на
НП. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Дружеството е санкционирано на
основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. Установено е,
че изследвано дизелово гориво не
съответства на показателя „пламна температура“, като резултатът от
арбитражната проба е 49,5 градуса по Целзий +/- 1 градус, т.е. за целите
на административнонаказателното производство следва да се приеме 50,5 градуса
по Целзий /в полза на жалбодателя/, или отклонението от посоченото в Приложение
№ 2 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда
и начина за техния контрол е 4,5 градуса, а предвид посоченото от
административнонаказващия орган, че при получен резултат под 52,97 градуса/посоченото
при арбитражния анализ, че при получен резултат под 52,93 градуса продуктът не съответства на изискванията за
качество по този показател, отклонението /изчислено отново в полза на
жалбодателя според посоченото от органа/при арбитража/ е съответно 2,47/ 2,43
градуса.
Настоящият съдебен състав на
първо място не споделя посочените в жалбата за допуснати съществени нарушения в
производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието –
непосочване на конкретното изпълнително деяние в АУАН, за допуснати нарушения
по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, по отношение съставянето на АУАН в
нарушение на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Не е
основателно и оплакването в насока, че жалбодателят в качеството му на краен
разпространител няма как да извърши нарушението, за което е санкциониран. На
следващо място без значение е
твърдението за липса на причинна връзка между действия или бездействия на
дружеството и констатираното отклонение по показател „пламна температура“,
ведно с изтъкването, че горивото било придружено с декларация за съответствие,
издадена от „Лукойл България“ ЕООД и в този смисъл нямало как дружеството да
контролира, съответно да проверява какво гориво получава, последното тъй като
санкционната норма въобще не държи сметка за наличието или липсата на такава
декларация, както и предвид това, че въпросният показател въобще не се изследва
от лицето, което пуска горивото на пазара /аргумент от чл.8 от цитираната
наредба вр. Приложение № 2 към чл.6, т.2 от същата, пояснение 6/.
Основателно е обаче възражението,
че случаят може да се квалифицира като маловажен, предвид следното: 1.
Отклонението от показателя „пламна температура“ може да бъде преценено като
незначително; 2. Вещото лице по назначената в първата инстанция експертиза е
посочило, че при съдържание на биокомпонент в дизеловото гориво /какъвто в
случая безспорно е налице/, същото води до чувствително понижаване /6 до 9
градуса/ на показателя „пламна температура“ /а в случая това понижаване е
неколкократно по-малко/, както и че ако при производството на биокомпонента не
е отстранен метанолът, това би могло да даде влияние на пламната температура;
3. Вещото лице е посочило също, че такова малко отклонение в показателя не би
повлияло в качеството на атмосферния въздух; 4. По всички останали изследвани
показатели няма никакви отклонения; 5. Липсват доказателства и дори твърдения
за други нарушения на дружеството, следователно следва да се приеме, че
настоящото е първо такова; 6. Липсват
доказателства и дори твърдения за настъпили каквито и да е вредни последици от
допуснатото отклонение; 7. Пламната температура дори не е между задължителните
показатели за дизеловите горива, които се изпитват при пускането на горивата на
пазара и се докладват в Европейската Комисия съгласно изискванията на Решение
2002/159/ЕС и на Директива 98/70/ЕС, изменена и допълнена с директиви
2003/17/ЕС, 2009/30/ЕС и 2011/63/ЕС. Нейната стойност не е свързана с
нарушаване Закона за чистотата на атмосферния въздух, още повече, че в случая
става въпрос за гориво за дизелови двигатели със съдържание на биокомпонент,
който по-скоро допринася за относително по-малката безопасност на горивото
спрямо околната среда и най-вече въздуха, а не обратното. Всички тези критерии
и липсата на каквито и да е отклонения в останалите изследвани показатели, в съвкупност дават основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че и най-лекото предвидено наказание в
случая би било несъразмерно тежко в конкретния случай, като в същото време за
целите на ЗАНН, съответно ЗЧАВ, в случая би било достатъчно наказващият орган да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл.
28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол – така в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ N 1 от 12 декември 2007 година на Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ, по тълкувателно наказателно дело № 1 по описа за 2007
година, докладвано от съдия БЛАГА ИВАНОВА.
При това положение
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени
първоинстанционното решение с постановяване на друго, с което да се отмени НП.
Жалбодателят е направил искане
за разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, независимо от
законодателното изменение и приемането на чл.63, ал.3 от ЗАНН, тъй като са
представени доказателства за разноски само в първата инстанция и няма как
същите да бъдат присъдени в касационното производство, а евентуално могат да
бъдат претендирани по друг процесуален ред.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 1639/11.09.2019 г. по АНД № 5738/ 2018 г. на Районен съд – Пловдив,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП
№ КГ - 2194/ 06.08.2018 г. на Заместник – председател на ДАМТН - София.
ОТХВЪРЛЯ
направеното
искане от „РИФ 08 ТРЕЙД“ ЕООД - с.Труд,
обл.Пловдив, за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.