Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9382/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Й.В.Т. и Т.В.Т., с която са предявени срещу П.Р.Б., И.Р.М. и
Б.С.П., искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответниците
не е собственици на недвижим имот с идентификатор 68134.4329.366 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор, трайно
предназначение на територията: земеделска, находящ се
в гр.София, район Овча купел, Горна баня, местност „В.з. Горна баня – раз.“, с площ от 10036 кв.м., граничещ с имоти с
идентификатори както следва: 68134.4329.1617, 68134.4329.1690, 68134.4329.1115,
68134.4329.1543, 68134.4329.1692, 68134.4329.1113, 68134.4329.1114.
Ищците твърдят, че са собственици на
процесния имот, като са го придобили от А.С.Т. по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 22.05.2012 г. След получаване на
уведомление от АГКК са установили, че като собственици на имота им са вписани
ответниците. Твърдят, че са собственици на имота и по силата на давностно владение, защото в тяхна полза е изтекла кратката
придобивна давност от 22.05.2012 г. до 22.05.2017 г.,
като са владяли имота явно, спокойно и
необезпокоявано. Позовават се и на общата придобивна
давност, текла от 1995 г., като към срока на своето владение прибавят това на праводателката си. Твърдят, че владението на имота са
извършвали чрез фактически и правни действия – косили са тревата, поддържали са
оградата, събирали са плодове от дърво в имота, подавали са молби пред държавни
органи във връзка със статута на имота, като по тяхна инициатива е изменен
кадастралния план, в който попада. Молят да се постанови съдебно решение, с
което да се установи, че ответниците не са собственици на процесния имот.
Ответниците оспорват иска. Твърдят,
че са собственици на процесния имот, като имотът е част от имоти, придобити от
дядо им Б.П. през 1930 г. и 1934 г., а през 1949 г. е отчужден по ЗОЕГПНС, а
впоследствие собствеността им е възстановена по силата на чл.1 ЗВСОНИ и имотът
е деактуван със Заповед №57-440/08.04.1996 на СО. Поради
бездействие на Ликвидационния съвет на ТКЗС „Г.Кирков“ да им предаде
собствеността са предявили ревандикационен иск и с
решение от 07.01.1999 г. на СГС по гр.д. №5148/1995 г. правоимащите
лица на заличеното ТКЗС „Г.Кирков“ са осъдени да им предадат владението върху
имота. По издадения изпълнителен лист по делото е образувано изпълнително
производство. През 1996 г. са предявили и иск срещу А.К.и Р.С., закупили процесния
имот от ТКЗС, но с въззивно решение от 19.05.2016 г.
на СГС по гр.д. №326/2005 г. е обезсилено решението на СРС по гр.д. №3172/1996
г. и производството по делото е прекратено, като въззивният
съд е приел, че с решението на СГС по гр.д. №5148/1995 г. е формирана сила на
пресъдено нещо, която се разпростира и срещу приобретателите
и върху тях преминава и задължението да предадат владението на вещта. С
определение на ВКС, с което решението по гр.д. №326/2005 г. на СГС не е
допуснато до касация, също е прието, че влязлото в сила решение на СГС по гр.д.
№5148/1995 г. по спора за собствеността има сила на пресъдено нещо и спрямо последващите приобретатели,
независимо че не са страна по делото, тъй като са придобили права от ТКЗС „Г.Кирков“
след подаване на исковата молба. Твърдят още, че доколкото ищците се позовават
на права, които са придобили от А.Т., която от своя страна е придобила имота по
дарение от Р.С. и съпруга й Г.С., то също се явяват обвързани от влязлото в
сила решение, постановено по отношение на ТКЗС „Г.Кирков“. Оспорват и
твърдението за изтекла в полза на ищците придобивна
давност върху имота. Твърдят, че след влизане в сила на решението на СГС по гр.д.
№5148/1995 г. през 1999 г. са установили фактическа власт върху имота, като са
определили границите на същия чрез поставяне на колчета съобразно скицата на
вещото лице и от този момент насетне без прекъсване го владеят.
По допустимостта на производството:
С т.1 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
За отстраняване на противоречива
съдебна практика и на изясняване на предмета на доказване по отрицателните
установителни искове за право на собственост след цитираното ТР е постановена
от ВКС и практика по реда на чл.290 ГПК. Така по гр. д. № 6320/2015 г., II г.
о., ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса: „Как следва да процедира
съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният
интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на
правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на
фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца - да прекрати
производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по
съществото на спора. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 9 от
10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, ВКС приема, че при недоказване
на фактическите твърдения, които пораждат правата, на
които се позовава ищецът, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо „само в случай, че ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот … в този случай доказването, че спорното право принадлежи на
ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът
за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. … Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване
фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай,
че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно
право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на
възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.“ В
този смисъл са и Определение
№ 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на
ВКС, II г. о., постановено по реда на чл.
274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от
19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от
12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о.
Ето
защо съдът приема, че осъществяването на правата, на които ищците се позовават,
за да обосноват правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск, доколкото се основават на притежание на самото спорно право, което се
отрича на ответниците, са въпрос на материална, а не на процесуална легитимация
и следва да бъдат разгледани по съществото на делото – при формиране на
преценка за основателност или не на предявения установителен иск, а не като
въпрос на процесуална легитимация относно допустимостта на производството. По
тези съображения заявените от ищеца придобивни
основания – сделка и давност, ще бъдат обсъдени при преценка материалната
легитимация – по съществото на делото.
По предявения отрицателен
установителен иск:
1.
Сделките, от които ищците черпят
правата си:
Установява се от нотариален акт №28
от 22.05.2012 г., че А.С.Т. е прехвърлила на ищците Й.В.Т. и Т.В.Т. по силата
на договор за покупко-продажба реална част от неурегулирано място с площ от
26277 кв.м., находящо се в землището на гр. София,
Район Овча купел, кв. „Горна баня“, обхващащо парцел I
от плана за перцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“
– Суходол, вписано в кадастралния план като ИМОТ с пл.№366, в кад.л. 488, с площ на реалната част от 10138,50 кв.м., по
съседи на реалната част по решение за делба от 25.05.1998 г. по гр.д.
№3339/1995 г. на СРС, представляващо дял III по
делбата: от север – дял I,
предоставен на Г.и А.Д., и дял II,
предоставен на С.и Л.Р., от юг – дял IV,
предоставен на А.К.и от запад и изток – черен път и дере.
Праводателката А.С.Т. е придобила имота от Р.и Г.С.и по силата на договор
за дарение, сключен с нотариален акт №177 от 29.03.1995 г., с който й се
прехвърля 1/2 ид.ч. от недвижим имот пл.№366 с площ
от 26277 кв.м.
С решение от 30.10.1997 г. по гр.д.
№3339/1995 г. на СРС е допуснато извършване на съдебна делба на имота ,
представляващ неурегулирано место в землището на кв. Горна баня с площ от 26277
кв.м., обхващащо парцел I от плана
за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“, вписано в кадастралния
план на кв. Горна баня като имот пол.№366, между следните лица и за следните
квоти: Г.Д. и А.Д.– 3000/26277 ид.ч.; С.Р.и Д.Р.–
3000/26277 ид.ч., Р.С. и Г.С. - 10138,5/26277 ид.ч. и А.К.- 10138,5/26277 ид.ч.
С решение от 25.05.1998 г. по гр.д. №3339/1995 г. на СРС е извършена съдебната
делба по реда на чл.292 ГПК (отм.), като в дял на праводателите
на А.Т. - Р.и Г.С.и е поставен имот, представляващ дял III
от скицата по делото, с площ от 10138,50 кв.м. при съседи: от север – дял I,
предоставен на Г.и А.Д., и дял II, предоставен на С.и Л.Р., от юг – дял IV,
предоставен на А.К.и от запад и изток – черен път и дере.
Съделителите по горното дело А.К.и Р.С. от своя страна са придобили
имота, предмет на делбата, представляващ земя от 26277 кв.м. и сгради по силата
на договор за покупко-продажба от 30.11.1993 г., сключен с ТКЗС „Г.Кирков“, за
което е съставен нотариален акт №94 от 09.02.1994 г. (л.173-176). С договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №28 от 11.02.1994 г. (л.1177-178) А.К.и
Р.С. прехвърлят на С.Р.и Г.Д. 6000/26277 ид.ч. от
имота, като по този начин се формира съсобствеността, прекратена с делбата по
гр.д. №3339/1995 г. на СРС. Впоследствие имота, поставен в дял на Р.С. и Г.С.,
прехвърлен от тях на А.С.Т. с договор за дарение, е продаден от А.С.Т. на
ищците с договор за покупко-продажба.
От изложеното следва, че първоначалният
праводател, от когото чрез сделки и дарение имотът е преминал през патримониума на няколко лица и е прехвърлен на ищците с
договора за покупко-продажба от 22.05.2012 г., е ТКЗС „Г.Кирков“, който след
проведен търг и чрез договора, за който е съставен нотариален акт №94 от
09.02.1994 г., е прехвърлил имот, представляващ неурегулирано место в землището
на кв. Горна баня с площ от 26277 кв.м. и сгради.
2.
Придобивното основание, от което ответниците черпят правата си:
Установява се от нотариални актове
№40 от 05.04.1930 г. и №144 от 24.08.1934 г. (л.166-167), че Б. Ю.П. е придобил
ливади и ниви в местността „Зад Кръста“ в Горнобанското землище. С Акт за
завземане от 22.07.1949 г. (л.168) е отчужден по ЗОЕПГНС имот на П.,
представляващ нива и ливада от 30 дка в Горнобанското землище – София – в
скотовъдна кооперация.
Установява се от Удостоверение за
наследници, че Б.П. е починал на 01.02.1949 г. и е оставил за наследници по
закон Б.П., И.М. и П. Борисова (внуци).
По повод молба на наследниците на Б.П.
и на основание чл.1 ЗВСОНИ със Заповед №РД-57-440/08.04.1996 г. на кмета на СО (л.106)
е постановено отписването от актовите книги за държавни и общински недвижими
имоти нива и ливада от 30 дка в местността „Зад Кръста“ в Горнобанското
землище, като имотът е идентифициран съобразно скица като стар пл.№2003 на кад.л. 488 и 512 – извън регулация.
По повод бездействие на ТКЗС „Г.Кирков“
да предаде гореописания имот на наследниците на Б.П. е предявен иск по чл.108
ЗС, по който е образувано гр.д. №5010/1993 г. на СРС, 49 състав. С влязло в
сила решение на въззивния съд по този иск, а именно –
решение от 07.01.1999 г. на СГС по гр.д. №5148/1995 г. правоимащите
лица на заличеното ТКЗС „Г.Кирков“ са осъдени на основание чл.108 ЗС да
предадат на наследниците на Б.П. владението върху имоти, сред които парцел I с площ от 26,277 дка, индивидуализиран съобразно скица на
назначено по делото вещо лице, която скица представлява неразделна част от
решението.
С констативен нотариален акт №5 от
25.01.2018 г. (л.163) въз основа на представени пред нотариуса документи
ответниците са признати за собственици при квоти по 1/4 ид.ч.
за И.М. и П. Борисова и 1/2 ид.ч. за Б.П. на поземлен
имот с идентификатор 68134.4329.366, с площ от 10036 кв.м.
3.
Обективни и субективни предели на сълата на пресъдено нещо между страните:
Влязлото в сила решение, постановено
по гр.д. №5148/1995 г. на СГС, има действие за страните, по отношение на които
е постановено, както и за техните наследници и правоприемници, включително
частни правоприемници по транслативни сделки. Това
следва от чл.220, ал.1 от ГПК (отм.) – нормата, която към момента на влизане в
сила на цитираното решение е определяла действието на решението. Съгласно
посочената разпоредба влязлото в сила решение е задължително за страните и
техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички
други съдилища и учреждения в Републиката. Поради това и на основание сега
действащите процесуални норми относно зачитане на влезлите в сила решения и непререшаемостта на споровете (чл.297 и чл.299 ГПК) влязлото
в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, като спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Ето защо доколкото спорът
относно правото на собственост върху имота е разрешен с влязло в сила решение
между първоначалния праводател на ищците и наследодателите на ответниците,
съдът е длъжен да зачете това решение и да приеме в отношенията между страните,
поради това че те са частни правоприемници (за ищците) и универсални
правоприемници (за ответниците) на страните по гр.д. №5148/1995 г. на СГС, са
обвързани от приетото в решението по гр.д. №5148/1995 г., а именно: че
наследодателите на ответниците са собственици на основание чл.1 ЗВСОНИ на
имота, представляващ парцел I с площ от
26,277 дка, индивидуализиран съобразно скица, представляваща неразделна част от
решението, че ответникът ТКЗС „Г.Кирков“ (към този момент – заличен и
представляван в процеса от „правоимащи лица“) владее
имота без правно основание и че по силата на съдебното решение ответникът е
осъден да предаде имота на наследодателите на ищците ищците.
Силата на пресъдено нещо по цитираното решение е формирана към 10.12.1998 г.
(датата на заседанието, в което е даден ход на устните състезания).
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че цитираното решение няма конститутивно
действие и от него не могат да произтекат права за ищците. Както беше вече
посочено, правата на ищците произтичат от придобивния
способ, на който се позовават, а именно - чл.1 ЗВСОНИ. Решението по ревандикационен иск няма конститутивно
действие и не може да учреди право на собственост. То разрешава със сила на пресъдено
нещо спор относно собствеността, като на основание чл.297 ГПК съдът е длъжен да
зачете решението, като приеме, че правата им съществуват такива, каквито са
установени от съда в спора между тях.
По въпроса относно обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо по решението по гр.д.
№5148/1995 г. съдът вече е имал възможност да се произнесе и по друг приключил
спор относно същия имот между ответниците и праводателите
на праводателката на ищците (А.К.и Р.С.) - с влязлото
в сила въззивно решение от 19.05.2016 г. на СГС по
гр.д. №326/2005 г. С цитираното решение е обезсилено решението на СРС по гр.д.
№3172/1996 г., образувано по иск по чл.108 ЗС, предявен от М.Г., Р.П.и Б.П.
(първите двама – наследодатели на ответниците), срещу
А.К.и Р.С. (праводателите на праводателката
на ищците) за недвижим имот, представляващ парцел I
по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“. С влязлото в
сила въззивно решение съдът е приел, че с решението
на СГС по гр.д. №5148/1995 г. е формирана сила на пресъдено нещо, която се
разпростира и срещу приобретателите и върху тях
преминава и задължението да предадат владението на вещта. С тези мотиви е
обезсилил решението на първоинстанционния съд и е
прекратил производството по делото. Изводът за наличие на сила на пресъдено
нещо, която обвързва ищците, като частни правоприемници и ответниците, като
универсални такива, относно собствеността върху процесния имот, остава
непроменен и при разглеждане на настоящия спор, касаещ
част от имота, представляващ парцел I по плана
за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“.
Неоснователни са възраженията на
ищците, че поради липсата на установителен диспозитив в решението по гр.д.
№5148/1995 г., същото не е формирало сила на пресъдено нещо относно правото на
собственост на праводателите на ответниците. С ТР №4/2014
г. на ОСГК на ВКС, т.2А е прието, че „искът
за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който
в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на
заявеното от него основание. Когато по предявен иск за собственост съдът е
пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост,
но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението
не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.“ Ето следва
да се приеме, че с решението по гр.д. №5148/1995 г. има формирана сила на
пресъдено нещо по предмета на спора – по иска по чл.108 ЗС и в установителната, и в осъдителната част, като няма пречка при
липсата на установителен диспозитив, решението на съда относно установителната част да се извлече от мотивите, както е
сторил СГС с въззивното решение от 19.05.2016 г. по
гр.д. №326/2005 г.
Неоснователни са и доводите на
ищците относно момента на вписване на решението по гр.д. №5148/1995 г. Към
момента на предявяване на иска по гр.д. №5010/1993 г. на СРС, 49 състав, по
който е въззивното решение на СГС по гр.д. №5148/1995
г., исковите молби по ревандикационни искове не
подлежат на вписване (съгласно действащия към онзи момент разпоредби на ЗС),
като наличието на вписване на влияе на субективните и обективни предели на
силата на пресъдено нещо.
4.
Идентичност на имота, придобит от
ищците, с имота, реституиран на ответниците:
Спорно по делото е обстоятелството
дали има идентичност между имота на ищците, придобит с нотариален акт №28 от
22.05.2012 г. и имота, реституиран на ответниците.
Както бе посочено по-горе, ищците
извеждат правата си от транслативни сделки и делба,
като първоначалният им праводател е ТКЗС „Г.Кирков“. По вещен иск, предявен от
наследодатели на ответниците срещу ТКЗС „Г.Кирков“ е прието за установено, че
ответниците са собственици на имот, представляващ парцел I с площ от 26,277 дка, индивидуализиран съобразно скица на
назначено по делото вещо лице, която скица представлява неразделна част от
решението.
По тези съображения при преценка
налице ли е идентичност на имота, описан в документите за собственост на ищците
и имота, придобит от ответниците на основание чл.1 ЗВСОНИ, съдът следва да
зачете правата на ответниците така, както са установени с решението по гр.д.
№5148/1995 г., като идентификацията на имота по местонахождение, площ и
граници, следва да се съобрази съгласно скицата, неразделна част от решението.
Установява се от двете приети
технически експертизи, изготвени от вещите лица инж. Р.П. (л.331-335) и инж. Л.
М. (л.365-380), че процесният имот, предмет на исковата молба – с идентификатор
68134.4329.366, е част от парцел I по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“,
като парцел I включва и други съседни имоти на процесния, описани в
експертизите. Имотът парцел I, включващ
процесния, е закупен от праводателите на ищците и
описан в тръжния протокол и нотариалния акт от 30.11.1993 г., съставен за
сделката между ТКЗС „Г.Кирков“ и Р.С. и А.К.. Този имот представлява дял III, описан в решението за делба по гр.д. №3339/1995 г. на СРС
и в решението по гр.д. №5148/1995 г. на СГС. Процесният имот с идентификатор
68134.4329.366 е част от имотите, описани в решението по гр.д. №5148/1995 г. на
СГС и скицата към него, като видно от скицата, изготвена от вещото лице П.,
имотът с идентификатор 68134.4329.366 попада изцяло в описания в решението
парцел I. Съгласно експертизата на вещото лице М., заключението
относно идентичност е аналогично – на формулиран служебно от съда въпрос
относно това дали процесният имот с идентификатор 68134.4329.366, представлява
част от имота, за който е постановено решението по гр.д. №5148/1995 г. на СГС,
вещото лице посочва, че имотът с идентификатор 68134.4329.366 попада в имота,
за който е постановено решението по гр.д. №5148/1995 г. на СГС, съобразно
изготвената към решението скица.
Следва да се отбележи, че и двете
вещи лица коментират в експертизата си, че съдебното решение по гр.д.
№5148/1995 г. на СГС и по-специално изготвената и представляваща неразделна
част от него скица на вещо лице, е изработена въз основа на скица на СОФГЕО от
1992 г., в която процесния парцел I е изчертан като имот пл.№2003, който според вещите лица П. и М.
няма южна граница и е с незатворен контур, поради което такъв имот не
съществува и скицата е неправилно съставена. Въз основа на това съждение вещите
лица приемат, че и скицата към съдебното решение е неправилна и описания в
съдебното решение имот не съществува. Поради това и с оглед извода им, че
скицата на СОФГЕО от 1992 г. е неправилна и имот пл.№2003 не съществува, двете
вещи лица дават извод за неидентичност на процесния имот с имота, описан в
съдебното решение, поради това, че имотът в съдебното решение, съгласно
скицата, представляваща неразделна част от него, не съществува поради липса на
южна граница, а имот с незатворен контур, не е имот, по становище на вещите
лица.
Това становище на вещите лица не
следва да се има предвид, тъй като то не съобразява правилата за стабилитет на
съдебните актове и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение.
Както бе посочено по-горе, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван. Спорът относно правото на собственост върху имота е разрешен с
влязло в сила решение между първоначалния праводател на ищците и
наследодателите на ответниците, поради което съдът е длъжен да зачете това
решение и да приеме в отношенията между страните, че наследодателите на
ответниците са придобили на основание чл.1 ЗВСОНИ на имота, представляващ
парцел I с площ от 26,277 дка, индивидуализиран съобразно скица,
представляваща неразделна част от решението гр.д. №5148/1995 г. на СГС. Ищците
не могат да се освободят от силата на пресъдено нещо с аргумент, че предходното
дело между праводателите на двете страни е лошо водено,
или че решението е погрешно, тъй като се опира на неправилна техническа
експертиза или неправилно изготвена скица. Поради това заключенията на вещите
лица, в частта им, в която те на свой ред изследват собствеността на
ответниците съобразно документите им за собственост от 1930 г. и 1934 г., не
следва да бъдат съобразявани, тъй като такова преразглеждане на правата на
ответниците би било в нарушение на чл.299 ГПК.
5.
Придобивно основание на ищците – сделка, като придобивен
способ, изключващ правата на ответниците
По изложените по-горе съображения
съдът прима, че процесният имот с идентификатор 68134.4329.366 попада в имота,
за който в решението по гр.д. №5148/1995 г. на СГС е прието, че принадлежи на
наследодателите на ответниците, като представлява част от този имот. Поради
това, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, следва да се
приеме, че сделките, по силата на които ищците са придобили имота, съответно –
сделките на техните праводатели, не са породили вещно-транслативно действие по смисъла на чл.24, ал.1 ЗЗД –
не са доставили в патримониума на приобретателя
правото на собственост върху процесния имот, тъй като първоначалния праводател
– ТКЗС „Г.Кирков“ не е бил титуляр на това право. Ето защо ищците не
установяват да са собственици по силата на сделка на вещното право на
собственост върху имота, което да изключва правата на ответниците. Напротив –
по делото се установи, че в полза на наследодателите на ответниците е
възникнало по силата на чл.1 ЗВСОНИ от 24.02.1992 г. (влизане в сила на закона)
право на собственост върху процесния имот, а ответниците са придобили правото
на основание чл.5, ал.1 ЗН – по силата на наследствено правоприемство.
5. Придобивна давност на ищците като придобивен
способ, изключващ правата на ответниците
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните
последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган,
сезиран за защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищците
на фактическия състав на придобивната давност е
способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответниците по
смисъла на чл.99 ЗС.
По силата на чл.68, ал.1 за
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота: упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично
посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.): постоянно и непрекъснато (да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест
месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено с насилие или по
скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си).
Няма спор между страните по делото,
че процесният имот представлява празно дворно място. Спорни между страните са
обстоятелствата: кой и в какъв момент е установил фактическа власт върху имота,
ограден ли е имотът и кой е поставил оградата, свободен или ограничен е
достъпът до имота, извършват ли се в имота действия по плодоползване
и облагородяване и кой ги извършва.
Установява се от техническата
експертиза, изготвени от вещите лица инж. Л. М. след личен оглед на имота, че
имотът е ограден към момента на разглеждане на делото, като оградата е била
налична към м. март 2012 г., което е видно от заснемане, извършено от он-лайн приложение на Google – Google Maps (което представлява общоизвестна информация), а за периода
преди това вещото лице няма сведения. Оградата е изградена от циментовите
колове са налични, като на места има телена ограда от мрежа, на други места
ограда от бодлива тел, а на някои места бодливата тел е натисната към земята и
разкъсана.
Свидетелят на ищците С.Ц.сочи в
показанията си, че в периода 2007 г. – 2008 г., когато е работил като полицай,
ищецът Й.Т. му е споделил, че семейството му има имот в Горна баня и го е
помолил да го наглежда, както и да му съдейства за намиране на хора, които да
облагородят имота, който бил буренясал. Имотът е ограден с бодлива тел и
бетонни колове, като свидетелят не знае кога и от кого е поставена оградата, а е
съдействал за намиране на хора да бъде поправена оградата. Свидетелят е посещавал
имота след 2007 г. – 2008 г., като имотът е косен по поръчка на ищеца в периода
2010 г. – 2016 г., веднъж годишно, а от 4-5 години насам вече не се коси.
Свидетелят на ищците М.Д.сочи, че познава
ищеца Й.Т. от времето, когато е работила в Общината в Горна баня и е отговаряла
за Регулация и кадастър на Горна баня и знае за имота на ищеца на ул. Маджарица. Имотът не е ограден с трайна ограда, а с бодлива
тел. Ищецът е посещавал свидетелката като общински служител във връзка с имота
във връзка с нанасяне на имота в кадастъра и провеждане на процедура по
поправка в кадастъра.
Свидетелят на ответниците
Р.Р.сочи, че познава ответника Б.П. от 40-50 години,
израснали са заедно и познава имота му в Горна баня – на ул. Маджарица. Свидетелят лично е помагал на ответника Б.П. и
братовчед му през 2000 г., когато е приключило делото за имота, да се опъне
ограда съобразно колчетата, поставени от вещите лица по делото – опъната е
телена ограда, за да се ограничи имота. След това свидетелят лично е ходил в
имот да помага при косенето му и за облагородяването му. Не е виждал други лица
освен ответника да посещават имота или да се грижат за него.
Свидетелят на ответниците
А. А.познава Б.П. от 2005 г. и от този момент познава и процесния имот, като
той е закупил от ответниците съседния имот, с идентификатор, завършващ на 1543.
Свидетелят също сочи, че имотът е бил ограден с бетонни колове и стара телена
ограда. Също не е виждал други лица освен ответника да посещават имота или да
се грижат за него.
Съдът приема, че няма противоречия в показанията на
свидетелите и всички те следва да се кредитират. От показанията им се
установява, че всяка една от страните е посещавала имота, за да го наглежда,
като през продължителни периоди от време (веднъж или два пъти годишно) имотът е
косен и са събирани плодове от намиращия се в него орех. Имотът е ограден с
бетонови колове и телена ограда, която на места е липсваща или свлечена до
земята, като оградата е поставена от ответниците през 2000 г., след като е
приключило гр.д. №5148/1995 г. на СГС (постановеното по него решение влиза в
сила през 1999 г.). Оградата е изградена по начин, че не препятства влизането в
имота и всеки би могъл да го направи по начин, че да не останат следи от това
влизане (в смисъл – оградата, макар да сочи границите на имота, не препятства
навлизането в него). Ищците са започнали своите действия по косене и поправка
на оградата след 2007 г. При спорадичните си посещения в имота ищците (или
техни представители) не са се натъквали на ответниците (или техни
представители) и обратното.
За да прецени съдът дали ищците са
установили по отношение на чуждия имот владение с намерение да го своят, следва
да отговори на въпроса дали са упражнили в процесния период фактическа власт, която
да е постоянна и непрекъсната (трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица), спокойна, да се упражнява явно (така, че
всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнена. При преценка
дали тези характеристика на владението са осъществени съдът следва да се
съобрази и със съдебната практика, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по
сходни казуси, а именно - Решение № 17 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4335/2015 г., II г. о., и Решение № 6/22.01.2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на
ВКС, II г. о. В посочените решения се приема, че „владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато
осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и друг, а фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица“.
„След като е доказано, че фактическата
власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението
е постоянно, т. е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да
се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на
владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент
когато пожелае да може да реализира владелческата си
власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом
спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му.
Дори владелчески действия да са осъществявани през
продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС
следва, че владението е продължило през целия период. Самите действия чрез
които се изразява волята за владение на вещта зависят от нейното
предназначение, начин на ползване и състояние. Предприемането на
административни постъпки за подобряване фактическото състоянието на имота също
може да се приеме за владелчески действия, доколкото
не е установено фактическа власт върху имота да е осъществявана и от трето
лице. Преценката дали е осъществен обективния елемент на владението се извършва
конкретно при отчитане установен начален момент на фактическата власт,
предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал
от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на
презумпцията на чл. 83 ЗС.“
При тези отправни точки съдът
приема, че ищците не са упражнявали постоянно,
явно и несъмнено владение на имота за посочения от тях период, тъй като през
същото време в имота е издигната ограда от страна на ответниците и ответниците
са извършвали също толкова чести посещения, колкото и ищците, както и идентични
по характер действия по облагородяване (косене на имота). Няма пречка
посочените действия да доведат до извод за упражняване на владение по смисъла
на чл.79 ЗС, доколкото, както бе посочено по-горе, имотът представлява празно
дворно място и не е задължително владението му да се изразява в непрекъснато
осъществяване на фактическо въздействие върху имота (обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и др.). Фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица - т.е. единствени ищците да извършват посочените
действия на упражняване на фактическа власт. След като в процесния имот са
извършвани идентични и дори по-интензивни действия на фактическо въздействие от
страна на собствениците (такова по-интензивно действие представлява поставяне
на ограда, предназначена да ограничи имота от съседните и така да обозначи
упражняваните от собствениците права върху него), то не може да се приеме, че
ищците са установили владение върху чужд имот с намерение да го своят.
По същия начин следва да се третират
извършваните административни действия във връзка с имота – от представените по
делото писмени доказателства, а и съгласно твърденията на ищците в исковата
молба, производства за нанасяне и изменение на данни в кадастралния регистър
относно имота са извършвали както ищците, така и ответниците.
По изложените съображения съдът
приема, че ищците, в съответствие с доказателствената
си тежест, не са установили по делото да са упражнявали фактическа власт с
намерение за своене на имота, което владение да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Ето защо следва да се приеме, че не е
осъществен от страна на ищците на фактическия състав на придобивната
давност като способ за изгубване на правото на собственост от страна на
ответниците по смисъла на чл.99 ЗС.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Ответниците в съответствие с доказателствената си
тежест установиха по делото, че са придобили процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от наследодателите си, а наследодателите им са станали
собственици на имота на основание чл.1 ЗВСОНИ, като по този въпрос е налице
сила на пресъдено нещо, формирана в предходен процес, воден между
наследодателите на ответниците и първоначалния праводател на ищците. Ищците от
своя страна не установиха по делото да са придобили имота по силата на сделка и
така да са станали титуляри на права, изключващи правата на ответниците, нито
установиха да са придобили имота по давност, като по този начин ответниците да
са изгубили правото си на собственост върху имота. Ето защо предявеният иск
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед неоснователността на
предявения иск, на ищците не се дължат разноски.
На ответниците
П.Р.Б. и И.Р.М. следва да се присъдят направените разноски за адвокат и
експертизи в размер на 5500 лв.
На ответника Б.С.П. следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи. Съдът
приема за основателно направеното възнаграждение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като с оглед цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, същото следва да се намали на 8500 лв. Така на ответника П.
следва да се присъди сумата от 9000 лв.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.В.Т., ЕГН **********
и Т.В.Т., ЕГН **********, срещу П.Р.Б., ЕГН **********, И.Р.М.,
ЕГН ********** и Б.С.П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че не са
собственици на недвижим имот, с идентификатор 68134.4329.366 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор, трайно
предназначение на територията: земеделска, находящ се
в гр.София, район Овча купел, Горна баня, местност „В.з. Горна баня – раз.“, с площ от 10036 кв.м., граничещ с имоти с
идентификатори както следва: 68134.4329.1617, 68134.4329.1690, 68134.4329.1115,
68134.4329.1543, 68134.4329.1692, 68134.4329.1113, 68134.4329.1114.
ОСЪЖДА Й.В.Т.,
ЕГН ********** и Т.В.Т., ЕГН **********
да заплатят на П.Р.Б., ЕГН **********, И.Р.М.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5500 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Й.В.Т.,
ЕГН ********** и Т.В.Т., ЕГН **********
да заплатят на Б.С.П., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 9000
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: